Р Е Ш Е Н И Е
№ 1287
гр. Пловдив, 13 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на петнадесети май,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря В.К., като разгледа
административно дело №2775 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят
Г.А.Я. с ЕГН ********** *** обжалва Решение № 1 от 10.08.2018г. на Комисията за
определяне на обезщетение и цена за право на преминаване през чужд поземлен
имот, на Община Лъки, съгласно чл. 192 от ЗУТ, с което на основание чл. 210 от ЗУТ, Заповед № 86/26.07.2018г. на кмета на община Лъки и във връзка с молба с вх. №
К-839/11.05.2018г. от Г.А.Я., е
определена цена на правото на преминаване през служещите имоти за неопределен
срок в размер на 2864 лв. - еднократно при обща площ от 434 кв.м. на
стойност 2864 лв. от които: - през имот с кад.№ 47 -
площ. 72кв.м., собственост на К.А.Я. - 475 лв.; - през имот с кад.№ 46 - площ 274 кв.м., собственост на К.А.Я. - 1808 лв.
и през имот с кад.№44 - площ 88 кв.м., собственост на
наследници на Ж.Т.Р. - 581 лв., по неодобрения КП на с. Лъкавица, община Лъки.
В жалбата се твърди че Я. е собственик
на имот с кадастрален №45 по неодобрения КП на с.Лъкавица, който му е поставен
в дял с Решение №187/11.06.2013г. , по гр. Дело № 416/2012г. на Районен съд
Асеновград. Твърди , че в скицата и
удостоверението за идентичност на имота не е посочено, че има път, а всъщност
няма път и че оценката на комисията е прекомерно завишена. Иска се да бъде
задължен собственика на имот 47- К.Я. да не поставя ограничения, предмети до
бащината къща на Ариф Я., които да пречат за преминаване по определения път,
както и да бъде осъдена община Лъки да
заплати правото на преминаване в размер на
2864 лв. Прави се искане и за
допускане на съдебно-икономическа експертиза която да определи реалния размер
на оценката.
Ответникът - ОБЩИНА ЛЪКИ, представлявана от кмет инж. В.С.,
в свое становище /л.29/ счита жалбата за
неоснователна.
Заинтересовано лице - К.А.Я., чрез адв. И. /л.127/ счита искането
за недопустимо , респ. за неоснователно , както и претендира съдебни разноски.
Заинтересовано лице - Ч. Ж.А. изразява / л.101/ писмено становище,
че жалбата на Г.Я. е неоснователна, тъй като споровете по този въпрос продължават
вече повече от пет години. До този момент никой не е пречил на Г.Я. да
преминава пеша през чуждите имоти, за да стигне до неговия имот № 45 –
незастроено, неурегулирано дворно място с обща площ 825.00 кв.м., който в
момента е засят с орехи.
Заинтересовано лице - Е.П.Г. в писмено становище / л.105/
счита жалбата за неоснователна, тъй като
ако се стигне до изграждането на път с
ширина 3.5 м., същият ще засегне или ще повреди съществуващото на място водно
съоръжение /канал за оттичане на водата. Заявява, че Г.Я. има възможност да
преминава пеша през чуждите имоти, за да стигне до собствения имот № 45.
Заинтересовано лице - Е.П.Б. в писмено становище / л.107/ счита жалбата за неоснователна, тъй като ако се
стигне до изграждането на път с ширина
3.5 м., същият ще засегне или ще повреди съществуващото на място водно
съоръжение . Ако някога се стигне до прокарването на широк път през имотите,
желае да се извърши нова пазарна оценка от лицензиран оценител на засегнатите
площи, като се плати по-висока цена на заинтересованите лица.
Заинтересованите лица -
Л.П. , Р.Д.Р.
, Д.Д.Р. , С.М.Р.
и Р.Д.Б., редовно уведомени не изразяват
становище по основателността на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
че жалбата /л.2/, е подадена на 31,08,2018г. , а съобщението е получено от Я.
на 21,08,2018г. или в рамките на законоустановения
срок за оспорване на актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, като
адресат на Решение №1, въпреки изразеното от ответника становище за
недопустимост , съдът счита че за
жалбоподателя е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес,
жалбата се явява допустима.
Ответната община е изпратила цялата
административна преписка / л. 50-81/ и спор по нейната пълнота между страните
няма.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна на следното:
С Решение № 315 от 24.10.2016г.
постановено по гр.д.№ 75/2016г. на Районен съд - Асеновград е отменен мълчалив
отказ на Кмета на Община Лъки по молба/писмо с вх.№ 2183/07.12.2015г. за
разрешаване по реда на чл.36 ал.1 ЗОСИ право на преминаване до собствения на
жалбоподателя Г.А. *** – имот с кад.№ 45 по
неодобрения план на село Лъкавица, община Лъки, представляващ назастроено, неурегулирано дворно място /ПИ/ с площ 825
кв.м., през съседни имоти и преписката е върната на административния орган за
ново произнасяне . С определение от 29,11,2016г. , по к.адм.д. №
2755/2016г. на ПАС горното решение на
Ас.РС е оставено в сила , като окончателно.
Жалбоподателят Г.Я. е собственик
на имот с кадастрален
№45 по неодобрения КП на с.Лъкавица, който му е поставен в дял с Решение
№187/11.06.2013г. по гр. Дело №
416/2012г. на Районен съд Асеновград. След като жалбоподателят е станал
собственик на имота вследствие на съдебна делба , същият е поискал с молба /
л.71/ да му се осигури достъп до имот №
45, въз основа на влезлите в сила
съдебни решения. Към молбата си е приложил и скица-предложение изготвена
от в.л. инж. Лозанова , както и
решението по гр. Дело 75/2016г. на РС Асеновград.
Въз основа на горната молба от
11,05,2018г. е издадена / л.70/ заповед
№ 86 на кмета на общината , с която е назначена комисия която следва да извърши
оглед на место и да се произнесе за цената
на обезщетението за учредяване право на
преминаване през чужд поземлен имот, на
основание чл. 192 и 210 от ЗУТ.
С протокол №1 от 10,08,2018г.
комисията е определила цена на правото
на преминаване, като на същата дата е издадено и процесното
решение № 1 с което е определена цена на правото на преминаване през служещите
имоти за неопределен срок в размер на 2864 лв. , от които - през имот с кад.№ 47 - площ. 72кв.м., собственост на К.А.Я. - 475 лв.;
- през имот с кад.№ 46 - площ 274 кв.м., собственост
на К.А.Я. - 1808 лв. и през имот с кад.№ 44 - площ 88
кв.м., собственост на наследници на Ж.Т.Р. - 581 лв., по неодобрения КП на с.
Лъкавица, община Лъки.
В случая съдът приема , а и няма спор
за това , че жалбоподателят е станал собственик на имота вследствие на делба и
до имота му няма достъп от път, както и че се касае за земеделска земя. Няма
спор , че жалбоподателят сам доброволно е подписал съдебна спогодба с която му
се поставя в дял имот без достъп до улица или път.
Няма спор в случая и че
жалбоподателят сам с молбата си за достъп от 11,05,2018г. е представил и проект
на скица, ведно със съдебното решение на Ас.РС
/л.73/.
По искане на жалбоподателя съдът е
изискал от РС Асеновград гр. Дело № 416/2012г.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал
СИЕ , която е следвало да даде справедлива оценка на правото на преминаване. В
присъствието на жалбоподателя и на неговия адвокат К. съдът е допуснал
експертизата и е определил депозит за внасяне. В следващото о.з. жалбоподателя
е заявил, че „тази експертиза, която сте
допуснали миналия път в съдебно заседание не ми трябва. Имам толкова експертизи
за право за преминаване и аз съм я поискал защото така е записано в
жалбата, която беше писана от адвоката ми и аз само я подписах“.
Поискал е заличаването и е представил нотариална покана с нотариална
заверка от 12.05.2010г. от Светлана Кожухарова нотариус при РС Асеновград,
удостоверение изх.№ К-376-1/08.03.2017 г. и скица-предложение от 14.09.2016 г.
Съдът е заличил допуснатата СИЕ и е
обявил делото за решаване.
От правна страна съдът следва да се изложи следното:
Разпоредбите за прокарване на път през чужди поземлени имоти за осигуряване
на достъп до съответни имоти и редът за администриране на процедурите за право
на преминаване и прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими
имоти са самостоятелно регламентирани в ЗУТ. Нормите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ
уреждат два самостоятелни законни сервитута - за
временен път и за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание и
предпоставки. Константно в съдебната практика е възприето, че сервитутът за временен път е за достъп до господстващия
имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и същият е с по-широко
съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява
транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти. Изискване за
прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица
по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190,
ал. 1 ЗУТ . Докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма
какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 ЗУТ.
Следователно, прокарване на временни пътища и учредяване на право на
преминаване през чужд поземлен имот, са отделни административни производства,
които се развиват при различни фактически и правни основания.
В случая е налице прилагане на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, тъй като регулацията не е приложена , няма съгласие на всички собственици, а и следва
да се приеме , че определения маршрут на
преминаване е уточнен благодарение на
скицата-предложение , представена от жалбоподателя и изготвена по друго
негово гражданско дело.
Спора е в размера на цената на
правото на преминаване , определена в процесното
решение №1.
Както се каза по-горе съдът е
допуснал поисканата от Я. СИЕ, която е следвало да установи „реална оценка на правото на преминаване“.
По своя воля жалбоподателят се отказа
от това свое искане по доказателствата и заяви , че „тази експертиза, която сте допуснали миналия
път в съдебно заседание не ми трябва. Имам толкова експертизи за право за преминаване
и аз съм я поискал защото така е записано в жалбата, която беше писана от
адвоката ми и аз само я подписах“. Съдът е заличил поисканата и назначена СИЕ.
При така развилият се съдебен процес
съдът няма основание да измени цената на право на преминаване, определена в решение
№ 1 от 10,08,2018г.
Тежестта на доказване е върху
жалбоподателя , който следваше по реда на АПК и ГПК да докаже
незаконосъобразността на оспорената цена на преминаване. Това не беше сторено.
Съдът счита , че оспореното решение е издадено от териториално
и материално компетентна комисия , въз основа на заповед № 86 от 26,07,2018г. на кмета на община гр. Лъки, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалния и процесуален закон.
Горното налага да се отхвърли жалбата
, а на з.л. К.А.Я. се присъдят и претендираните /л.110,111,124/ съдебни разноски в размер на 600
/шестстотин / лева.
Предвид горното и на основание чл.
172 от АПК , във връзка с чл. 210 , ал. 3 от ЗУТ съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Я. с ЕГН ********** *** против Решение № 1 от 10.08.2018г. на Комисията за
определяне на обезщетение и цена за право на преминаване през чужд поземлен
имот, на Община Лъки, съгласно чл. 192 от ЗУТ, с което на основание чл. 210 от ЗУТ и Заповед № 86/26.07.2018г. на кмета
на община Лъки и във връзка с молба с
вх. № К-839/11.05.2018г. от Г.А.Я. е определена цена на правото на преминаване
през служещите имоти за неопределен срок в размер на 2864 лв. - еднократно при
обща площ от 434 кв.м. от които: - през имот с кад.№
47 - площ. 72кв.м., собственост на К.А.Я. - 475 лв.; - през имот с кад.№ 46 - площ 274 кв.м., собственост на К.А.Я. - 1808 лв.
и през имот с кад.№44 - площ 88 кв.м., собственост на
наследници на Ж.Т.Р. - 581 лв., по неодобрения КП на с. Лъкавица, община Лъки.
ОСЪЖДА Г.А.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на К.А.Я. с ЕГН **********,***. Лъки съдебни
разноски в размер на 600 /шестстотин / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия:/п/