№ 2719
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.а
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело №
20221100107043 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове на основание чл.108 от Закона за
собствеността.
Предявени от С. О., гражданин на Великобритания, роден на
********* в град Дамаск, Република Сирия, с адрес: Република България, гр.
София, улица „Д*********, чрез адв. Я. Г. Я. и адв. Л.М. против „СОФ-
СТРОЙ 69“ ООД – гр.София, ЕИК *********, чрез адв. В. Н. С., САК. Моли
съда да постанови решение, с което да го признае за собственик:
на ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ, находящо се в гр. София, улица
„Малашевска“ № 12А, район „Сердика“, със застроена площ от 320 кв. м., с
идентификатор 68134.509.1709.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, построено в УПИ с идентификатор 68134.509.1709,
представляващ парцел III от квартал 4А по плана на гр. София, местност НПЗ
„Хаджи Димитър“, на основание изтекла в негова полза 10-годишна
придобивна давност в пероида 08.03.2005 г. - 16.03.2022 г., а при условията на
евентуалност - на основание сключен договор за покупко-продажба между
него и „Хито“ООД – гр.София, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ч.К.П., за който е съставен нотариален акт от 10.11.2015 г. № 178,
1
том III, per. № 17491, дело № 497 на нотариус В.И. - per. № 271 на
Нотариалната камара и
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.509.1709 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
улица „Малашевска“ № 12А, район „Сердика", с площ от 669 кв. м., номер по
предходен план 1072, парцел III от квартал 4А по плана на гр. София,
местност НПЗ „Хаджи Димитър“, изцяло попадащ в УПИ III на основание
изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност в пероида 08.03.2005
г. - 16.03.2022 г., както и да бъде ОСЪДЕН ответника да отстъпи
собствеността и му предаде владението върху двата имота. Претендира
разноски.
Ответникът „СОФ-СТРОЙ 69“ ООД – гр.София, ЕИК *********
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
В подадената искова молба ищецът твърди, че през 2005г дошъл в
страната и по онова време неговият братовчед М.О. бил наел от „Хито“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Ч.П., процесното производствено хале.
Ищецът предложил на братовчед си да инвестира пари в това хале и постигнал
с г-н Ч.П. устно споразумение за закупуване на производственото хале и
земята, върху която е построено, като и започнали работа в халето –
извършване на автосервизни услуги. Може би около два-три месеца, след
започване на работа били посетени от г-н Ч. П., койго ги уведомил, че има
проблем с извършването на нотариален акт за продажба на халето и земята,
защото по някаква причина не може да се снабди със скица на имота, но се
разбрали, че продажбата фактически е извършена, тъй като ищецът му платил
част от договорената цена, без да уточнява конкретна сума, стиснали си
ръцете и с това за ищецът сделката била сключена, съобразно обичаите на
страната, от която идвал - Сирийска Арабска Република, без да има връщане
назад. Така, считано от 08.03.2005 г. ищецът непрекъснато и необезпокоявано
владял както производственото хале, така и поземления имот, върху който е
построено и обслужвал много клиенти от цяла София.
В началото на лятото на 2015г г-н Ч.П. отново дошъл при него и
поискал ищецът да му плати останалата част от договорената продажна цена,
2
като го уверил, че вече се бил снабдил с докувменти и можел да му прехвърли
имотите, които и без това били на ищеца, но уточнил, че може да прехвърли
само производственото хале, защото за земята имал спор с дружество „Мес Ко
ММ“ ООД. Това притеснило ищецът, той се свързал с адвокат и при проверка
в Службата по вписванията установил вписана на 29.08.2012г обезпечителна
възбрана с per. № 38034/29.08.2012 г., том 18, акт № 119 /12 във връзка с
правен спор между „Хито“ ООД и „Обединена българска банка“ АД.
Адвокатът го успокоил, че съгласно чл.79 от Закона за собствеността вече бил
придобил собствеността върху халето и земята, защото ги бил владял повече
от десет години и по показал съдебна практика - Решение № 2109 от
22.09.1965 г. по гр. д. № 1370/1965 г. на ГО на ВС, според която правото на
собственост върху недвижим имот, върху който към датата на закупуването
му е била наложена възбрана се придобива от купувача с изтичането на
петгодишна кратка давност, ако в рамките на този срок никой не се е
възползвал от тази възбрана и го посъветвал да подпише и нотариалния акт.
Тогава ищецът се съгласил да плати на „Хито“ ООД сумата от 136
500лева и на 10.11.2015 г. подписал нотариален акт за покупко- продажба №
178, том III, per. № 17491, дело № 497 на нотариус В.И. - per. № 271 на
Нотариалната камара.
След това един ден при него дошъл г-н С.Л., който работел в съседния
на процесния имот и му съобщил че фирмата на неговия брат „Вивекта БГ“
ЕООД, ЕИК ********* била купила от „Обединена българска банка“ АД
кредита на „Хито“ ООД, предложил да му платят и да им прехвърля
собствеността на халето и земята, но ищецът не се съгласил.
Ползвайки адвокатски услуги установил, че „Вивекта БГ“ ЕООД е
взискател по изп. дело № 753/2012г по описа на ЧСИ М.Д., № 840за 2012 г.,
която насрочила публична продан на имота. Въпреки жалбите на ищеца се
провела публичната продан и с Постановление за възлагане от 16.02.2022г,
вписано в Агенция по вписванията под акт № 71, том 68, вх. per. №
27602/20.04.2022 г., за купувач бил обявен ответникът „Соф-Строй 69“.
Ищецът бил предупреден да напусне имота, но той не го направил, поради
което електрозахранването му било спряно и на 16.05.2022 г. ЧСИ Ц. наредила
на неизвестно лице да разбие катинара на производственото хале, откогато
ответникът СОФ-СТРОИ 69" ЕООД владеел процесния имот. Ищцът търсил
3
съдействие от различни институции, но не получил защита, поради което
предявява настоящите искове.
С молба-уточнение от 21.07.2022г. и в изпълнение на указания на съда
по разпореждане от 05.07.2022г., ищецът е уточнил, че исковете по чл.108 ЗС
се основават на твърденията, че имотът - производствено хале, е придобито
чрез правна сделка - покупка, евентуално - по давност, а имотът - дворно
място, в което халето е построено, е придобито от ищеца по давност. Със
същата молба е съединен за разглеждане иск по чл.440 ГПК срещу взискателя
и длъжника по изп.дело № 753/2012г. на ЧСИ М. Ц., а именно: „Вивекта БГ“
ЕООД и „Хито“ ООД, производството по който е прекратено с влязло в сила
протоколно определение от 16.04.2024г.
Изхождайки от въведените от ищеца твърдения по спора с определение
от 12.08.2024г съдът указа на страните, че приема да е сезиран с главен
установителен иск за собственост на основание давностно владение, съединен
при условията на евентуалност с иск за собственост на основание правна
сделка и ще ги разгледа в тази поредност, съобразно даденото от съдебната
практика разрешение в мотивите на Решение № 50088 от 10.02.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4409/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Соня Найденова.
Ответникът по исковете заявява, че не оспорва твърдението, че ищецът
е придобил производственото хале по силата на покупко-продажба от „Хито
ООД" на 10.11.2015 г., като преди това, на 29.08.2012 г. върху имота била
надлежно вписана възбрана и ищецът е предобил имота с тази тежест. Поради
това, на 09.10.2020г. срещу ищеца, като собственик, било насочено
принудително изпълнение по отношение на производственото хале, като
отново била наложена възбрана върху имота, вписана в Служба по
вписванията, гр. София с дв. вх. per. № 56222 от 09.10.2020г. Халето било
продадено след успешно проведен търг с явно наддаване, като за купувач било
определено ответното дружество, което платило цената в срок, било му
издадено Постановление за възлагане от ЧСИ М. Ц. от 16.02.2022г и това го
легитимирало като собственик, а ищецът е престанал да бъде такъв, уточнява,
че собственик на поземления имот е дружеството „Вивекта БГ" ЕООД,
придобил го чрез покупко- продажба през 2021 г., за която е съставен
нотариелан акт.
Оспорва твърдениеята на ищеца, че е станал собственик на имотите
4
през 2005 г., защото със собственика „са си стиснали ръцете“ и защото платил
някаква сума пари, без да е съставен документ, а и това противоречало на
представените от ищеца писмени доказателства – в съставения за пжкупката
нотариален акт на 10.11.2015г било посочено, че капарото за имота било
платено през същага 2015 г., а остатъкът – ще се заплати след подписване на
нотариалиня акт, като сборът от двете суми давал общата продажна цена за
имота.
Според ответника ищецът в нито един момент не е бил владелец на
процесиите имоти, а единствено държател на производственото хале за част от
процесния период - 14.07.2003 г. между „ХИТО" ЕООД, в качеството му на
собственик и наемодател и С.Х.., с ЕГН **********, в качеството му на
наемател бил подписан договор за наем на халето, вписан в Службата по
вписванията - гр. София и прекратен със споразумение между страните по
него от 31.12.2004 г., с което управителят Ч.П. се задължил да предостави под
наем същия имот на „ПАНТЕРА 2005" ЕООД, per. по ф.д. № 13698/2004 г, на
СГС, представлявано от С. О. - това споразумение също било вписано в СВ -
София с дв. вх. per № 25765 на 01.06.2005 г. Междувременно на 01.01.2005г.
между „ХИТО" ЕООД и С. О., като наемател, бил подписан договор за наем
на халето за срок от 3 години и договорът бил вписан в СВ – София, без след
това да се установява да е вписано прекратяването му, видно от приложената
справка от Имотния регистър, следователно се е трансформирал за такъв за
неопределен срок. От това следвало, че за периода от 01.01.2005 г. до
01.01.2008 г. ищецът е бил наемател на халето, т.е. имал е единствено
качеството държател, не и владелец, а и липсвали доказателства да е
манифестирал по някакъв начин намерението си да свои имотите.
Ответникът посочва, че на 27.10.2006г върху производственото хале
собственикът „Хито" ЕООД е учредил в полза на „ЕЙЧ ВИ БИ БАНИ
БИОХИМ" с БУЛСТАТ ********* договорна ипотека, която се смята известна
на всички трети лица и е вписването й е несъвместимо с твърдяното от ищеца
своене, напр. Решение № 4665 от 7.06.2016 г. на СГС по гр. д. № 7662/2014 г.
Била налице учредена и втора ипотека от „Хито" ООД в полза на „Обединена
Българска Банка" АД с н.а. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти - акт 14, том II, per. № 1974, дело № 188 от 2008 г. на
нотариус И.И., per. № 384, вписан в СВ - София, за обезпечаване вземанията
на Банката по Договор за ипотечен кредит от 19.03.2008 г. Поради неплащане
5
на задълженията по кредита, Банката наложила на 29.08.2012г възбрана в своя
полза върху процесните имоти – земя и хале по изп.д. № 20128400400753 на
ЧСИ М. Ц., вписана в СВ - София.
При тези учредени върху имотите тежести ищецът закупил през 2015г
производственото хале, без пропукпо-продажбата да е противопоставима на
всикателя „Обединена Българска Банка" АД по изп. дело, на основание
разпоредбите на чл. 452 и чл. 453 от ГПК, поради което и действията по
принудително изпълнение продължили с провеждане на публичва продан и с
конституирането на „Вивекта БГ" ЕОО като взискател, на когото Банката
продала вземането си.
Ответникът се позовава и на договореното в съставения нотариален акт
за продажбата през 2015г между „Хито" ООД и ищеца, че продавачът „Хито"
ООД се задължава да предаде владението на имота на купувача С. О. „в деня
на изповядване на настоящия нотариален акт", т.е. имотът не е бил владян от
С. О. преди датата на сделката 10.11.2015г. Пак там е записано и поетото от
продавача задължение да прехвърли и земята, върху която е построена
сградата, от което следва че страните по сделката са считали дружеството за
собственик и той не само не прехвърля земята на ищеца, а я продава през 2021
г. на трето лице – „Вивекта БГ“ ЕООД. С подписването от ищеца на
нотариалния акт от 2015 г. той е признал неизгодни за него факти по делото, а
именно, че не е владял процесната сграда и земята до датата на сделката
10.11.2015г.
Във връзка с твърденията на страните, разпределената доказателствена
тежест и дадените от съда допълнителни указания е в тежест на ищеца да
докаже притежаването от него на правото на собственост върху
производственото хале и поземления имот, в който то е построено на
заявените по делото две основания – изтекла в негова полза придобивна
давност, поради осъществено от него явно, непрекъснато и необезпокоявано
владение на същите за периода 08.03.2005 г. - 16.03.2022 г. и при условията на
евентуалност за производственото хале и на основание сделка – покупко-
продажба от 10.11.2015г между него и дружеството „Хито" ООД.
Между страните не се спори, а това се установи и от разпита на
свидетеля на ответника С.И.Л., който работи в съседен на процесния поземлен
6
имот, че трайно през годините в процесното производствено хале се
извършват авторемонти услуги, рекламирани с поставено на сградата
рекламно пано „Пантера“. Между страните не се спори, че собственик на
поземления имот и халето към 2003г е било дружеството „Хито" ООД,
предоставило под наем халето първо на С.Х.. с договор от 14.07.2003, вписан в
СВ – София, прекратен със споразумение от 31.12.2004г, а след, на
01.01.2005г е сключен нов договор за наем за същото хале между дружеството
и ищеца със срок на действие от 3 години и при договорената в него месечна
наемна цена – също вписан в СВ – София, без да е вписано прекратяването му.
Към този период, от ищеца на се представени никакви писмени или
грасни доказателства, с които той да докаже възникнали между него и
собственика „Хито" ООД други, различни от наемните отношения, за които
двете страни да са се договорили като са си „стиснали“ ръцете, нито ищецът е
представил доказателства да е заплащал на „Хито" ООД парична сума,
представляваща цена на закупените двата имота – хале и поземлен имот.
Едновременно с това съдът намира, че по делото са налице множество
писмени доказателства, от които се установява липсата на всякакви
отношения между „Хито" ООД и ищеца, извън наемното правоотношение, а
приетите доказателства определят еднозначно като собственик на имота
именно дружеството „Хито" ООД, не и ищеца Установяван се от приложената
по делото справка за тежести – л.119 – 120 от делото, че за целия период от
2002г до 2012г, от дружеството „Хито" ООД са извършени множество
обременителни и двата имота действия, които са вписани в СВ – София –
учредяване на няколко договорни ипотеки, заличаването им, учредяване на
нови, вписани искови молби, като ищецът не твърди да се е противопоставил
и да е оспорил което и да е било от тези действия, макар всички те да засягат
имотите, които той е считал за свои собствени. През 2012 г е образувано и
изп.д. № 20128400400753 по описа на ЧСИ М. Ц., по което на 29.08.2012г е
наложена възбрана върху процесните имоти – земя и хале, също вписана в СВ
- София. Няма представени от ищеца доказателства той да е оспорил и да е
потърсил защита на своята собственост по това изпълнително дело към
момента на образуването му, нито твърди да е предявил някакви претенции
към своя праводател „Хито" ООД, въпреки, че последният не е изпълнил
поетото задължение да прехвърли собствеността на ищеца и върху
поземления имот, в който е построено халето и който е предмет на съдебна
7
делба, посочено в съставения за продажбата нотариален акт. Ищецът не
твърди и не представя доказателства да е заявил в производството по делба
правото си на собственост върху сградата и поземления имот, с което явно да
е отрекъл правата на дружеството.
Съдът намира, че от приетия по делото протокол за опис на 28.09.2012г
на ЧСИ Ц. се установява, че при съставянето му ищецът не е присъствал и не е
предявил каквито и да било претенции, отразено е присъствието на друго
трето лице – наемател на склад, а съдебният изпълнител е констатирал, че
достъпът до урегулираният поземлен иот и сградата се осигурява чрез
поставен портал от дружеството „Хито" ООД, както и че поземленият имот е в
процедура по нанасяне в АГКК, която към момента на описа не била
завършена. От това може да се направи извод, че дружество еднолично е
упражнявало власт върху имота, вкл. чрез предоставяне на достъп и чрез
иницииране на процедура пред АГКК, без ищецът да твърди той да е
инициирал процедурата или да е възразил по същата при защита на правото си
на собственост.
На следващо място от приетите по делото нотариални актове за
учредяване на договорни ипотеки се установява, че „Хито" ООД се е съгласил
с учредяването им дори като обезпечение на чужди задължения – на
дружеството „Любекс“ЕООД със съставен на 24.10.2006г нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека и през 2008г със съставен на 19.03.2008г
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за предоставен му от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД кредит в размер на 600 000 евро.
Между страните не се спори и че през 2021г „Хито"ООД е продало
процесния урегулиран процесен имот на трето лице, без ищецът да твърди, че
е оспорил тази продажба, като извършена в нарушение на възникналото в него
полза право на собственост върху имота.
По така коментираното съдът намира, че от 2002г до 2022г, когато е
приключила публичната продан по изп.д. № 20128400400753 на ЧСИ М. Ц.,
единствените извършени явни, еднозначни и необезпокоявани от никого
действия на собственик на процесните имоти са извършвани от дружеството
„Хито"ООД, без в нито един момент и по никакъв начин ищецът да е оспорил
тези действия като им противопостави свои собствени действия, с които да
демонстрира убеждението си, че той е собственик на имотите и да изключи
8
правата на собственост на „Хито"ООД. Напротив, еднозначно и
безпротиворечиво се установява, че отношенията им помежду им са били на
основание договорено наемно правоотношение, което придава на ищеца
качеството на държател на производственото хале и изключва качеството му
на владелец, а и от него не са ангажирани никакви доказателства за
обективирани външни действия към „Хито"ООД, от които да се установи, че
той е променил държането във владение.
Промяната в правата му на собственост е настъпила със сключването
помежду им на договора за покупко-продажба през 2015г на производственото
хале, върху което е била налице редовно вписана и след това подновена през
2018г договорна ипотека, на основание която сделка ищецът е придобил
собствеността върху обремененото с тежести хале. Законосъобразно по
отношение на това хале е продължено принудителното изпълнение по изп.д.
№ 20128400400753 на ЧСИ М. Ц., което е погасило правото на собственост на
ищеца с извършване на публична продан на същото, с обявен купувач -
ответника при цена от 658 408лв, на когото на 16.02.2022 г. е издадено
Постановление за възлагане на недвижим имот. Следователно от тази дата
ищецът е престанал да бъде собственик на производственото хале, той е
загубил собствеността и същата е била придобита от ответника.
Крайният извод, който следва да изложените обстоятелства е че
ищецът в нито един момент не е бил владелец на процесните имоти – хале и
урегулиран поземлен имот, вкл. в посочения от него период, а е бил
единствено държател на халето на основание договор за наем и е използвал
поземления имот във връзка с осъществяваната в халето търговска дейност, а
придобитата от него собственост върху халето чрез сделка – покупко-
продажба през 2015г е загубена от него, поради извършената публична
продажба на халето на основание учредена върху него тежест – вписана в
полза на кредитор договорна ипотека, обезпечаваща парично задължение.
Следователно твърденията на ищеца, че е собственик на двата имота са изцяло
недоказани и исковете му като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. С
оглед извода на съда, че ищецът не е доказал в нито един момент да е
притежавал качеството на владелец и безпредметно обсъждането на въпросите
за това дали владението е било прекъсвано, чрез кои действия и на кои лица.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 от ГПК ответникът има
9
право на претендираните от него съдебни разноски по списък в общ размер от
16119лв, дължими му от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. О., гражданин на Великобритания,
роден на ********* в град Дамаск, Република Сирия, с адрес: Република
България, гр. София, улица „Д*********, чрез адв. Я. Я. и адв. Л.М. искове да
бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СОФ-СТРОЙ 69“
ООД – гр.София, ЕИК *********, че С. О. е собственик:
на ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ, находящо се в гр. София, улица
„Малашевска“ № 12А, район „Сердика“, със застроена площ от 320 кв. м., с
идентификатор 68134.509.1709.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, построено в УПИ с идентификатор 68134.509.1709,
представляващ парцел III от квартал 4А по плана на гр. София, местност НПЗ
„Хаджи Димитър“, на основание изтекла в негова полза 10-годишна
придобивна давност в пероида 08.03.2005 г. - 16.03.2022 г. и
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.509.1709 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
улица „Малашевска“ № 12А, район „Сердика", с площ от 669 кв. м., номер по
предходен план 1072, парцел III от квартал 4А по плана на гр. София,
местност НПЗ „Хаджи Димитър“, изцяло попадащ в УПИ III на основание
изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност в периода 08.03.2005
г. - 16.03.2022 г., както и да бъде ОСЪДЕНО „СОФ-СТРОЙ 69“ ООД –
гр.София, ЕИК ********* а отстъпи собствеността и му предаде владението
върху двата имота, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. О., гражданин на Великобритания, роден
на ********* в град Дамаск, Република Сирия, с адрес: Република България,
гр. София, улица „*********, чрез адв. Я. Я. и адв. Л.М. иск да бъде
10
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СОФ-СТРОЙ 69“ ООД –
гр.София, ЕИК *********, че С. О. е собственик на ПРОИЗВОДСТВЕНО
ХАЛЕ, находящо се в гр. София, улица „Малашевска“ № 12А, район
„Сердика“, със застроена площ от 320 кв. м., с идентификатор
68134.509.1709.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
построено в УПИ с идентификатор 68134.509.1709, представляващ парцел III
от квартал 4А по плана на гр. София, местност НПЗ „Хаджи Димитър“ на
основание сключен договор за покупко-продажба между С. О. и „Хито“ ООД
– гр.София, ЕИК *********, представлявано от управителя Ч.К.П., за който е
съставен нотариален акт от 10.11.2015 г. № 178, том III, per. № 17491, дело №
497 на нотариус В.И. - per. № 271 на Нотариалната камара, както и да бъде
ОСЪДЕНО „СОФ-СТРОЙ 69“ ООД – гр.София, ЕИК ********* да отстъпи
собствеността и му предаде владението върху имота, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. О., гражданин на Великобритания, роден на ********* в
град Дамаск, Република Сирия, с адрес: Република България, гр. София, улица
„Д*********, чрез адв. Я. Я. и адв. Л.М. да заплати на „СОФ-СТРОЙ 69“ ООД
– гр.София, ЕИК ********* сумата от 16119лв за съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез
пълномощници.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11