№ /14.04.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1971 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.83
ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Д.Р.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника й адв.Ж.Д. от АК – София, против отказ рег. №ИЗ9000-16942/03.08.2021г
на началника на Трето РУ на ОДМВР-Варна, издаден по нейно заявление вх.
№387400-780/05.07.2021г за придобиване на огнестрелно оръжие. Жалбоподателката
твърди неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения
отказ, като оспорва извода на административния орган за липса на посочена
основателна причина за придобиване на оръжието. Сочи, че е посочила такава – желанието
й да запази оръжието на баща си, починал внезапно в края на 2020г, поради
изключително високата му сантиментална стойност за нея, поради което настоява
за отмяна на оспорения неправилен и незаконосъобразен отказ. В съдебно
заседание лично и чрез адв.Д. жалбоподателката поддържа изцяло така
депозираната жалба, като потвърждава, че баща й е бил военен, работата и оръжието
му са били неговата гордост, и желае да запази оръжието му в негова памет.
Ответникът – началникът на Трето
РУ при ОДМВР- Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Г. оспорва
жалбата с аргумент, че законодателят изисква необходимост от придобиване на
такъв вид оръжие, поради което настоява за потвърждаване на оспорения акт.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното производство е
поставено със заявление рег.№УРИ 3874-780/05.07.2021г от Д.Р.И. до началника на
Трето РУ – ОДМВР-Варна, че желае да й бъде издадено разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие – пистолет. В приложения анкетен лист от същата дата като
обосновка на необходимостта си да закупи/носи лично оръжие тя е посочила, че оръжието
е наследство и иска да го запази; че работи като офис-сътрудник, не като
охранител, че няма собствена фирма, че срещу нея и членове на семейството й не
са отправяни заплахи и тя не е подавала такива жалби. Приложени са още:
доказателство за платена такса за придобиване на огнестрелно оръжие, психиатрично
освидетелстване за притежание на оръжие (психично здрава),
справка за съдимост от ВРС (неосъждана), удостоверение от ВРП за липса на обвинения по неприключили
наказателни производства, копия от лична карта и диплома за завършено средно
образование, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие от 21.04.2021г. Във връзка със заявлението били извършени две проверки и
изготвени докладни записки от 09.07.2021г и от 12.07.2021г, според които Д.И. живее
заедно със семейството си/с приятеля си в родната си къща, работи като
офис-мениджър в с.Тополи във фирма с предмет на дейност търговия с минерална
вода, не е позната на органите на полицията като извършител на общественоопасни
прояви или с тесни контакти с лица от активния криминален контингент, няма
криминални регистрации, срещу нея не са получавани жалби и сигнали от граждани
за подготовка или извършване на престъпления, няма данни за конфликти със съседите, няма
данни да се издавани ограничителни заповеди заради домашно насилие, няма данни
за употреба на наркотични вещества, отрича и употреба на алкохол; И. притежава
– наследила е от родител ловна пушка „ИЖ-54“ кал.12, ловна пушка „Бърно“ кал.22
и пистолет „Макаров“ кал.9х18, №AD381160, като касата за оръжието
се намира в спалнята на първия етаж в къщата, закрепено за стената и пода с
анкерни болтове.
С оспореният понастоящем Отказ рег.№ИЗ9000-16942/03.08.2021г
началникът на Трето РУ е посочил, че заявлението е отправено до компетентен
орган и е придружено с изискуемите по специалния ЗОБВВПИ документи, но
разгледано по същество е неоснователно. На първо място издателят на акта е
приел, че е налице противоречие между посочената в заявлението причина за придобиване
на оръжие – „за самоотбрана“ (такова в заявлението липсва), и в анкетния лист „оръжието е наследство и искам да го
запазя“, като никое от тях не доказва необходимост от притежание на лично
оръжие. Цитирал е и чл.76 ал.3 т.3 от специалния Закон, според който кандидатите
за придобиване на оръжие трябва да посочат основателна причина за издаване на разрешението в
случаите на дарение, закупуване и замяна – макар че жалбоподателката не се е позовала на никое от
тези обстоятелства. Посочил е, че когато се иска разрешение за определена
дейност с оръжия за самоотбрана кандидатът задължително трябва да не просто да
посочи, а да докаже основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение – това изискване не е изпълнено от Д.И., а такова
релевантно обстоятелство не се установява и от материалите по административната
преписка. Посоченият в заявлението мотив за придобиване на огнестрелно оръжие
не попада в обхвата на специалния Закон, тъй като въведеният разрешителен режим
изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, несъмнено
обосноваващи необходимост от носене на оръжие. Придобиването на огнестрелно
оръжие с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност не може
да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Такива не са
посочени в случая, а самото желание на заявителката за запази наследственото
късо нарезно оръжие не сочи на достатъчна обоснованост, и има за последица
неоснователност на заявлението й за издаване на разрешение за придобиване на
оръжието. С тези съображения и на осн.чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ административнтият
орган отказал издаването на такова на Д.И..
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок от легитимиран субект – адресат на акта, за когото той е
неблагоприятен, т.е. при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Оспореният отказ е издаден от
компетентно длъжностно лице по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ, в изискуемата за
валидността му писмена форма, съдържа императивно изискуемите с чл.59 ал.2 от ЗАНН реквизити, вкл. фактически основания и правни съображения, т.е. мотиви за
постановяването му, при спазване на предвидената с чл.83 ал.1 – 4 процедура, и
с представени доказателства за липса на изключващи основания по чл.58 ал.1
т.1-9 от Закона и с приложенията по чл.76 ал.4 от Закона. Поради изложеното
съдът приема, че отказът не е нищожен, а в производството по издаването му не
са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни
основания.
Съгл.чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от
предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за
граждански цели. В ал.3 на текста са изброени лимитативно възможните граждански цели – самоотбрана, лов, спортни
дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка, и като реквизит за театрални, филмови и други
постановки; посочени
са конкретно и видовете оръжията, допустими за придобиване и съхраняване за
всяка от гражданските цели поотделно.
Условията и изискванията за
придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия са уредени в Глава Четвърта на специалния
закон. Съгл.чл.76 ал.1 от Закона за получаване на разрешение за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях българските граждани подават писмено или
по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно
до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.
Според ал.3 а текста в заявлението по ал.1 се посочва: начин на придобиване, име
и адрес на наследодателя или прехвърлителя, основателна причина за издаване на
разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна, видът и количеството
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Съгл.чл.81 ал.1 от Закона извън случаите по чл.78 (ползване за служебни цели), за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, българските граждани подават писмено или по електронен път
заявление по образец до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, в което
отразяват информация за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие - за служебни цели или самоотбрана, или прилагат
билет за лов - за ловни цели, или документ за членство от съответната спортна
организация по Закона за физическото възпитание и спорта - за спортни цели.
Единственото заявено от
жалбоподателката основание да получи разрешение за притежаване на оръжие в
случая е полученото такова в наследство от баща й, предвид факта, че същото е с
висока афектационна стойност за нея. От анализа на горецитираните правни норми обаче
се установява, че в специалния Закон липсва такава легитимна цел за притежаване
на огнестрелно оръжие по см.чл.6 ал.3, липсва и такова основание – наследство
– за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие по чл.76 ал.3 и по чл.81 ал.1 от Закона. Единственото
изключение е за ФЛ - чуждестранни граждани, които придобиват оръжие по
наследство в РБ по чл.51 ал.1 от Закона, какъвто настоящият случай не представлява.
В случай на придобиване на оръжие по наследство приобретателят – български
гражданин на територията на РБ, е длъжен да го декларира пред началника на
съответното РПУ по местоживеене или по местосъхранение на оръжието.
Разпоредбата на чл.83 ал.7 от Закона пък предвижда изрично, че при мотивиран отказ за издаване на
разрешение за придобиване в случаите на наследство наследникът предоставя
огнестрелните оръжия и/или боеприпасите за тях на органа по ал.1 за съхранение
незабавно след получаване на решението за отказ; както и че собственикът на изделията може да прехвърли
собствеността върху тях на лице, получило разрешение за придобиване, след
влизането в сила на решението за отказ. Т.е. законодателят не само не е предвидил възможност за
придобиване на огнестрелно оръжие чрез наследяване, а е въвел задължение за
уведомяване на компетентните органи и за предаване на оръжието при такова
наследяване, както и срокове за изпълнението им след влизане в сила на
безалтернативно предвидения отказ за получаване на разрешение.
Въз основа на гореизложеното
явства, че соченото от жалбоподателката основание за получаване на разрешение
за притежаване на огнестрелно оръжие е извън предвидените със специалния
ЗОБВВПИ, и именно липсата на законно основание осуетява възможността за
уважаване на заявлението й. В допълнение – тъй като не е твърдяла друго
основание, формално недоказано е останало и наличието на основателна причина за
получаване на разрешение за притежаване на оръжие по см.чл.58 ал.1 т.10 от
Закона, а именно – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни
цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Поради изложеното оспореният от Д. И. отказ на компетентното длъжностно
лице да й даде такова разрешение е
мотивиран, правилен и законосъобразен, което квалифицира жалбата й против него
като неоснователна и налага отхвърлянето й.
Искания за разноски не са
направени.
Предвид изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Р.И.,
ЕГН **********,***, против отказ рег. №ИЗ9000-16942/03.08.2021г на началника на
Трето РУ на ОДМВР-Варна, по нейно заявление вх. №387400-780/05.07.2021г за
придобиване на огнестрелно оръжие.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: