РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Ловеч, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20254300600174 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
С Присъда № 4/18.03.2025 година, постановена по НЧХД № 229/2024 г.
л.ския районен съд е признал подсъдимия П. П. П. - роден на **.**.**** в гр.
л., с адрес: ***, ЕГН **********, неосъждан, живущ на семейни начала,
безработен, за виновен в това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга
пред блока, находящ се на *** причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна
повреда, изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се в
кръвоизливи в конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на
клепача, охлузване в областта на лицето и линейни кръвонасядания в областта
на шията – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от
НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда е осъдил подсъдимия П. П. П., ЕГН **********,
да заплати на гражданския ищец Т. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. л., ***,
***, сумата от 1 000 / хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
– **.**.****г. до окончателното и изплащане, като отхвърлил предявения
граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Признал е подсъдимия П. П. П. - роден на **.**.**** в гр. л., с адрес:
***, ЕГН **********, неосъждан, живущ на семейни начала, безработен, за
1
невиновен в това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока,
находящ се на *** няколкократно се заканил спрямо Т. В. Ч. от гр. л. с думите:
Тук ще умреш! Сега ще умреш! Ще те убия между тия две коли! Това е
последният ти ден!“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал
за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Отхвърлил е предявеният спрямо подсъдимия П. П. П., ЕГН
********** граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието – **.**.****г. до окончателното и изплащане.
Признал е подсъдимия П. П. П. - роден на **.**.**** в гр. л., с адрес:
***, ЕГН **********, неосъждан, живущ на семейни начала, безработен, за
НЕВИНОВЕН в това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред
блока, находящ се на *** няколкократно обидил Т. В. Ч. от гр. л. с думите: „Да
ти еба майката!Сега вече ти ебах майката!“, поради което на осн. чл. 304 от
НПК го е оправдал за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлил е
предявеният спрямо подсъдимия П. П. П., ЕГН ********** граждански иск за
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – **.**.****г. до
окончателното и изплащане.
Признал е подсъдимия Г. Д. Й. - роден на **.**.**** в гр. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. л., ***, живущ на семейни начала, неосъждан,
безработен, за невиновен в това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга
пред блока, находящ се на *** причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане по калварията на
главата, поради което на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал за престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК.
Отхвърлил е предявеният спрямо подсъдимия Г. Д. Й. - роден на
**.**.**** в гр. В., ЕГН ********** граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деянието – **.**.****г. до окончателното и
изплащане.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. П. П. ЕГН
**********, да заплати на Т. В. Ч. с ЕГН: ********** сумата от 900,00 лева
представляваща възнаграждение за един адвокат, сумата от 12,00 лева
представляваща държавна такса и сумата от 1180,20 лева разноски по СМЕ и
КППЕ.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК тъжителя Т. В. Ч. с ЕГН:
********** да заплати на оправданият подсъдим Г. Д. Й., ЕГН **********
сумата от 700,00 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. П. П. ЕГН
2
********** да заплати в полза на РС л. сумата 40 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част на гражданският иск.
По делото е постъпила въззивна жалба до Ловешки Окръжен съд
/ЛОС/, от П. П. П., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. л., обл. л.,
***,подсъдим по НЧХД № 229/2024 г. по описа на Районен съд -л.,чрез адв. Б.
Л., АК-Ловеч,Адрес на кантора: гр.л., обл. л., ул. ***, тел: 0*********, email:
*******- упълномощен процесуален представител на П. П. П. - подсъдим по
НЧХД № 229/2024 г. по описа на Районен съд -л. срещу невлязла в сила
Присъда №4/18.03.2025 г. по НЧХД № 229/20224 г. по описа на Районен съд -
л. с посочено правно основание: чл.318 от НПК.
В жалбата сочи,че в качеството му на подсъдим, обжалва пред ЛОС
невлязла в сила присъда № 4/18.03.2025 г. по НЧХД № 229/2024 г. по описа на
Районен съд -л., в частта с която е признат за виновен в това, че на **.**.****г.
в гр. л., обл. л. на паркинга пред блок, находящ се на ул. *** е причинил на Т.
В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда, изразяваща се в травми в областта на
лявото око, изразяващо се в кръвоизливи в конюктивата на окото, както и
кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на лицето и
линейни кръвонасядания в областта на шията - престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, като на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лв.
Сочи,че обжалва невлязла в сила присъда № 4/18.03.2025 г. по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд -л., в частта в която е осъден да заплати на
гражданския ищец Т. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. л., ул. ***, ***,
сумата от 1 000 / хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените
му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - **.**.****г. до
окончателното и изплащане.
Счита, невлязлата в сила присъда за неправилна, незаконосъобразна и
издадена в нарушение на материалният закон и разпоредбите на чл.348,
ал.1,т.1 от НПК.
В нарушение на чл.303 от НПК, постановената Присъда почива на
предположения и недоказани твърдения на тъжителя.Приема,че в хода на
съдебното следствие не се събрало нито едно категорично доказателство,
което по безспорен и недвусмислен начин да води до извода, че той е
причинил описаните в тъжбата, телесни увреждания на Тъжителя - Т. В. Ч..
Присъдата е и явно несправедлива,според него, тъй като не отговаря на
3
обществената опасност на деянието и дееца, каквото е императивното
изискване на чл.348, ал.1, т.З от НПК. Същата е постановена, без да е отчетено
обективното състояние на тъжителя в момента на инцидента, а именно - че
същият е употребил алкохол и субективното му участие в инцидента - а
именно нападателното, агресивното и провокативно поведение на тъжителя,
спрямо него в нощта на инцидента, за което по делото се събрали безспорни
доказателства от показанията на разпитаните свидетели.
Сочи,че към датата на депозиране на настоящата жалба е запознат
единствено с диспозитива на присъдата. След запознаване с мотивите на
първоинстанционният съд по произнесената присъда, ще депозира
допълнителна въззивна жалба по същите.
Моли ЛОС, да отмени Присъда № 4 /18.03.2025 г. по НЧХД №
229/20224 г. по описа на Районен съд - л. в осъдителната и част с която е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на
основание чл. 78а от НК, и му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 лв, като неправилна и незаконосъобразна и вместо това да
постанови оправдателна присъда, по повдигнатото му обвинение за
извършено деяние по чл. чл. 130, ал. 1 от НК.
Алтернативно моли ЛОС, да отмени присъдата в частта в която е осъден
да заплати на гражданският ищец Т. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. л., ул.
***, ***, сумата от 1 000 / хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
- **.**.****г. до окончателното и изплащане.
Постъпила е и въззивна жалба от Т. В. Ч. с ЕГН: **********, адрес: град
л., улица ***, ***. Призоваване чрез пълномощника му адвокат Х. С. Б. от
Адвокатска колегия -Плевен. Съдебен адрес: град Плевен, ***. Телефон за
контакти: ********* против ПРИСЪДА № 4/ 18.03.2025г. по НЧХД №
20244320200229/ 2024г. по описа на Районен съд -л.. В жалбата сочи,че : I. По
горепосоченото дело съдът постановил присъда, с която:
1. Осъдил подсъдимият П. П. П., като признал за виновен подсъдимия за
извършено спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на
основание чл. 78А от НК освободил подсъдимият П. П. от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба" в размер
на 1000лв. Също така съдът осъдил подсъдимият П. П. да му заплати
4
обезщетение по предявения от него граждански иск за извършеното
престъпление спрямо него по чл. 130, ал. 1 от НК в размер на 1000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършването на
деянието -**.**.****г. до окончателното изплащане на сумата.
2. По отношение на повдигнатите с тъжбата обвинения спрямо подсъдимия
П. П. П. за извършени деяния от подсъдимия спрямо него с правна
квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК съдът
оправдал подсъдимия П. П.. Също така отхвърлил предявените от него
граждански искове за изплащане на обезщетения от подсъдимия П. по
повдигнатите с тъжбата обвинения по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146,
ал. 1 от НК.
3. На следващо място съдът оправдал подсъдимият Г. Д. Й. по повдигнатото
с тъжбата обвинение за извършено деяние по чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът
отхвърлил предявеният от него граждански иск спрямо подсъдимия Г. Й..
4. Счита, че постановената присъда от първоинстанционния съд в частта, в
която съдът осъжда подсъдимия П. П. П. за извършеното деяние по чл.
130, ал. 1 от НК спрямо него за правилна, законосъобразна и
справедлива.
В същото време счита, че по отношение на размера на уваженият от съда
граждански иск за сумата само от 1000лв. представляваща обезщетение за
извършеното деяние от подсъдимия П. П. П. спрямо него с правна
квалификация по чл. 130, ал. 1 от НК, като за разликата от претендирания от
него размер на гражданския иск до 10000лв. първоинстанционният съд го
отхвърлил, съдебният акт в тази част е незаконосъобразен, неправилен,
необоснован и несправедлив.
5. Счита, че постановената присъда от първоинстанционния съд в
частта, в която съдът оправдал подсъдимият П. П. П. за деянията, за които той
е повдигнал обвинения с подадената от него тъжба с правна квалификация по
чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК за незаконосъобразна,
неправилна, необоснована и несправедлива. Също така счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и
несправедлива и по отношение на отхвърлените от съда граждански искове по
повдигнатите с тъжбата обвинения за извършените деяния от подсъдимия П.
П. спрямо мен с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал.
1 от НК.
5
II.Сочи, че част от съображенията му за това становище са следните:
1. От събраните свидетелски показания на И.Г.И., Н.Х.Г. и Д..М.Д. се
установи, че **.**.****г. в град л., област л. на паркинга пред блока находящ
се на улица *** между подсъдимите и него е възникнал конфликт. Вследствие
на конфликта получил описаните в тъжбата физически наранявания.От
приложените по делото прокурорски преписки се установява, че подсъдимият
П. П. П. му е причинил физически наранявания, които съответстват на
описаните в тъжбата.
2. От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза и от
представените към тъжбата медицински документи се установяват
нараняванията получени вследствие неправомерните действия извършени от
подсъдимия П. П. към него, които съответстват на получената от него лека
телесна повреда с разстройство на здравето.
3. От приетата по делото съдебно психолого - психиатрична експертиза
се установява, как се е отразило на психиката му извършените деяния от
подсъдимия П. П. П. в това число - нанесените телесни увреждания,
отправените заплахи и обиди към него. Установява се от експертизата, че е
развил остра стресова реакция и действително е изпитал страх за живота и
здравето си от извършените от подсъдимия П. П. деяния спрямо него.Също
така се установява, че е изпитал и негативни чувства и емоции от отправените
от подсъдимия П. П. по него адрес обиди и заплахи.
4. В подкрепа на отразеното в медицинската документация и
извършените експертизи са и показанията на свидетелите И.Г.И. и Н.Х.Г., чрез
които се установяват какви наранявания е получил вследствие
неправомерните действия от подсъдимия П., както и колко време съм се
възстановял чисто физически.
Освен това се установи от показанията на свидетелите, че се е чувствал
унизен, накърнен и уплашен от деянията извършени от подсъдимия П. спрямо
него.
5. Не на последно място свидетелстващи за възникналия инцидент са
записите от телефон 112. От телефонното обаждане направено от него до
телефон 112 веднага след нанесения му побой се установява, че той е бил
изключително уплашен и шокиран от случилото се.Показанията на
дежурния лекар на ФСМП - л., шофьора на линейката и полицейските
служители отзовали се на мястото на инцидента подкрепят цялостно
6
събраните доказателства по делото свързани с нанесения побой върху
него.
6. Счита, че от цялостния анализ на всички събрани по делото
доказателства, може да се изведе категорично извод, че повдигнатите
обвинения с подадената от него тъжба за извършени деяния от
подсъдимия
П. П. П. спрямо него с правна квалификация на деянията по чл. 130 , ал. 1 от
НК, по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК са напълно доказани по
несъмнен начин, поради което първоинстанционният съд в нарушение на
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК оправдал подсъдимия П. П. П. за
извършените от него деяния спрямо него с правна квалификация по чл. 144,
ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК.
Заявява, че за съжаление не може да не отчете, че от събраните
доказателства по делото не се доказа по несъмнен начин извършеното от
подсъдимия Г. Д. Й. спрямо него деяние по чл. 130 , ал. 2 от НК, поради което
не обжалва присъдата в тази й част.
С оглед на гореизложеното, моли ЛОС да постанови справедлив съдебен
акт, с който да отмени постановената присъда № 4/ 18.03.2025г. по НЧХД №
20244320200229/ 2024г. по описа на Районен съд - л., в частта от присъдата, в
която подсъдимият П. П. П. бил оправдан по повдигнатите от него в тъжбата
обвинения е правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от
НК, като моли ЛОС да осъди подсъдимият П. П. П. за извършените от него
деяния спрямо него с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл.
146, ал. 1 от НК, така както са описани в подадената от него тъжба.
Освен горното, моли ЛОС да отмени съдебният акт на
първоинстанционния съд и в частта, в която съдът отхвърлил изцяло
гражданските искове предявени от него за извършените от подсъдимия П. П.
П. деяния по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като уважи
гражданските искове и осъди подсъдимия П. П. П. да заплати претендираните
от него обезщетения.
Моли също ЛОС да измени постановената присъда № 4/ 18.03.2025г. по
НЧХД № 20244320200229/ 2024г. по описа на Районен съд - л., в частта от
присъдата, в която първоинстанционният съд отхвърлил предявения от него
граждански иск спрямо подсъдимия П. П. П. за извършеното него деяние
спрямо него по чл. 130, ал. 1 от НК за изплащане на обезщетение от
7
подсъдимия П. П. П. за разликата над сумата от 1000лв. до претендирания от
него размер на обезщетение в размер на 10000лв., като моли ЛОС, да уважи в
пълния размер от 10000лв. претендираното обезщетение по предявения
граждански иск от него спрямо подсъдимия П. П. П. за извършеното от
подсъдимия деяние спрямо него с правна квалификация по чл. 130, ал. 1 от
НК.
Моли ЛОС също да осъди подсъдимият П. П. П. да му заплати
направените от него разноски за двете съдебни инстанции, включително
заплатените за две съдебни инстанции адвокатски възнаграждения.
Заявява, че към настоящият момент няма нови доказателства, които да
сочи, както и няма нови доказателствени искания.
Сочи, че запазва правото си след като първоинстанционният съд
постанови мотивите към присъдата, да представи на основание чл. 320, ал. 4
от НПК допълнителни изложения за допълване на доводите, посочени в
настоящата жалба.
Постъпило е и допълнение по въззивна жалба ОТ П. П. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. л., обл. л., ул. ***,подсъдим по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд-гр. л. чрез адв. Б. Л., АК- Ловеч, личен
номер **********, Адрес за призоваване: гр.л., обл. л., ул. ***, тел:
0*********, email: ******** процесуален представител на подсъдимият П. П.
П. относно не влязла в сила Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд-л. с посочено правно основание: чл. 320,
ал.4 НПК.
Сочи,че депозира настоящето допълнение към подадена от него
въззивна жалба против Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД № 229/2024 г.
по описа на Районен съд-л. след запознаване с мотивите на съда по присъдата.
Конкретизира,че с обжалваната присъда е признат за виновен в това, че
на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блок, находящ се на ул. *** е
причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда, изразяваща се в травми в
областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи в конюктивата на окото,
както и кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на лицето
и линейни кръвонасядания в областта на шията - престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, като на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лв.
8
Заявява,че не е съгласен с крайният извод на съда, изложен в мотивите
по Присъдата, че след интерпретация на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно авторството на деянието, единственият
възможен извод е съпричиняване на подсъдимият П. П. в извършването му.
Единствено тъжителят твърди, че ударите са нанесени от него, без да е налице
нито едно доказателство в подкрепа на това негово твърдение. В събраните по
делото доказателства, няма нито едно, което да удостоверява сбиване между
него и тъжителя, а още по - малко доказателства за това, че той е причинил на
тъжителя, твърдените телесни увреждания. Пряк свидетел на конфликта пред
блока на тъжителя е свидетелят Д.Д., който казва "не съм разбрал, дали е
имало бой". Твърди също, че: "след като преминал конфликта тъжителят Ч.,
бил на земята между две коли и той му помогнал да се изправи. Двамата
подсъдими и свидетелката А. си тръгнали". Свидетелят Д.Д., видял, че
тъжителят има '"червенина" по лицето, но не съобщава да е видял други
телесни увреждания по него.
По късно дошлите свидетели - полицейски служители и служители на
ФСМП - гр. л., също не са установили свидетели на сбиването. В обясненията
си тъжителят твърди, че бил бит от подсъдимите П. и Й., но същите не са
установени от полицаите -това също са изводи на първоинстанционният съда в
мотивите му по присъдата.
Такова сбиване и съпричиняване на твърдените телесни увреждания на
г- н Ч. от него, не са установени и в хода на прокурорските проверки,
инициирани по негови жалби във връзка със същият инцидент. Окръжна
прокуратура -Ловеч и Апелативна прокуратура - Велико Търново,
постановяват аналогични актове, за отказ за образуване на досъдебно
производство, поради липса на доказателства за извършено обществено
опасно деяние.
Вторият свидетел очевидец на конфликта пред блока на тъжителя е
Й.А.. Тя също не свидетелства, да е нанасял удари на тъжителя. Тя е очевидец
как при сдърпването двамата с г-н Ч. паднали между колите. При това
падането той се озовал върху г- н Ч., след което Й. го издърпала, изправил се и
си тръгналии. Приема,че заключението на вещото лице по делото, д-р Г. е, че
описаните повреди по тъжителя, не може да се причинят от самонараняване,
но никой не знае, какво се е случило с него, след като те си тръгнали. В
подаденият от г- н Ч. сигнал на тел.112 - той казва: "Елате, спешно защото ме
9
нападнаха и още продължават да ме бият". Не казва бие ме П. П.. Крайните
изводи на съда, също са, че физическите уврежданият на г-н Ч., са причинени
от едно лице, а той съобщава, че са го нападнали и бият - в множествено
число, т.е повече от едно лице. Доказателства за това, кои са тези лица и колко
на брой са били - няма.
Неправилни са изводите на съда изложени в мотивите по присъдата, че е
действал с пряк умисъл, тъй като е отишъл пред дома на тъжителя, след като е
съзнавал, че ще се стигне до физическа саморазправа. В хода на съдебното
следствие и той и подсъдимият Г. Й. и свидетелката Й.А.., потвърдили пред
Районен съд- л., че са отишли пред блока на г- н Ч., за да видят, дали ще дойде
полиция да извърши проверка на същият, по повод подаден по -рано от него
сигнал на тел. 112, за това че г- н Ч. има намерение, а по- късно и
действително шофира личният си автомобил след употреба на алкохол в
дискотеката в гр. л., и след като полицейските служители от РУ- л., го
предупредиха - "да не мърда колата". Заявява,че не е имал умисъл за
физическа саморазправа с тъжителя, той го посрещнал пред блока с агресия,
почнал да замята с ръце, ударил го два пъти и през цялото време го обиждал с
думите: "боклук", "боклук", "какво искаш боклук", "за какво си дошъл тука".
За да се предпази от него той го бутнал на страни, но се спънал и двамата
паднали между колите. При падането, той паднал върху него, след което Й. го
издърпала от него и тръгнали. Всичко продължило няколко минути.
Счита,че разказите на свидетелите неочевидци- Н.Х.Г. и И.Г.И., също не
дават никаква информация за механизма на настъпване на физическите
увреждания на г- н Ч., а още по - малко доказателства за това, че същите са му
причинени от него. Цялото обвинение на г- н Ч. против него е плод само и
единствен на неговото негативно субективно отношение към него, но освен да
се твърди, същото следва и да се докаже по безспорен и категоричен начин.
При тези съображения моли ЛОС, да отмени Присъда № 4 /18.03.2025 г.
по НЧХД № 229/20224 г. по описа на Районен съд - л. в осъдителната и част с
която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
и на основание чл. 78а от НК, му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв, като неправилна и незаконосъобразна и вместо
това да постанови оправдатална присъда, по повдигнатото му обвинение за
извършено деяние по чл. чл. 130, ал. 1 отНК.
Алтернативно моли ЛОС, да отмени присъдата в частта в която е осъден
10
да заплати на гражданският ищец Т. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. л., ул.
***, ***, сумата от 1 000 / хиляда/лева, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
- **.**.****г. до окончателното и изплащане.
Съгласно чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин, каквото доказване по отношение на него
приема,че категорично липсва.
Моли ЛОС, да осъди тъжителят да му заплати направените от него
разноските за две съдебни инстанции, включително заплатено адвокатско
възнаграждение по представени договори за правна помощ.
Постъпило е и възражение по въззивна жалба от П. П. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. л., обл. л., ул. ***,Подсъдим по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд-гр. л. чрез адв. Б. Л., АК- Ловеч, личен
номер **********,Адрес за призоваване: гр.л., обл. л., ул. ***, тел:
0*********, email: *******, процесуален представител на подсъдимият П. П.
П. относно въззивна жалба по присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд - л. на тъжителя по делото с посочено
правно основание: чл.322 от НПК
Моли ЛОС, да остави без уважение, депозираната въззивна жалба на г-н
Т.В.Ч., ЕГН **********, против Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД №
229/2024 г. по описа на Районен съд-л..
С цитираната въззивна жалба, г- н Ч., моли въззивният съд да постанови
съдебен акт с който да отмени първоинстанционата Присъда № 4 от
18.03.2025 г. по НЧХД № 229/2024 г. по описа на Районен съд-л.е която е
оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени от него престъпления,
спрямо г- н Т.Ч.. по чл. 144, ал.1 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК и да уважи
гражданските искове за присъждане на обезщетения във връзка с тези
престъпления.
Алтернативно с въззивната жалба, г- н Т.Ч.., моли възиввният съд да
измени Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД № 229/2024 г. по описа на
Районен съд - л., в частта в която съда е отхвърлил предявеният от него,
спрямо него граждански иск за извършено деяние по чл. 130, ал.1 от НК за
разликата над сумата от 1000 лв. и да уважи в пълен размер поисканото от
11
него обезщетение за сумата 10 000 лв.
Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна във всичките и
части, поради липса на доказателства по делото, които да дават на съда
основание за уважаване исканията на въззивният жалбоподател. Моли ЛОС,
да остави същата без уважение. Сочи,че допълнителни аргументи във връзка с
това негово твърдение и искане ще изложи в Допълнение към депозираната от
него въззивна жалба по присъдата, след запознаване с мотивите на съда по
нея.
Моли ЛОС, да остави без уважение Въззивната жалба на г-н Т.В.Ч., ЕГН
**********, против Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД № 229/2024 г. по
описа на Районен съд - л., като неоснователна и вместо това да постановите
нов съдебен акт, с който да го признае за невиновен по повдигнатите срещу
него от г- н Ч., обвинения по чл. 130, ал.1 от НК, чл. 144, ал.1 от НК и чл. 146,
ал.1 от НК, поради липса на безспорни и категорични доказателства за негова
вина и съпричастност с претърпените от тъжителя физически увреждания,
както и да остави без уважение алтернативно предявените от него, граждански
искове във връзка с повдигнатите в тъжбата му обвинения.
Съгласно чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин, каквото доказване по отношение на него
категорично липсва.
Постъпило е и възражение на основание чл. 322 от НПК от Т. В. Ч. с
ЕГН: **********, адрес: град л., улица ***, ***. Призоваване чрез
пълномощника му адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия - Плевен. Съдебен
адрес: град Плевен, ***. Телефон за контакти: ********* срещу присъда № 4/
18.03.2025г. по НЧХД № 20244320200229/ 2024г. по описа на Районен съд -
л.,в което сочи,че е постъпила въззивна жалба подадена от подсъдимия П. П.
П., с която подсъдимият обжалва присъдата в частта от нея, в която той е
признат от съда за виновен за извършеното деяние спрямо него с правна
квалификация на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК.
Сочи,че след като се запознал с въззивната жалба, с настоящото
възражение излага неговите съображения и възражения срещу подадената
въззивна жалба от подсъдимия П. П..
1. Счита, че подадената въззивна жалба от подсъдимия П. П. е
незаконосъобразна, необоснована и изцяло неоснователна.
12
2. Във въззивната жалба подадена от подсъдимия П. П. се излагат
съображения, в които се твърди, че горепосочената присъда на
първоинстанционния съд в частта от нея, в която подсъдимият П. П. е
признат за виновен за извършено спрямо него престъпление с правна
квалификация на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, същата според него е
постановена в нарушение на чл. 303 от НК, тъй като според подсъдимият
П. неговата вина за извършеното деяние не е доказана по безсъмнен
начин. Това твърдение на подсъдимия П. е незаконосъобразно,
необосновано и неоснователно, тъй като от общия анализ на събраните
доказателства по делото се извежда безспорния извод, че именно
подсъдимият П. е извършил деянието по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо него,
за което деяние му е повдигнато обвинение с частната тъжба.
А. Счита,че от събраните свидетелски показания на И.Г.И., Н.Х.Г. и
Д..М.Д. се установило, че на **.**.****г. в град л., област л. на паркинга пред
блока находящ се на улица *** между него и подсъдимия П. е възникнал
конфликт. Самият подсъдим П. в обясненията си потвърждава, че е възникнал
конфликт между него и мен. В обясненията си още подсъдимият П. обяснява,
че на въпросната дата е подал сигнал на телефон 112 и веднага след това е
отишъл с другия подсъдим пред блока му. Подсъдимият П. заявил, че го е
бутнал на земята и след това се е спънал, и е паднал върху него, с което
обяснение подсъдимият потвърждава, че е имало физическо съприкосновение
между тях.
От събраните доказателства по делото се установява, че подсъдимият П.
П. му е нанесъл побой и се е опитал да го удуши, вследствие на тези
неправомерни действия извършени от подсъдимия П. той получил
нараняванията и уврежданията описани в медицинската документация и в
тъжбата.
Б. Всички доказателства събрани по делото сочат, че на посочената дата
и място е имало възникнал конфликт и физическо съприкосновение между
него и подсъдимият П..
В. Установило се още по делото, че веднага след преустановяване на
конфликта той се е обадил на телефон 112, за което свидетелства записа от
телефон 112 приобщен по делото. От телефонното обаждане направено от
него до телефон 112 веднага след инцидента се установява, че той е бил
изключително уплашен и шокиран от случилото се.
13
Г. В подкрепа на гореизложеното са и показанията на дежурния лекар на
ФСМП - л., шофьора на линейката и полицейските служители отзовали се на
мястото на инцидента. Въпросните свидетели в показанията си подкрепят
цялостно събраните доказателства по делото и това, че веднага след
приключването на възникналият конфликт с подсъдимия П. на паркинга пред
блока му той е бил с множество наранявания и увреждания по себе си.
3. На следващо място от значение за разкриване на обективната истина
по делото са извършените и приети експертизи.
А. От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза и от
представените към тъжбата медицински документи се установяват
нараняванията и уврежданията получени от него вследствие на възникналия
конфликт с подсъдимия П..
Б. От приетата по делото съдебно психолого - психиатрична експертиза
се установява, как се е отразило на психиката му инцидента от **.**.****г.
Установява се от експертизата, че той е развил остра стресова реакция и
действително е изпитал страх за живота и здравето му вследствие нанесения
му побой.Също така се установява, че вследствие на неправомерните действия
извършени от подсъдимия П. спрямо него, той е изпитал негативни чувства и
емоции, които детайлно са описани в заключението на вещите лица.
4. В подкрепа на горните съждения са установените факти и
обстоятелства по извършените прокурорски проверки, за които проверки по
делото са приети прокурорските преписки. От мотивите към постановленията
за отказ да се образува досъдебно производство на наблюдаващите прокурори,
се установява, че именно подсъдимият П. П. му е нанесъл побой на
въпросната дата и се излагат данни за нанесена от П. спрямо него лека телесна
повреда с разстройство на здравето и отправена закана за саморазправа.
5. По отношение на твърдението на подсъдимия П. в подадената от него
въззивна жалба свързано с явна несправедливост на наложеното му наказание,
счита, че твърдението на П. е незаконосъобразно, необосновано и
неоснователно.
Самият механизъм на извършване на деянието от страна на подсъдимия
П., а именно многократно нанасяне на удари в областта на главата му, в
областта на лявото му око и в областта на гръдния кош, както и
продължителното стискане в областта на гушата му, докато той е бил в
безпомощно състояние паднал на земята, води до логичният извод, че
14
деянието извършено от подсъдимият П. спрямо него се характеризира с
особена жестокост и незачитане на човешкото здраве и живот, тъй като
стискането за шията, можело да доведе и до летален изход. Следователно
твърденията на подсъдимият за явна несправедливост на наказанието
абсолютно не отговарят на жестокия побой, който ми нанесе П. П..
Твърденията на подсъдимият П., че било установено, че той е бил в
нетрезво състояние, на първо място не отговарят на събраните доказателства
по делото и на второ място нямат връзка с нанесения от него брутален побой.
Дори да се отчете от съда, че между тях двамата с подсъдимия е възникнал
словесен конфликт, прекрачването на физическата неприкосновеност от
страна подсъдимия П., като му нанесъл побой и се опитал да го удуши,
категорично не може да смекчи неговата вина или още по - малко да го
оправдае.Счита за абсолютно е недопустимо да се нанася побой върху друго
човешко същество, с цел за да се разреши някакъв словесен конфликт.
Предвид на горното, счита, че от цялостния анализ на всички събрани по
делото доказателства може да се изведе единствения обоснован и логичен
извод, че повдигнатото обвинение с подадената от него тъжба за извършено
деяние от подсъдимия П. П. П. спрямо него с правна квалификация на
деянието по чл. 130, ал. 1 от НК е доказано по един несъмнен и категоричен
начин.
С оглед на гореизложеното, моли ЛОС да постанови справедлив съдебен
акт, с който да потвърди постановената присъда от Районен съд -л. в частта от
нея, с която подсъдимият П. П. П. бил признат за виновен за извършено от
него деяние спрямо него в качеството му на пострадал и частен тъжител с
правна квалификация на деянието по чл. 130, ал. 1от НК,като моли да му се
присъдят разноските направени и за двете съдебни инстанции.
Постъпило е и допълнение на въззивна жалба на основание чл. 320, ал.4
от НПК от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия – Плевен, съдебен адрес:
град Плевен, ***, Телефон за контакти: *********, в качеството му на
повереник на въззивника Т. В. Ч. против присъда № 4/18.03.2025 година,
постановена по НЧХД № 229/2024 г. по описа на PC – л..
В открито съдебно заседание пред ЛОС въззивникът П. П. П. не се явява,
представлява се от адв. Б. Л., която поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея, както и направеното възражение против въззивната
жалба на тъжителя Т.В.Ч..
15
Моли съда да отмени първоинстанционната присъда, с която
подзащитният й П. П. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение
по чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба по
реда на чл. 78а от НК, както и да отмени присъдата в частта, в която е уважен
гражданският иск за нанесени неимуществени вреди на Т.Ч.. от същото деяние
и му е присъдена сума за обезщетение в размер на 1000 лв.
Счита така наложената присъда за неправилна и апелира тя да бъде
изменена в оправдателна такава, тъй като в хода на съдебното следствие не са
събрани безспорни и категорични доказателства за това П. П. да е извършил
престъпление, причиняване на лека телесна повреда на пострадалото лице.
Сочи, че такива доказателства не са се събрали, включително и от показанията
на свидетелите очевидци, които твърдят, че са били на мястото на
престъплението в гр. л., пред магазин „Интер“ и пред дома, където живее
пострадалото лице, че между Т. и П. П. е имало словесна престрелка, която е
провокирана от поведението и думите на пострадалия Т.Ч.., още пред
дискотеката в гр. л., а по-късно и от думите му, изречени срещу П. П. пред
жилищния блок, че този словесен двубой по-късно е прераснал в сборичкване
и двамата са паднали между паркираните автомобили на мястото на
инцидента, но нито един от свидетелите не потвърждава да е видял или да е
разбрал, че телесните увреждания, които описва и твърди тъжителят, са
причинени от удари или други физически действия на П. П. П.. Сочи, че
присъдата не може да почива на предположения, а осъдителна такава се
произнася само, когато подсъдимият е признат за виновен и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Посочва, че по отношение на неимуществените вреди, които претендира
тъжителят, са представени медицински документи от лекар психолог,
издадени 17 дни след инцидента и както той сам описва и казва в обемната
психиатрична експертиза, имам предвид той-тъжителят Т.Ч.., „посетих
доктора само, за да му кажа как се чувствах, изписа ми лекарства, но честно
казано не съм ги пил“. Т.е. душевните му страдания, които ние не отричаме, са
отминали много бързо и от само себе си, както самият той твърди.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Т.Ч.., с която
се иска подзащитният й П. П. П. да бъде признат за виновен по повдигнатите
му обвинения за извършени от него престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК и чл.
146, ал. 1 от НК, както и да бъде оставено без уважение искането му
16
първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта, в която
гражданският иск претендиран от него в размер на 10000 лв. неуважен до
пълния си размер.
Моли да им бъдат присъдени съдебни разноски за две съдебни
инстанции по представени договори за правна помощ.
В съдебно заседание въззивникът Т. В. Ч. се явява лично и с адв. Б.,
който поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че
първоинстанционният съд с постановената присъда правилно и
законосъобразно е признал за виновен подсъдимия П. по повдигнатото
обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. Посочва, че РС-л. не е отчел, че има
достатъчно доказателства, макар и в по-голямата част от тях косвени, чрез
които се установява, че подсъдимият П. е извършил деянията, за които има
повдигнати обвинения с тъжбата по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от НК.
Излага, че от показанията на Д.Д., от извършената комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза, от обясненията на самия подсъдим П. П.,
както и от всички събрани доказателства, може да се направи обоснован
извод, че подсъдимият се е заканил със саморазправа спрямо пострадалия Ч..
Посочва, че първоинстанционният съд е кредитирал с доверие
показанията на свидетеля Д., който заявява, че подсъдимият П. е заявил пред
него, че Ч. „ще бере ядове“, както и че „ще повреди нещо на колата на
пострадалия“. Впоследствие подсъдимият е отишъл пред дома на пострадалия
с ясното желание за търсене на саморазправа, като е последвало от негова
страна и реализация на заканата спрямо пострадалия, нанасяйки му побой.
На следващо място сочи, че първоинстанционният съд в постановената
присъда и в изготвените към нея мотиви, не е отразил в пълна степен тежестта
и начинът на нанасяне на телесната повреда. Счита, че крайно агресивният,
жесток начин, по който подсъдимият е нанесъл побой върху пострадалия, в
това число хващането и стискането за шията от страна на подсъдимия П.
спрямо пострадалия Ч. е можел да доведе и до недай си Боже до фатален
инцидент по отношение на пострадалия.
Счита, че предвид начина и механизма на нанасяне на телесната
повреда, както и възстановителният период, не само физически, а най-вече
психически за неговия доверител, че размерът на предявения граждански иск
от Ч. спрямо подсъдимия П. по отношение на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК
е напълно справедлив, законосъобразен и закономерен.
17
Счита, че обвинението особено на телесната повреда, е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Посочва, че подробни съображения е изложил
във въззивната жалба и допълнението към нея. Моли възззивния съд, след
като обстойно анализира събраните доказателства от първа инстанция, да
потвърди постановената присъда на л.ския съд в частта от нея, с която
подсъдимият П. беше осъден по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от
НК.
В същото време, моли да бъде отменена присъдата на л.ския РС в частта
от нея, с която е оправдан подсъдимият П. по повдигнатите обвинения на
тъжителя с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от НК, като
моли да бъде осъден подсъдимия за извършените от него деяния и да бъдат
уважени предявените граждански искове за тези две деяния, които са
предявени от неговия доверител пред л.ския районен съд, предмет на иска.
Моли също да бъде изменена постановената присъда от л.ския РС по
отношение на предявения граждански иск от неговия доверител спрямо
подсъдимия за извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, като бъде уважена
в пълен размер претендираната сума.
Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати разноските, направени от
неговия доверител за две съдебни инстанции.
Счита, че Република България и българския съд съд не трябва да
толерират саморазправа и то особено по този жесток начин, защото последващ
път ще се стигне до фатален инцидент, да се гледа дело за по-тежки
наранявания или смъртта на неговия подзащитен.
Въззивникът Т. В. Ч. поддържа казаното от адвоката му.
Защитника на въззивника П. П.-адвокат Б. Л. използвайки правото си на
реплика сочи,че по отношение твърденията на колегата, защитник на
пострадалото лице, за отношението и стискането за гушата, моли ЛОС при
анализиране на доказателствата по делото, да обърне внимание, че в делото
няма нито едно доказателства и нито един свидетел на това деяние.
По отношение на твърдението, че П. П. е отишъл пред жилището на
пострадалото лице, за да реализира заканата си спрямо неговото имущество и
да се саморазправя с него, моли ЛОС също да обърне внимание, че П. е
отишъл пред блока на Т., след като е подал сигнал на телефон 112 за това, че
водачът Т.Ч.., след употреба на количество алкохол в дискотеката в гр. л., след
полунощ, има намерения да се качи и да управлява собствения си автомобил,
18
което намерение по-късно е реализирал и действително той се е качил на
колата и е шофирал от дискотеката до блока, в който той живее. Това се случва
и след като при подаден сигнал на телефон 112, идва дежурният полицейски
патрул от РУ-л., за да посети сигнала и след като отправя покана към Т.Ч.. да
остане на място и да не мърда автомобила.
Моли ЛОС също, да обърне внимание на репликите, изречени от Т. към
П. П., а именно „боклук, боклук, боклук“, произнесени няколко пъти
провокативно, с агресия, на обществено място, пред множеството свидетели,
млади хора на тяхна възраст, които са се намирали пред дискотеката в този
момент и са чули тези думи.
Моли ЛОС също, да анализира информацията, каква е била
предисторията и защо се е стигнало до този словесен сблъсък между двамата,
както и акцентира на чистото съдебно минало на подзащитния й П. П. и на
това, че същият е млад, неосъждан, работещ, семеен човек, който се грижи за
съпругата и детето си. Моли ЛОС да постанови справедливо наказание.
Повереника,адвокат Х. Б. използвайки правото си на дуплика заявява,че
по отношение на стискането за шията, има медицински документи, най–вече
медицинско свидетелство, което удостоверява извършените
наранявания.Също така сочи,че въззивника П. не е държавен орган да ходи да
съблюдава, дали органите на реда ще се явят и ще извършат своята работа.
Ясно е намерението,според него, след като е имало разправия между тях
двамата, отиването му до дома на пострадалия, чисто и просто с една цел, да
се саморазправя.
Въззивникът Т. В. Ч. прави възражения,като заявява,че от нещата, които
адвоката казва, има две лъжи огромни. Първо, П. П. когато се обадил, не е
посочил лице, неговото лице като име, а думите му са „.. тук някакъв пиян
иска да кара кола, иска да се качва в колата“. Заявява,че това въобще не е
вярно. Приема,че П. много добре го познава и не е посочил неговото име, а
подава сигнал, който е объркващ за органите и това за него е една лъжа.
Счита,че когато казваш „някакъв пиян“, той просто се опитва по някакъв
начин да му навреди или по-скоро да оправдае последващите си действия,
които идва пред неговия дом да му нанесе щети на автомобила, по показания
на Драгомир. Другото,за което прави възражение, е че полицай никога не му е
казвал да мести колата. Според него полицаят казал,че те имат друг сигнал, по
който отиват да работят,което според него също е една огромна лъжа,
19
полицаят не е казал такова нещо,като заявява,че това искал да добави.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за установено от фактическа страна следното:
В конкретния казус се касае за проведено наказателното производство
от частен характер и е образувано по тъжба на Т. В. Ч., ЕГН ********** от гр.
л., против П. П. П., ЕГН ********** от гр. л. и Г. Д. Й., ЕГН ********** от гр.
л., с която против подсъдимите са повдигнати следните обвинения:
за подсъдимият П. П. П.:
в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на
**.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. ***
причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда, изразяваща се в травми в
областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи в конюктивата на окото,
както и кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на лицето
и линейни кръвонасядания в областта на шията.
в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за това, че на
**.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. ***
няколкократно се заканил спрямо Т. В. Ч. от гр. л. с думите: Тук ще умреш!
Сега ще умреш! Ще те убия между тия две коли! Това е последният ти ден!",
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на на
**.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. ***
няколкократно обидил Т. В. Ч. от гр. л. с думите: „Да ти еба майката!Сега вече
ти ебах майката!".
И за подсъдимият Г. Д. Й.:
В извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на на
**.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. ***
причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на кръвонасядане по калварията на главата.
За претърпените от процесните престъпления неимуществени вреди
тъжителят е предявил граждански искове, които съдът прие за съвместно
разглеждане в настоящото производство, както следва: спрямо подсъдимият
П. П. П. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
20
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК; сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК и сумата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, както и спрямо подсъдимият Г. Д. Й.
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Следва да бъде посочено,че пред въззивната инстанция от страните в
процеса не са представяни допълнителни писмени,гласни и/или веществени
доказателства,които да не са били обект на проверка от страна на РС-л./РС/.
В тази връзка,въззивната инстанция приема за базирано на събраните по
делото доказателства приетото за установено от РС от фактическа
страна,респективно се приема и от въззивната инстанция за установено.
По-конкретно на 03 март 2024г. въззивниците П. П. П. и Г. Д. Й. и
свидетелката Й.Н.А., която живее на семейни начала с П. били в дискотека
„Алиен" в гр. л.. В същото заведение се намирали въззивника Т. В. Ч. и
свидетелят Д..М.Д.. Свидетелят Д. бил в приятелски отношения с Ч. и П.. Св.
Д. се заприказвал с въззивника П. и двамата излезли пред дискотеката, където
продължили разговора си. Същевременно Ч. излязъл също пред заведението и
приканил св. Д. да тръгва като го попитал: „Какво разговаряш с този боклук?",
визирайки въззивника П.. Последният чул изреченото от Ч. и между двамата
се зародил скандал пред дискотеката, който прераснал във физическа
саморазправа. Конфликта бил между П. и Ч.. През това време покрай
дискотеката минал дежурен патрулен автомобил със служителите на РУ - л. -
М.А.И. и К.П.И. Полицаите се връщали от сигнал в с. Б. и били със задържано
лице в автомобила. Те били спрени от неустановено по делото лице, на място
предупредили П. и Ч. да не се саморазправят и продължили към районното. В
същия момент П. забелязал, че Ч. тръгнал да се качва в собственият си лек
автомобил, след като си тръгнал от дискотеката, за което подал сигнал на тел.
112. Междувременно Ч. си тръгнал към тях с колата, св. Д., който е съсед на Ч.
си тръгнал пеша, а въззивника П. и въззиваемия Й. и свидетелката
Атанасавова тръгнали към блока, в който живеел Ч.. Междувременно св. Д.
пристигнал пред блока, където бил Ч. и му споделил за закани от страна на
въззивника П. да повреди автомобила му. През това време П. и Й. и св. А.
пристигнали пред блока на Ч. и там отново се стигнало до физическа
21
саморазправа между Ч. и П.. Св. Д. избутал въззиваемия Й. в страни, а
свидетелката А. стояла в непосредствена близост до П. и Ч.. При
сборичкването между Ч. и П., последният се озовал върху Ч., който бил на
земята между два автомобила и му нанесъл няколко удара в областта на
лицето,като за момент го хванал с ръце и в областта на шията. Тогава св. А.
вдигнала приятеля си - въззивника П. от Ч.. В следствие от спречкването
между П. и Чепилов на последният била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи
в конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на клепача,
охлузване в областта на лицето и линейни кръвонасядания в областта на
шията, установено от медицинските документи изготвени след прегледа на
лицето и назначената и изготвена в хода на съдебното производство СМЕ.
След което П. и Й. и свидетелката А. си тръгнали, св. Д. помогнал на Ч. да се
изправи. Ч. се обадил на тел. 112. На място пристигнал екип на РУ - л. със
служителите М.А.И. и К.П.И. които след като установили състоянието на Ч.
повикали екип на ФСМП л.. От ФСМП л. изпратили дежурен екип в състав - д
- р Р.К. и шофьор К.К., а Ч. бил откаран във ФСМП л. за преглед. Още на
същата вечер Ч. имал голям хематом на лицето,като след прегледа бил
освободен.
Както и обосновано е приел РС приетата фактическа обстановка се
установява въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Н.Х.Г., И.Г.И., Й.Н.А., Д..М.Д., М.А.И., К.П.И. д - р Р.К., К.К.,
които са дадени непосредствено пред съдебният състав на РС, събрани са и
проверени по надлежен процесуален ред, и оценени в поотделно и в тяхната
съвкупност в едно с останалите писмени доказателства по делото за
разкриване на обективната истина.
Обосновано РС е приел за кореспондиращи на останалите доказателства
по делото обясненията на подсъдимият П. П. П. в частта им относно
обстоятелствата, свързани с конкретния повод да възникне разразилия се на
инкриминираната дата конфликт с Ч.. По-конкретно безспорно е
установено,че въззивника П. П. на **.**.****г. докато бил на дискотека в гр.
л. е излязъл със свидетеля Д.Д. да си говорят навън. Докато разговаряли извън
заведението Ч. повикал св. Д. да си ходят като му държал сметка защо говори
с „този боклук" визирайки П.. Последният потърсил сметка на Ч. за думите му
и това довело до физическа саморазправа между двамата.В този смисъл са и
22
показанията на св-ля Д.Д.,който сочи „….Както си говорехме Т. спря на
главния път и каза-Д.,хайде да си ходим,какво говориш с този боклук след
което се получи някаква разправа.Имаше реакция от изказването на Т.,като е
визирал П. П. П..След което се получи саморазправа…П. тръгна към колата на
Т. и там се получи дърпаница и имаше хора,които ги разтърваха..“-л.163 от
ЧНД.
Обосновано от показанията на този свидетел РС е приел,че същите
кореспондират на обективната истина,и както и самия свидетел сочи е в
приятелски отношения и с Ч. и с П.,а и в тази връзка е и приложеният към
делото запис от ЕЕН 112 за подаденият от П. сигнал. В смисъл,че св. Д.,
коректно е посочил,че е възприел думите на въззивника П.,казани пред него,
че Ч. „ще бере ядове", както и че ще повреди нещо на колата на Ч..От своя
страна Д. е споделил с Ч. за намеренията на П. и останал с него пред блока за
да изчака.Пред въззивната инстанция,както вече се посочи и по-горе не са
представени допълнителни доказателства,които да оборват показанията на
свидетеля Д. и относно посоченото от него,че малко след това пред блока
дошли двамата П. и Й. и св. Й.А.. Ч., Й. и П. започнали да се карат, а св. Д.
хванал въззиваемия Й. и го избутал настрани. Безспорно св-ля Д. сочи, че не е
разбрал дали е имало бой м-у Ч. и П.,тъй като,както сам св-ля сочи „..Когато
възпирах Г.,П. и Т. бях с гръб към тях.Те бяха между моя автомобил и един
червен автомобил..“.л.163ЧНД…..
Неоснователно в тази връзка е възражението,че от страна на въззивника
П. не са нанесени процесните увреждания на въззивника Ч.,тъй като св-ля
категорично сочи,че след като е преминал конфликта Ч. бил на земята между
две коли и той му помогнал да се изправи и е възприел,че „…на Т. не видях
някакви сериозни наранявания,видях нещо като тип петна,тип червено по
лицето…“л.163.Нещо повече в показанията си св-ля И.Г.И. сочи,че
впоследствие,след инцидента се е обадил на Ч. да играят тенис е възприел
като го е видял ,че „..Видях синьо око,зашито око,син по врата…..каза че са го
били въпросните П. и Г.,бил бит и от двамата,основно душен от П.…“л.164.
Че процесното увреждане е причинено именно тогава определено сочи и св-ля
Н.Г.,който е възприел Ч. да му казва,че „..са го нападнали двама мъже и се е
стигнало до физическа саморазправа…“, а също така „Т. викаше:“я ми виж
окото бе“,от другата страна от Д. нямаше нецензурни думи..“..През това време
Т. /Т./приказваше с жената пред него и тя го успокояваше.тогава вече беше
23
пострадало окото му,защото аз като се показах на прозореца /Т. /Т./ викаше:“я
ми виж окото“.л.108 и 109 ЧНД. В този смисъл,както между впрочем е приел
и РС са и показанията на полицейските служители.по-конкретно,след
подаденият сигнал на тел. 112 на място пристигнали свидетелите М.И. и К.И. -
служители на РУ - л..И според въззивната инстанция не са налице основания
техните показания да не бъдат кредитирани като достоверни,тъй като не е
налице заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото.Безспорно е
установено,че те са били изпратени на сигнал за бито лице в гр. л. на *** пред
блоковете. На място установили Т. Ч., който имал видимо нараняване и голям
оток на едно от очите. На място установили и свидетелят Д.Д., от когото снели
писмено обяснение. Полицаите извикали екип на спешно помощ на място,
които откарали пострадалият във ФСМП л.. Не са установили свидетели на
сбиването,но Ч. посочил, че е бил бит от въззивника П. и въззиваеми Й., които
не били установени от полицаите. Малко по - рано същата вечер полицейските
служители видели същите лица пред дискотеката. Връщали се от друг сигнал
със задържано лице, когато видели струпване пред дискотеката и някой им
метнал с ръка. Установили Ч. и подсъдимият П. с много други лица.
Конфликта пред дискотеката бил преустановен и те продължили, тъй като
водели задържано лице. Докато са оправяли документите на задържаното лице
в РУ - л. е получен сигнал, че лице се канело да се качи в кола в пияно
състояние, като бил предоставен номер на колата.Също така този свидетел
сочи,че от патрулния автомобил именно той е слязъл като е възприел взаимно
агресивно поведение м-у тогава подсъдимите и пострадалия заяввявайки
„..Пред дискотеката подсъдимите и пострадалия бяха агресивни един към друг
и търсеха физическа саморазправа помежду си ..“л.161.Също така св-ля сочи
„..В момента на прегледа от лекаря не си спомням освен хематома дали имаше
и други наранявания …“.В този смисъл са и показанията на св-ля М.И.,който
сочи,че „..На място установихме Т. Ч.,който имаше видимо нараняване и то
доста голям оток на едно от очите...".л“161 и 162 от ЧНД.
Относно състоянието на Т. Ч. непосредствено след инцидента съда
кредитира изцяло показанията на св. К. и св. К., посетили сигнала и откарали
пострадалият до ФСМП л.. Д - р К. установил обширен оток в областта на
лицето от травмата, охлузване. Раната е била без разкъсване, само с оточност,
кръвонасядане и хематом.Свидетеля сочи „При прегледа съм установил оток
на ляв горен клепач,охлузна рана в горната част на окото в областта на
24
окосмената част…“.л.162.
Св. К. посочва, че пострадалият е бил с подуто лице.По-конкретно
сочи,че „…Доколкото си спомням цялото му лице беше подуто.л.162.
В тази връзка РС е съобразил и показанията на св. А. като е отчел
обстоятелството, че същата живее на семейни начала с въззивника П..
Н са налични и според въззивната инстанция доказателства които да
потвърждават посоченото в частната тъжба,че нанесените му удари били от
въззивника П., а в последствие и от въззиваемия Й..Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства подкрепящи обвинителната
теза,а както е посочил и РС в хода на съдебното следствие се установило, че
въззиваемия Й. не е приближавал Ч. и е бил в страни със св. Д.. От гласните
доказателства събрани от РС и възивната инстанция приема,че на процесната
вечер пред блока на Ч. до него са били въззивника П. и св. А.. Определено А.
посочва, че е издърпала П., който бил върху Ч. с цел да не продължава
свадата.По-конкретно свидетеля Й.А. сочи,“..Отидохме там и Т. стоеше пред
съседния вход,не пред неговия и тръгна към нас и питаше“..какво правите
тук“ и след това стигнаха до саморазправа,сборичкаха се,паднаха един върху
друг,П. П. беше паднал върху Т.,аз го дръпнах,стана и си
тръгнахме..“л.110.Т.е.и въззивната инстанция приема,че посочените телесни
увреждания са причинени от въззивника П.,в който смисъл са подробно
посочените гласни доказателства,които кореспондират и на заключението на
вещото лице-д-р Г.,която сочи,че така описаните в медицинските документи
травми и наранявания по Ч. не е възможно да са се получили при
самонараняване.по-конкретно ВЛ сочи,“..Не е възможно това да бъде
причинено от самонаранявания по различни области на тялото…“л.226.
Безспорно пряк очевидец, който е бил в непосредствена близост до П. и
Ч. и е възприел случващото се, е св. А.,която не посочва да са нанасяни удари
от страна на П. спрямо Ч., но посочва, че е издърпала П. от Ч.,който бил
паднал върху него.Непосредствено след това,както е приел и РС
здравословното състояние на Ч. е възприето и посочено в св. показания на св.
И., И., К.. В смисъл причинените телесни увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с действията на въззивника П.. В СМЕ е посочено, че
механизмът на причиняване на повредите е възможно да е същият описан от
тъжителя - удари с ръка или юмруци.Нещо повече ВЛ сочи“..Тези в областта
на шият,линеарни на действието на пръсти и нокти..“.л.187 от ЧНД.
25
От целия съвкупен анализ на гласните и писмени
доказателства,подробно анализиран по-горе,както и от заключението на а
вещото лице - д - р Г.,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е
приел,че така описаните телесни повреди не е възможно да са получени от
самонаранявания, а и предвид на установеното,че единстевено въззивника П.
и св. А. са имали физически допир до Ч. процесната вечер пред блока, че
описаните наранявания по лицето и тялото на Ч. са причинени от въззивника
П.,поради което е неоснователно направеното пред въззивната инстанция
възражение,че това обвинение не е доказано по безспорен начин от страна на
неговия защитник-адвокат Б.Л..
От субективна страна, въззивника П. П. е действал при пряк умисъл по
смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието,предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване.В този смисъл мотивите на РС
относно субективната страна на деянието следва да бъдат допълнени,като
бъде посочено,че този извод определено следва имайки се предвид
действията на П. и по-специално локализацията на причинените телесни
увреждания на Ч., които определено са съсредоточени в областта на
главата,където се намират множество жизнено важни за човешкото здраве
точки и органи, каквито са очите на човек и шията.
Не е спорно,че П. е подал сигнал на тел. 112 относно това, че Ч. се е
качил да управлява собственият си лек автомобил след дискотека, с което е
изпълнил своят граждански дълг,но така или иначе не е основание да му
нанесе телесни увреждания.
Предвид на тези съображения и възивната инстанция приема,
въззивника П. П. на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока,
находящ се на ул. *** причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда,
изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи
в конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на клепача,
охлузване в областта на лицето и линейни кръвонасядания в областта на
шията, което му причинило временно и неопасно разстройство на здравето, с
което деяние е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Обоснован в тази връзка е извода на РС,че по отношение на това
престъпление са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 78а
26
от НК за освобождаване на въззивника П. П. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. По-конкретно за извършеното от
въззивника престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
П. към инкриминирания момент, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а не са налични и
доказателства за визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови забрани за
приложението на тази разпоредба.
При индивидуализацията на административното наказание, което следва
да бъде наложено на въззивника П., районният съд е определил "глоба" в
размер на установения минимум от 1000 лева, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, след като обсъдил данните за личността на
въззивника,за който е установил,че е живущ на семейни начала,а също и че не
са събрани други негативни данни за неговата личност.Колкото до отразеното
от РС,че П. първоначално е бил предизвикан от Ч., който го обидил,безспорно,
са налични гласни доказателства в тази насока от показанията на св-ля Й.А. и
Д.Д.,но този факт определено не намира законово основание и възможност на
П. да причини на Ч. в последствие телесна увреда,а дава
основание,принципно,за завеждане на дело за обида,поради което и
настоящата инстанция приема,че същото не следва и не цени като смекчаващо
вината обстоятелство.
Прието също така от страна на РС,че в хода на съдебното следствие,
макар да не се признава за виновен въззивника П. е дал подробни обяснения
за случилото се, с което спомогнал за разкриването на обективната
истина.Извода на РС в тази насока не се споделя напълно,тъй като
действително са налични дадени обяснения от негова страна,видно от
приложения протокол от открито с.з. на 18.03.25г. но в тези обяснения П. не е
признал извършване на вмененото му с тъжбата престъпление,а е посочил,че е
бутнал Ч.,спънал се е и паднали двамата между колите.
Определено въззивника П. не е длъжен да дава обяснения по
предявеното му обвинение,поради което и въззивната инстанция не прави
негативен извод за въззивника П. в тази насока,но не приема и извода на РС,че
с обясненията си е спомогнал за разкриване на обективната истина,тъй като за
да е налице такова спомагане,то обясненията му следва да са във връзка с
признаване на главния факт-вмененото му с тъжбата обвинение.Отново
27
следва да бъде подчертано,че подсъдимия не е длъжен да доказва,че е
невинен,както и че процесуално е недопустимо да се правят изводи във вреда
на подсъдимия поради това,че не е дал или отказва да даде обяснения или не е
доказал възраженията си ./арг.чл.103,ал.1 и 2 от НПК./
Неоснователен е и приетия от страна на РС извод,че отегчаващо вината
обстоятелство е факта, че въззивника П. е отишъл пред дома на Ч.,тъй като
поначало правото на свободно предвижване на гражданите на Република
България е гарантирано от Конституцията на страната и в тази връзка не е
налице законова забрана както за П.,така и за останалите граждани,но
осъдително в конкретния казус е поведението на П. спрямо Ч.,след като са се
срещнали пред входа на блока на Ч.. Въпреки направените
ремарки,въззивната инстанция също не намира основание за корекция на така
определеното от страна на РС административно наказание,тъй като РС е взел
предвид семейното положение на П.,за който е доказано,че живее на
съпружески начала със св-ла Й.А.,както и че упражнява право на труд,а също
така в крайна сметка, и че Ч. с отправените преди това обиди пред питейното
заведение е допринесъл за ескалация на поведението на П.,отново
подчертавайки,че този факт не дава право на П. да нанесе телесните
увреди,подробно посочени по-горе на Ч..
При тези мотиви,въззивната инстанция приема,че РС обосновано е
наложил на П. административно наказание "глоба" в установения минимум
в размер на 1000 лева. Така наложеното административно наказание се явява
и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост.
Обоснован в тази връзка е извода на РС по отношение на второто
повдигнато на подсъдимият П. обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 144, ал. 1 ал. 1 от НК, за това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на
паркинга пред блока, находящ се на ул. *** няколкократно се заканил спрямо
Т. В. Ч. от гр. л. с думите: Тук ще умреш! Сега ще умреш! Ще те убия между
тия две коли! Това е последният ти ден!", като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, за което и въззивната
инстанция приема за недоказано. В хода на съдебното следствие,както пред
РС,така и пред въззивната инстанция не са установени каквито и да е било
доказателства в тази насока. Предвид на това обосновано въззивника П. е
признат за невиновен и оправдан по това обвинение.За такива закани не
28
свидетелстват,както вече се посочи и по-горе нито Н.Г.,нито Й.А..,нито
Д.Д.,нито К.И.,нито М.И..Така например полицейския служител и свидетел
К.И. сочи,че когато са установили Ч. да седи на една пейка пред процесния
блок,той му е заявил,че му е бил нанесен побой от П. и въззиваемия Й.,но не е
посочил да са му отправяни заканите посочени по-горе в обвинението.В този
смисъл са и показанията на другия служител на МВР-св-ля М.И..В този
смисъл са и показанията на св-ля К.,който сочи,че е заварил Ч. пред процесния
блок и той му е заявил,че е удрян в главата,прегледал го е, но не е споделил и
пред него за отправени закани./л.161 и 162 от ЧНД/.В този смисъл са и
показанията на св-ля К.К.,шофьор на медицинския автомобил,който
категорично сочи“..Не си спомням Т. да е обяснявал нещо.Аз му отворих
вратата да се качи и затворих вратата,той сам се качи в линейката./л.162/.
По идентичен начин недоказано според въззивната инстанция е и
третото повдигнато обвинение на подсъдимият П. за извършено от него
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л.
на паркинга пред блока, находящ се на ул. *** няколкократно обидил Т. В. Ч.
от гр. л. с думите: „Да ти еба майката!Сега вече ти ебах майката!",и което
въззивната инстанция приема също за недоказано. Както в хода на съдебното
следствие пред РС,така и пред въззивната инстанция от нито едно от
събраните доказателства не се установява да са изричани обиди от страна на
въззивника П. спрямо въззивника Ч.. Предвид липсата на доказателства в
тази насока въззивната инстанция приема за обоснован извода на
РС,респективно,за неоснователно възражението на адв.Х.Б.,че тези обвинения
са доказани от събрани косвени доказателства,тъй като освен,че такива не се
констатират от страна на възивната инстанция,такива не се сочат и конкретно
от страна на повереника.
Неоснователно е и възражението на повереника-адв.Х.Б.,че РС не е
отчел в пълна степен тежестта на причинената лека телесна повреда,както и че
същата е можела да доведе до фатален инцидент.РС в тази връзка се е
съобразил със заключението на вещото лице по СМЕ,което е отразило,както
вече се посочи и по-горе какви телесни увреждания е претърпял Ч.,а също
така, и че същите ще отзвучат в рамките на около 10-15 дни./л.187 ЧНД/.
Според въззивната инстанция по отношение на повдигнатото на
въззиваемия Г. Д. Й. обвинение за извършено от него престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, за това, че на **.**.****г. в гр. л., обл. л. на паркинга пред блока,
29
находящ се на ул. *** да е причинил на Т. В. Ч. от гр. л. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на кръвонасядане по калварията на главата, също
не са налице установени доказателства и обвинението не е доказано. В хода на
съдебното следствие пред РС определено е установено, че въззиваемия не е
приближавал Ч..Категорично е установено, че когато въззивника П. и
въззиваемия Й. и св. А. са отишли пред блока на Ч., Й. е спрян от св. Д. и е бил
до него в страни от П. и Ч..Категорично св-ля Д.Д. сочи,че „..Първия
човек,който се опитах да хвана избутах Г. настрани,с цел да не стане нещо,ако
нещо ще става…“.л.163ЧНД.Т.е. обоснован е извода на РС,че до Ч. са имали
физически допир само въззивника П. и св. А.,поради което и не са налични
каквито и да е доказателства въззиваемия Й. да е причинил каквато е да е
телесна повреда на Ч.,поради което и законосъобразно е оправдан от РС по
повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
Относно предявените граждански искове, приети за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство въззивната инстанция
приема,че следва да се посочи,че принципно те следват възведеното с тъжбата
обвинение,тъй като принципно между противоправното поведение на едно
лице и причинения престъпен резултат следва да има пряка причинна
връзка.По-конкретно, в настоящия казус и с оглед признаването на
въззивника П. П. за виновен в извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, обосновано РС е приел,че от негова страна е осъществен състава на
непозволеното увреждане и между противоправното му поведение и
престъпния резултат е налице пряка причинна връзка.С оглед на което и П. е
осъден да заплати на гражданския ищец и въззивник в насотящото
производство Т. В. Ч. от гр. л., сумата от 1 000 / хиляда/ лева, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието- **.**.****г. до
окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за
разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Съобразени са според
въззивната инстанция от страна на характера и степента на причинените от
деянието увреждания, както и времето, за което същите следва да са отшумели
/10 - 15 дни/, съгласно СМЕ.Пред въззивната инстанция не са представени
допълнителни доказателства,като например медицински документи и/или
други доказателства,от които да се направи извод,че след постановяване на
30
съдебния акт от страна на РС са последвали допълнителни негативни
здравословни проблеми за въззивника Ч..РС,както сам е посочил е съобразил
и заключението на КСПСПЕ,вещите лица по която са дали заключение, че
страховите преживявания на Ч. от случилото се на **.**.****г. са отшумели
бързо, вероятно за няколко дни. Обосновано РС е взел предвид и поведението
на Ч., който пръв е започнал конфликта още пред дискотеката обиждайки
въззивника П.,отново обаче с резервата,че така или иначе въззивника П. е
трябвало да потърси правата си по предвидения от закона ред,а не да нанася
телесни увреждания на Ч..При така събраните доказателства,въззивната
инстанция приема,че РС не е допуснал нарушение при определяне на размера
на обезщетението за причинените неимуществени вреди от престъплението, и
обосновано е присъдил сумата от 1000 лева,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от деня на извършване на деянието-
**.**.****г.Т.е.неоснователно в тази връзка е възражението на повереника –
адв.Х.Б.,че размера на тази сума не е съответен на телесното увреждане
претърпяно от страна на Т.Ч..
Обоснован в тази връзка е извода на РС,че с оглед оправдаването на
въззивника П. П. П. по другите две повдигнати му обвинения за престъпление
по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК, претендираните граждански
искове в размер съответно на 5 000 и 4 000 лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди със съответните престъпления, ведно със
законна лихва считано от датата на деянието до окончателното им изплащане
следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни.
На същото основание, и с оглед оправдаването на въззиваемия Г. Д. Й. за
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
обосновано РС е приел, че следва да отхвърли предявеният спрямо него
граждански иск за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деянието - **.**.****г. до окончателното и
изплащане.
При този изход на процеса обосновано РС е приел,съобразявайки и
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,че въззивника П. П. П. следва да заплати
на въззивника Т. В. Ч. сумата от 900,00 лева представляваща възнаграждение
за адвокат пропорционално определена от съда спрямо претендираната от адв.
Б. сума от 1800 лева, с оглед оправдаването на другият тогва подсъдим и
въззиваем в настоящото производство Г. Й.. Обосновано е прието,че
31
въззивника П. следва да заплати на Ч. и сумата от 12,00 лева представлявяща
държавна такса, както и сумата от 1180,20 лева разноски по СМЕ и
КСПСПЕ,тъй като тези разходи са направени на база проверка на събраните
по делото гласни доказателства относно физическото и психично здраве на
Ч.,вследствие противоправното поведение на въззивника П..
Съответен на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е и извода на РС,че
следва да се осъди въззивника Т. В. Ч. да заплати на оправданият подсъдим Г.
Д. Й., ЕГН ********** сумата от 700,00 лева, представляваща сторени
разноски за упълномощаване на защитник.
Съобразено от РС е и това,че с оглед уважената част от гражданският
иск /1000 лева/ следва подсъдимият П. П. П. да заплати в полза на РС л.
сумата 40 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената
част на гражданският иск.
При този изход на процеса пред въззивната инстанция и предвид на
това,че процесната жалба на въззивника Т. Ч.,чрез повереник-адв.Х.Б. е
неоснователна,въззивната инстанция приема приема за неоснователно
искането на повереника-адвокат Х.Б. да бъде осъден въззивника П. П. да
заплати на въззивника Т. Ч. сумата от 1000.00.лв.за сторени разноски за
упълномощаване на повереник пред въззивната инстанция.
Основателно в тази връзка е направеното искане от страна на защитника
на въззивника-адвокат Б.Л. за присъждане на сторени разноски пред
въззивната инстанция за защитата на въззивника П. П.,поради което и следва
да се присъдят на въззивника П. разноски в размер на 700.00 седемстотин
лева,които следва въззивника Т.Ч. да му заплати.
По отношение на искането й, касаещо присъждане на разноски за
защитата на въззиваемия Г. Й. въззивната инстанция приема за
неоснователно,тъй като същия не е участвал в процеса пред въззивната
инстанция и не се е присъединил към жалбата на въззивника П. П. поради
което и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед всичко гореизложено възивната инстанция приема,че
постановена присъда на РС-л. следва да бъде потвърдена изцяло като
обоснована и кореспондираща на събраните доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК във вр. с
чл.189,ал.3 и ал.4 от НПК съдът,
32
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 4/18.03.2025 година, постановена по НЧХД
№ 229/2024 г. по описа на PC – л..
ОСЪЖДА Т. В. Ч. с ЕГН********** да заплати на П. П. П. с
ЕГН********** сумата от 700.00/седемстотин/лева за сторени разноски за
упълномощаване на защитник.
Оставя без уважение искането на защитника –адвокат Б. Л. за
присъждане на разноски в размер на 700.00/седемстотин/лева за защита на
въззиваемия Г. Д. Й. като неоснователно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33