ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 997
гр. Благоевград, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Вера Коева
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500761 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "СКАЙ 15" ЕООД,
ЕИК *, подадена чрез адв. Ю. С. срещу Решение № 138 от 05.03.2024 г. по гр.
д. № 2203/2022 г. на Районен съд Благоевград, с което: е отхвърлен предявения
от жалбоподателя иск срещу Х. Д. Д., ЕГН **********, за заплащането на
сумата от 5005 лв., представляваща част от задължение в размер на 107 500 лв.
за пропуснатите ползи от ищцовото дружество за периода от 28.01.2018 г. до
01.08.2021 г., когато е следвало да изтече договор за наем, сключен на
01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
исковата молба /27.09.2022 г./ до окончателното погасяване; признато е за
установено по отношение на ответниците Х. Д. Д. и З. С. И., ЕГН **********,
че подписите, положени върху уведомление от 05.01.2018 г. и върху
констативен протокол от 28.12.2017 г. не са на З. С. И.. С решението на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК Х. Д. и З. И. са осъдени да заплатят на „Скай 15“ ЕООД разноски
в производството в размер на 690,10 лв., съобразно уважената част на
предявените искове, а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено
да заплати на Х. Д. сумата от 425 лв. – общ размер на дължимите разноски,
съобразно отхвърлената част от предявените искове. С определение № 1115 от
07.06.2024 г. по гр. д. № 2203/2022 г. на РС Благоевград е отхвърлена молба на
Х. Д. за изменение на решението в частта за разноските.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен
частичният иск за заплащането на пропуснати ползи. Въззивникът оспорва и
частта, с която е осъден да заплати на Х. Д. 425 лв. разноски по делото.
Изразява несъгласие с изводът на първоинстанционният съд, че договорът за
наем, сключен на 01.08.2016 г., не е пораждал действие в периода от
28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., тъй като изявлението за неговото прекратяване е
било получено от Х. Д. в качеството му на законен представител на
дружеството наемател. Счита, че за да се прекрати предсрочно договор, е
1
необходимо надлежно волеизявление от една от страните. Поддържа, че не е
отправено предизвестие за прекратяване на договора за наем от З. И., която
била пълномощник на наемодателя С. М. И., тъй като от приетата по делото
съдебно-графическа експертиза било видно, че върху уведомлението до
управителя на „Скай 15“ ООД от 05.01.2018 г. и върху констативния протокол
от 28.12.2017 г. не е положен подписа на З. И. и че някой друг го е имитирал.
Счита, че от това следва, че не е отправено уведомление за прекратяване на
договора от наемодателя и че договора е продължавал да поражда действие за
периода, за който е бил сключен. Твърди, че съдът е намерил за доказан факта,
че пълномощникът на наемодателя не е подписал уведомлението и протокола,
поради което е уважил иска по чл. 124, ал. 4 ГПК. Счита, че решението е
вътрешно противоречиво, тъй като съдът e приел, че представителя на
наемодателя не е подписал уведомлението за прекратяване на договора и
констативния протокол за причинени вреди, но е приел, че договорът за наем е
прекратен, понеже неподписаното от представител на наемодателя изявление
за прекратяване на договора е било получено от един от управителите.
Оспорва аргумента на районният съд, че валидното прекратяване на договора
се доказвало от показанията на М. С. М., от които се установявало, че наетия
обект е увреден. Счита, че показанията му не установяват, че уведомлението
за прекратяване е надлежно отправено от наемодателя, тъй като свидетелят е
заявил, че Х. Д. е подписал протокола пред него, понеже сестрата на М. – З. И.
не била там. Поддържа, че съдът не е разгледал останалите предпоставки за
основателността на иска – наличието на пропуснати ползи и техния размер.
Въззивникът посочва, че съдът е отхвърлил негово искане да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която била необходима за изясняването на
точния размер на пропуснатите ползи. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се уважи иска за сумата от 5005 лв. ведно със законната
лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното погасяване.
Отправя доказателствено искане при условията на чл.266, ал.3 ГПК да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след справка в
счетоводствата на „Скай 15“ ЕООД и „ПЮР 3“ ЕООД, ЕИК *********, да
отговори на въпроси, формулирани във въззивната жалба. Претендира
присъждането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба,
подаден от Х. Д. и З. И., чрез адв. П. П.. В него се изразява становище за
правилност на решението в обжалваната му част и се отправя искане в тази му
част то да бъде оставено в сила. Наведени са подробни аргументи, че искът по
чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, тъй като е преклудиран в
производството по гр. д. № 1591/2018 г. на РС Благоевград и се поддържа, че
липсва интерес за предявяването на този иск. Посочва се, че между „Скай 15“
ЕООД и С. М. И., син на З. И., е било постановено решение № 1626 от
19.02.2019 г. по гр. д. № 1591/2018 г. на Районен съд – Благоевград. Оспорва се
посоченото в жалбата, че договорът е действал между страните в периода от
28.01.2018 г. до 01.08.2021 г. Не се оспорва, че такъв договор е бил сключен,
но се изразява становище, че той е бил прекратен по надлежния ред, с
подписването на уведомлението, получено от Х. Д. на 06.01.2018 г., тъй като
отправеното чрез пълномощника И. изявление е произвело своето правно
действие. Поддържа се, че наемното правоотношение е прекратено след
изтичането на едномесечния срок на предизвестието, в какъвто смисъл било и
решението по гр. д. № 1591/2018 г. на РС Благоевград. Изрично се заявява, че
подписите на уведомлението и на констативния протокол са на З. И.. В случай,
2
че съдът приеме, че подписите не са положени от И., се отправя молба да се
има предвид чл. 301 от ТЗ, като се посочва, че тя не се е противопоставила на
прекратяването на договора и чрез конклудентни действия е изразила
съгласието с неговите последици. Счита се, че Х. Д. не дължи обезщетение за
пропуснати ползи, тъй като те не са доказани, като се поддържа, че липсва
реалност и сигурност за тяхното настъпване. Поради неоснователност на иска
за главното вземане, се изразява становище, че следва да се отхвърли
претенцията за законна лихва. Наведени са доводи, че доказателственото
искане във въззивната жалба е недопустимо и неотносимо и че
първоинстанционният съд не е допускал процесуални нарушения. Отправя се
молба въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендират се съдебни разноски.
В депозирания отговор няма искане за изменение на
първоинстанционното решение, а за оставянето му в сила, поради което той
няма характера на въззивна жалба (в този смисъл определение № 148 от
22.02.2018 г. по гр. д. № 3657/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 263852
от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 5664/2020 г. на СГС и решение № 264319 от
29.06.2021 г. по в. гр. д. № 16270/2019 г. на СГС). Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, с която е уважен иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1
ГПК, поради което в тази си част то е влязла в сила. Предмет на въззивното
производство е единствено иска за пропуснати ползи. З. И. не е страна във
въззивното производство, понеже тя е ответник само по иска по чл. 124, ал. 4,
изр. 1 ГПК и спрямо нея производството е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от Х. Д.
отговор, като отговарящ на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (К. В. и Т. Г.. Въззивно
обжалване на съдебни решения и определения. ИК „Труд и право“, София,
2023, стр. 369). Съдът следи служебно за абсолютните процесуални
предпоставки (Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГТК на ВКС). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на
ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред
въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги
отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по
съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по
делото се прекрати.
Съгласно решение № 50066 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 1568/2022 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, когато относимите към спора факти не са
посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечиви. По
настоящото дело ищецът не е посочил дали е налице решение на едноличния
собственик на капитала на „Скай 15“ ЕООД за предявяване на иск срещу Х. Д.
3
Д.. На осн. чл. 129, ал. 2 ГПК съдът следва да остави исковата молба без
движение и да укаже на ищеца в едноседмичен срок да отстрани допуснатата
нередовност, като ако такова решение е налице, той следва в същия срок да
представи доказателства за това.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 15154/27.09.2022 г. в
частта й, с която е предявен частичен иск от "СКАЙ 15" ЕООД, ЕИК *,срещу
Х. Д. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5005 лв., представляваща
част от задължение в общ размер от 107 500 лв. за пропуснати ползи от
"СКАЙ 15" ЕООД за периода от 28.01.2018 г. до 01.08.2021 г., когато е
следвало да изтече договор за наем, сключен на 01.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба
/27.09.2022 г./ до окончателното погасяване.
УКАЗВА на ищеца "СКАЙ 15" ЕООД да отстрани констатираната
нередовност, като в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение: уточни дали към датата на предявяване на иска е
било налице решение на едноличния собственик на капитала на "СКАЙ 15"
ЕООД за предявяване на иск срещу Х. Д. Д., ЕГН **********; ако такова
решение е налице – да представи доказателства за това.
УКАЗВА на ищеца "СКАЙ 15" ЕООД, че в противен случай
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено в обжалваната част и
производството по делото ще бъде прекратено.
Препис от настоящото определение да се връчи на "СКАЙ 15" ЕООД,
ЕИК *.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4