Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 16685 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 502861 от 08.10.2018 г., постановено по гр. д. № 18788/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, е отхвърлен предявения иск от ищец З. „А.Б.“, ЕИК *******, с адрес ***, срещу ответник З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми – 7866.49 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета № 0300/17/230/500147 с включени 15.00 лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 15.3.2017г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда - 21.3.2018г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 412 КЗ във вр.чл.410 и чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД. С решението е осъден ищецът З. „А.Б.“ да заплати на З. „Л.И.“ АД сумата от 230,00 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. „А.Б.“, чрез адв. А.Б., като са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че от представените доказателства се установявало наличието на валидни застрахователни правоотношения по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“, настъпване на застрахователно събитие, настъпването на вредите, механизма на причиняването им, както и изплащане на застрахователно обезщетение. Неправилен бил изводът на районния съд за липсата на противоправно поведение на М.Д.в качеството му на водач на влекач марка „МАН“ с рег. № *******. От доказателствата по делото се установявало безспорно механизмът на настъпване на ПТП, като водачът М.Д.бил нарушил разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, като била нарушена и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД, чрез юрк. Л.С.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че причина за настъпване на процесното ПТП било противоправното поведение на водача на автомобила застрахован при ищеца, като бил нарушил разпоредбата на чл. 41 от ЗДвП. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от З. „А.Б.“, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 163 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. „А.Б.“ с искова молба, с която срещу З. „Л.И.“ АД е предявен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 7866.49 лева, ведно със законната лихва от подаване исковата молба. В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на 15.03.2017 г. ПТП ищецът е изплатил по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, което ПТП било причинено по вина на водачът на товарен автомобил „Ман“ с влекач рег. № *******, който при извършване на маневра с навлизане изцяло в съседната лента не пропуснал движещия се по нея автомобил. В изпълнение на договорното задължение по договора „Каско“ ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7866.49 лева с включени ликвидационни разноски и разходи по репатриране на автомобила.

По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица № 16-0300/150/5000441 се установява, че между ищеца и „Р.-1“ ООД е бил сключен договор за застраховка „Каско“ за МПС – марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, за срок от 00.00 часа на 05.04.2016 г. до 24.00 часа на 04.04.2017 г., като по делото са представени и общи условия на сухопътни средства, без релсови превозни средства относими за процесния период.

За безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че към датата на настъпването на процесното ПТП, че ответникът е застраховател по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен автомобил „Ман“ с влекач рег. № *******.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.03.2017 г., от който се установява, че на 15.03.2017 г. в 11.30 часа е осъществено ПТП между МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, управлявано от К.Т.К.и МПС товарен автомобил „Ман“ с влекач рег. № ******* управлявано от М.И.Д.. В протокола е посочено, че при влизане в паркинг е настъпило ПТП, направена е схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са щетите по автомобилите. В констативния протокол е направено отбелязване, че процесното ПТП било настъпило по вина на Т.К..

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № 0300/17/230/500147. Към преписката са приложени опис на щета 0300/17/230/500147, калкулация на ремонт, доклад по щета 0300/17/230/500147, преводно нареждане от 02.01.2018 г., с което е заплатено застрахователно обезщетение по щета 0300/17/230/500147 в размер на 7851.49 лв. Представена е и покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изпратена до ответника за заплащането на сумата от 7851.49 лв. изплатено обезщетение по щета 0300/17/230/500147, както и 15 лв. ликвидационни разходи, като от представеното известие за доставяне същата е била получена на 13.02.2018 г.

По делото е разпитан по делегация свидетеля М. Д., като участник в процесното ПТП и водач на товарен автомобил „Ман“ с влекач рег. № *******. Свидетелят посочва, че за да вземе завоя към предприятието в което работел, който бил 90 градусов се изнесъл в насрещното платно за движени подал десен мигач и предприел завой на дясно и тогава водачът на другия автомобил участник в процесното ПТП започнал да го изпреварва и настъпил удар. На мястото дошли от КАТ, бил съставен и протокол, в който водачът на другото МПС посочил, че вината за настъпването на ПТП-то била негова. Свидетелят посочва, че влекачът е бил 16 метра и е нямало как да вземе този завой ако не се изнесял в другото платно и видял другото МПС едва при настъпването на процесното ПТП.

По делото е разпитан по делегация свидетеля Т.К., като участник в процесното ПТП и водач на МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******. Свидетелят посочва, че забелязал тира, който стоял на едно място в лявата лента от разстояние от 200-300 метра, като преминавайки покрай него, същият предприел маневра за влизане в базата си и настъпило ПТП-то, като тирът бил пуснал аварийните си светлини. Свидетелят посочва, че се е движел с 50 км/ч, а МПС „Ман“ се е движел със скорост между 0-10 км/ч.

Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че стойността на щетите, по средни пазарни цени нанесени на МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, към датата на произшествието възлизат на 8511.39 лв. Съгласно експертизата механизмът на настъпване на ПТП бил следният: на 15.03.2017 г. около 14.30 часа в светлата част на денонощието влекач „Ман“ с рег. № ******* се движел от гр. Раднево посока гр. Нова Загора, като в района на база „М. –Р.“ ООД, водачът на композицията с цел навлизане в базата преминава в лентата на насрещното движение и започва маневра завой надясно. В същото време и със същата посока на движени зад товарната композиция се движил МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, който настигайки товарната композиция се изравнява с нея. Следствие на предприетите действия и на двамата водачи, траекторията на движение на автомобилите се пресичат и настъпва удар между тях. Ударът бил нанесен с предна дясна част на влекача в страничната лява част на МПС марка „Ситроен“, като следствие на удара с влекача МПС марка „Ситроен“ се отклонява вдясно, излиза от платното за движение и с дясната си предна част катастрофира в монтираната обезопасителна ограда вдясно от пътя. Съгласно вещото лице от данните по делото нямало забранителни знаци на процесното място. Съгласно заключението посочените щети по МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ******* от техническа гледна точка съответстват и били в причинно-следствена връзка при така описаният механизъм на ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че влекачът се е движил в насрещната лента, тъй като влекач с неговата композиция от дясната лента на неговото движение не можел да навлезе във входа на двора, като при всички положения е трябвало да навлезе в насрещното за движение платно и се е движел с 5-7 км/ч.

Съгласно чл. 411 КЗ, която норма се явява приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско“ за МПС – марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, обективиран в представената застрахователна полица № 16-0300/150/5000441, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 7851.49 лева.

Спорно пред въззивната инстанция се явява единствено обстоятелството от чие противоправно поведение било настъпило процесното ПТП.

Основателно се явява възражението във въззивната жалба, че събраните по делото доказателства установява, че настъпването на процесното ПТП е в резултат на виновното поведение на водача на влекач „Ман“ с рег. № *******. По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.03.2017 г., съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна полиция“ - МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол по своята правна природа няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание на настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. В двустранния протокол Т.К. в качеството си на водач на МПС с рег. № ******* е направил изрично изявление, че същият е виновен за настъпилото ПТП. Изявлението на един от водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователите, тъй като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели и СТЕ, подлежи на установяване механизма на ПТП и противоправното поведение, съответно и причинна връзка между ПТП и вредите. В тази връзка приетата пред първата инстанция САТЕ, показния на свидетелите Д.и К., дадени в качеството им на преки участници в процесното ПТП, са достатъчни да установят механизма на настъпването на процесното ПТП, както и обстоятелството, че същото е настъпило вследствие на противоправното поведение на М.Д., в качеството му на водач на МПС с рег. № *******. Съгласно експертизата механизмът на настъпване на ПТП бил при опит на влекач „Ман“ с рег. № ******* да навлезе в базата преминава в лентата на насрещното движение и започва маневра завой надясно, като в същото време със същата посока на движени зад товарната композиция се движил МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, който настигайки товарната композиция се изравнява с нея и следствие на предприетите действия и на двамата водачи, траекторията на движение на автомобилите се пресичат и настъпва удар между тях. От показаният на свидетеля М.Д.е установено, че за да вземе завоя към предприятието в което работел, който бил 90 градусов се изнесъл в насрещното платно за движение подал десен мигач и предприел завой на дясно и тогава водачът на другия автомобил участник в процесното ПТП започнал да го изпреварва и настъпил удар, кат свидетелят посочва, че видял другото МПС едва при настъпването на процесното ПТП. Съгласно показанията на свидетеля Т.К. тирът бил спрял в лявата лента, като преминавайки покрай него, същият предприел маневра за влизане в базата си и настъпило ПТП-то. Настоящият съдебен състав намира, че процесното ПТП било настъпило, тъй като водачът на влекач „Ман“ с рег. № ******* М.Д.е нарушила нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, а именно когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Тъй като същият при извършването на завоя не е пропуснал пътното превозно средство, които се приближавало от дясната му страна, а именно МПС – марка Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ******* е настъпило процесното ПТП, нещо повече свидетеля Д.изрично посочва, че въпреки започването на маневра изразяваща се в завой на дясно от друга част на платното за движение несамо, че не е пропуснал МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, преминаващ от дясната му страна, но дори не го е възприел. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който посочва, че тирът бил спрял в лявата лента и едва преминавайки покрай него, същият предприел маневра. Обстоятелството, че именно поведението на свидетеля М.Д.е била причина за настъпването на процесното ПТП се установява и от направената скица в двустранния констативен протокол, описанието на щетите по автомобилите направено в същия, така и от образуваната преписка при ищеца. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.

Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. Като счита, че при преценката размера на вредите, съдът следва да изхожда от пазарната им стойност към момента на ПТП, и като изцяло кредитира заключението на вещото лице по делото, настоящият въззивен състав счита, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълен размер след като от представените доказателства се установи, че същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7866.49 лв., а съгласно САТЕ стойността на щетите, че стойността на щетите, по средни пазарни цени нанесени на МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, към датата на произшествието възлизат на 8511.39 лв. С оглед обстоятелството, че ищецът претендира сума в по-нисък размер от стойността на действително нанесените щети то претенцията му следва да бъде уважена в пълен размер.

Предвид изложеното поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора на въззивника следва да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 735.99 лв., от който 157.33 лв. държавна такса и 578.66 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на въззиваемия, че не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото не било посочено за коя инстанция се претендира, доколкото по делото към списъка на въззивника по чл. 80 от ГПК са представени фактура № 586 от 05.11.2018 г. на стойност 482.22 лв. без ДДС /578.66 лв. с ДДС/ с посочено основание възивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция по щета 0300/17/230/500147. Представено е и извлечение от сметка, от което е видно, че на 10.12.2018 г. е извършено плащане по фактура № 586 от 05.11.2018 г. С оглед основателността на исковата претенция на ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 314.66 лв., представляващи заплатена държавна такса, 100 лв. депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за призоваване на свидетел, 578.66 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 502861 от 08.10.2018 г., постановено по гр. д. № 18788/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на „А.Б.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, район Оборище, бул. „*******, на основание чл. 411 КЗ следните суми – 7866.49 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета № 0300/17/230/500147 с включени 15.00 лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 15.3.2017г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда - 21.3.2018г. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на „А.Б.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, район Оборище, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 735.99 лв. съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на „А.Б.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, район Оборище, бул. „******* сумата от 1023.33 лева съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

                              2.