Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Видин, 19.10.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ
ДИМИТРОВ
при секретаря Славина Славчева и в
присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
гр. дело № 337 по описа за 2021 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Мого България“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, с
която срещу С.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от
ищеца, че на 29.06.2018 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана
впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в качеството на
лизингодател и С.С.С. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG0003371. В изпълнение на
задълженията си, лизингадателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „Opel" модел „Zafira",
идентификационен номер на рама W0L0TGF75Y2276535, per. № ВР2395ВМ и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо -
предавателен протокол от 29.06.2018 г.
Посочва се, че
лизингополучателят С.С.С. е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по
смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 2890,00 лева.
Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента
Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Излага се, че е
договорен срок от 36 месеца, изтичащ на 05.06.2021 г. съгласно приложения
Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 138.36 лева.
Поддържа се, че
лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен план.
Последното плащане в размер на 292.50 лева е от 29.03.2019 г.
Сочи се, че
предвид допуснатото неизпълнение на задължението за плащане на лизингови
вноски, лизингодателят „Мого България" ООД е отправил нарочно уведомление
до лизингополучателя С.С.С. за разваляне на договора, получено на 14.01.2020 г.
от негов близък - Борислав Борисов - братовчед. Същото уведомление е връчено и
по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ Стефан Нинов на регистрирания адрес на
лизингополучателя, на 03.02.2020 г.
Излага се, че
на 14.01.2020 г. лизинговият актив е иззет от владението на лизингополучателя.
Към 14.01.2020 г. неплатени са: вноска № 11 по Погасителен план с падеж
05.05.2019 г. до вноска № 19 по Погасителен план с падеж 05.01.2020 г.
Твърди се, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 14.01.2020
г., на която дата лизинговият
актив е върнат във владение на собственика - лизингодател със съставяне на ППП.
Посочва се, че
на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи
условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от
лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски
по погасителен план от единадесета (с падеж 05.05.2019 г.) до деветнадесета (с падеж 05.01.2020 г.) включително в
общ размер от 1 268.60 лева, в това число главница в размер на 640.05 лева и възнаградителна лихва в размер на 628.55 лева.
Поддържа се, че
на основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид
допуснатата забава в
плащанията на осма до дванадесета вноска е начислена неустойка в размер на 20.84 лева към 14.01.2020
г., както следва:
за забава в
плащането на вноска № 11 по погасителен план с падеж 05.05.2019 г. – 4.00 лева;
за забава в плащането на вноска № 12 по погасителен план с падеж 05.06.2019 г. –
3.73 лева; за забава в плащането на вноска № 13 по погасителен план с падеж
05.07.2019 г. – 3.34 лева; за забава в плащането на вноска № 14 по погасителен
план с падеж 05.08.2019 г. – 2.90 лева; за забава в плащането на вноска № 15 по
погасителен план с падеж 05.09.2019 г. – 2.43 лева; за забава в плащането на
вноска № 16 по погасителен план с падеж 05.10.2019 г. - 1.95 лева; за забава в
плащането на вноска № 17 по погасителен план с падеж 05.11.2019 г. – 1.41 лева;
за забава в плащането на вноска № 18 по погасителен план с падеж 05.12.2019 г. –
0.85 лева; за забава в плащането на вноска № 19 по погасителен план с падеж
05.01.2020 г. – 0.23 лева.
Твърди се, че
на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 415.08 лева, дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три
месечни вноски, всяка една в размер на 138.36 лева.
Посочва се, че
на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци
на основание чл. чл. 52- 61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в
размер на 35.64 лева.
Излага се, че
на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя
направените разходи за заплащане на застрахователна премия по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по
полица BG/22/119002428195 нa Лев Инс АД, вноска 1. Премията е заплатена от
собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер – „Брокер
Инс“ ООД съгласно издадена сметка.
Сочи се, че на
основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на
владението на лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице -
„Фиксед Асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017
г. между „Мого България" ЕООД и „Ем Би Кей Груп" ЕООД дължимото
възнаграждение възлиза на 450.00 лева без ДДС за издирване и изземване на
автомобили до 3,5 тона, както и възстановяване на допълнително извършените
разходи по поръчката. Издадени са фактури № 269 и № 270/02.02.2020 г.
Ищецът „ Мого
България” твърди, че съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД, гореописаните суми са дължими, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1416/2020 г. по описа на ВРС, и по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да приеме за установено,
че С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Мого България“ ООД, ЕИК: *********
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0003371:
-
640.05 лева незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.05.2019 г. до
16.01.2020 г.
-
628.55 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.05.2019 г. до
16.01.2020 г.
-
20.84 лева неустойка за забава в
плащанията за периода 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г.
-
415.08 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя
-
35.64 лева разходи за данъчни задължения
-
262.78 лева разходи за платени застрахователни премии
-
857.28 лева разходи
за възстановяване на лизинговия актив
-
24.00 лева разходи за връчване на
уведомление чрез ЧСИ
Ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Претендират се и разноските
в настоящото и в заповедното производство.
От ответника С.С.С.
чрез назначеният му особен представител в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е депозиран
писмен отговор на исковата молба. В отговора се излага, че от приемо-предавателния
протокол /ППП/ от 14.01.2020 г. е видно, че колата гасне и прегрява, също така
правело впечатление, че пробегът на МПС от приемането до предаването е само
около 35 000 км. Твърди се, че липсата на техническа и сервизна
документация при сключването на Договора и Приемо - предавателния протокол на
29.06.2018 г. е недостатък, за който лизингодателят отговаря пред
лизингополучателя. Релевират се възражения, че тези недостатъци водят до
невъзможност за ползване по предназначение на автомобила, което обяснява малкия
пробег за една година и половина на МПС. Поддържа се, че в Договора за финансов
лизинг № AG 0003371 от 29.06.2018 г. със задължително придобиване на
собственост върху МПС няма клауза, съгласно която лизингополучателят може да
предяви претенции за недостатъци пряко срещу доставчика. Така се стига до
деликт, при който не е налице прехвърляне от лизингодателя върху
лизингополучателя на правата срещу доставчика на МПС, тъй като задължение на
лизингодателя е освен да предаде вещта на лизингополучателя, тя да е годна за
уговореното или обичайно ползване. Ако вещта не бъде предадена в надлежно
състояние, лизингополучателят има следните възможности: да иска поправянето на
веща; да иска намаляването на лизинговите вноски; да развали договора. Сочи се,
че към настоящия момент Договорът е прекратен, но в същия не е предвидена
клауза лизингополучателят да може да предяви претенции за недостатъци пряко
срещу доставчика за поправяне на вреди. Остава възможността лизингополучателят
да поиска намаляването на лизинговите вноски, тъй като от ППП не е видно
лизингодателят да е предал в надлежно техническо състояние МПС, годно за
обичайно ползване. Поради което, ответникът чрез назначеният особен
представител, поддържа, че следва да бъдат намалени лизинговите вноски, а
именно от вноска № 11 по Погасителния план с падеж 05.05.2019г. до вноска № 19
по Погасителния план с падеж 05.02.2020г. Моли съда да отхвърли предявените от
ищеца срещу ответника искове. Алтернативно моли съда, ако се установи, че и
лизингополучателят е бил неизряден в начина на прекратяване на договора, да
постанови решение, с което да намали лизинговите вноски от вноска № 11 по
Погасителния план с падеж 05.05.2019г. до вноска № 19 по Погасителния план с
падеж 05.02.2020г. за заплащане на: 640,05лв. - незаплатена главница по
лизингови вноски с падеж от 05.05.2019г. до 16.01.2020г.; 628.55лв. -
незаплатена лихва по лизингови вноски с падеж от 05.05.2019г. до 16.01.2020г. и
на 20.84лв. - неустойка за забава за периода от 05.05.2019г. до 16.01.2020г.,
като се отхвърлят частично предявените против С.С.С. искове, поради
невъзможността да предяви претенции за недостатъци пряко срещу доставчика за
поправяне на вреди.
Съдът,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните
е бил сключен Договор за финансов лизинг № АG0003371 от 29.06.2018 г., по силата на който на ответника С.С.С. е бил
предоставен лизинговия обект: лек автомобил марка „Opel" модел
„Zafira", идентификационен номер на рама W0L0TGF75Y2276535, per. №
ВР2395ВМ. Съгласно договора дължимата главница е в общ размер на 2890.00 лева,
такса ангажимент е 50.00 лева, лихвата върху главницата е общ размер на 2014.67
лева, годишния процент на разходите е 46.68 % и включва такса ангажимент и
лихва върху главницата. Към договора са приложени Погасителен план, Пълномощно
за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив,
Декларация на лизингополучателя по чл.
4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,
Пълномощно за управление на МПС, Съгласие от ищеца, Приемо-предавателен
протокол от 29.06.2018 г., двустранно подписани от страните Общи условия,
Тарифа към Общите условия, Погасителен план, Покана - Уведомление за
прекратяване на договора за лизинг, получена на 14.01.2020 г., Приемо-предавателен
протокол от 14.01.2020 г., Покана-Уведомление за прекратяване на догвор за
финансов лизинг, оформена от ЧСИ Стефан Нинов, Уведомление по чл. 47 от ГПК,
залепено от ЧСИ Стефан Нинов, Преводно нареждане от 28.06.2019 г. за платен
данък МПС 2019 г. – транш 2, ведно със списък с МПС-та, преводно нареждане от 10.10.2019
г., от което е видно, че ищецът е внесъл по сметка на „Брокер Инс“ ООД сумата
от 41510.44 лева с посочено основание – начисл. Застрахователна премия, Договор
от 29.05.2017 г. между ищеца и „Фиксед Асистанс“ ЕООД. Представени са и 2 бр.
фактури № 269 и 270 от 02.02.2020 г., издадени от „Фиксед Асистанс“ ЕООД.
Представен е и Стандартен европейски формуляр, от който е видно, че годишния
лихвен процент е в размер на 39.60 %.
Автомобилът,
предмет на договора за лизинг е предаден на ответника на 29.06.2018 г. в 15:30
часа, за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните
/лист 13 от делото/.
Ищцовото
дружество е отправило уведомление за прекратяване на Договор за финансов лизинг
№ AG0003371, получено на 14.01.2020 г. от Борислав Борисов
– братовчед. От уведомлението е видно, че ищецът е уведомил ответника С.С.С.,
че във връзка с неизпълнение на задълженията му за плащане на дължими суми и на
основание чл. 13.5 от Общите условия, прекратява сключения между тях Договор за
финансов лизинг № AG0003371.
Отвеникът е уведомен, че на основание чл. 14.1 от ОУ е длъжен доброволно да
предаде лизинговия актив по договора, заедно с всичките му принадлежности и
придружаващи документи. В случай, че ответникът не изпълни задъленията си по т.
1 от поканата-уведомление за доброволно предаване на лизинговия актив, е
уведомен, че ищецът ще упражни правата си по чл. 14.4 и чл. 14.5 от ОУ към
Договора, което ще доведе до начисляване на допълнителни разходи за негова
сметка. Уведомен е, че в случай, че не изпълни задъленията си по т. 1 от
поканата-уведомление за доброволно предаване на лизинговия актив, съгласно чл.
15.3 от ОУ към Договора дължи неустойка за ползването на лизинговия актив без
основание за всеки започнат календарен месец, следващ датата, на която е
седвало да върне лизинговия актив до датата на фактическото връщане. Уведомен е
също, че дължи сумата в общ размер на 1666.47 лева, включваща: дължими
лизингови вноски към датата на прекратяване на договора; дължима неустойка за
забава по чл. 15.5 от ОУ, неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя съгласно чл. 15.5 от ОУ, както и други заплатени от
лизингодателя разходи и непогасени от ответника разходи, вкл., но не само:
застрахователни премии, данъчни задължения по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, глоби и
др., като ответникът следва да има предвид, че до окончателното изплащане на
дължимите суми върху същите продължават да се начисляват неустойки, лихви и
такси.
На 29.05.2017
г. е сключен договор между ищцовото дружество и трето за настоящето
производство лице – „Фиксед Асистанс“ ЕООД. С договора ищецът е възложил на
това дружество да извършва срещу възнаграждение действия по издирване на
автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и други вещи – предмет на
сключени договори за лизинг и/или съдействие за възстановяване на владението
върху лизинговите вещи, в случаите, когато лизингополучателят отказва връщането
им. Съгласно представения договор, възложителят се е задължил при възникване на
необходимост от извършване на някое от действията по договора да уведоми в
писмена форма изпълнителя, като в уведомлението да бъде посочено конкретно
действие, което следва да бъде предприето от изпълнителя, срока на неговото извършване,
както и всяка друга необходима за изпълнението на поставената задача
информация. В чл. 12 от договора е предвидено възнаграждение за всеки отделен
случай на изземване на лизингови вещи до 3.5 тона в размер на 540 лева с вкл.
ДДС.
На 02.02.2020 г.
са издадени 2 бр. фактури от „Фиксед Асистанс“ ЕООД за предоставени услуги по
договора с ищцовото дружество, като в посочените услуги са включени различни
номера на договори, сред които и процесния договор № АG0003371. Едната фактура е на стойност 21432.00 лева, а другата 1475.76
лева, като от тези суми ищецът претендира заплащане на сумата в общ размер от
857.28 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив.
За изясняване
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението
си вещото лице посочва, че общата сума, дължима от лизингополучателя по т. 8 от
договора е размер на 4954.67 лева. Лизингополучателят преустановил плащанията
си по договора на 29.03.2019 г. Размерът на непогасената част от главницата по
договора за периода от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г. за 9 бр. вноски е
определен на сумата от 640.05 лева. Размерът на непогасената договорна
възнаградителна лихва съгласно договора и погасителния план към него за периода
от 05.05.2019г. до 16.01.2020г. е определен на 628.55 лева. Размерът на
начислената неустойка за забава, съгл. Погасителния план, на основани чл. 15.1
от ОУ за периода от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г. е в общ размер на 20.84
лева. Размерът на дължимата непогасена неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, съгласно чл.15.5 от общите условия на ищцовото
дружество се определя в размер на три лизингови вноски по 138.36 лева и бил
общо 415.08 лева. Размерът на заплатените разноски от ищеца за застрахователни
премии на лизинговия актив и останали непогасени от ответника е в размер на
262.78 лева за „Гражданска отговорност“, полица на „Лев Инс“ АД. Размерът на
платени разноски от ищеца за данъчни задължения и непогасени от ответника е в
размер на 35.64 лева – данък МПС за 2019 г. Размерът на дължимите непогасени
такси по договора е в размер на 24.00 лева разходи за уведомление и 857.28 лева
разходи за възстановяване на лизинговия актив, които били реално извършени и
заплатени на „Фиксед Асистанс“ ЕООД.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като мотивирано, обективно, компетентно извършено и
неоспорено от страните по делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предмет на
настоящето производство са вземания, претендирани като незаплатена главница по
лизингови вноски от 11-та /с падеж 05.05.2019 г./ до 19-та /с падеж 05.01.2020
г./, договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г.,
неустойка за забавени плащания за периода от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г.,
неустойка за прекратяване на договора по вина на ответника С., начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество, приложими към
договора и разходи, сторени от ищеца за заплащане на данъчни задължения,
разходи за платени застрахователни премии, разходи за възстановяване на
лизинговия актив и разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ.
Вземането в
размер на 640.05 лева – главница за незаплатени лизингови вноски, съдът счита
за основателно. Договорът за финансов лизинг, приложенията към него, Общите
условия и погасителния план са подписани от ответника като страна по тях.
Автентичността на документите не е оспорена по надлежния ред. От заключението
на вещото лице се установява, че размерът на неплатената главница по договора е
640.05 лева. Доказателствената тежест да докаже плащане на вземанията или
съответно недължимост е на ответника, а същият не проведе доказване в тази
насока, поради което съдът счита, че искът в размер на 640.05 лева следва да
бъде уважен в пълен размер.
С договора за
лизинг страните са уговорили дължимата на ищеца възнаградителна лихва да се
заплаща при приложим фиксиран лихвен процент в размер на 39.60 % за целия срок на
договора видно от Стандартен европейски формуляр. Съгласно § 13, т. 1 Закона за
защита на потребителите „потребител” е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност”. В т. 12 на § 13 от ДР на същият закон е дадена дефиниция на
„финансова услуга”. Преди изменението на разпоредбата /ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г./
договорът за финансов лизинг е посочен, наред с други договори като „финансова
услуга”. С изменението на разпоредбата /ДВ бр. 61 от 2014 г./ законодателят се
е отказал от изброяването на видовете финансови услуги и е дефинирал
„финансовата услуга” като всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или
плащане. При така дефинираното определения за „финансова услуга”, договорът за
финансов лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват от защитата на
Закона за защита на потребителите, ако страната по този договор има качеството
на „потребител”. В правната теория и съдебна практика се приема, че договорът
за финансов лизинг, представлява особен вид инвестиционен кредит. При този
договор общата стойност на лизинговите вноски, които се дължат от
лизингополучателя, са изчисляват така, че покриват цената на вещта, по която е
придобита собствеността й от лизингодателя, разноските по придобиването и
печалба, т.е. получава се ефекта на получен кредит, който се погасява от
лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл договорът
за финансов лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на Закона за защита на
потребителите и доколкото липсват твърдения и ангажирани доказателства
автомобилът, предмет на процесния договор, да е ползван за търговска или
професионална дейност от ответника, то съдът дължи проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които са от значение за разрешаване на спорния
предмет по делото.
Размерът на
дължимата от ответника възнаградителна лихва представлява основен елемент от
договора между страните, клаузата е
формулирана ясно и разбираемо, поради което и на основание чл. 145, ал.2 от
Закона за защита на потребителите не може да се прави преценка за
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна.
Уговарянето
между страните на възнаградителна лихва при приложим годишен лихвен процент в
размер на 39.60 % не противоречи и на добрите нрави. В съдебната практика е
прието, че уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва противоречи на добрите нрави. С изменението на Закона за
потребителския кредит /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, с което
е създадена нова ал. 4 на чл. 19 и законодателно е закрепен максимален праг на
годишния процент на разходите по договори за потребителски кредит, в който е
включен и праг на възнаградителната лихва. С това изменение законодателят е
приел, че годишния процент на разходите по договори за потребителски кредит не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези размери се
считат за нищожни. Уговарянето на годишен процент на разходите в размер
по-нисък от законово определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде прието за
противоречащо на добрите нрави, като критерият посочен в ЗПК следва да се
приеме за приложим и по отношение на договорите за финансов лизинг,
представляващ особен вид инвестиционен кредит. През годината на сключване на
процесния Договор за лизинг, законната лихва за забава се определя съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. През 2018 г.
ОЛП на БНБ е 0.00 %, видно от извършената от съда справка на
интернет-страницата https://www.bnb.bg/, следователно размерът на законната
лихва за забава е 10.00 %. Определеният в Стандартен европейски формуляр лихвен
процент – 39.60 % не надвишава повече от пет пъти този размер. Затова според
съда, определената в договора за финансов лизинг договорна лихва не е
договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата не е нищожна по
смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради което претенцията за лихва в размер на 628.55
лева за периода от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г. следва да се уважи в пълен
размер.
В действащите
между страните Общи условия (чл. 15.5) е предвидено, че лизингополучателят дължи
неустойка за прекратяване на договора по негова вина в размер на три лизингови
вноски, като неустойката се начислява на базата на последните три лизингови
вноски с настъпил падеж преди датата на прекратяване на договора. При
извършване на преценка дали клаузата, с която е уговорена неустойката отговаря
на изискването за добросъвестност и дали води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя следва да се съобрази вида на
сключения договор, възможността за настъпване на вреди за лизингодателя при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и дали уговореният размер
на неустойката отговаря на целите посочени в чл.92, ал.1 ЗЗД - обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението
или ги надвишава. В Тълкувателно решение
№ 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на договорите с
продължително или периодично изпълнение за частта от сделката, чието действие
се запазва, може да се търси неустойка за забава, като наред с това кредиторът
може да търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото
разваляне, ако такава е била уговорена. Задължението на лизингополучателя по
договора за лизинг за заплащане на лизингови вноски е с периодично изпълнение,
поради което развалянето на договора има действие за в бъдеще и при него е
допустимо дължимост на неустойка за забава и при разваляне, когато е налице
забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за частта от сделката,
чието действие се запазва. Едновременно с неустойката за забава на вноските,
дължими до момента на разваляне на договора, лизингодателят може да претендира
и неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили поради развалянето -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В облигационните отношения
между страните е уговорен размер на неустойката за забава – сборът на
последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на
договора. С оглед вредите, които могат да настъпят за ищеца от разваляне на
договора по вина на лизингополучателя, уговорката между страните за заплащане
на неустойка в размер на три месечни лизингови вноски не излиза извън присъщите
на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не
представлява неравноправна или противоречаща на добрите нрави клауза. В тази
връзка съдът счита вземанията за дължимите неустойка за забавени плащания,
както и неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя за основателни,
поради което исковите претенции в размер на 20.84 лева и 415.08 лева следва да
се уважат изцяло.
Ищцовото
дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на 35.64
лева, представляващо разходи от лизингополучателя за заплатени данъчни
задължения, 262.78 лева разходи за платени застрахователни премии и 24.00 лева
– разходи за връчване на уведомление чрез ЧСИ. Особеният представител на
ответника е заявил в съдебно заседание на 19.09.2022 г., че не оспорва данъчите
задължения, неплатените застрахователни премии, както и разходите за връчени
уведомления, поради което съдът приема, че същите се дължат от ответника.
Ищцовото
дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на 857.28
лева, представляващо такси/разноски, сторени от ищеца във връзка с изземването
на лизинговия актив. Съгласно обвързващите страните общи условия на ищцовото
дружество, при прекратяване на договора по каквато и да е причина, с изключение
на прекратяване при изпълнение на всички задължения на страните и придобиване
на лизинговия актив от лизингодателя, последният е длъжен да предаде на
лизингодателя лизинговия актив, заедно с всичките му принадлежности и
придружаващи го документи, на място посочено от лизингодателя. Срокът посочен в
чл.14.1 от общите условия за изпълнение на това задължение на лизингополучателя
е двудневен, считано от прекратяване на договора. В Покана-Уведомление до
ответника е посочено, че договорът се прекратява, считано от датата на връчване
на поканата-уведомление. В т. 1 от Покана-Уведомление до ответника е посочено,
че следва в двудневен срок от получаване на същата лизингополучателят да
предаде лизинговия актив заедно с всичките му принадлежности и придружаващи го
документи на ищеца на адрес: София, бул. „Цариградско шосе“ 147, в Интер Експо
Център, подпалата 6, етаж 1. При неизпълнение на това задължение в посочения
срок, лизингодателя се счита за упълномощен да изпълни задължението на
лизингополучателя от негово име и за негова сметка – чл.14.4 от общите условия.
От приложените по делото покани-уведомления до ответника е видно, че адресът на
същия е бил посетен от служители на ЧСИ Стефан Нинов на 12.11.2019 г., на
15.12.2019 г. и на 10.01.2020 г., но ответникът не е открит, тъй като по данни
на съседи същият е в Германия. Видно е, че поканата – уведомление е връчена на
14.01.2020 г. на Борислав Борисов – братовчед на ответника. От
приемо-предавателния протокол е видно, че автомобилът е бил иззет от ищеца на
същата дата, а именно 14.01.2020 г. Вещото лице е посочило в заключението си,
че от ищеца са платени разноски за възстановяване на лизинговия актив на
04.02.2020 г. по фактура № 108932 за 401.28 лева и по фактура № 108905 за
456.00 лева, като общата сума възлиза в размер на 857.28 лева. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че ищецът е извършил дейности за връщане на
лизинговия автомобил от името и за сметка на ответника и начислените по
тарифата на ищцовото дружество такси/разходи в размер на 857.28 лева за
възстановяване на лизинговия актив са дължими от ответника и искът за горната
сума следва да се уважи в пълен размер.
Наведено е
възражение от особения представител на ответниците, че в договора не е
предвидена клауза лизингополучателят да може да предяви претенции за
недостатъци пряко срещу доставчика за поправяне на вреди. Твърди се в отговора,
че от приемо предавателния протокол не било видно, че лизингодателят е предал в
надлежно техническо състояние лекия автомобил, който да е годен за обичайно
ползване. Поради гореизложеното особеният представител на ответника счита, че
следва да бъдат намалени лизинговите вноски.
Съдът
счита възраженията на ответника за неоснователни по следните съображения:
Лизинговият актив е придобит от лизингодателя по избор на лизингополучателя,
който носи риска от лошия си избор в случай на дефект. Общите условия съдържат
клаузи, според които лизингополучателят може да упражни пряко правата по
ганационната отговорност срещу доставчика, без да иска съдействие от
лизингодателя. При сключване на договора лизингополучателят е огледал и приел
вещта без забележки. Фактът, че при изземване на вещта в приемо-предавателния
протокол са описани недостатъци се дължи на начина на експлоатация от
лизингополучателя. По договор, последният е длъжен да обслужва технически
автомобила в изправност и да отстранява повредите своевременно, а рискът от
невъзможността да ползва вещта се носи от него, след като веднъж му е предадена
в изискуемото състояние. Още повече, че от сключване на договора до
прекратяването и изземването на вещта са изтекли повече от година и половина, в
които вещта е била във владение и се е ползвала от ответника. В този смисъл,
съдът счита, че няма основание за намаляване на лизинговите вноски.
С оглед
изхода на делото основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки
т. 12 на ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изхода на делото
ответника следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
С оглед
изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество направените в
производството разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ -
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00
до 360.00 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
В тази
връзка ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето
производството, в общ размер от 928.07 лева /98.97 лева – заплатена държавна
такса, 429.10 лева – разноски за особен представител, 100.00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът следва да заплати и направените в
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от исковете,
които разноски възлизат на сумата в общ размер от 157.68 лева /57.68 лева - за
държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „Мого България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0003371:
-
640.05 лева незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.05.2019 г. до
16.01.2020 г.;
-
628.55 лева незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г.;
-
20.84 лева неустойка за забава в
плащанията за периода 05.05.2019 г. до 16.01.2020 г.;
-
415.08 лева неустойка за прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя;
-
35.64 лева разходи за данъчни задължения;
-
262.78 лева разходи за платени застрахователни
премии;
-
857.28 лева разходи за възстановяване на
лизинговия актив;
-
24.00 лева разходи за връчване на
уведомление чрез ЧСИ,
Ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 21.08.2020 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Мого България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1416/2020 г. по описа на РС –
Видин в общ размер от 157.68 лева /57.68 лева - за държавна такса и 100.00 лева
- юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Мого България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А, направени
разноски в исковото производство в общ размер от 928.07 лева /98.97 лева –
заплатена държавна такса, 429.10 лева – разноски за особен представител, 100.00
лева – възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1416/2020
г. по описа на РС - Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: