Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на тринадeсети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 248/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на М.М.С. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
2153-08-194/ 25.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-2833-3/ 15.07.2021 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че
мотивът за издаването му е липсата на конкретна причина за прекратяване на
последната заетост на М.М.С. за времето 13.02.2021 г.
– 03.11.2020 г., поради което е прието, че е налице хипотезата на чл. 54б, ал.
3 от КСО. Този извод обаче противоречи на представените от жалбоподателя
доказателства, в които е посочено, че причината за прекратяване на последната
му заетост е поради „приключване на договора“. Искането е да се отмени
оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В
съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата си, като се позовава на
представените по делото доказателства – писмо на работодател от 22.10.2020 г. и
документ „Данни за служител напуснал работа“.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали,
оспорва жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В допълнително
представена писмена защита излага съображения за основателността на оспореното
решение, респ. за неоснователността и недоказаността на жалбата.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-08-194/
25.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на М.М.С. срещу Разпореждане № 081-00-2833-3/
15.07.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Кърджали. Съгласно изложените мотиви в обжалвания административен акт
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че правилно размера и срока на обезщетението за безработица са определени
при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, с оглед липсата на конкретна причина за
прекратяване на трудовата заетост на М.М.С. в
чужбина. Приел е, че жалбоподателя не е доказал посоченото, в заявлението за
отпускане на ПОБ, основание за прекратяване на трудовото му правоотношение с
работодател във *** – „приключване на сезона“. Горестоящият административен
орган се е позовал на СЕД U002, изпратен от
компетентната институция във ***. Посочил е, че в изпратения такъв документ
като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
„неизвестна”. В решението е посочено, че представеното писмо от работодателя на
жалбоподателя във ***, не е официален документ доказващ причината за
прекратяване на заетостта, който да се ползва при отпускане на обезщетение за
безработица при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) №883/2004, каквито
са ПД U1 и
СЕД U002. Пояснил е, че горепосоченото писмо, ведно с
всички представени от М.М.С. документи, са били
предоставени на чуждата компетентна институция за удостоверяване на
осигурителните му периоди и доходи, но въпреки това в издадения СЕД U002 причината
посочена в това писмо не е потвърдена.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения.
Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този
кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви в оспореното решение
и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателя отговаря на
тези изисквания.
Спорен е въпросът относно причината за
прекратяване на трудовото му правоотношение с работодател във ***. В случая
намира приложение регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№
883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава
на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в
третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока
на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1,
който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната
институция на съответната държава-членка.
Административните органи в ТП на НОИ –
Кърджали са приели, съгласно служебно изискан и представен СЕД U002
от компетентните власти на ***, че причина за прекратяване на трудовото
правоотношение е „неизвестна”. Това е мотивирало отпускане на ПОБ на основание
чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, безработните лица, чиито правоотношения
са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното
им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на
труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т.
2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226,
ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок 4 месеца.
АС – Кърджали приема, че така отпуснатото
парично обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок е
законосъобразно, предвид прекратяването на последното трудово правоотношение на
М.С. по неизвестна причина. Последната е определена въз основа на наличните
официални документи, предоставени от компетентните власти на ***.
В заявлението си за отпускане на ПОБ М.С. е
декларирал, че правоотношението му с „***“ (работодател във ***) е
прекратено, считано от 03.11.2020 г., поради „приключване на сезона“. В
заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от *** със СЕД U002,
жалбоподателя посочил причина за прекратяване на трудовата му дейност „изтичане
на срока на договора“.
Като доказателство за декларираните
обстоятелства, касаещи причината за прекратяване на последната трудова заетост,
М.С. е приложил писмо от 22.10.2020 г. от работодателя му във ***, с представен
по делото превод на български език. В този документ „***
потвърждава, че М.С. е бил нает на работа при него, като ***, за периода
13.02.2020 г. – 03.11.2020 г. Причината за прекратяване на договора е била
„изтичане на договора“.
В изпратения СЕД U002
от компетентните власти на ***, отнасящ се до осигурителен стаж при последния
работодател, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено „неизвестна”. Доколкото липсват данни какво точно се има предвид в
посочената в СЕД U002 причина
„неизвестна“, следва да се приеме, че в действителност причината за
прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена, така както е
възприел и административния орган.
Посочването на причината за прекратяване на
договора в писмо на работодателя („***“),
доколкото същото не представлява официален документ, не е достатъчно да се
приеме, че това действително е причината за прекратяване на последната заетост
на жалбоподателя. Направеното в това писмо изявление на работодателя не може да
се противопостави на удостоверените в СЕД U002
факти, и по-конкретно относимия такъв досежно причината за прекратяване, която в посочения
официален документ е отразена като „неизвестна“.
Приетият от органите на НОИ и представен пред
съда формуляр P45, част 2-ра „Данни за служител напуснал работа“ безспорно е
официален документ, но в същия се съдържа само датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 03.11.2020 г., но не и данни за основанието, поради
което то е прекратено.
При тези доказателства съдът приема, че не е
доказано по надлежен ред, с официални документи, че причината за прекратяване
на последната заетост на М. С. с работодателя „***“ e поради
„изтичане на срока на договора“, различна от приетата от органите на НОИ –
„неизвестна“. Т.е. липсват годни доказателства за определяне на парично
обезщетение за безработица на основание различно от чл. 54б, ал. 3 от КСО. Следователно,
размерът и срокът на отпуснатото парично обезщетение са правилно определени по
реда на посочената разпоредба.
От изложеното следва, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли, а оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали като законосъобразни следва
да се оставят в сила.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на М.М.С. срещу Решение № 2153-08-194/ 25.08.2021 г.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № 081-00-2833-3/ 15.07.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1,
т.2, б.“б“ от КСО.
Съдия: