ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000343 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по подадена молба от адв. Р.М. – САК, процесуален
представител на жалбоподателя ищец – Д. С. Е., с вх.№9466/02.12.2022г.,
съдържаща искане за изменение на постановеното по делото решение
№438/19.10.2022г. в частта за разноските. Искането касае присъдените в
тежест на жалбоподателя – ищец разноски в размер на 7 677лв., с ДДС –
адвокатско възнаграждение по чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изм. ДВ
бр.88/04.11.2022г./ - за изготвяне писмен отговор по въззивната жалба на
ищеца. Изложени са съображения, че съобразно обжалваемия материален
интерес по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец /200 000лв./,
адвокатското възнаграждение по чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде в по-
нисък размер – минималното предвидено такова, а именно – 6 636лв. с
включен ДДС.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– З.А.Д. "О.-З." АД, с който е изразено становище, че искането за изменение
на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
1
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата, като процесуално допустима следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните
съображения :
С решение №438/19.10.2022г., постановено по настоящето в.т.д., е
потвърдено решение №18/04.03.2022г., постановено по търг. д. №5/2021г. по
описа на Окръжен съд С., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която: З.А.Д. "О.-
З." АД гр.С., ЕИК********* е осъдено да заплати на Д. С. Е., ЕГН **********
сумата над 250 000лв. до 600 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от
телесните увреждания, получени при ПТП на 21.11.2019г., ведно със
законните лихви за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата
на уведомяване на застрахователното дружество - 24.03.2020г. до
окончателното им изплащане; са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. С. Е.
срещу З.А.Д. "О.-З." АД искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.380 от КЗ, за разликата от 600 000лв. до 800 000лв. на
обезщетението за неимуществени вреди и за разликата от 2 570.23лв. до 3
426.98лв. на обезщетението за имуществени вреди.
З.А.Д. "О.-З." АД гр.С., ЕИК********* да заплати на адв. Р. М. – САК
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. С. Е., ЕГН ********** -
9 566,54лв. с ДДС за въззивното производство.
Д. С. Е., ЕГН ********** да заплати на З.А.Д. "О.-З." АД гр.С.,
ЕИК********* разноски за въззивното производство в размер на 7 677лв.
/адв. възнаграждение с ДДС/. За да се присъдят посочените разноски в тежест
на жалбоподателя – ищец е съобразено следното: Съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК, инкорпориран в становище, вх.
№7081/19.09.2022г., жалбоподателят – ответник е сторил следните разноски:
ДТ – 7 000лв.; адвокатско възнаграждение по чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г.
/изготвяне писмен отговор на въззивна жалба/ - 7 677лв. с ДДС; адвокатско
възнаграждение по чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. /процесуална защита по
подадената от ЗАД „О.-З.“ АД въззивна жалба/ – 10 236лв. с ДДС. С оглед
неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник му се
дължат само разноските – адвокатско възнаграждение по чл.9 от Наредба
2
№1/09.07.2004г. за изготвяне писмен отговор на въззивната жалба на ищеца,
която също е приета за неоснователна, които разноски са 7 677лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС и за които са представени доказателства за
реално извършено плащане /л.62-платежно нареждане/.
По правната си същност всички съображения, изложени в молба с вх.
№9466/02.12.2022г., представляват възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 7 677лв. с ДДС – по смисъла на чл.78 ал.5 от
ГПК. Такива възражения обаче не са своевременно въведени в хода на
производството по делото. Напротив, в проведеното съдебно заседание от
21.09.2022г. процесуалният представител на жалбоподателя – ищец е заявил,
че няма възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение,
заплатено и претендирано от насрещната страна. За пълнота следва да се
посочи и че съдът не е задължен да присъжда минималното адвокатско
възнаграждение, предвидено в Наредба №1/09.07.2004г., а се съобразява и
фактическата и правна сложност по делото, съобразно която, в случая, не се
налага редуциране на адвокатското възнаграждение до предвидения в
Наредба №1/09.07.2004г. минимум.
Ето защо искането за изменение на въззивното решение в частта за
разноските се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№9466/02.12.2022г., подадена
от адв. Р.М. – САК, процесуален представител на жалбоподателя ищец – Д. С.
Е., по чл.248 ал.1 от ГПК, за изменение на решение №438/19.10.2022г.,
постановено по в.т.д. №343/2022г. по описа на ПАС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4