№ 12246
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110159279 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. Я. и
Д. Ц. И., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба ответниците.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Бруната България“ ООД като трето
лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Бруната България“ ООД.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, като с оглед релевираните оспорвания съдът намира, че исканията са
допустими и относими и следва да бъдат уважени.
Искането на ответника И. Я. за задължаване на ищеца да представи технически данни
за мощност на отоплителните тела следва да бъде оставено без уважение, тъй като това
обстоятелство е в предмета на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Без уважение
следва да бъде оставено и искането за задължаване на ищеца да представи всички писмени
доказателства в оригинал, тъй като не е свързано с конкретно оспорване.
С подадения от Д. Ц. И. отговор на исковата молба е предявен при условията на
евентуалност обратен иск против втората ответница И. Т. Я. с искане, в случай, че съдът
уважи предявените срещу Д. Ц. И. установителни искове, да осъди И. Т. И.а, да му
възстанови платените суми в общ размер от 895,37 лева. Изложени са съображения, че
процесното жилище не било ползвано от ответника Д. Ц. И., а било ползвано само и
единствено от ответницата И. Т. Я., поради което само тя имала качеството на потребител на
доставяната топлинна енергия и само тя следвало да отговаря по предявените искове. В
случай, че исковете срещу него били уважени, щяло да се достигне до неоснователно
обогатяване в полза на И. Т. Я..
Така предявеният обратен иск не подлежи на съвместно разглеждане в настоящото
производство, тъй като в случая не се касае за регресна претенция на Д. И. спрямо
ответницата И. Я., произтичаща от уважаването на първоначалните искове по смисъла на чл.
219, ал. 3 ГПК. При евентуално уважаване на установителните искове не се пораждат права
за Д. И. срещу И. Я., доколкото наличието или липсата на задължения на Д. И. по договорно
правоотношение с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е ирелевантно за евентуалното
1
неоснователно обогатяване на И. Я. поради фактическо потребяване на доставената в имота
топлинна енергия. За кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е ирелевантна причината,
поради която ищецът е платил стойността на топлинната енергия – дали защото е осъден с
влязло в сила решение или защото е искал да предотврати подобно осъждане, или поради
друга причина. За тази претенция са правно релевантни три факта, към които главното
производство няма отношение – извършено плащане от Д. И. на цена на топлинна енергия,
увеличаване патримониума на И. Я. без правно основание вследствие на фактическо
ползване на топлинната енергия, както и връзката между тях. Доколкото възникването на
нито един от тези три факта не е предпоставено от уважаване на главните искове, липсва
връзка на обусловеност на обратния иск от евентуалното уважаване на главните. Освен това
в случая ответникът Д. И. се защитава срещу главните искове с твърдения, че ако е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за имота, то
същото следва да се счита възникнало с И. Я. по силата на подадено от нея заявление от
30.01.2019г. и фактическото ползване на имота. От своя страна И. Я. оспорва качеството си
на потребител на топлинна енергия изобщо. Противоречието между пасивните обикновени
другари относно този общ факт по смисъла на чл. 217 ГПК изключва допустимостта на
привличането на И. Я. като помагач на страната на Д. И. по предявения срещу него иск,
защото в противния случай И. Я. се явява процесуално задължена да доказва факти, които
оспорва.
Ето защо разглеждането на предявения обратен иск в настоящото производство е
процесуално недопустимо и същият следва да бъде отделен за самостоятелно разглеждане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба
обратен иск на ответника Д. Ц. И. срещу ответника И. Т. Я. с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 895,37 лева, представляваща претендираните по главния иск
суми поради фактическото ползване на доставяната топлинна енергия в процесния имот от
И. Т. Я. и ОТДЕЛЯ същия за разглеждане в самостоятелно производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на зам. председателя на СРС и ръководител на I ГО заверен препис
от подадения от Д. Ц. И. отговор на исковата молба с приложенията, както и от препис от
определението на съда, за преценка относно образуване на ново дело.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Бруната България“ ООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.05.2024г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице-
помагач- препис от определението и препис от исковата молба, на ищеца и преписи от
отговорите на исковата молба, подадени от И. Т. Я. и Д. Ц. И..
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Бруната България“ ООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се
у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот с абонатен № 11863 през исковия период, включително документите за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
2
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице С. специалност „Промишлена топлотехника“.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М. специалност „счетоводство и контрол“.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело № 59504/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
Т. Я. и Д. Ц. И., с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
разделно при равни квоти сумата от 1663,39 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 110,04 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г.,
сумата от 15,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода
от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,21 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
12.07.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39504/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били
упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа,
че съгласно общите условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не били погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ц.
И., който оспорва предявените искове. Претенциите се основавали на данни и документи,
съставени от ищеца и неговия помагач, които оспорва, оспорва извършването на дялово
разпределение, включително наличието на средства за дялово разпределение, както и че
същите са еднакви, годни, точни, надлежни, одобрени, лицензирани и сертифицирани.
Същите оспорвания прави и по отношение на средството за търговско измерване. Оспорва
консумираната топлинна енергия да се основава на правилни търговски измервания.
Топлинната енергия не била определяна въз основа на средства за търговско измерване,
каквито били изискванията на европейското законодателство, а на дялово разпределение,
извършвано по формален и недопустим начин. Оспорва да е потребител на топлинна
енергия, тъй като нямало прието решение на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, взето с необходимото мнозинство, нито писмено съгласие на
3
собствениците, в какъвто смисъл била цитираната практика на СЕС. При липса на такова
решение била налице непоискана доставка. РазвИ. съображения, че правните норми, на
които се основавала претенцията, противоречали на ДиректИ. 2012/27 ЕС, ЗЕ и ЗЕЕЕ,
доколкото не се фактурирало действителното потребление на топлинната енергия. Оспорва,
че спрямо него са влезли в сила общите условия на ищцовото дружество, както и че е
ползвал топлинна енергия. Релевира възражение за нищожност на общите условия, тъй като
изисквали притежаване от страна на потребителя на специално техническо средство с
достъп до интернет. Прави възражение за некачествено изпълнение. Оспорва като
незаконосъобразна методиката за дялово разпределение. Оспорва да е ползвал и обитавал
имота. Процесното жилище било ползвано и обитавано единствено от втория ответник И. Т.
Я., поради което единствено последната била отговорна за заплащане на претендираните
суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Възразява срещу искането за
допускане на експертизи, оспорва всички представени по делото документи, освен
заявлението от 30.01.2019г. от И. Я., от което заявява, че ще се ползва. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Т.
Я., с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума била заплатена преди
образуване на настоящото производство. Оспорва метрологичната годност на средствата за
търговско измерване, наличието на валиден договор между ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение. Оспорва, че процесният имот бил топлоснабдяван, за което
липсвали доказателства, оспорва наличието на строителни книжа за изградена сградна
инсталация и за топлопреносната мрежа. Оспорва да е било извършено заснемане на
сградната инсталация, както и наличието на одобрени строителни книжа и екзекутиви.
Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани по БДС или ISO. Оспорва представения
протокол от ОС на ЕС, тъй като бил подписан от лица без представителна власт. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенциите за лихви като нищожни,
освен това липсвало изпадане на ответника в забава. Твърди, че ищецът не бил представил
доказателство за наличието на облигационно правоотношение с ответника и качеството й на
потребител на топлинна енергия, нито нотариално заверени протоколи за публикуване на
фактури, а уговорка за начисляване на лихви върху главницата за дялово разпределение
липсвала. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него
по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на дълга.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на факти, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността, в случай че твърди такИ..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
4
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5