№ 342
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901602 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.
79 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и следващите от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „МЦ –Б.“ ЕООД поддържа, че с ответника „Е.А.Т.“ ЕАД са в търговски
отношения и той му е доставял договорената стока. Сочи, че е доставил по данъчна фактура
№ **********/30.12.2019г. описаните стоки на стойност 174 494,05 лв., а по данъчна
фактура № **********/30.03.2020г. стоки на стойност 105 272,96 лв. Твърди, че в
продължение на шест месеца по двете фактури е постъпило само едно плащане в размер на
8038,14 лв. и затова изпратил на ответника покана за доброволно плащане на дължимата
сума от 271 458,87 лв. Поддържа, че съгласно спогодба, която прилага, дългът е разсрочен
на 12 вноски, с краен срок на погасяване 30.06.2021 г. В чл. 6 от спогодбата е договорено
условие при извършване на нови поръчки от страна на „Е.А.Т.“ ЕАД, ответното дружество
да предплаща освен стойността на поръчаните стоки и допълнително 50 % от стойността на
същата поръчка, като допълнителната сума ще бъде отнесена към последната непогасена
вноска от спогодбата. Твърди, че в изпълнение на спогодбата ответникът е заплатил общо
сумата от 79500 лв., като е предплащал нови поръчки и надвнесената сума от всяко плащане
е отнасяно към последната непогасена вноска съгласно чл. 6. Сочи, че последното платежно
нареждане от „Е.А.Т.“ ЕАД е от 29.12.2020г., а след тази дата няма плащане по спогодбата
от страна на ответника, като към настоящия момент дължимата сума от „Е.А.Т.“ ЕАД е в
размер на 191 958,87 лв., за което задължение има потвърждение. Твърди, че е образувал
обезпечително производство по ч.т.д. № 20211800900122, по описа на СОС, 3 състав, като с
Определение № 24 от 27.06.2021 г. било допуснато обезпечение на бъдещия иск и издадени
4 броя обезпечителни заповеди от 02.07.2021 г., а въз основа на една от тях е образувано изп.
1
дело № 246/2021 г. по описа на ЧСИ Стефанова, а въз основа на останалите 3 броя са
наложени възбрани в Агенция по вписванията върху имоти, собственост на ответника.
Твърди, че с поведението си оветникът станал причина за извършване на допълнителни
разходи от страна на ищеца, а именно съдебно-деловодни разходи в производството по
обезпечение на бъдещите искове (именно ч.т.д. № 20211800900122, по описа на СОС, 3
състав, изп. дело № 246/2021г. по описа на ЧСИ С.С. и вписване на 3 броя възбрани в
Агенция по вписванията), които са в общ размер от 5033 лв., която сума е описал по пера и
също претендира. Предвид изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да му
заплати главницата за неизплатено възнаграждение за доставена и приета стока по
фактурите и спогодбата в размер на 191958,87 лв. с ДДС, мораторна лихва за забава в
плащането на дължимата сума в размер на 11357,57 лв. за период от 01.01.2021г. до датата
на исковата молба и съдебните разноски за обезпечаването на исковете и за исковото
производство. В хода на съдебното производство поддържа иска чрез процесуалния си
представител – адв. Н. като претендира уважаването му и постановяване на неприсъствено
решение и присъждане на разноски по списък.
Ответникът „Е.А.Т.“ ЕАД е получил препис от исковата молба и приложенията на
06.10.2021г. съгласно известие за доставяне на „Български пощи“ и не е подал отговор в
законоустановения срок. Не изпраща представител в съдебно заседание, призован редовно с
връченото известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД на 15.11.2021г. и не е заявил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по
делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на който е връчен препис от
исковата молба и приложенията съгласно изискванията на ГПК, не е подал писмен отговор в
законоустановения срок, а с определението при изпращане на исковата молба за отговор и с
насрочването са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в
съдебно заседание, т.е. не е изпратил надлежен процесуален представител, и не е заявил
искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на
неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и
определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а
именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата молба
писмени доказателства. Съгласно подписаната спогодба от 01.07.2020г. ответникът е
признал, че има задължение по двете описани данъчни фактури с посочените остатъци за
плащане и е поел задължение да заплати сумата от общо 271 458,87 лв. в посочените
срокове, на 12 вноски. Няма данни да е извършил плащания след датата, на която ищецът
сочи, че е получил последно такова, и доколкото доказателствената тежест за установяване
на погасяването на признатото задължение е на ответника, следва да се приеме, че исковата
претенция е и вероятно основателна. Предвид горното искът следва да бъде уважен. Съдът
намира, че предявената искова претенция е и вероятно основателна по смисъла на чл.239 от
ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
2
решение, което съгласно процесуалния закон не се мотивира. При постановяване на
неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи по същество на спора.
Ищецът претендира разноски, които следва да му се присъдят по списък, включващи
сумата от общо 20 026,74 лв., от които 8053,74 лв. – държавна такса по настоящото дело,
6940 лв. – адвокатско възнаграждение, а сумата от 5033 лв. са разноски по обезпечителното
производство. Не следва да се включва сумата от 450 лв. – депозит за ССЕ, тъй като
експертизата е заличена, не е изслушвана и същата сума ще бъде възстановена на ищеца.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете, предявени от „МЦ - Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление - гр. Правец, ул. ****, представлявано от управителя К.В.К., и със
съдебен адрес – гр.София, ул.****, офис 9 – адв. Ю.Н., срещу „Е.А.Т.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Слатина, ул. „****, „Е.А.Т.” ЕАД да
заплати на „МЦ - Б.” ЕООД на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и следващите от
ТЗ сумата от 191 958,87 лв. / сто деветдесет и една хиляди деветстотин петдесет и осем лева
и осемдесет и седем стотинки/, представляваща задължение по спогодба от 01.07.2020г. и
данъчни фактури № **********/30.12.2019г. и № **********/30.03.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 04.08.2021г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 11 357,57 лв. / единадесет
хиляди триста петдесте и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.01.2021г. до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.А.Т.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление - гр. София, район Слатина, ул. „****, да заплати на „МЦ - Б.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр. Правец, ул. ****, сумата от общо
20 026,74 лв. / двадесет хиляди и двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
включващи 8053,74 лв. – държавна такса по настоящото дело, 6940 лв. – адвокатско
възнаграждение, и сумата от 5033 лв. - разноски по обезпечителното производство,
представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.
Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3