Настоящото производство на основание § 2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ Производството е образувано по повод предявените от Красимир Асенов Моллов против Юлиян Асенов Орешков от гр. Кърджали,в обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2001 г.,ответникът Юлиян Асенов Орешков издал в полза на ищеца частен документ, озаглавен „запис на заповед" , в който същият записал, че като издател се задължава безусловно да заплати на поемателя Моллов, сумата от 62 500 лв. на датата на падежа -20.02.2001 година. Ответникът поел и задължение по същия запис на заповед за неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума за всеки ден просрочие след датата на падежа. Ищецът изтъква,че с влязло в сила Решение на ВКС от 20.10.2006 г., постановено по гр.д. № 456/2005 г. по описа на съда, с предмет чл.254 от ГПК,било прието, че процесният „запис на заповед" е недействителен, тъй като не съдържал задължителния реквизит „място на издаване", предвиден в чл.535,т.6 от ТЗ. Счита ,че това обстоятелство обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск като поемател по процесния запис на заповед, предвид невъзможността му да се ползва от същия като несъдебно изпълнително основание за събиране на вземането си, за което е издаден. Твърди също,че причината за издаване на посочения по-горе документ, озаглавен „запис на заповед", бил сключеният между него и ответника, договор за заем, по силата на който предоставил на Юлиян Асенов Орешков, временно, парични суми в общ размер на 62 500 лв.,като последният се задължил да му върне цялата тази сума на падежа-20.02.2001 г. Уговорили и неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума за всеки ден просрочие след датата на падежа. Издаденият по този повод запис на заповед като разписка удостоверявал именно получаването на посочената в него сума от нейния издател-ответника Юлиян Асенов Орешков. Изтъква,че между него и ответника било породено заемно правоотношение, обективирано в разписката, изходяща от Юлиян Асенов Орешков и озаглавена „запис на заповед".Както и че до момента ответникът не му бил върнал получената в заем парична сума, за която издал процесния документ, озаглавен „запис на заповед". Поради което и след поправяне и уточняване на исковата претенция моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 62 500 лв., представляваща предоставен му паричен заем,обективиран в “запис на заповед” от 20.01.2001 г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата молба -18.12.2006 г. до окончателното й изплащане,както и сумата в размер на 23 686 лв.,съставляваща неустойка за забава на плащането на дължимата главница за периода 17.12.2003 г. до 17.12.2006 г. Претендира разноски. В съдебно заседание на въпроси на процесуалния представител на ответника,уточнява ,че така предявената като дадена в заем сума от 62 500 лв. е отпускал многократно ,постепенно на 15-20 пъти,в различни по размер суми,както в лева ,така и във валута. Твърди ,че за всяка дадена сума ответникът Орешков му подписвал запис на заповед,които записи били обобщени в записа на заповед в размер на 62 500 лв.,като със същият се извършило новиране на задълженията на ответника,при което новиране другите документи били върнати на последния. Ответникът по иска,Юлиян Асенов Орешков,чрез процесуалния си представител,оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква,че изцяло неправилни и незаконосъобразни били доводите ,че записът на заповед ,който не съдържа един задължителен реквизит е разписка за сумата 62 500 лв. Липсата на акт,защото записът на заповед в този случай бил нищожен,правило задължението за главница и т.н. “неустойка” несъществуващо/липсващо/,защото записът на заповед бил конститутивна ценна книга. Ответникът оспорва изцяло твърдението на ищеца за съществуването на договор за заем в размер на исковата сума от 62 500 лв.,за който не било уточнено кога бил сключен същия,в каква форма,и поето ли било с него задължение за неустойка. Твърди,че със силата на разписка се ползва само валидния запис на заповед и то единствено при иск за менителнично неоснователно обогатяване. Прави възражение за изтекла давност по отношение на търсената главница,неустойки и лихви. Претендира разноски. Окръжният съд действащ в производството като първоинстанционен,по повод на предявената искова претенция,изгради своето становище : По делото е представено заверено копие от запис на заповед ,от прочита на който се установява,че ответникът по настоящото дело, Юлиян Асенов Орешков ,като издател на същия,на 20.01.2001 г.,безусловно се е задължил да плати на ищеца в това производство,Моллов или на негова заповед, сумата в размер на 62 500 лв. на падежа -20.02.2001 г. в гр. Кърджали,при допълнително условие,че за всеки ден просрочие след датата на падежа издалият Орешков ще дължи неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума. Установява се от приетото като доказателство по делото изп.д. № 222/01 г. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд,по ч.гр.д. № 607/01 г. по описа на същия съд, е издаден изпълнителен лист от 03.08.2001 г.,с който ответникът в настоящото производство,Орешков и “Монеда” ООД,в ликвидация,са осъдени солидарно да заплатят на ищеца в производството,Моллов,сумата в размер на 78 062 .50 лв.,от които 62 500 лв. е главница,а останалата сума,съставлява неустойка върху главницата за периода 20.02.01 г. до 20.07.01 г., и разноски. Приложено е по делото и решение № 553/20.10.2006 г.,постановено по гр.д. № 456/05 г. на ВКС,ТК,І ТО. Последното установява със сила на присъдено нещо,че така описаният запис на заповед от 20.01.2001 г. е недействителен,като не притежаващ реквизит, посочен в т.6 на чл.535 от ТЗ - място на издаване,и който порок не може да бъде саниран от презумпцията на чл.536,ал.4 от ТЗ. Този извод е мотивирал Върховният касационен съд да уважи предявения от ответника в настоящото производство, Орешков, отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК,като е признал по отношение на ищеца в това производство,Моллов,че Юлиян Асенов Орешковне му дължи сумата 62 500 лв.,представляваща главница и разноски в размер на 1 225 лв.,по издаден въз основа на процесния запис на заповед,изпълнителен лист от 03.08.01 г. на Кърджалийския районен съд. ВКС е оставил в сила обжалваното пред него решение на Пловдивския апелативен съд,постановено по в.гр.д. № 429/04 г. ,в обжалваната му част,с която въззивният съд е признал за установено по отношение на ищеца в това производство,Моллов,че Юлиян Асенов Орешковне му дължи и сумата,представляваща неустойка върху главницата от 62 500 лв., по издаден въз основа на процесния запис на заповед от 20.01.2001 г.,изпълнителен лист от 03.08.01 г. по ч.гр.д. № 607/01 г. по описа на Кърджалийския районен съд. По делото ищецът е представил частни документи,издадени от ответника Орешков,като от прочита на нотариална покана от 17.08.2001 г.,изпратена от ответника в производството,Орешков, до ищеца Моллов,се установява,че Орешков прави изявление,че на няколко пъти взел чрез Моллов от фирмата му и са му били превеждани по банков път назаем суми с общ размер 38 500 лв. и 3 200 щ.д.,представляващи около 47 840 лв.,като в тази сума били включени и суми,взети от трети лица,на които последният станал гарант. Както и че на 20.02.2001 г. ,с г-н Панев ,ищецът го убедил да обобщи всички записи на заповед в един,с твърдението ,че дължимата сума с лихвите била станала 62 500 лв. Това изложение Орешков прави и в приложена по делото жалба от 17.08.2001 г. В тъжба,депозирана до Окръжния прокурор на гр. Кърджали,против Моллов ,издателя й Орешков твърди,че получил на 20.01.2000 г. от Моллов и ЕТ “Магика 11” ,заем,който обезпечил с учредяване на ипотека,че издавал на Моллов и записи на заповеди като разписки като допълнително обезпечение ,както и че на 20.02./година не се чете/ след настояване на Моллов и Н. Панев,подписал запис на заповед за сума /не се чете/ ,каквато сума не бил получавал. Представено е по делото и заверено копие от нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 19.01.2000 г.,№ 5,т.І,рег.№ 141,н.д. № 13/00 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК,от който се установява,че ЕТ “Магика -11-Красимир Моллов” дава на “Монеда” ООД,чрез управителя Юлиян Асенов Орешков ,сумата в размер на 29 500 лв.,с падеж 19.11.2000 г. Представено е по делото от ищеца заверено копие от авизо по платежно нареждане от 19.01.2000 г.,от прочита на което, се установява,че на Юлиян Асенов Орешков като временно финансиране за фирма “Монеда” ООД, е преведена сумата от 20 000 лв. Представено е от ищеца и заверено копие от разходен касов ордер от 19.01.2000 г.,от прочита на който, се установява,че на “Монеда” ООД за временно финансиране е изплатена сумата от 9 500 лв. По делото са снети и свидетелските показания на св. Николай Панев ,от които се установява,че същият е присъствал на среща между страните в производството,на която същите коментирали някакви задължения на Орешков към Моллов по записи на заповед от предходен период и на тази среща страните заедно изчислявали ,събирали и уточнявали размера на някакви суми,както и че след факта на подписване страните си разменили някакви документи-записи на заповед от предходни периоди. Според свидетеля те били около 15-16 на брой,като страни по тях били Орешков и Моллов. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище. Предявени са в производството в обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество. Или казано с други думи ищецът Моллов се стреми в производството да докаже,че е дал в заем на ответника Орешков сумата в размер на 62 500 лв.,която следвало същият да му върне на 20.02.2001 г.,като за целта последния издал на ищеца запис на заповед за тази сума от дата -20.01.2001 г. В аспекта на това по делото безспорно беше установено,че с влязло в сила решение ,ВКС на Р.България е приел,че цитираният запис на заповед от 20.01.2001 г. е недействителен,като не притежаващ реквизит, посочен в т.6 на чл.535 от ТЗ - място на издаване,и който порок не може да бъде саниран от презумпцията на чл.536,ал.4 от ТЗ. Т.е. приложения по делото запис на заповед като недействителен, не притежава присъщият му по закон менителничен ефект,и не може да бъде извънсъдебно изпълнително основание. Или казано с други думи,щом записът на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона, то следва да се приеме, че този документ установява само, че платецът се е задължил да плати определена сума пари, но не и че посочената в него сума действително се дължи и на какво основание. Т.е. задължение на ищеца е да докаже в производството ,че сумата се дължи,и по-точно в настоящото производство ищецът следва да докаже ,че сумата е получена от ответника в заем на части,постепенно на 15-20 пъти,в различни по размер суми,както в лева ,така и във валута,че не е издължена на падежа общата сума,и че затова тя се дължи. От анализа на събраните по делото доказателства не се установи основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД. Доколкото договорът за заем по нашето право е реален договор,факта на предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. В производството не беше установено по безспорен начин,че ищецът е предавал на ответника на 15-20 пъти,на части,отделни суми в лева и валута. Това обстоятелство опредено не се установи и от представените по делото,изходящи от ответника частни документи. Разбира се ,изхождайки от разпоредбата на чл.144 от ГПК /отм./ ,тези честни документи,доколкото същите в производството не бяха оспорени, съставляват доказателство,че изявлението направено в тях ,принадлежи на подписалият ги. В този аспект безспорно е,че същите изхождат от ответника,но изявленията в тях установяват само ,че както ответника,така и други лица ,вкл. и юридически такива,на които последният е бил гарант,са получавали от ищеца Моллов и неговата фирма,ЕТ “Магика- 11- Красимир Моллов” ,суми по банков път и в брой, в лева и валута,като тяхната обща стойност според ответника възлизала на около 47 840 лв. Тези частни документи обаче съдържат и изявление/ в частност тъжба от 20.09.2002 г. и жалба от 17.08.2001 г./,че търсената сума в този й размер ответникът не бил получил. До обратен извод не води и анализа на допуснатите и събрани по делото свидетелски показания. Те установяват само,че между страните в производството се е състояла среща ,на която били обсъждани задължения на ответника към ищеца в неустановен размер,неустановено основание за тяхното възникване и начин на тяхното възникване,както и за неустановен период,т.н. някакъв предходен период. Не установяват исковите твърдения и представените и обсъдени в предходен абзац,писмени доказателства –авизо по платежно нареждане и разходен касов ордер ,доколкото страните по същите не съвпадат със страните в настоящото производство. Или казаното до тук обуславя извода за недоказаност на исковата претенция досежно основния предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД. Акцесорността на иска с правно основание чл.92 от ЗЗД,доколкото неустойката обезпечава изпълнението на определено задължение и служи като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението,а задължение в настоящото производство не беше установено,обуславя и неговата неоснователност. Така формираният извод е значим и за търсените законни лихви ,като форма на обезщетение за забава. Този изход на делото не налага изрично произнасяне и по отношение на направеното от страна на ответника възражение за изтекла давност. И при този изход на делото разноски за ответната страна не се дължат, доколкото такива в конкретен размер не се доказват. В представеното на стр.38 от делото пълномощно,е посочено ,че правната помощ се предоставя безплатно на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата . Доколкото обаче в производството не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл.38,ал.1 от ЗА,при които се присъжда от съда възнаграждение на адвоката за предоставената от него безплатна адвокатска помощ,то искането за присъждане на такова възнаграждение в това производство се явява неоснователно. Водим от изложеното,Окръжният съд ,действуващ в качеството си на първоинстанционен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали,ул.”В. Априлов” №1, ап.18,с ЕГН **********,против Юлиян Асенов Орешков от гр. Кърджали,бл.”Орфей-запад”, вх.”Б”, ап.40,с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД, с цена 62 500 лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 18.12.2006 г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.92 от ЗЗД, с цена 23 686 лв., търсена за периода 17.12.2003 г. -17.12.2006 г. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |