Решение по дело №426/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700426
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

447/01.11.2021г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 426 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д.П. *** против Решение №9 от 21.07.2021 година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 20211610200115 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил в цялост издаденото Наказателно постановление 20-0243-000881 от 23.09.2020год. издадено от Началник група при РУ – Берковица, ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на Д.П.П. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лева /сто лева/ на основание чл.183, ал.5,т.2 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

Касационният жалбоподател Д.П. ***, редовно призован се явява лично. В жалбата и по съществото на делото навежда доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като твърди неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди, че в съдебното решение неправилно е посочен органа издал оспореното НП, неправилно е отразен часа на започване и приключване на откритото съдебно заседание. Излага доводи за издаване на НП от некомпетентен орган, липса на конкретно описание на нарушението на коя от двете пешеходни пътеки на кръстовището е осъществено административното нарушение, твърди, че по делото не е изискана транспортна схема на гр.Берковица за поставената пешеходна пътека, респ. ако има такава дали е на определеното за това място, не е обсъдено искането му да се изискат записи от видеорегистратора на служебния автомобил, което е отхвърлено от въззивния съд; не е обсъдено възражението му по АУАН, както и не му е дадена възможност да участва в производството. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР гр.Монтана, РУ - Берковица, чрез надлежно упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Катя Димитрова оспорва жалбата, твърди, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен съд – Монтана.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно поради следните съображения по фактите и правото:

Процесното Наказателно постановление 20-0243-000881 от 23.09.2020год. издадено от Началник група при РУ – Берковица, ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи срещу Д.П.П. с ЕГН ********** *** за това, че на 15.09.2020г. в 18,55часа в гр.Берковица кръстовището на ул. „Д-р Иван Панов“ и ул.“Ком“ с посока на движение от ул.“Александровска“ към ул.“Кирил и Методий“ управлява лек автомобил марка „Ситроен“ модел Ц5 с рег.№М1101ВТ, като приближавайки към пешеходната пътека тип зебра маркирана с маркировка „М8.1“ не пропуска стъпило и пресичащо пътя пешеходец – дете по пешеходната пътека и преминава пред него. Съставения АУАН е връчен при отказ да го подпише административно наказаното лице и този факт е удостоверен с подписа на свидетел. По съставения АУАН е постъпило писмено възражение, в което се излагат доводи, че на „..пешеходната пътека не е имало пешеходец…от страни повече от два метра от пешеходната пътека седеше момче с гръб към пътя и гледаше към пътеката….“, както и че констатацията в АУАН е некоректна и моли да не се налага наказание за нещо което не е извършил. АНО е приел възражението за неоснователно, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е издал оспореното НП.

Въззивният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че НП е съставено от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване му. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност РС е изложил мотиви, че описаното в НП нарушение, квалифицирано по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, виновното му извършване и неговият автор са доказани, а наказанието е правилно определено по вид и размер. Изрично е обърнато внимание в мотивите, че не са налице обстоятелства, изключващи виновното поведение на нарушителя, като нарушението е установено от показанията на свидетел очевидец на нарушението – Тодор Герасимов, чийто показания съдът е кредитирал съобразно събраните по делото писмени доказателства. Районният съд е споделил съображенията на АНО, че няма предпоставки за маловажност на случая. Тези изводи са основани върху показанията на разпитаните свидетели и приложените по преписката писмени доказателствени средства, които са преценени по отделно и в тяхната съвкупност. При тези подробни и непротиворечиви мотиви РС е потвърдил НП.

Касационната инстанция намира решението на РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни, не са противоречиви и откъслечни. Напротив, в пълна, логична и ясна последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянието. Разпитаните свидетели са установили факти, които са възприели лично, като, под страх от наказателна отговорност, добросъвество и точно са изложили всичко, което знаят по случая. Противно на твърденията в касационната жалба показанията на свидетеля са в пълна коресонденция с фактите, установени в АУАН. Жалбоподателя е бил редовно призован за съдебното производство, като липсват доказателства по делото неявяването му да се дължи на обективни причини, нито в съдебния протокол, нито в нарочна молба от негова страна е заявено желанието му за лично участие в съдебното производство, още по- малко това да е довело до ограничаване на процесуалните му права на защита. Тези факти се установяват и от бланкетната жалба против НП и от факта, че нито в нея, нито във възраженията, нито в съдебния протокол е налице както искане, така и произнасяне на въззивния съд досежно изискване на записи от видеорегистратора на служебния автомобил, поради което и възраженията му в тази насока за неоснователни.

Неоснователни са възражението на касатора, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като видно от цитираната в НП заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи, Началник група при РУ – Берковица, ОД МВР – Монтана е надлежно упълномощен да издава НП, т.е. същият се явява компетентен по място и степен орган да издава НП. Действително в протокола от о.с.з е налице разминаване в часа на започване и приключване на откритото съдебно заседание, но това не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до липсата на извършено административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Още повече, че касатора е разполагал с процесуална възможност да иска поправка в протокола от о.с.з., което не е сторил.

В чл.3, ал.3 от ЗДвП е посочено, че условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от кметовете на общините. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 1), за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението (ГПОД) в населени места, като ГПОД се разработва за територия на населеното място или за част от него - чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1. Освен това, според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1, стопанинът на пътя възлага изработването на ГПОД при условията и по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), като окончателният проект на ГПОД се одобрява от кмета на съответната община , съгл. чл. 15 от Наредба № 1, същия се разглежда и приема от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при условията и реда на Наредба №1. Следователно, ЗДвП, явяващ се специален в случая по отношение на ЗМСМА, предоставя материалната компетентност само и единствено на кметът на общината, които е овластен с компетентност по възлагане проектирането на организацията на движението, след съгласуване и одобряване на окончателния проект на ГПОД. От публично достъпната на сайта на Община Берковица Заповед №РД-15-875/10.12.2020г. за изм. и доп. на Заповед №РД-15-747/22.10.2020г. на кмета на Община Берковица е одобрен Окончателния проект за Генерален план за организация на движението, която заповед няма данни да е оспорена и в която е отразена пешеходната пътека тип зебра маркирана с маркировка „М8.1“ в каквато насока възраженията на касатора са неоснователни.

Приетите писмени и гласни доказателства по делото подкрепят обвинението за осъществено нарушения с посочената квалификация. Категорично се установява от субективна и обективна страна нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Квалификацията е правилна и не липсват елементи от фактическия състав на нарушението. Деянието е описано със съставомерните си признаци. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП установява за водача на нерелсово пътно превозно средство задължението при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на глоба в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

От РС са изложени подробни мотиви, с които е даден отговор на конкретните оплаквания в жалбата. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС, които са правно издържани.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки при реализиране на административно наказателната отговорност по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.14 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, за неосигуряване на предимство при преминаване през пешеходна пътека , следва да се отнемат 8 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.

Административен съд - Монтана установи, че делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС - Берковица е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение №9 от 21.07.2021 година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 20211610200115 по описа за 2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление 20-0243-000881 от 23.09.2020год. издадено от Началник група при РУ – Берковица, ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи.

 

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: