Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 234
17.01.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3069 по
описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Базов елемент“
ЕООД срещу П. Г. Т.,
действащ като ЕТ с фирма ******за сумата от 2685.12 лева главница,
представляваща наемна цена за стопанската 2016/2017 година по Договор за
пренаемане на земеделска земя №***/16 от **** г. за ползване на общо 67.128
декара земеделска земя, находяща се в землището на гр. С., за която е издадена
Фактура № ***** от **** г. и сумата от 3968.65
лева – неустойка за забава в размер на 0.3% на ден за периода от **** г. до
***** г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението.
Ищецът твърди, че на **** г.
между страните е сключен договор за пренаемане на земеделска земя № ****/16, по
силата на който отдал на ответника за временно възмездно ползване общо 67.128
дка земеделска земя за производство на зърнени и технически култури, която площ
включва ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ № **** и ПИ № ****, находящи се в землището на
гр. С. Договорът бил сключен за една стопанска година – от ***** г. до ***** г.
и влязъл в сила от датата на подписването му . Уговорената между страните
наемна цена била 40 лева на декар или общо – 2685.12 лева, която сума следвало
да бъде заплатена по посочена в договора банкова сметка *** – ***** г., но това
не било сторено, макар че наемодателят предал наетата земя в състояние годно за
ползване. Поради неизпълнение на поетото задължение за заплащане на уговорената
цена за ответника възникнало задължение за заплащане и на уговорената в раздел
VII, чл. 21 от Договора неустойка за забава в размер на 0.3 % на ден. Предвид
периода на забава от **** г. до ***** г. се дължала неустойка от 3968.65 лева.
Иска се да бъдат уважени исковете. Претендират се разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 19104/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което
са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с
правна квалификация чл. 232,
ал. 2 ЗЗД:
От
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
между страните е сключен договор за наем на земеделска земя от ***** г., с
който наемодателят-ищец е предоставил на наемателя-ответник за временно и
възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 67.128 дка. Договорът е
сключен за 1 стопанска година от **** г. до **** г. Наемното възнаграждение е
уговорено в размер на **** лева на декар или ***** лева общо и е следвало да се
плати при подписването на договора, съгласно чл. 3, ал. 2 от същия. Договорът
за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя е
действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в
чл. 1, ал. 3 ЗАЗ /т. 2 от ТР № 2 от
20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Установява
се и предаването на земеделските земи на наемателя. Съобразно чл. 4 от договора
за наем наемодателят предава наетата земя на наемателя в състояние, което
отговаря на ползването й по договора, като договорът има сила на
приемо-предавателен протокол. Доколкото договорът е подписан от страните, като
поставените подписи не са оспорени в съответните за това преклузивни срокове,
то разпоредбата на чл. 4 от договора има характер на извънсъдебно признание на
неизгоден за ответника факта, касаещ изправността на наемодателя по предаването
на имотите в състояния годно за ползването им.
С оглед на
изложеното, по делото се установява, възникването на облигационното
правоотношение и изпълнението на задълженията по него от ищеца, поради което
ответникът дължи плащане на уговорената цена. Ответникът не ангажира
доказателства за плащане на дължимата сума. Ето защо искът за дължимата
главница за наемно възнаграждение е изцяло основателен и ще се уважи в пълен
размер. Като законна последица върху главницата ще се присъди и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - ***** г. до окончателното
плащане.
По иска с
правна квалификация чл. 92 ЗЗД:
В чл. 21 от
процесния договор за наем на земеделски земи страните са уговорили, че при
неиздължаване на наемното плащане в посочения срок, наемателят дължи неустойка
в размер на 0.3 % на ден и законната лихва върху дължимата сума. Съдът намира,
че уговорката е действителна и не противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № **** от 15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства /виж Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Настоящият
съдебен състав намира, че към датата на сключването на неустоечната клауза в рамките на свободата на договаряне
/чл. 9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са я формулирали по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на наемателя за заплащане на наемната
цена за ползваните земеделски земи, да осигури обезщетяването на наемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение, както и евентуално да санкционира
неизправния наемател, чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на
изправната страна. Към момента на сключването на договора не би могло да се
приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез
уговарянето на неустойка от 0.3 % за просрочен ден, тъй като сключването на
договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно, което
правомерно поведение би изключило проявлението на неустоечната клауза.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за заплащане на неустойка, което
превишава задължението за заплащане на наемното възнаграждение, е последица от
продължителното виновно неизпълнение от страна на наемателя, а не от начина, по
който е уговорена самата неустойка. Размерът на дължимата неустойка не е могъл
да бъде известен на страните още при сключването на договора, тъй като той е
следствие от последващо неправомерно поведение на длъжника-наемател. Съобразно
горното и отчитайки от една страна конкретното съдържание на престациите на
страните-търговци, а от друга страна липсата на други обезпечения за кредитора,
съдът достига до извод, че неустойка от 0.3 % на ден за паричния дълг не води
до проява на нарушение на морала. Следователно липсва основание да се приеме,
че процесната неустойка е уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а от тук и че е нищожна поради накърняване
на добрите нрави.
В този
смисъл и съдебната практика, която приема при размери 0.3 - 0.5 %, дори и до 1
%, за всеки просрочен ден, че с оглед на санкционен елемент на неустойката за
забава между търговци, не се нарушават добрите нрави – виж решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о.,
решение № 196 от 6.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 335/2009 г., II т. о., решение
№ 99 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 486/2010 г., II т.
о, решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о., решение № 46 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 563/2009 г., I т. о. Също така не са допуснати до касационно обжалване
въззивни решения, с които е прието, че неустойка в размер на 0.3 % на ден върху
просрочената сума не противоречи на добрите нрави - определение № 332 от 15.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2633/2014 г., I
т. о. и определение № 335 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 588/2011 г., I т.
о.
Предвид
горното неустойка за забава се дължи за целия процесен период от ***** г. до *****
г., тъй като наемателят е изпаднал в забава от датата следваща датата на
подписване на договора за наем на земеделска земя чл. 3, ал. 2 от договора.
Неустойката в размер на 0.3 % за всеки ден забава върху главницата е равна на *****
лева за всеки ден забава. Процесният период се
състои от 493 дни забава, поради което общият й размер е ***** лева. Ищецът иска установяването на по-малко
задължение- ***** лева, поради което претенцията е основателна в пълен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да плати направените от ищеца разноски в настоящото и
заповедното производство, в размер на общо **** лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П. Г. Т., действащ като ЕТ с фирма *****, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с. ****,
ул. „****“ № ****, дължи на „Базов
елемент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Брезовкса, № 34, ет. 3, ап. 6, сумата
от 2685.12 лева главница,
представляваща наемна цена за стопанската 2016/2017 година по Договор за
пренаемане на земеделска земя №*****/16 от ******* г. за ползване на общо
67.128 декара земеделска земя, находяща се в землището на гр. С., за която е
издадена Фактура № ***** от ***** и
сумата от 3968.65 лева –
неустойка за забава в размер на 0.3% на ден за периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- ******г. до
изплащането на вземането, за които е
била издадена Заповед № ***** от ******
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
19104/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА П. Г. Т., действащ
като ЕТ с фирма „******“, ЕИК ******, да
заплати на „Базов елемент“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от ******- разноските
по ч. гр. дело № 19104/2017 г. по описа на ПРС и по настоящото гр.д. №
3069/2018г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Р.М.