Р Е Ш Е Н И Е
№ 5522
гр.Варна,06.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично
заседание проведено на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5846 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „А.Т." ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от управителя И. Ш., действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт В. Г., редовно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа peг. №2234/01.03.2019 г. по описа на Ц. Д., нотариус в район PC София, вписан с peг. № 633 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес:***, * против П.А.С., ЕГН **********, с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***.
Правното основание на искове се извежда от разпоредбите на чл.415, ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК, чл.79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, вземанията за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, за следните суми: 1 885,91 лева -главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 267,92 лева - договорна лихва за периода 21.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 177,73 лева - наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.01.2019 г.; 62,38 лева - административни разноски; 155,37 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Моли съда да се произнесете и относно дължимостта на направените в заповедното производство разноски /т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/, като му присъди сумата от 201,00 лева разноски по ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, от които от които 51,00 лева - държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Моля да му бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 18.03.2019 г. на „А.Т." ЕООД /"А.Т." или „Поръчителя"/ е връчено съобщение за депозирано по ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, възражение от П.А.С. с ЕГН ********** по чл. 414 от ГПК. В указания едномесечен срок предявява настоящия установителен иск срещу П.А.С. с ЕГН **********.
На 12.12.2017 г. П.А.С. е кандидатствал онлайн за отпускане потребителски кредит от „К." ЕАД с ЕИК * /"К.", „Дружеството", „Заемодателя"/. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на Дружеството, а именно- * /"Сайта"/.
В зададените полета в Заявлението, възразилият длъжник е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на Заявлението лицето е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.
На така подаденото Заявление, което прилага във вид на извлечение от електронната система на К., е даден индивидуален идентификационен № *. На посочения в Заявлението от г-н С. електронен адрес, а именно: petrunata vn(g),abv.bg. при сключване на договора за кредит с К. са изпратени автоматично договор № 983637/12.12.2017 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия ("ОУ") и Стандартен европейски формуляр („СЕФ"). Освен това, на Сайта на Дружеството гореизброените документи са били налични и преди сключване на договора между клиента и К., съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него на Кредисимо суми - заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, П.А.С. с ЕГН ********** е въвел самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда „Декларирал“, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.". С това свое действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Процедура по кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договора за кредит — приети и подписани от същия. В резултат, между К. /кредитор/, от една страна, и П.А.С. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател — от друга, на 12.12.2017 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 983637 /„Договора"/ с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума — 20.08.2018 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него представляват СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия по договора“, съдържащо погасителен план.
Сключването на Договора във формата на електронен документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото законодателство.
На следващо място, при кандидатстването си за кредит от К., П.А.С. сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и К. Договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от К. юридическо лице /имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като Друг вид обезпечение/, съгласно Раздел II. Обезпечение, §20 от ОУ. Поръчителят, а именно: ищцовото дружество А. Т., се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по Договора, за което кредитополучателят дължи възнаграждение на Поръчителя в размер на 74,71 лева на месец за периода на действие на Договора. На ответника е предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство от ищцовото дружество, включително и посочения по-горе размер на възнаграждение на Поръчителя. Ответникът се е съгласил с предложените му условия и е подписал договора за предоставяне на поръчителство на 12.12.2017 г. чрез размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като г-н С. е използвал индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от нея мобилен номер за попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство на указаното за това място в хода на сключване на договора с Поръчителя.
С цел яснота, уточнява, че А. Т. не претендира в настоящото производство в пълен размер дължимото му се до момента възнаграждение в общ размер на 505,37 лева, съгласно договорените условия в сключения с длъжника договор за предоставяне на поръчителство и последното е претендирано частично, за сумата в размер на 155,37 лева.
В резултат на така сключените договори, на 12.12.2017 г., между Кредисимо и Поръчителя се сключи договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния, които могат да възникнат по Договора.
Моли съда да вземе предвид уточнението, че клиентът може да заплаща задълженията си към Поръчителя по начините, използвани за заплащане на задълженията си към К., но въпреки, че К. може да администрира плащанията от клиента към Поръчителя, плащанията за услугите и рискът на Поръчителя не се извършват в полза на К..
Въз основа на така сключения Договор, К. изпълнява своето задължение и предоставя на П.А.С. заем в размер на 2 120,75 /две хиляди сто и двадесет лева седемдесет и пет стотинки/ - главница, при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. С предоставената заемна сума кредитополучателят е погасил задълженията си чрез рефинанс по предходен договор за кредит № 788416/21.12.2016 г., сключен с К. от него, за удостоверяване на което представя удостоверение за рефинансиране, издадено от К. След извършване на рефинансирането, г-н С. не е получавал сума в брой, доколкото отпуснатия кредит изцяло е рефинансирал предходно негово задължение към К.
П.А.С., от своя страна, се задължава да върне предоставената му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът не изпълнява задълженията си по сключените от него договори, като във връзка с погасяване на задължението има само едно постъпило плащане от дата 23.01.2018 г., с 3 /три/ дни просрочие.
Акцентирам, че така направеното частично плащане от страна на ответника, само по себе си представлява признание за съществуването на валидно сключения процесен Договор, както и на обстоятелството, че г-н С. е започнал, но не е изпълнил изцяло насрещното си и основно задължение да погаси взетия кредит при договорените условия.
Във връзка с това негово неизпълнение на основното му договорно задължение, лицето е търсено многократно от К. с цел извънсъдебно уреждане на отношенията, посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му по Договора. В този смисъл, К. е сторило административни разноски в размер на 62,38 лева, за което представям Протокол, издаден от К.
Предвид липсата на пълно и точно изпълнение на задълженията на П.А.С. по сключените от него Договор и договор за предоставяне на поръчителство и след полагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника през целия период на просрочието, на 23.01.2019 година К. изпраща искане за плащане до А. Т., в качеството му на Поръчител, който отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения пред Заемодателя, възникнали съгласно Договора. За това обстоятелство и съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на поръчителство, А.Т. изпраща уведомление до г-н С., в което посочва всички дължими суми и предстоящо плащане от А. Т. В указания в уведомлението срок, г-н С. не се свърза нито с Поръчителя, нито с Кредитора, съответно, на 25.01.2018 година, А. Т. изпълнява задълженията си и заплаща на К. всички дължими от длъжника суми, съгласно искането за плащане, а именно: 1 885,91 лева /главница/, 267,92 лева /договорна лихва/, 177,73 лева /наказателна лихва/ и 62,38 лева за всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, като на същата дата уведомява длъжника за така извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора от „А.Т." ЕООД, в това число и за дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 155,37 лева.
В допълнение, съгласно чл. 15, във връзка с чл. 12 от Договора и чл. 14 от договора за предоставяне на поръчителство, изрично е уговорено, че К. и Поръчителят може да изпращат уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори на предоставения електронен адрес от ответника, а именно: *. В това число, ако ответникът не изпълни задължението си да уведоми при промяна в декларираните от него адреси за кореспонденция, то изпратените уведомления се считат за редовно връчени.
Предвид заплащането на дълга на ответника от Поръчителя към кредитора К. и липсата на доброволно изпълнение от страна на П.А.С., ищецът е принуден да предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на Районен съд - Варна. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3387/26.11.2018 г., с която е разпоредено длъжникът П.А.С. с ЕГН ********** да заплати на Ай Тръст следните суми: 1 885,91 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 267,92 лева — договорна лихва за периода 21.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 177,73 лева — наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.01.2019 г.; 62,38 лева - административни разноски; 155,37 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 201,00 лева разноски, от които 51,00 лева — държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Постъпилото по реда на чл. 414 ГПК писмено възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 1808/2019 г. по описа на Районен съд — Варна заповед за изпълнение обуславя правния интерес на А. Т. да предяви настоящия иск срещу П.А.С. в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото ищецът поддържа
заявените искове. По съществото на спора моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично.Оспорва иска, счита, че не дължи претендираните суми.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №1808/19год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№8772 от 05.02.2019год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника П.А.С., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на кредитора „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 549.31/две хиляди петстотин четиридесет и девет лева и тридесет и една ст./ лева, представляваща сбор от изплатени от поръчителя „А.т.“ ЕООД в полза на „К.“ АД, задължения на кредитополучателя П.А.С., по договор за кредит № 983637, сключен на 12.12.2017г. между „К.“ АД с ЕИК * и П.А.С., от които: сума в размер на 1885.91 лв, представляваща главница, сума в размер на 62.38 лв., представляваща административни разноски, сумата от 155.37 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчителство от 12.12.2017 г., както и сумата от 267.92 /двеста шестдесет и седем лева и деветдесет и две ст./, представляващи дължима договорна лихва за периода от 21.01.2018 г. до 20.08.2018 г., сумата от 177.73 лв. /сто седемдесет и седем лева и седемдесет и три ст./, дължима наказателна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-05.02.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,00 лв./петдесет и един лева/ представляваща платена по делото държавна такса и сумата от 50 /петдесет /лева, юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: сбор от изплатени от поръчителя „А.т.“ ЕООД в полза на „К.“ АД, задължения на кредитополучателя П.А.С., по договор за кредит № 983637, сключен на 12.12.2017г. между „К.“ АД с ЕИК * и П.А.С..
В срок е подадено възражение от длъжника, предвид на което , заповедният съд с разпореждане от 27.02.2019год. указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяването на оспорените с възражението на длъжника вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Разпореждането на заповедния съд , заявителят - ищец в настоящото производство е получил на 18.03.2019год. Видно от датата на входиране на исковата молба, същата е предявена на 16.04.2019год. в законоустановения едномесечен срок. Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Заявление № 983637/12.12.2017 г. във вид на заверено извлечение от електронната система на Кредисимо; Разпечатка на изпратеното до г-н С. електронно съобщение; Приложение № 1 към него; ОУ за предоставяне на кредити; Договор за потребителски кредит № 983637/12.12.2017 г., ведно с Приложение № 1 съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2017 г., сключен межу А. Т. и П.А.С.; Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство; Договор за поръчителство от 12.12.2017 г., сключен между К. и А.Т.; Протокол №37/21.01.2019г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания; Удостоверение за погасени задължения, издадено от К.; Удостоверение за рефинансиране на договор за кредит № 788416/21.12.2016 г., издадено от К..
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Няма спор между страните , а и от приетите по делото писмени доказателства се установява , че между К. и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит № 983637/12.12.2017 г. от разстояние .
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото са представени писмени доказателства, представляващи елетронна кореспонденция , относно сключването на договора за кредит. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил представената електронна кореспонденция, не е оспорил подписването от негова страна с обикновен електронен подпис на договора за кредит и останалите документи. В съдебно заседание заявеното от страна на ответника оспорване не се отнася , относно сключването на договора за кредит.
За обезпечаване на процесния индивидуален договор за заем, сключен от разстояние чрез използване на Интернет платформа е сключен договор за поръчителство от 12.12.2017 г., сключен между К. и А.Т . Този договор се основа на сключен между дружеството - Ай Тръст и ответника договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В настоящия случай съдът приема действителност на задължението, за което „А.Т.“ ЕООД е сключило договор за поръчителство с „К.“ и договор за предоставяне на поръчителство с ответника, предвид представения договор за потребителски кредит. Този договор за поръчителство не е оспорен от ответника и поради това съдът приема, че е налице задължение на ищеца в качеството му на поръчител по отношение на действителните задължения на кредитополучателя – ответник по процесния договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства, ищецът „А.Т.“ ЕООД в качеството си на поръчител не доказа предпоставката на тази разпоредба, а именно да е изпълнил задължението на длъжника по договора за кредит. От представеното удостоверение за погасени задължения, издадено на 28.01.2019 г. от „К.“ ЕАД не става ясно какви са били задълженията на ответника към момента, към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за изплащането им, както и няма данни за това какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя „А.Т.“ ЕООД на кредитора „К.“ ЕАД. Т.е. данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и техния размер не са налице по настоящото дело. Предвид на това настоящият съдебен състав, счита, че ищецът – поръчител не е изпълнил задължението, поето по договор за предоставяне на поръчителство да уведоми длъжника – потребител за отправено от кредитора искане за плащане, както и за извършеното плащане. Ищецът твърди, че е сторил това, но доказателства по делото не са представени.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена след като същият не успя да установи в настоящото производство, че в качеството си на поръчител е изплатил задълженията на ответника по договора за кредит към „К.“, вследствие на което претендира същите за плащане от длъжника в заповедното производство.
С оглед изхода от делото пред настоящото инстанция, ответникът има право разноски. Предвид липсата на заявено искане от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът на присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Т." ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от управителя И. Ш., действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт В. Г., редовно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа peг. №*/01.03.2019 г. по описа на Цв. Д., нотариус в район PC София, вписан с peг. № * в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес:***, *
срещу П.А.С., ЕГН **********, с настоящ адрес *** и постоянен адрес
***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземания
към ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1808/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, за следните суми: 1 885,91 лева
-главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
– 05.02.2019год.до окончателното й изплащане; 267,92 лева - договорна лихва за
периода 21.01.2018 г. до 20.08.2018 г.; 177,73 лева - наказателна лихва за
периода от 21.02.2018 г. до 21.01.2019 г.; 62,38 лева - административни
разноски; 155,37 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, на основание чл.415,ал.4
във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК, чл.79, вр. чл.
143 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/