Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в открито заседание на 21. 06. 2019 г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова,
като разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова гр. д.
№ 1520 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 128, чл. 221 от КТ, вр. чл. 310, ал.1, т. 1 от ГПК.
В районен
съд гр. Плевен е постъпила искова молба от Н.К.Ц. против П.С. ***П. с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл.
128, чл. 221 от КТ,
вр. чл. 310, ал.1, т. 1 от ГПК.
В
исковата молба се посочва следното:
Ищецът е работил при ***на длъжност „***"
по силата на трудов договор № ***, сключен на ***г, когато е подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, с вх. № 001 от същата дата.
На 18.
01. 2019 г. работодателят му е изпратил писмо, че не приема подаденото от
работника заявление, както и че счита трудовото им правоотношение за
съществуващо.
Въпреки
че ищецът е упражнил правото си и е прекратил трудовото правоотношение с
ответната фирма, на 06. 02. 2019 г. същият е поканен с писмо изх. № 0011 / 01.
02. 2019 г. да даде обяснения по реда на
чл. 193 от КТ за неявяването си на работа от 14. 01. 2019 г. до 01. 02. 2019 г. На 08. 02. 2019 г, със Заповед № ***
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6
от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т.2 и чл. 187, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 188, т.3 КТ - за налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, поради неявяване на работа в течение на
два последователни дни.
С оглед
гореоизложеното, оспорваната заповед
е незаконосъобразна, тъй като не е
налице посоченото в същата основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Оспорва съдържанието на заповедта, тъй като изложеното в нея не
отговаря на обективната истина и не отразява действителното фактическо
положение. Освен това, заповедта е немотивирана, което я прави
незаконосъобразна на самостоятелно основание. По - конкретно: Заповедта е
издадена в нарушение на материалния закон - не е налице посоченото в заповедта
основание. Ищецът е подал заявление за
прекратяване на трудовото си правоотношение на 14. 01. 2019 г, което е
достигнало до работодателя му ***на
същата дата. То е основано на предвиденото в чл. 327 от КТ субективно преобразуващо право на работника
(служителя) да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя,
изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до
работодателя е произвело това целено действие. При тези обстоятелства се налага
извод, че към момента на връчването на ищеца на уволнителния акт /при отказ / трудово правоотношение на
13. 02. 2019 г. между него и ***вече не е съществувало, тъй като е било
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ с едностранното изявление от
14. 01. 2019 г. на същата дата. При наличие на конкуренция между две насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по - рано.
Следователно, уволнението е извършено
при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради
което то е незаконно.
Процесната
заповед за налагане на дисциплинарно уволнение е немотивирана. Същата трябва да
бъде мотивирана с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна
и субективна страна евентуалните противоправни деяния на работника или
служителя.
Поради
горното у ищеца е налице правен интерес да претендира и поправка на вписаното в
трудовата книжка основание за прекратяване на трудовия договор. В случая с
получаването на писменото волеизявление на ищеца за прекратяване трудовия договор на основание чл. 327,
ал.1, т.2 от КТ е настъпило действието
на прекратяването съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, а връчената след това
Заповед за дисциплинарно уволнение е била безпредметна.
Към
датата на прекратяване трудовото
правоотношение от страна на ищеца на
основание чл.327, ал.1, т.2 ГПК, работодателят е продължавал да му дължи
остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец октомври 2018 г. в
размер на 318.01 лв. Същото е изчислено /от ищеца/ по реда на чл.177 КТ, като
последното брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г. /последния
месец с отработени повече от 10 дни/ разделим на 18 работни дни за същия месец,
а именно 1300.14 лв. : 18 =72.23 лв. за един ден. През месец октомври ищецът е
ползвал 15 дни платен годишен отпуск, т.е 72.23 . 15 = 1083.45лв. Работодателят
е платил на ищеца сумата от 765.44 лв., като остава да дължи разликата до
1083.45 лв., която е в размер на 318.01 лв.
При
напускането на ищеца работодателят не му
е изплатил остатък от възнаграждение ползван платен годишен отпуск за периода
01.01.2019г. - 13.01.2019г. вкл. в размер на 310.52 лв. Същото е изчислено по
реда на чл.177 КТ, като последното брутно трудово възнаграждение за месец
септември 2018г. разделим на 18 работни дни за същия месец, а именно 1300.14
лв. : 18 =72.23 лв. за един ден. През месец октомври ищецът е ползвал 8 дни
платен годишен отпуск, т.е 72.23 . 8 = 577.86 лв. Работодателят му е платил
сумата от 267.32 лв., като остава да дължи разликата до 577.86 лв., която е в
размер на 310.52 лв.
Също
така, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1,
т.2 КТ, работодателят дължи на работника и обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл.221, ал.1 КТ за срока на предизвестието - 1 месец
в настоящия случай, в размер на брутното трудово възнаграждение от 1300,14 лв.,
каквото е получил ищеца за последния пълен отработен месец, а именно месец
септември 2018г.
Поради
гореизложеното, за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове,
против ответника ***, представлявано
от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.
Съдът е
сезиран с искане, след като се убеди в
истинността и основателността на изложените в настоящата искова молба факти и
обстоятелства да постанови решение, с което: На основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ да признае процесното уволнение за
незаконно извършено и да го отмени; На основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ да
задължи ответника да извърши поправка на основанието на извършеното уволнение,
вписано в трудовата му книжка, като вместо чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от КТ като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение бъде записано чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. На основание чл.128 КТ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 318.01
лв, представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец
октомври 2018 г. и сумата от 310.52 лв., представляваща остатък от
възнаграждение за платен годишен отпуск за месец януари 2019 г, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. На основание чл.221, ал.1 КТ да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение от 1300.14 лв. за срока на неспазеното предизвестие при прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Приложени
са доказателства: Молба - Заявление
от работника за
прекратяване на трудов
договор, входирана с вх. № 001 / 14. 01. 2019 г. при ***, Заповед № *** / 08. 02. 2019 г. за
прекратяване трудовото правоотношение;
Уведомление от ***. Страници № 1 - 7 и
14 - 17 от Трудова книжка на Н.Ц.; 3 бр. фишове на ищеца за получени суми за м.
септември 2018г., м. октомври 2018г. и м. януари 2019 г., издадени от ***.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна. В отговора е изразено следното становище:
По допустимостта и основателността на
предявените искове.
Предявените
с исковата молба обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1
и т.4, чл.128 и чл.221 ал.1 от КТ са подадени в сроковете по чл.358 ал.1 от КТ,
поради което са допустими.
Ответникът
оспорва предявените обективно съединени искове изцяло по основание и по размер
(по отношение на исковите претенции с правно основание чл.128 и чл.221 от КТ).
Исковете са неоснователни. Прекратяването на трудовото правоотношение от
работодателя, чрез налагане
дисциплинарно наказание „уволнение" на ищеца, е законосъобразно,
извършено е при правилно прилагане на материалния закон, при наличие на изрично
основание за това и при спазване на установената в закона процедура. Налице е
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание основание по чл.
190, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 187, т. 1,
предложение трето от КТ неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение между
ищеца и ответника са спазени изискванията на закона и на сключения между тях
индивидуален трудов договор.
Изцяло
неоснователни са оплакванията в исковата молба за това, че в производството по
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение", от страна на
работодателя не е спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ.
Преди
налагане на дисциплинарно наказание, работодателят с изрична писмена
покана изх. № 011 / 01.
02. 2019 г , получена лично от
ищеца на 06. 02. 2019 г, видно от обратна разписка, е изискал писмени обяснения
от същия за конкретно посоченото там нарушение - неявяване на работа в два
последователни работни дни. В дадения от работодателя срок ищецът не е дал
обяснения за извършеното нарушение. Изцяло неоснователни са и оплакванията в
исковата молба за това, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание не отговаря на
изискванията на чл.195 от КТ, тъй като била немотивирана и нямала изискуемите
реквизити. При това в исковата молба не се съдържа конкретно изложение и не се
сочи точно кои реквизити липсват в оспорената заповед. Безспорен факт е, че след
изтичане на платен отпуск работникът Н.К.Ц., ЕГН **********, работещ на
длъжност „***", в звено „***",
в ***, е
следвало да се
яви на работа в предприятието на
14. 01. 2019 г. Работодателят е констатирал, че в два последователни дни - на
14.01.2019 г. и на 15.01.2019 г., както и в следващите работни дни до
31.01.2019г. включително, Н.К.Ц. не се е явявал на работа на
определеното място за изпълнение на трудовите си задължения - в
производственото предприятие на „***" ***в гр.Плевен, звено „***". За
неявяването си на работа за посочения
период работникът не
е представил пред
работодателя доказателства за наличие на извинителна причина.
Неявяването на работа в течение на два и повече дни е нарушение на трудовата
дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 и чл.187 ал.1 предложение трето от
Кодекса на труда. Констатираното деяние на ищеца е нарушение по смисъла на чл.
187 т. 1, предложение трето и чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ.
Неявяването
на работа в два и повече последователни работни дни е нарушение на трудовата
дисциплина, при което съгласно нормата на чл.190 ал.1 т.2 от КТ на работника
или служителя може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
По делото
не е спорно между страните обстоятелството, че между
ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, създадено по силата на
сключен между тях трудов договор. Не е спорен
фактът, че със Заповед № *** от 08.02.2019 г. на ***на „***" ***на
ищеца Н.К.Ц., работещ на длъжност „***" при
ответника, е било
наложено дисциплинарно
наказание - уволнение,
поради извършване на
следното тежко нарушение на
трудовата дисциплина: неявяване на работа в продължение на два и повече
последователни работни дни.Въз основа на така установеното, съдът прави
следните изводи:
С оглед
гореоизложеното, оспорваната заповед
е незаконосъобразна, тъй като не е
налице посоченото в същата основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Оспорва съдържанието на заповедта, тъй като изложеното в нея не
отговаря на обективната истина и не отразява действителното фактическо
положение. Освен това, заповедта е немотивирана, което я прави
незаконосъобразна на самостоятелно основание. По - конкретно: Заповедта е
издадена в нарушение на материалния закон - не е налице посоченото в заповедта
основание. Ищецът е подал заявление за
прекратяване на трудовото си правоотношение на 14. 01. 2019 г, което е
достигнало до работодателя му ***на
същата дата. То е основано на предвиденото в чл. 327 КТ субективно
преобразуващо право на работника (служителя) да предизвика едностранно,
независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото
правоотношение, поради което с достигането му до работодателя е произвело това
целено действие. При тези обстоятелства се налага извод, че към момента на
връчването на ищеца на уволнителния акт
/при отказ / трудово правоотношение на 13. 02. 2019 г. между него и ***вече не е съществувало, тъй като е било
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ с едностранното изявление от
14.01.2019г. на същата дата. При наличие на конкуренция между две насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по - рано. Следователно, уволнението е извършено при вече липсващо
субективно потестативно право на работодателя за това, поради което то е
незаконно.
Процесната заповед
за налагане на дисциплинарно уволнение е немотивирана. Същата трябва да бъде
мотивирана с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна и
субективна страна евентуалните противоправни деяния на работника или служителя.
Поради горното у
ищеца е налице правен интерес да претендира и поправка на вписаното в трудовата
книжка основание за прекратяване на трудовия договор. В случая с получаването
на писменото волеизявление на ищеца за прекратяване трудовия договор на основание чл. 327,
ал.1, т.2 от КТ е настъпило действието
на прекратяването съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, а връчената след това
Заповед за дисциплинарно уволнение е била безпредметна.
Към датата на
прекратяване трудовото правоотношение от
страна на ищеца на основание чл.327,
ал.1, т.2 ГПК, работодателят е продължавал да му дължи остатък от
възнаграждение за платен годишен отпуск за месец октомври 2018 г. в размер на
318.01 лв. Същото е изчислено /от ищеца/ по реда на чл.177 КТ, като последното
брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г. /последния месец с
отработени повече от 10 дни/ разделим на 18 работни дни за същия месец, а
именно 1300.14 лв. : 18 =72.23 лв. за един ден. През месец октомври ищецът е
ползвал 15 дни платен годишен отпуск, т.е 72.23 . 15 = 1083.45лв. Работодателят
е платил на ищеца сумата от 765.44 лв., като остава да дължи разликата до
1083.45 лв., която е в размер на 318.01 лв.
При напускането
на ищеца работодателят не му е изплатил
остатък от възнаграждение ползван платен годишен отпуск за периода 01. 01. 2019
г. - 13.01.2019г. вкл. в размер на 310.52 лв. Същото е изчислено по реда на
чл.177 КТ, като последното брутно трудово възнаграждение за месец септември
2018г. разделим на 18 работни дни за същия месец, а именно 1300.14 лв. : 18
=72.23 лв. за един ден. През месец октомври ищецът е ползвал 8 дни платен
годишен отпуск, т.е 72.23 . 8 = 577.86 лв. Работодателят му е платил сумата от
267.32 лв., като остава да дължи разликата до 577.86 лв., която е в размер на
310.52 лв.
Също така, при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
работодателят дължи на работника и обезщетение за неспазено предизвестие на
основание чл.221, ал.1 КТ за срока на предизвестието - 1 месец в настоящия
случай, в размер на брутното трудово възнаграждение от 1300,14 лв., каквото е
получил ищеца за последния пълен отработен месец, а именно месец септември
2018г
Тежестта да докаже
изпълнението на тези задължения е на ответника. Ответникът не представя
доказателства, че претендираните суми са
изплатени на работника.
Горепосоченото
позволява да се обобщи, че предявените искове са процесуално допустими, основателни и доказани, поради което следва да бъде уважени изцяло за сумите, претендирани в исковата
молба.
При този изход на
делото, ответникът следва да заплати на РС - Плевен сумата в размер на 150 лв, представляваща държавна такса върху уважените
искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 100 лв. Ответникът
следва да заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
560 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ПРИЗНАВА уволнението със Заповед № *** / 08. 02. 2019 г. за прекратяване трудовото правоотношение на Н. К. Ц.,
ЕГН **********,***, за незаконно и го ОТМЕНЯ.
На основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, ЗАДЪЛЖАВА ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ******, да
извърши поправка на основанието на извършеното уволнение, вписано в трудовата книжка
на Н.К.Ц., ЕГН **********,***, като вместо чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от КТ като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде записано чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
На основание чл.128 от КТ, ОСЪЖДА П.С. ***П. ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ******, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 318.01 лв, представляваща остатък
от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец октомври 2018 г. и сумата
от 310.52 лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен
отпуск за месец януари 2019 г, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.221, ал.1 от КТ, ОСЪЖДА П.С. ***П. ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ******, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Ц.,
ЕГН **********,***, обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение от 1300.14 лв. за срока на неспазеното предизвестие при
прекратяване трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба 11. 03. 2019 г . до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ******,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд
Плевен сумата в размер на 150 лв,
представляваща държавна такса върху уважените искове и направените от съда
разноски за вещо лице в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.С. ***П. ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Ц. ЕГН **********,***, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 560 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенския ОС в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: