Решение по дело №42/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от Н. К. Н. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0271-000006/09.01.2025г. на ст.полицай към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че от съдържанието на акта не ставала ясна длъжността на издателя, поради което оспорва заповедта с оглед липса на компетентност съгласно Заповед №1253з-479 от 16.11.2020г. Оспорва и фактическата обстановка, посочена в заповедта, като твърди, че няма осъществено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Иска се отмяна на заповедта.

Ответната страна – ст.полицай към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не взема становище по оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2025г., в [населено място] на път Първи клас №8 – ст.полицай към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, П.К. в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №3330612 на Н. К. Н., за това, че на същата дата в 14,36ч. управлява лек автомобил Мерцедес модел МЛ 280 с рег.№ [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта над 2,25 на хиляда, установено с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер ******** по медтода на издишания от водача въздух, поради което нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Издаден бил талон за изследване – 116783, като водачът не приел показанията на техническото средство и дал кръв за химическа експертиза.

От ст.полицай П.К., упълномощен със Заповед №1253з-479/16.11.2020г., е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №25-0271-000006/09.01.2025г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че е взет предвид съставения АУАН Серия GA №3330612/09.01.2025г., като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му. По делото е представен и АУАН Серия GA №3330612.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 09.01.2025г., видно от приложената към същата разписка.

Жалбата против ЗППАМ е подадена на 10.01.2025г.

По делото е представена Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители при сектори/групи Охранителна полиция в РУ при ОД МВР Хасково.

Видно от писмо рег.№272р-2180 от 23.01.2025г. от Началник РУ Харманли мл.инсп.П.К. е назначен на длъжност полицай група ОП на РУ Харманли.

Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №3 с рег.№272р-1499 от 16.01.2025г. при извършеното изследване на взета от Н. К. Н. проба кръв /стикери 116783.3 [рег. номер].4/ не се доказва концентрация етилов алкохол – 0,0 промила.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД МВР Хасково, както и на писмо рег.№272р-2180 от 23.01.2025г. от Началника на РУ Харманли, с което е доказана конкретната длъжност на издателя.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

В случая следва да се извърши преценка на установените конкретни факти при наличие на протокол за химическа експертиза, последващ издаването на оспорената ЗППАМ, с който протокол се опровергава резултата от техническото средство, описан в заповедта. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл.171, т.1 , б.Б от ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи, т.е. способ за преодоляване на резултата от техническо средство е именно изследването на кръвна проба, което в случая е извършено след изрично възражение от водача. При издаване на оспорената ЗППАМ административният орган, действащ при условията на обвързана компетентност, изцяло е възприел фактическата обстановка от АУАН. Установените факти в АУАН, възприети и в мотивите на заповедта, обаче са опровергани в настоящото съдебно производство именно с представения протокол за химическа експертиза, извършена на 14.01.2025г. Като се има предвид, че за съществено процесуално нарушение се приема всяко нарушение, създаващо вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта, както и че между страните няма спор относно установената липса на концентрация етилов алкохол при проведената експертиза, то в случая следва да се приеме, че няма осъществено от водача поведение, което да бъде квалифицирано като нарушение по ЗДвП и да бъде основание за налагане на ПАМ. При опровергаване на резултата от дрегера с резултата от химическата експертиза, издаването на заповед за налагане на ПАМ се явява в нарушение на процесуалните правила. При издаването на всеки административен акт е приложим принципът на съразмерност, обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В настоящия случай има нарушение и на нормата на чл.35 от АПК, изискваща изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение при издаването на акта. Действително доказателствената тежест за опровергаване показанията на техническото средство е възложена върху водача, който е оспорил установеното наличие на алкохол с дрегера и се е подложил на медицинско изследване при спазване на реда в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Пробите кръв, които водачът е дал за извършаване на експертизата, са били приети съобразно предвидения ред и в съответния срок, за което няма формиран спор в настоящото производство. След установения безспорен резултат от химическата експертиза фактическо основание за налагане на ПАМ се явява недоказано и това е основание за отмяна на заповедта. Посочените в оспорения акт факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, са напълно опровергани в настоящото производство.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, но в случая с резултата от химическата експертиза е доказано, че такова не е осъществено.

По изложените мотиви съдът приема, че са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, като на жалбоподателят са дължими от ОД МВР Хасково направените в настоящото производство разноски от 10,00 лева, представляващи д.т., както и адв.възнаграждение в размер на 1000,00 лева, дължимо на основание чл.38, ал.3 от ЗАдв във вр. с чл.8, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0271-000006/09.01.2025г. на ст.полицай към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, за временно отнемане на СУ МПС на водача Н. К. Н., [ЕГН], от [населено място], до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.И. Д. направените по делото разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1000,00 лева, както и на Н. К. Н., [ЕГН], от [населено място] – 10,00 лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.