Определение по дело №144/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БОС е по реда на чл. 345 НПК. Образувано е по жалба на адв.Ст., служебен защитник на подсъдимия по н.о.х.д. № 805/09 година по описа на РСС Б. Г. Г., срещу протоколно определение от 21.01.2010 година, с което е изменен размерът на мярката за неотклонение “Парична гаранция” от 1000 на 500 лева.

С жалбата се иска изменение на мярката, тъй като от 29.09.2009 г. подсъдимият е задържан, защото е в невъзможност да внесе парична гаранция поради липса на доходи. Така определения размер от 500 лева отново не е съобразен с имущественото му състояние, поради което мярката за неотклонение следва да бъде изменена в “Подписка”.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото и изложените доводи от жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в закрито заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства в открито такова, поради което подадената жалба следва да бъде разгледана по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НПК, като такава против определението за изменение на мярката за неотклонение, постановено по реда на чл.270 от НПК.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от правно легитимирана страна, а разгледана по същество, същата е неоснователна. В рамките на съдебния контрол настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на определения размер на паричната гаранция. Съобразени са всички релевантни обстоятелства, свързани със социалното и материалното положение на Г. – липсата на доходи, имущество и семейство, доходите на майка му, която го издържа, които са послужили като основание за намаляване на размера на гаранцията. Необходимостта от налагане на точно такава мярка за неотклонение се извежда от съдебното минало на подсъдимия, който е осъждан преди настоящото деяние, поради което и за предотвратяване извършването на друго престъпление, опасността от което е реална с оглед съдебното минало на Г., не може да бъде уважено искането на служебния защитник за определяне на най-леката мярка за процесуална принуда.В настоящото производство, без да обсъжда обоснованото предположение за извършване на престъпление, съдът съобразява наличието на опасност от укриване или от извършване на ново престъпление при преценка за вида на мярката за процесуална принуда, поради което не може да се приеме, че с оглед съдебното минало и степента на обществена опасност на подсъдимия най-подходящата мярка би била "Подписка".

С оглед на гореизложеното искането за отмяна на определението, с което е изменен размерът на паричната гаранция следва да бъде прието за неоснователно, а атакуваното определение – за правилно.

Поради изложеното до тук, въззивният съд приема и че към настоящия момент съответна на целите на мерките за неотклонение е така определената на подсъдимия мярка “Парична гаранция” в размер на 500 лева и липсват основания, налагащи промяна в процесуалното положение на Г..

Водим от горното и доказателствата по делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв.Ст., служебен защитник на Б. Г. Г. за промяна на мярката за неотклонение от „Парична гаранция” в размер на 500 лева в “Подписка” и потвърждава определение №122 от 21.01.2010 година, постановено по нохд №805/09 г. по описа на РСС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: