Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП
като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова
КАНД №308 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по
касационна жалба от Й.Л.Д. – управител на „М.Р.“ ООД град София, чрез
пълномощник адвокат А. И. при САК, срещу Решение №34 от 23.10.2021 г.,
постановено по АНД №20213610200195/2021 г. по описа на Районен съд град Велики
Преслав.
В касационна жалба
се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по
същество свеждащи се до издаването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Твърди се, че решаващият съд не е отчел допуснатите нарушения при
съставяне на електронния фиш; липсата на доказателства, установяващи по безспорен
начин процесното нарушение, както и противоречията между доказателствата. С
оглед на това касаторът моли да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Велики
Преслав и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да
бъде отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К.на ОД на МВР град
Шумен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и пред двете
инстанции.
Ответната страна
ОД на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.С.,
редовно упълномощена. Изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила Решението на РС град Велики Преслав като
правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна, по следните
съображения:
С
атакуваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К., издаден от
ОД на МВР град Шумен, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182
ал.2 т.2 от ЗДвП на касатора Й.Л.Д., в качеството и на представител на фирма „М.Р.“
ООД, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв. за
извършено нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция приема, че
решаващият съд е събрал всички релевантни по спора по доказателства и въз
основа на тях е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е
достигнал и до законосъобразни изводи по приложение на материалния закон.
На първо место следва да се отбележи, че РС
град Велики Преслав, обратно на твърденията в касационната жалба, в атакуваното
решение, съобразно доказателствата по делото, които е преценил както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, е дал задълбочен отговор на всички възражения
поставени пред него, които са възпроизведени и в касационната жалба. В тази
връзка настоящият състав изцяло споделя изведените правни изводи за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш,
които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя; наличието
на доказателства, установяващи по категоричен начин състава на извършеното
нарушение както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което
законосъобразно е потвърден процесния електронен фиш. С оглед на това в
настоящото решение не следва да бъдат преповтаряни мотивите в атакуваното
решение на РС град Велики Преслав в тази насока, поради което настоящата
касационна инстанция се позовава на разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК за
препращане към мотивите на въззивното решение.
Безспорно е установено по делото, с оглед
приложените писмени доказателства, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити,
включително и дата на извършване на нарушението – 12.02.2021 г., място на
извършване – Път I-7 км. 130+286, в посока от град
Шумен към град Върбица и максимално допустима скорост. Безспорно е установено
моторното превозно средство, като е налице и снимков материал. Категорично е
установено, че МПС е собственост на ЮЛ и негов представител е касатора, поради
което и на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП наказанието е наложено законосъобразно
на представителя на ЮЛ. От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че при максимално допустима скорост от 60 км./ч. касаторът е
преминал със скорост от 78 км./ч., като е отчетен толеранс от -3 км., поради
което във ЕФ е прието превишена стойност на скоростта от 18 км./ч. С оглед на
това законосъобразни са изводите на решаващия съд, че превишението на скоростта
от касатора е над 18 км./ч., при ограничение от 60 км./ч., поради което
правилно е ангажирана отговорността на същия по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Само за изчерпателност, с оглед наведените в
касационната жалба доводи, независимо, че решаващият съд е изложил подробни
мотиви и те се споделят изцяло от настоящия състав, следва да се посочи, че
твърденията на касатора за порочност на ЕФ, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му, са неоснователни. Съгласно
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г., легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §6 т.63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието
писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. По
силата на изрична правна норма, законодателят е придал на ЕФ статута на
документ, който следва да съдържа определени реквизити. Той се приравнява към
АУАН и НП само по отношение на правното си действие (съгласно чл.189 ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. По
отношение на формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. В настоящия казус е
издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради което следва да се
приеме че е налице официален диспозитивен документ, с който законодателно е
предвидено да се налагат административни наказания.
Съгласно §6 т.65 от ДР на ЗДвП
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Административно-наказващия орган е
приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е наложил
санкция в размер, предвиден от законодателя. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно
техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
заснемаща видеоклип или поредица от снимки с висока разрешителна способност,
като всеки материал съдържа информация за дата, час, местоположение, измерена
скорост и др. Съдът установи, че номерът на техническото средство е надлежно
посочен в електронния фиш, а именно №TFR1-M553.
Същият номер фигурира и в Протокол №1-55-20 от 16.12.2020 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, както и в Протокол за използване на АТСС от
12.02.2021 г. В настоящия казус е спазено изискването на чл.10 ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол, да се
попълва протокол. Протоколът е съставен по Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. и същият е доказателството, посредством което се
установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с
което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява
контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно номерът на автомобила,
визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС. Съгласно презумпцията по чл.189 ал.15 от ЗДвП,
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административно наказателния процес. Поради което, съдът намира, че
нарушението, свързано с неспазване на ограничение на скоростта и авторството на
нарушителя са безспорно установени.
Съдът намира за неоснователни доводите на
касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при връчването му. Правилно решаващият съд е посочил, че
това обстоятелство се свързва с допустимостта на жалбата срещу фиша и по
никакъв начин не влияе върху неговата законосъобразност.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д
ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №34 от 23.10.2021 г., постановено
по АНД №20213610200195/2021 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
ОСЪЖДА Й.Л.Д. ***, с ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 07.02.2022г.