№ 136
гр. Разград , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500251 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. М. С. чрез пълномощник против Решение № 150/
06. 10. 2020 г. по гр. д. № 20203310100553/20 г. по описа на РС Исперих, с което е уважена
молбата на М. И. А. да бъде прието за установено, че на 30. 08. 2020 г и на 04. 09. 2020 г. в с.
Подайва е извършен акт на домашно насилие спрямо нея от страна на Д. М. С. , като са
определени мерки за защита, подробно описани. В жалбата се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли решението
да бъде отменено и молбата на А. да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание
поддържа жалбата и изложените доводи.
Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество е неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е установено от изявленията и признанията на страните, направени пред
районния съд, както и от приложените писмени доказателства, че гражданския брак на
страните е прекратен с развод с влязло в сила решение на 12. 03. 2020 г. Предвид
изложеното, съдът приема, че страните по делото са бивши съпрузи по смисъла на чл. 3, т. 1
от ЗЗДН, поради което молбата за защита, подадена от М. И. А. е процесуално допустима.
От гласните доказателства, както и от изложението в декларацията на М. И. А. по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на 30. 08. 2020 г. ответникът й изпратил по телефона
съобщение съдържащо упреци, че не е изтрила снимки от профила си в социалната мрежа
Фейсбук, на които е заснета с негови роднини, както и обвинение, че затворила телефона на
детето им и не му позволила да говори с него. Установило се, че детето неволно въвело
самолетен режим в телефона си и прекъснало разговора с ответника.
Молителката закупила лек автомобил и десетина дни го управлявала в селото. На 04.
09. 2020 г. в гр. Исперих се явила пред нотариус за изповядване на сделката за покупко-
продажба на автомобила и след обяд със същия автомобил пристигнала в селото. Пътувала
със сина си и придвижвайки се към дома си, ненадейно срещу нея се появил автомобила,
управляван от ответника. Последният навлязъл в нейното платно на движение, като се
движел насрещно и в последния момент заобиколил нейния автомобил. Молителката много
се изплашила и прибирайки се в дома си, се разплакала и разказала за случилото се на майка
си.
Аналогичната фактическа обстановка възприета и от районният съд, се споделя и от
въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правните изводи, че молбата за
защита е основателна и доказана. От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
се установява твърдението на молителката - въззиваема, за което е подала декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, че Д. М. С. на 30. 08. 2020 г. чрез изпратени по телефона съобщения е
отправил неоснователни упреци и обвинения към молителката, като по този начин
упражнил психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършеното от него не може да
се приеме като вмешателство в личния живот на молителката и респ. да се квалифицира
като акт на домашно насилие. Както се приема и в съдебната практика, за да е налице
емоционално насилие е достатъчно деятелността на извършителя да въздейства негативно
върху емоционалното спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея
тревога, стрес, безпокойство и и др. неприятни изживявания, които в случая се доказват от
показанията на св. Сениха Тефикова. Отправените от него упреци и обвинения са оказали
2
върху молителката негативно въздействие, изпитала е безпокойство и отрицателни емоции
за това, че ответникът принудително ограничава личната й свобода и личния й живот.
Безспорно като акт на домашно насилие може да се квалифицира и поведението на
ответника – въззивник на 04. 09. 2020 г. От доказателствата по делото несъмнено се
установява, че с извършената маневра с лекия си автомобил, което е проява на агресивно
действие, е предизвикал тревога и страх у молителката. С действията си е застрашил
телесната неприкосновеност и живот, както на молителката, така и на тяхното дете, което се
е возело в автомобила. От ответника не са ангажирани доказателства, които да опровергават
изложените в молбата за защита твърдения, поради което въззивният съд приема, че в
конкретния случай не е опровергана презумптивната доказателствена сила на представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката.
Налице са предпоставките по чл. 2 и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки по чл. 5 от
с. з. С оглед на установените форми на домашно насилие, наложените от районния съд
мерки за защита са адекватни. Продължителността, за която мярката се налага се определя в
зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността
на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи
конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си, трябва да изиграе
своята роля, като прояви предупредително и възпиращо въздействие с цел избягване на по-
нататъшни конфликти. Ръководейки се от естеството и интензитета на осъщественото
домашно психическо насилие, който относително не се отличава с много висока тежест,
въззивната инстанция приема, че е подходящ определения от районния съд срок на мерките
за защита от шест месеца, в който страните да обмислят отношенията си и жалбоподателят
да прецени последиците от своето поведение и да му се повлияе предупредително и
възпиращо. Както и при определяне на мерките на защита, така и при определянето на
размера на глобата, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на нарушението. В
случая, съобразявайки тези обстоятелства, районният съд е определил обосновано глобата в
минимално предвидения от закона размер.
Въз основа на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/ 06. 10. 2020 г. по гр. д. № 20203310100553/20 г. по
описа на РС Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4