РЕШЕНИЕ
№1639
гр. п., 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД – ХI-ти състав при гражданска
колегия, в публичното съдебно заседание праведно на осемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8136 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба предявена
ОТ:
1.
И.В. ***, с ЕГН-**********
и
2.
В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: **********
ПРОТИВ
:
1. Т.В.И. с адрес: ***, „***
2. Н.К.И. с адрес: ***, ***, с ЕГН: **********
3. Р.Н.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********
4. М.К.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********
5. Н.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********
6. А.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********
с
искане да бъде установено със силата на присъдено нещо:
Ø по отношение на ответницата Т.В.И. с адрес: ***,
„***, че И.В. ***, с ЕГН-********** е
собственик на 3/8 (три осми идеални части) и В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: **********
е собственик на 1/8 (една осма) идеална част от ***. метра, по регулационния
план на село *******, при граници: улица, ХХIII-487, УПИ V-1303, УПИ VI-489
и УПИ XXI-491 и ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА да предаде на ищците владението на 4/8 идеални
части (или 1/2 идеална част) от този имот, собственост на ищците.
Ø по
отношение на ответниците Н.К.И. с адрес: ***, „***, с
ЕГН: **********, Р.Н.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с
ЕГН: **********, Н.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. с адрес: ***,
с ЕГН: **********, че И.В. ***, с ЕГН-********** е собственик на 3/8 (три осми
идеални части), а В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: ********** е собственик на 1/8
(една осма) идеална част от Урегулиран поземлен имот ***. метра, по
регулационния план на село *******, при граници: улица, XXIII-487, УПИ
V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491, с всички приращения в него, с изключение на
жилището, което е собственост на Т.В.И., поради което с нотариален акт за дарение № 23,
том 1, peг. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М.М.Т.В.И.
не им е учредила доживотно вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от
УПИ ХХII - 488 в кв.43, с площ от 541 кв. метра по плана на село *******, която
е собственост на ищците и ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ответниците да предадат на ищците
владението на 1/2 идеална част, собственост на ищците, владееща се от
ответниците без правно основание.
Ø ответниците
с отговора на исковата молба правят възражение за изтекла придобивна давност в
полза на Т.В.И., за периода 1986-2010г., тъй като считано от 1986г., се е
легитимирала, като собственик на 1/2 ид.ч. от парцел ***с площ от 1066 кв.м.,
идентичен с актуален имот пл.№ ***и бивши имоти 487 и 488
Ø ответниците
с отговора на исковата молба правят възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на реална, обособена част от имот ***, съвпадаща по граници с бивш
имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения, в т.ч.
и жилището, в полза на А.Р.И. и Н.Р.И.;
Ø ответниците
с отговора на исковата молба правя възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на правото на ползване на реална, обособена част от имот ***,
съвпадаща по граници с бивш имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения, в т.ч. и жилището, в полза на Н.И., Р.И. и М.И..
Ø в
условията на евентуалност правят възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на 541/1073 ид.ч. от общите части на имот ***, представляващи
реалното ползване на южната част от имота, идентична с бивш имот пл.№488,
заедно с всички приращения и подобрения, в т.ч. и жилището.
Съдът намира, че е сезиран иск с
правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК
Ищците твърдят, че са
собственици общо на 1/2 (една втора) идеална част от имот с планоснимачен номер
412 по отменения кадастрален план на село е *******, одобрен през 1961г., с
площ от 1066 кв. метра, както и изключителни собственици на обособено жилище,
заемащо северната част от жилищна сграда, построена в този имот на основание
нотариален акт N 123, т. II, дело 680/75г. на нотариус при ПРС.
За имот с пл.номер 412 по кадастралния план от 1961г. бил отреден парцел XII-412 в 61 по отменения регулационен план на село *******, одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв.м. Имот с пл. № 412 по отменения кадастрален план на село ******* от 1961г. по сега действащия кадастрален план на село ******* бил поземлен имот с пл. № 2069, след одобрено изменение (поправка) на кадастралния план на село ******* със Заповед № 1385/2015г. на кмета на община п..
Този имот бил придобит от ищцата В. С.
по време на брака й с Т. К. С., починал на 11.06.2005г., След смъртта на Т.С.
ищцата И.В.С. станала собственик на 3/8 идеални части от поземления имот
(дворното място) и на 3/4 идеални части от жилището, описани по-горе, а ищецът В.Т.С.
на 1/8 идеална част от дворното място на 1/4 от жилището, описани по-горе.
Ответницата Т.В.И. бил собственик на
другата ½ (една втора) идеална част от дворното място, което по
отменения кадастрален план на село ******* е имот с пл. № 412, а по сега
действащия кадастрален план е имот с пл. № 2069. Т.В.И. бил изключителен
собственик и на обособено жилище, заемащо южната от жилищна сграда, построена в
същия имот.
През 2000г. бил одобрен нов
кадастрален план за село *******, както и нов план за регулация и застрояване.
При изготвянето на кадастралния план
за с. ******* от 2000г. била допусната грешка за съсобствения им имот,
изразяваща се в това, че общият имот на ищците и ответницата Т.В.И. бил нанесен,
като два отделни имота: имот с пл.номер 487 и имот с пл. номер 488.
Предвид възникналият спор на осн. чл.54
от ЗКИР, с влязло в сила решение на PC, п. по гр. дело № 1665/2011г. съдът
признал за установено, че И.В.С. и Т.В.С. са собственици на по 1/2 идеална част
от имот с планоснимачен номер 412 по отменения кадастрален план на село е *******,
одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв. метра, който по кадастралния план на
село *******, одобрен през 2000г., е нанесен като имот с пл. № 487 и имот с
пл.№ 488.
Въз основа на решението на PC, п., след
като бил разрешен спора за материално право, инициирали ново административно
производство по изменение на кадастралния план на село *******. Със Заповед №
1386/2015г. на кмета на Община-п. била одобрена поправка на кадастралния план
на село *******, като имот с пл.№ 477 и имот пл. № 478 бяха заличени и
недвижимият им имот бил нанесен като един имот с пл. № ***по кадастралния план
на село *******. Срещу Заповед № 1386/2015г. на кмета на община, п. била
подадена жалба от ответниците, по която се образува адм. дело № 698/2015г. на
АС, п., като с решение на ВАС от 14.03.2017г. по адм. дело № 7572/2016г. тази
заповед била потвърдена и влязла в законна сила.
Преди образуване на гр. дело №
1665/2011г. на PC, п. Т.В.И. се е снабдила с нотариален акт № 94, том I, peг. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М.М.с
район на действия: PC, п., peг. № 462 на Нотариалната камара, с който е
призната за собственик по давност на УПИ ХН-488 в кв.43, с площ от 541 кв.
метра, при граници: улица, ХХШ-487, УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491, като след образуване на гр. дело № 1665/2011г. на PC, п., но преди вписване
на исковата молба по делото, Т.В.И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1,
peг. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М.М.била
учредила вещно право на ползване на първите трима ответника и била дарила на
четвъртия и пети ответник УПИ ХII-488 в кв.43, с площ от 541 кв.
метра по плана на село *******. Т.В.И. не била придобила по давност
УПИ ХII-488 в кв.43, с площ от 541 кв.
метра, по плана на село *******, одобрен през 2000г., както към момента на
издаване на нотариален акт № 94, том I, peг. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М.М.,
така и към момента, в който са сключени прехвърлителните сделки, обективирани в
нотариален акт за дарение № 23, том 1, peг. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус
Моньо Монев, Т.В.И. е била собственик само на 1/2 идеална част от този имот.
С отговора на исковата молба
ответниците твърдят, че с Решение от 04.05.2012г. на ПРС, VIII гр. с-в по гр.д.
1665/2011г. и Решение № 415 / 21.12.2012г. на ПОС, ГК по в.гр.д. 923/2012г. е
постановено, че имот пл.№ 487, за който е отреден УПИ ХХII-487 и имот пл.№ 488,
за който е отреден УПИ XXII-488 са нанесени в кадастралната карта по погрешка.
Съдът, с цитираните, влезли в законна сила, решения, постановява и изправяне на
тази грешка, като възстановява целостта на бивш имот пл.№412, за който е
отреден УПИ XIX-412 с обща площ от 1066 кв.м. Впоследствие, съобразено с
цитираните решения по спор за материално право, AC-п. се e произнесъл с Решение
по адм.д. № 598/2015г., с което Заповед № 1386/2015г. на кмета на Община п., с
която е одобрена поправка на кадастралния план на село *******, заличени са
имоти №№ 487 и 488- а кадастърът е попълнен с единен имот № ***е оставена в
сила. На следващо място се излагат твърдения, че ответницата Т.В.И., не спори
по отношение на обстоятелството, съществува ли съсобственост между Т.И. и
ищците по настоящото дело върху имоти №№ 487 и 488, понастоящем обединени в
имот № 2069, предвид постановеното съдебно решение - Решение от 04.05.2012г. на ПРС, VIII гр. с-в
по гр.д. 1665/2011г., влязло в законна сила. Ответницата Т.И. счита иска за
неоснователен досежно приращенията върху процесния имот, а именно - пристройка,
баня, стопанска постройка, оранжерия и насаждения, с настоящия отговор на
искова молба прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на Т.В.И.,
за периода 1986-2010г., тъй като считано от 1986г., се е легитимирала, като
собственик на 1/2 ид.ч. от парцел ***с площ от 1066 кв.м., идентичен с актуален
имот пл.№ ***и бивши имоти 487 и 488. С Решение от 08.05.1986г. на ПРС по ***.,
ползването на имота било разпределено, като ответницата Т.И., заедно със
съпруга си Н.К.И. и сина си Р.Н.И., ползвали южната част на имота, идентична с
бивш имот пл.№ 488 (т.е. процесния по настоящото дело имот). През същата година,
двете части на имота били трайно преградени с ограда, която съществува
постоянно и неизменно до днес, като фиксирало границите на ползване на двете
части на съсобствения имот. През 1992 и 1994г., ответниците
Т., Н. и Р. И.изграждат, със собствен труд и средства, в обособената за
ползване част от имот и без противопоставяне от ищците, пристройка към
жилищната сграда, баня, стопанска постройка и оранжерия. Изграждането на тези
постройки било скрепено с махленско свидетелство (декларация), заверено от
кмета на село ******* на 18.06.2004г. и декларация на Т.И. от 22.07.2004г. Тези
подобрения в имота са частично узаконени с Акт за узаконяване №61/12.11.2004г.
на името на Т.И..
По отношение на ответниците
Н.Р.И. и А.Р.И. исковата претенция била неоснователна, тъй като били придобили
правото на собственост върху имот УПИ XXII-488 по силата на договор за дарение
от баба си Т.И. на 31.03.2011г. Към момента на извършване на сделката, срещу Т.И.
не било имало вписана искова молба, а прехвърленият имот съществувал в
границите, в които е дарен, по тогава действащият кадастрален и регулационен
план на село *******. Досежно идентичността на имота, сделката била изцяло
валидна към момента на нейното сключване. Нещо повече - Н. и А. И.никога не са
били страна или изобщо участници в гражданско дело, по което да е оспорено
съществуването, идентичността и границите на придобития от тях по дарение имот.
Ответниците не спорят, видно от цитираните по-горе решения, че към момента на
дарението Т.И. не е била единствен собственик на имота. От този момент, до
завеждане на исковата по молба по настоящото дело обаче, били изминали повече
от пет години, през които Н. и А. И.са владели непрекъснато и несмущавано
имота, заедно с всички подобрения и приращения в него. Поради което правят
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реална, обособена част
от имот ***, съвпадаща по граници с бивш имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно
с всички подобрения и приращения, в т.ч. и жилището, в полза на А.Р.И. и Н.Р.И..
Ответниците Н.И., Р.И. и М.И., твърдят, че са
придобили правото на ползване върху имот УПИ ХХП-488 от Т.И. на 31.03.2011г.
Към момента на извършване на сделката, срещу Т.И. не е имало вписана искова
молба, а прехвърляният имот е съществувал в границите, в които е дарен, по
тогава действащият кадастрален и регулационен план на село *******. Досежно
идентичността на имота, сделката била изцяло валидна към момента на нейното
сключване. Нещо повече - Н.И., Р.И. и М.И. никога не са били страна или изобщо
участници в гражданско дело, по което да е оспорено съществуването,
идентичността и границите на имота, върху който им е учредено право на
ползване. Ответниците не спорят, че действително, видно от цитираните по-горе
решения, към момента на учредяването на право на ползване, Т.И. не е била
единствен собственик на имота. От този момент, до завеждане на исковата по
молба по настоящото дело обаче, са изминали повече от пет години, през които Н.И.,
Р.И. и М.И. са владели непрекъснато и несмущавано правото на ползване върху
имота, заедно с жилището и всички подобрения и приращения, поради което правя
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на правото на ползване на
реална, обособена част от имот ***, съвпадаща по граници с бивш имот №488, с
площ от 541 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения, в т.ч. и жилището,
в полза на Н.И., Р.И. и М.И..
В съдебно заседание Ищците,
чрез процесуалния си представител подържат така депозираната искова престация
при подробно изложени съображения, като молят да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват изцяло искова претенции
при подробно изложени съображения в писмено становище, като молят да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Пернишки районен съд, след като взе предвид доводите
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са съсобственици на
1/2 (една втора) идеална част от имот с планоснимачен номер 412 по отменения
кадастрален план на село е *******, одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв.
метра.
За имот с пл.номер 412 по кадастралния
план от 1961г. бил отреден парцел XII-412 в 61 по отменения регулационен план
на село *******, одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв.м. Имот с пл. № 412 по
отменения кадастрален план на село ******* от 1961г. по сега действащия
кадастрален план на село ******* бил поземлен имот с пл.№ 2069, след одобрено
изменение (поправка) на кадастралния план на село ******* със Заповед №
1385/2015г. на кмета на община п..
Този имот бил придобит от ищцата В.С. по
време на брака й с Тодор Киров С., починал на 11.06.2005г., След смъртта на Т.
С. ищцата И.В.С. станала собственик на 3/8 идеални части от поземления имот
(дворното място) и на 3/4 идеални части от жилището, описани по-горе, а ищецът В.Т.С.
на 1/8 идеална част от дворното място на 1/4 от жилището, описани по-горе.
Ответницата Т.В.И. бил собственик на
другата 1/2 (една втора) идеална част от дворното място, което по отменения
кадастрален план на село ******* е имот с пл. № 412, а по сега действащия
кадастрален план е имот с пл. № 2069. Т.В.И. бил изключителен собственик и на
обособено жилище, заемащо южната от жилищна сграда, построена в същия имот.
През 2000г. бил одобрен нов кадастрален
план за село *******, както и нов план за регулация и застрояване.
При изготвянето на кадастралния план за с.
******* от 2000г. била допусната грешка за съсобствения им имот, изразяваща се
в това, че общият имот бил нанесен, като два отделни имота: имот с пл.номер 487
и имот с пл. номер 488.
Предвид възникналият спор на осн. чл.54 от ЗКИР, с влязло в сила решение на PC, п. по гр. дело № 1665/2011г. съдът признал
за установено, че И.В.С. и Т.В.С. са собственици на по 1/2 идеална част от имот
с планоснимачен номер 412 по отменения кадастрален план на село е *******,
одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв. метра, който по кадастралния план на
село *******, одобрен през 2000г., е нанесен като имот с пл. № 487 и имот с
пл.№ 488.
Със Заповед № 1386/2015г. на кмета на
Община-п. била одобрена поправка на кадастралния план на село *******, като
имот с пл.№ 487 и имот пл. № 488 били заличени и недвижимият имот бил нанесен
като един имот с пл. № ***по кадастралния план на село *******. Срещу Заповед №
1386/2015г. на кмета на община, П. била подадена жалба от ответниците, по която
се образува адм. дело № 698/2015г. на АС, п., като с решение на ВАС от
14.03.2017г. по адм. дело № 7572/2016г. тази заповед била потвърдена и влязла в
законна сила.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателства:
От свидетелските показания на св. В. К. се установява, че между страните е имало спорове за имота от много години за разделяне
на мястото.
От свидетелските показания на св. Ю. Б. се установява, че процесния имот е общ
между страните, които непрекъснато спорят за него.
От свидетелските показания на св. В. К. се установява, че процесния имот е разделен на две през средата
и има поставена ограда. От към граница с неговия имот, който бил съседен, с негово
и на брат му съгласие, била построена барака, а парник без тяхно съгласие.
От свидетелските показания на св. Е. С. се
установява, че в процесния имот имало поставена ограда, леко повдигната с
цимент и след това с телена мрежа правена през 1987г.Имало построен парник, а
банята била строена 1984-1985г.
От свидетелските показания на св. Ч. С. се
установява, че процесния имот бил разделен с телена ограда и в мястото на стария И. имало парник и баня в
западната част на къщата залепена към нея.
Съдът кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели тъй като
същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и липсват данни да са
заинтересовани от изхода на делото, в останала си част показанията на
разпитаните по делото свидетели са ирелевантни за предмета на спора, поради
което съдът не дължи тяхното обсъждане.
От приетото по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза се установява, че при
направения оглед на място имот пл.№ ***по действащия КП на с. *******, след
поправката на КП извършена със Заповед № *** г. е равнинен, ограден. В участъка
между имот пл.№ ***и УПИ V-1303 няма ограда. В западната част на имота има
изградена стара жилищна сграда, разделена на две обособени части между страните
съгласно решение от 8.V.1986 г. по гр.д. № 825 по описа за 1986 г. на ПРС. Към
сградата са пристроени: от север -гараж на ищците, от юг- жилищна сграда на
ответниците, от изток - баня върху част от съществуваща площадка на
ответниците. В имот пл.№ ***по действащия КП на с. *******, след поправката на
КП извършена със ***г. има вътрешна ограда от изток и запад на къщата - ажурна
метална върху бетонна основа.
Процесния имот по отменения (предходен)
кадастрален план за село ******* представлява 1/2 идеална част от имот пл.№ 412
в кв. 61. Отмененият (предходен) регулационен план на село ******* бил одобрен
със заповед № III-550/04.09.1961 г., по този план за имот с пл.№ 412 е отреден
парцел XIX-412 в кв. 61.
По кадастралния план на село *******,
одобрен през 2000 г., имот с пл.№ 487 е съставен от части от имот пл.№ 412,
имот с пл.№ 413 и имот с пл.№ 419 по отменения (предходен) кадастрален план, а
имот с пл.№ 488 е съставен от части от имот пл.№ 412, имот с пл.№ 413 и имот с
пл.№ 411 по отменения (предходен) кадастрален план за село *******.
По сега действащия кадастрален план на
село ******* имот с пл.№ 487 и имот с пл.№ 488 (общо двата имота) са идентични
с имот с пл. № ***след поправката на кадастралния план, одобрена със ***г. на
кмета на Община п..
По сега действащия план за регулация и
застрояване на село *******:
• За
имот с пл.№ ***по сега действащият кадастрален план, след поправката на
кадастралния план, одобрена със ***г. са отредени УПИ XXII-488 и УПИ ХХIII-487 в кв. 43.
• по
кадастралния план на село *******, преди изменението (поправката) на кадастралния
план, одобрени със ***г. на кмета на Община п., за имот с пл.№ 487 е отреден
УПИ ХХIII-487 в кв. 43, а за имот с пл.№ 488 е отреден УПИ
XXII-488 в кв. 43.
• Площта
на УПИ ХХIII-487 в кв. 43 е 539 кв.м. Имот с пл.№ 487 е идентичен
с УПИ ХХIII-487. Площта на УПИ XXII-488 в кв. 43 е 541 кв.м. Имот
с пл.№ 488 е идентичен с УПИ XXII-488.
Вътрешно-регулационната линия между УПИ
ХХШ-487 в кв. 43 и УПИ XXII-488 в кв. 43 минава през жилището на ищците.
Недвижимият имот, описан в Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 123, т. II, дело 680/1975 г. отговаря на
поземлен имот с пл.№ 487 по кадастралния план на село ******* преди
изменението, одобрено със ***г.
Недвижимият имот, описан в Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 123, т. II, дело 680/1975 г. отговаря на част от поземлен имот с пл.№ ***по
кадастралния план на село ******* след изменението, одобрено със ***г. (северна
част).
Недвижимият имот, описан в Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 123, т. II, дело 680/1975 г. отговаря на УПИ ХХШ-487 в кв. 43 по регулационния план
на село *******.
Разпределението на ползването между
страните по дело 825/1986 г. на ПРС съвпада с разделянето на имота с ограда на
място с изключение на частта по отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2
м в северна посока в частта на И.В. (на място започва от североизточния ъгъл на
пристроената към жилищната сграда баня на ответниците, а по разпределението
започва от североизточния ъгъл на жилищната сграда).
Разпределението на ползването между страните по дело 825/1986 г. на ПРС не съвпада с разделянето на имот пл.№ 487 и имот с пл.№ 488 по плана от 2000 г.:
> имотната
граница по плана от 2000 г. минава през частта от жилищната сграда на И.В.;
> имотната
граница по плана от 2000 г. източно от жилищната сграда е права линия започваща
от североизточния ъгъл на пристроената към жилищната сграда баня на
ответниците, а по разпределението границата между двете части е начупена линия
започваща от североизточния ъгъл на жилищната сграда;
> имотната
граница по плана от 2000 г. западно от жилищната сграда се разминава с около 1
м. с границата между двете части по разпределението.
Съдът кредитира изцяло даденото заключение
на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, като добросъвестно
дадено отговарящо на всички поставени въпроси съгласно знанията и компетенциите
на вещото лице, не се констатира и противоречивост на заключението със събрания
доказателствен материал по делото, поради което съдът базира и фактическите си
заключения въз основа на него.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковите претенции
Съгласно разпоредбата на
чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Следователно искът по чл.108 от ЗС е
претенцията на носителя на едно вещно право за връщане на вещта от
лицето, което неоснователно я владее или държи. Необходимите предпоставки за
уважаване на този иск, са ищецът да е собственик или носител на ограничено
вещно право, което му позволява да владее вещта, и трето лице да упражнява
фактическа власт върху вещта, без правно основание. Тези три предпоставки,
обуславящи основателността на ревандикационния иск, следва да са налице в
условията на кумулативност, за да бъде уважен такъв иск. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК
При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици. Нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки
съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за
упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според
правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на
съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална
част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се
владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици
и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на
изкупуване. Исковете по чл. 32, ал. 1, 32, ал. 2 и по чл. 34 от ЗС не
осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск
правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се
получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно,
а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не
може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС - предаване на
владението върху идеална част. Съсобственик може да търси защита чрез иска по
чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от
трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го
завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е
обусловено от обема на притежаваното право.
С оглед на изложеното по
поставения спорен въпрос по допустимостта на исковата претенция, следва да се
посочи, че в постоянната си съдебна практика, изразена и в решения, постановени
по реда на чл.290 ГПК, задължителни за съдилищата - Върховен касационен съд изяснява,
че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение,
граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и
доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това
обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към
различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да
съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се
свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена
част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на
неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от
време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, то може да се направи извод,
че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по
плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на
измерване или могат да се променят при изменение на плана. За
индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е
допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица,
включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка
според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за
собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на
местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма официален
характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е възможно да са
настъпили промени през годините, или ако местностите са съседни е възможно да
преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование. Относно
това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната
съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,
които са задължителни за съдилищата- напр. /Решение №672/07.03.2011 по дело
№1584/2009 на ВКС, ГК, I г.о. и Решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1114/2009 г., II г. о., ГК./
Предвид на което
предявените искови претенции с искане да бъде установено със силата
на присъдено нещо:
Ø по
отношение на ответниците Н.К.И. с адрес: ***, „***, с
ЕГН: **********, Р.Н.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с
ЕГН: **********, Н.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. с адрес: ***,
с ЕГН: **********, че И.В. ***, с ЕГН-********** е собственик на 3/8 (три осми
идеални части), а В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: ********** е собственик на 1/8
(една осма)
идеална част от Урегулиран поземлен имот ***. метра, по регулационния план
на село *******, при граници: улица, XXIII-487, УПИ V-1303, УПИ VI-489 и
УПИ XXI-491, с всички приращения в него, с изключение на жилището, което е
собственост на Т.В.И., че с нотариален акт за дарение № 23, том 1, peг. № 117,
дело № 22/2011г. на нотариус М.М.Т.В.И. не им е
учредила доживотно вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от УПИ ХХII -
488 в кв.43, с площ от 541 кв. метра по плана на село *******, която е
собственост на ищците и ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ответниците да предадат на ищците
владението на 1/2 идеална част, собственост на ищците, владееща се от
ответниците без правно основание.
СЕ
ЯВЯВАТ допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По отношение предявените искови претенция с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал.2
от ГПК за да се произнесе съдът взе предвид следното.
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като и от петитума на същата, съдът счита, че предмета на делото е
недвижим имот находящ се в с. *******, общ п. пл. № ***след поправката на кадастралния план,
одобрена със ***г. на кмета на Община п., за който са отредени ***, с граници
от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI -491 по скица изх. №
18/ ТР-4673/29.11.2018г. издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен
състав.
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на предявената искова молба и като и от петитума на
същата, съдът квалифицира предявения от ищците по иск с правно основание чл.108
от ЗС
– за признаване за
установено по отношение на ответницата Т.В.И. с
адрес: ***, „***, че И.В. ***, с ЕГН-**********
е собственик на 3/8 (три осми идеални части) и В.Т.С. с адрес: ***, с
ЕГН: ********** е собственик на 1/8 (една осма) идеална част от недвижим имот
находящ се в с. *******, общ п. пл. № ***след
поправката на кадастралния план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за
който са отредени ***, с граници от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI - 491 по скица изх. № 18/ ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен състав и ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА да предаде на ищците
владението на 4/8 идеални части (или 1/2 идеална част) от този имот,
собственост на ищците.
– за признаване за
установено по отношение на ответниците Н.К.И. с адрес: ***, „***, с ЕГН: **********, Р.Н.И.
с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, Н.Р.И.
с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, че И.В.
***, с ЕГН-********** е собственик на 3/8 (три осми идеални части), а В.Т.С. с
адрес: ***, с ЕГН: ********** е собственик на 1/8 (една осма) идеална част от недвижим
имот находящ се в с. *******, общ п. пл.
№ ***след поправката на кадастралния план, одобрена със ***г. на кмета на
Община п., за който са отредени ***, с граници от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI -491 по скица изх. № 18/ /ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен състав, с всички
приращения в него, с изключение на жилището, собственост на Т.В.И. и ДА БЪДАТ
ОСЪДЕНИ ответниците да предадат на ищците владението на 1/2 / една втора /идеална
част, собственост на ищците, владееща се от ответниците без правно основание.
Както е възприето в константата практика
на ВКС, при посесорни искове, в тежест на ищцовата страна е да докаже
претендираното право на собственост върху имота, описан в исковата молба. Правото
на собственост се доказва с писмени доказателства – нотариални актове, записка
за вписване, делбени протоколи, вписване в разписни листове на общините,
договори за покупко-продажба със съответните вписвания и нотариални заверки и
др., а единствено придобиването въз основа на давностно владение – чрез
свидетелски показания, които да установят срока на фактическата власт върху
имота.
Между страните не се спори, че са
съсобственици на процесния недвижим имот находящ се в с. *******, общ п. пл. № ***след поправката на кадастралния
план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за който са отредени ***, с
граници от запад – улица; от север имоти
пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI -491 по скица изх. № 18/ /ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен състав, при права
както следва:
- За ищцата И.В.С.
3/8 (три осми идеални части)
- За ищеца В.Т.С.
1/8 (една осми идеални части).
В този смисъл следва да се приеме, че
страните в настоящото производство се легитимират, като собственици на
процесния недвижим имот до посочените им идеални части, поради което съдът
следа да изследва и да се произнесе по направените от ответниците с отговора на
исковата молба е условията на евентуалност:
възражение за изтекла придобивна давност в
полза на Т.В.И., за периода 1986-2010г., тъй като считано от 1986г., се е
легитимирала, като собственик на 1/2 ид.ч. от парцел ***с площ от 1066 кв.м.,
идентичен с актуален имот пл.№ ***и бивши имоти 487 и 488
възражение за изтекла придобивна давност
по отношение на реална, обособена част от имот ***, съвпадаща по граници с бивш
имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения, в т.ч.
и жилището, в полза на А.Р.И. и Н.Р.И.;
възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на правото на ползване на реална, обособена част от имот ***,
съвпадаща по граници с бивш имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения, в т.ч. и жилището, в полза на Н.И., Р.И. и М.И..
възражение за изтекла придобивна давност
по отношение на 541/1073 ид.ч. от общите части на имот ***, представляващи
реалното ползване на южната част от имота, идентична с бивш имот пл.№488,
заедно с всички приращения и подобрения, в т.ч. и жилището.
Ответниците в условията на евентуалност
твърдят да са придобили право на собственост върху реална част от поземлен
имот, съсобствен между страните, в резултат на давностно владение. Придобивната
давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията
на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху
имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен
това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на
определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото
господство върху имота да е продължило. Твърденията на ищцата И.В.С.
и ответницата Т.В.И. са, че след като са придобили собствеността върху имота, в качеството си
на съсобственици са разпределили ползването му с Решение от 08.05.1986г. на ПРС
по ***. Не е спорно между страните, че съвместното им право на собственост било
възникнало 1975 г., на различни
основания – правна сделка, наследство и съответно придобивна давност. Няма
съмнение също така, че ищците осъществяват фактическа власт върху 539 кв.м. - площта
на УПИ ХХIII-487 в кв. 43, идентичен с имот с пл.№
487 по отменения кадастрален план на с. *******, а ответниците
върху 541 кв.м. - площта на УПИ XXII-488 в кв. 43 идентичен с имот пл.№ 488 по
отменения кадастрален план на с. *******, обособени като реални части от
поземлен имот с идентификатор пл. № ***след поправката на кадастралния план,
одобрена със ***г. на кмета на Община п., както и че това фактическо положение
е продължило в период, надвишаващ изискуемият се в разпоредбата на чл. 79 от ЗС
срок от 10 години. За да доведе обаче до възникването на право на собственост
върху конкретна реална част от поземления имот на оригинерно основание, каквото
е твърдението на ответниците, те носят доказателствената тежест да установят,
че са осъществявали владение върху нея. Контроверсният въпрос в процеса е
представлява ли фактическата власт на ответниците владение върху горепосочената
реална част от поземления имот, ерго осъществявали ли са владение не само върху
собствените си идеални части, но и върху идеалните части на ответниците от
въпросните 539 кв.м. - площта на УПИ ХХIII-487 в кв. 43, идентичен с имот с
пл.№ 487 по отменения кадастрален план на с. *******
Твърденията на ответниците са на плоскостта,
че още от момента на придобиване на поземления имот и разпределението
ползването на имота са започнали да осъществяват владение, като в тази насока
се позовават на законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, че владелецът държи
вещта, като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В тази връзка
както в отговора на исковата молба са изложени твърдения за прилагане от
съдилищата на постановките на тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г. по т. д.
№ 1/ 2012 г. на ОСГК, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание
в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. В тази връзка стъпват и върху гласните доказателства,
ангажирани в хода на производството, които обаче сочат на разпределение на
ползване на имота и фактическото настаняване на страните в определената им
реална част, облагородяване и изграждане на спомагателни на постройки, които
доказателства обаче сочат на обикновено ползване на съсобствения имот на
основание чл. 31 от ЗС. Не е достатъчно едно лице да ползва имота според
неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че
упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик
идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде
противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота,
недопускане, оспорване на права - Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по ***.,
II г. о. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, т. нар.
завладяване, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи имота за себе си и има качеството на
владелец. В настоящата хипотеза обаче не е налице завладяване. Правото на
собственост върху спорния недвижим имот е бил придобит от страните резултат на правна сделка и наследство, като
се приема, че всяка от страните е придобила по 1/ 2 ид. част от имота.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но
следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият
фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в
съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, като при спор той носи
доказателствената тежест да установи т.нар. преобръщане на владението - Решение
№ 45 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № ***., II г. о. Така при реалното
разпределение ползването на имота ищцата И.В.С. и ответницата Т.В.И., са осъществявали
владение върху собствените си идеални части и държане върху идеалните части на
другата. Да се държи една вещ за другиго, означава фактическата власт върху нея
да е била придобита на някакво правно основание. Когато някой започне да държи
една вещ за друго лице, предполага се, че държането продължава на същото
основание. Макар и да не е уредена изрично от закона тази презумпция,
произтичаща от принципите на логиката, обаче е оборима и може да се докаже
противното, а именно, че е било изменено основанието на държането. Промяната в
основанието на държането може да настъпи в резултат на едностранни действия на
държателя, с които да обори презумпцията, че като е получил държането върху
вещта, продължава да я държи за другиго. За да настъпи промяна в основанието на
държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия,
с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на
владелеца. На следващо място, държателят да престане да държи вещта за другиго
и да започне да я държи за себе си - към фактическата власт, която упражнява да
прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които
демонстрира промяната в основанието да са стигнали до знанието на владелеца – в
този смисъл изрично Решение № 136 от 17.08.2011 г. на ВКС по ***г., II г. о. За
да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее вещта само за себе си, необходимо е да се установи, че той е извършил
такива действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако
другите съсобственици опитат да установят фактическа власт върху нея, ще бъдат
отблъснати. Това се отнася и до владението върху реална част от недвижим имот.
Промяната на намерението може да се обективиран по различни начини. Поставянето
на трайна граница между завладяната от съсобственика част и останалата част от
имота е само един от тях. В конкретния случай обаче макар да била поставена
трайна граница между реалните части от поземления имот чрез изграждане на
ограда, ползвани от ответниците и от другите съсобственици ищци в настоящото
производство същите не са отричали, че са съсобственици в процесния имот даже
между тях са възниквали спорове по отношение на правото на собственост, към
момента на заснимане на имота, като ответницата Т.В.И. е
отричала да била някога е съсобственик
на УПИ ХХIII-487 в кв. 43 и УПИ XXII-488 в кв. 43 по кадастралния
план на с. *******.
Ако между съсобствениците на недвижим имот
е било постановено решение, съгласно което е било разпределено ползването върху
реално определени части от съсобствения имот, последващото изграждане на
масивна ограда в едната част на имота не съставлява действие, изразяващо
промяна на анимуса на съсобственика за установяване на самостоятелна фактическа
власт върху реално обособена част от съсобствения имот. В подобна хипотеза
действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо другия
съсобственик следва да отричат правата му върху целия имот, който позоваващият
се на придобивна давност ползва по силата на спогодбата - Решение № 87 от
7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № **86/2014 г., I г. о. За да се приеме, че
съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за
себе си, необходимо е да се установи, че той е извършил такива действия, които
недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако другите съсобственици опитат
да установят фактическа власт върху нея, ще бъдат отблъснати. Това се отнася и
до владението върху реална част от недвижим имот - Решение № 183 от 1.08.2013
г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., I г. о.
Предвид изложени съображения съдът намира,
че възражение за придобиване по давност по отношение на реална, обособена част
от процесния имот, по отношение на правото на ползване на реална, обособена
част и възражение за изтекла придобивна
давност по отношение на 541/1073 ид.ч. от общите части на имот ***,
представляващи реалното ползване на южната част от имота, идентична с бивш имот
пл.№488, заедно с всички приращения и подобрения, в т.ч. и жилището останаха
недоказани на основание давностно владение, поради се явява неоснователни и
следва да бъде оставени без уважение.
С оглед изложеното съдът следа да изследва
наличието и на втория основен елемент на фактическия състав на ревандикацията съгласно чл.108 от ЗС, а
именно владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“,
т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните субекти ,
изразяващи се в това , че едните имат фактическата власт върху вещта без да се
позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в
даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта
като своя. Владението се характеризира основно с двата признака- упражняване
фактическа власт върху вещ / обективен/ и това , че лицето което държи вещта, я
държи като своя / субективен/.
Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като
обективна възможност / факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Фактическата власт следва да е установена трайно, по начин, който позволява на
владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези
въздействия/действия могат да бъдат различни , но по съдържание и като
съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право,
фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично
упражняване на действия , които по съдържание сочат само частично упражняване
на съдържанието на вещното право /например сервитут/.
Субективният признак е характеристика на
едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя -
animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик –
титуляр на вещното право. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи
вещта като своя , доколкото не се докаже , че я държи за другиго‘. Презумпцията
е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в
тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи
вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Съгласно трайно
установената съдебна практика постановена по чл. 290 ГПК, когато един имот е сънаследствен
и само някой от наследниците упражнява фактическата власт спрямо останал в
наследство недвижим имот, то този наследник е владелец само на притежаваните от
него идеални части по наследство и се явява държател по отношение на идеалните
части по наследство на останалите наследници. За да се приеме, че този
наследник е установил владение и по отношение на чуждите наследствени части, не
е достатъчно да е упражнена фактическа власт на целия недвижим имот, но и е
необходимо да са налице установени факти на активно поведени, с което се
демонстрира, че упражняването на собственически правомощия е в пълен обем, че с
тях се демонстрира промененото отношение и превръщането на държането във
владение за себе си.
Касателно настоящия случай, с оглед събраните
по делото доказателства, безспорно се установява, че всеки един от
съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху частта от имота, която му е
била разпределена за ползване съгласно Решение от 08.05.1986г. на ПРС по ***.,
поради което искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен досежно
установителната си част и отхвърлен в осъдителната, доколкото упражняваната от
всеки един от съсобствениците фактическа власт не е без основание в този смисъл
е и Решение № 209 / 22.12. 2017 година I г.о., по ***
По отношение на предявения
иск с правно осн. чл.537, ап.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за дарение №
23, том 1, peг. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М.М.до
размера на 3/8 идеална част части за първия ищец И.В.С. и 1/8 идеални части за
втория ищец В.Т.С., предвид даденото разрешение ТР 3/2012 на ОС на ГК на ВКС,
че подлежат на отмяна само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот, предявеното искане претенция се явява неоснователна и следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на дължимостта
на направените разноски, съгласно чл. 78, ал.1 и 2 от ГПК и т. ТР 6 / 2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските съразмерно уважените и отхвърлените части на предявените искови,
след като установи че ищците са направили разноски в размер на 60.00 лв
заплатена държавна такса; 500.00 лв – внесен депозит вещи лица; заплатено
възнаграждение за процесуално представителство 1000.00лв /фактура от
04.05.2018г. и от 09.11.2017г. / или общо 1560.00 лв., ответника Р.Н.И.
съответно – 1000.00 лв., / договор № 0394340/05.04.2018 и
№0394345/11.06.2018г./ следва да присъди в полза на Ищците сумата от в общ
размер от 520.00 лв., съответстваща
на уважената част от иска. Съответно в
ползва на ответника следва да бъда присъдени направените разноски, съответно на
отхвърлената част от исковете, а именно 333.33 лв.
С оглед изложеното СЪДЪТ,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Т.В.И. с адрес: ***, „***,
че И.В. ***, с ЕГН-********** на основание правна сделка и наследство е СОБСТВЕНИК
на 3/8 (три осма) идеални части, а В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: **********
е СОБСТВЕНИК на 1/8 (една осма) идеални части от недвижим имот
находящ се в с. *******, общ п. пл. № ***след
поправката на кадастралния план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за
който са отредени ***, с граници от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI - 491 по скица изх. № 18/ ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска, В ЧАСТТА ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ответницата
Т.В.И. с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на ищците И.В. ***, с ЕГН-********** владението на 4/8 идеални части от недвижим имот находящ се в с. *******, общ
п. пл. № ***след поправката на
кадастралния план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за който са
отредени ***, с граници от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI - 491 по скица изх. № 18/ ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., собственост на ищците, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.К.И.
с адрес: ***, „***, с ЕГН: **********, Р.Н.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И.
с адрес: ***, с ЕГН: **********, Н.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И.
с адрес: ***, с ЕГН: **********, че И.В. ***, с ЕГН-********** е СОБСТВЕНИК
на 3/8 (три осми) идеални части, а В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: **********
е СОБСТВЕНИК на 1/8 (една осма) идеална част от недвижим имот находящ
се в с. *******, общ п. пл. № ***след
поправката на кадастралния план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за
който са отредени ***, с граници от запад – улица; от север имоти пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI -491 по скица изх. № 18/ /ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., преподписана от настоящия съдебен състав, с всички
приращения в него, с изключение на жилището, собственост на Т.В.И., като
ОТХВЪРЛЯ иска, В ЧАСТТА ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ответниците Н.К.И. с адрес: ***, „***, с ЕГН: **********, Р.Н.И.
с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, Н.Р.И.
с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: ********** ДА
ПРЕДАДАТ владението на 4/8 идеални части
от недвижим имот находящ се в с. *******, общ п. пл. № ***след поправката на кадастралния
план, одобрена със ***г. на кмета на Община п., за който са отредени ***, с
граници от запад – улица; от север имоти
пл.№ I - 483 и № II-484; изток имоти пл.№ IV - 486, пл.№ V -1303, пл.№ VI-489; от юг им. пл. №XXI - 491 по скица изх. № 18/ ТР-4673/29.11.2018г.
издадена от Община п., собственост на ищците, като НЕСОНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за ОТМЯНА на
нотариален акт за дарение № 23, том 1, peг. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус
Моньо Монев, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответниците Т.В.И. с адрес: ***, Н.К.И. с адрес: ***, „***, с
ЕГН: **********, Р.Н.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с
ЕГН: **********, Н.Р.И. с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. с адрес: ***,
с ЕГН: ********** с отговора на исковата молба възражение за изтекла
придобивна давност в полза на Т.В.И., за периода 1986-2010г., тъй като считано
от 1986г., се е легитимирала, като собственик на 1/2 ид.ч. от парцел ***с площ
от 1066 кв.м., идентичен с актуален имот пл.№ ***и бивши имоти 487 и 488;
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реална, обособена част
от имот ***, съвпадаща по граници с бивш имот №488, с площ от 541 кв.м., заедно
с всички подобрения и приращения, в т.ч. и жилището, в полза на А.Р.И. и Н.Р.И.;
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на правото на ползване на
реална, обособена част от имот ***, съвпадаща по граници с бивш имот №488, с
площ от 541 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения, в т.ч. и жилището,
в полза на Н.И., Р.И. и М.И.; в условията на евентуалност възражение за изтекла
придобивна давност по отношение на 541/1073 ид.ч. от общите части на имот ***,
представляващи реалното ползване на южната част от имота, идентична с бивш имот
пл.№488, заедно с всички приращения и подобрения, в т.ч. и жилището, като НЕОСНОВАТЕЛНО
И НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА И.В. ***, с ЕГН-**********
и В.Т.С. с адрес: ***, с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Р.Н.И. с адрес: ***,
с ЕГН: **********, направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на
333.33 лева / триста тридесет и три лева и
33ст./
ОСЪЖДА Т.В.И. с адрес: ***, Н.К.И. с адрес: ***, „***, с ЕГН: **********, Р.Н.И.
с адрес: ***, с ЕГН: **********, М.К.И. с адрес: ***, с ЕГН: **********, Н.Р.И.
с адрес: ***, с ЕГН: ********** и А.Р.И. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на И.В. ***, с ЕГН-********** и В.Т.С. с
адрес: ***, с ЕГН: ********** направените
по делото съдебно деловодни разноски в размер на 520.00 лв., лева / петстотин и
двадесет лева и 33ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд п. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: