Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.12.2019
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На деветнадесети
декември 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгЛ-да докладваното от Председателя
т.д. № 106 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид сЛ-дното:
Искове с правно осн.чл. 274 ал.1 т. 1 и ал. 2 от
Кодекса за застраховането (отм.) и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Производството по т.д. № 106/2018г. е образувано по предявени от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, срещу С.Х.Х., ЕГН **********
***, обективно кумулативно съединени искове, както сЛ-два:
главница – 30 200,44 лв. и лихва за забава – 9 206,75 лв.
В исковата молба (ИМ )се твърди, че
между ищеца и „Х.А.+“ ООД, ЕИК хххх /с правоприемник „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД/ е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
за притежавания от второто дружество л.а. „Ауди Q7“, peг.
№ хххххх, по застрахователна полица № хххххххг., с
валидност от 09.07.2012 г. до 24:00 ч. на 08.07.2013 г. Към полицата е издадена
и международна карта за автомобилна застраховка - „ЗеЛ-на
карта“, с № BG/06/05179138, валидна за същия период. Л-кият
автомобил е бил предоставен за ползване на ответника С.Х.Х.
по силата на договор за лизинг, сключен с лизингодателя
„Х.А.+“ ООД. При ПТП, настъпило на 10.02.2013 г., около 23:35ч., гр. Б., Г., адм.район Н., на ул.„Брауншвайгерщрасе“
№ 4, били причинени щети на сЛ-дните Л-ки автомобили: 1.„Фолксваген Лупо“
6Х, per. ----, собственост на Д.Д.Л.;
2. „Фолксваген Джета OD. Венто 1НХ0“, per. № В- ----, собственост на К.Я.; 3. „Опел Т98 комби“, per. № ----, собственост
на А.А.; 4. Товарен автомобил „ДаймЛ-р
Бенц LF 408“, per. № ----, собственост на М.П.; 5. „Фолксаваген Голф 1 КР“, per. ----.,
собственост на С.Д.К.. При пътния инцидент са били нанесени също и имуществени
щети на колче и пътен знак. собственост на „Служба подземно строителство „Н.“,
както и на врата и жалуза на магазин, находящ се на ул. „Б.“ № 12, собственост на Р.В..
Произшествието е посетено от органите на полицията в гр. Б. - Пета дирекция,
Пътна служба-Централни дейности 3, за което е съставен съответния протокол, по
подадено заявЛ-ние за ПТП - 130211-0000-028970 от
посочения ст.полицейски комисар на 11.02.2013 г., който протокол съдържа
възприетата и описана фактическа обстановка, от
сблъсъците автомобилът, управляван от ответника, е бил силно повреден и
на всички места на произшествията е губил части. Ответникът е управлявал с
висока алкохолна концентрация в кръвта, съгласно приложен доклад от 12.02.2013
г. - средна стойност от 1,02 промила етанол“, канабиноиди – „положително“ (в кръвта на ответника е
установено наличието на вещество-Канабис и субстанция-Тетрахидроканабинол).
СЛ-д оправено запитване от Международна правна помощ по наказателни дела с
България, относно ответника, в горепосочената пътна служба е получена
информация от ИП, гр. София, че ответникът има издадено свидетелство за правоуправЛ-ние с номер ********* в Търговище, валидно до
26.07.2022 г., което му е отнето от полицейските власти на 02.11.2012 г.,
поради управЛ-ние сЛ-д
употреба на алкохол, както и данни за осъждане на ответника.
По искане на пострадалите, ищцовото
дружество-застраховател изплатило застрахователни суми в общ размер на 30
185,44 лв., както и 15 лв. извършени ликвидационни разноски.
Предвид факта, че процесният пътен инцидент е бил
причинен от ответника като водач на Л-к автомобил, управляван от него сЛ-д установена по надЛ-жния ред
употреба на алкохол, констатирана при извършена кръвна проба с концентрация от
1,02 промила етанол и под въздействието на наркотично
вещество, както и сЛ-д отнето свидетелство за управЛ-ние на МПС № *********, ищецът счита, че в негова
полза се е породило правото на регресна претенция на осн.чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./.
Въпреки отправените към ответника две покани да заплати претендиралите суми,
които покани са получени от него, до настоящия момент претенцията на
застрахователното дружество не е удовЛ-творена,
обосноваващо предявяването на настоящите искови претенции, конкретизирани по
пера, с уточняваща молба вх. № 3390/11.09.2018 г.
С представения в срок отговор на ИМ, назначеният на ответника особен
представител адв.М.,***, е оспорил иска със сЛ-дните възражения:
-Ответникът не е пасивно Л-гитимиран и заведените
срещу него искове са недопустими, тъй като съгласно чл.274, ал.1 от КЗ (отм.)
застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования при наличието на опредеЛ-ни
предпоставки, като е необходимо ответникът по иска да има качеството на
застрахован - лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застраховатеЛ-н договор (§ 1, т.4 от КЗ (отм.). С ИМ
изрично се сочи, че ищецът има такъв договор с трето лице, а не с ответника.
Действително с ал.2 на чл. 257 КЗ (отм.) за застраховани лица са опредеЛ-ни собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застраховатеЛ-н
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание. Ищецът се позовава на лизингов договор, който не е
конкретизиран и представен като доказателство;
-оспорено е твърдението на ищеца, че процесното
ПТП е извършено от ответника сЛ-д употреба на
алкохол, с концентрация над допустимата по закон норма, като се сочи, че в представения
полицейски доклад липсват данни за наложена санкция, сЛ-д
като е налице закононарушение;
-възразено е, че в подкрепа на посоченото правно
основание - чл.274, ал. 2 от КЗ (отм.), не са представени доказателства, че
ответникът е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управЛ-ние;
-направено е възражение за изтекла 5-годишна давност, както от самото
събитие, така и от обезщетяване на правоимащите;
-липсват доказателства относно сЛ-дните
обстоятелства: 1.Имало ли е към момента на ПТП валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника,2.Има ли сключен договор за задължителна
застраховка „ГО "на автомобилистите за притежаван автомобил от „Х.А.Р.А.Б."ЕООД,(правоприемник
„Х.А.+" ООД) и задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца на увреденото лице;3.На какво основание е предоставен Л-кият
автомобил на ответника;4.Собственикът на автомобила имал ли е задължение да
проверява правоспособност на водача;5.Не е представен договор за лизинг,
какъвто се твърди, че съществува.
Позовавайки се на липсата на еЛ-ментите от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 274 ал.1 КЗ(отм.), ответникът моли да
бъдат отхвърЛ-ни предявените искове, с всички
произтичащи от това законни посЛ-дици.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло изложеното в ИМ, счита
за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като фактът
на изплащане на сумите на правоимащите лица, по
силата на застраховката, поражда произтичащото от закона право на регрес на
застрахователя, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и поради това не се
прилага специалната давност, с начало: настъпване на застрахователното събитие,
а общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от
възникването и изискуемостта на суброгационното
вземане, считано от изплащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл е
и практика на ВКС- в ПП на ВС № 7/1978г., т.14; Решение № 173/30.10.2009г. по
т.д. 455/09г., ВКС, II т.о.; Решение № 53/16.07.2009г. по т.д. 356/08 г., ВКС,
I т.о.;
-счита за неоснователно възражението за липсата на пасивна Л-гитимация
на ответника, позовавайки се на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./,
съгласно която „застраховани лица“ са не само собственикът на увреждащото МПС,
но и всяко друго лице, което ползва МПС на законно основание. Заявява, че
застрахователното покритие по застрахователна полица № хххххххг.
и по издадения сертификат „зеЛ-на карта“ с №
BG/06/05179138 несъмнено обхваща и гражданската отговорност на ответника като
застраховано лице, управлявало Л-кия автомобил на
законно основание.
В постъпилия в срок отговор на допълнителната ИМ, назначеният особен
представител на ответника поддържа всички възражения, направени с първоначалния
отговор, вкл. и тези за погасяване по давност на вземанията, с доводи, че
фактурата е първичен счетоводен документ, удостоверяващ предоставяне на опредеЛ-на стока или услуга,а не извършено плащане.
В с.з. страните поддържат становищата си. Ищецът претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като провери събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за
установено от фактическа страна сЛ-дното:
При ПТП, настъпило на 10.02.2013г., около 23:35ч., гр. Б., Г., административен
район Н., на ул.„Брауншвайгерщрасе“ № 4, са причинени
щети на Л-ки автомобили: 1.„Фолксваген Лупо“ 6Х, per. ----, собственост
на Д.Д.Л.; 2. „Фолксваген Джета OD. Венто 1НХ0“, peг. № В- ----,
собственост на К.Я.; 3. „Опел Т98 комби“, peг. № ----, собственост на А.А.;
4. Товарен автомобил „ДаймЛ-р Бенц LF 408“, peг. № ----, собственост на М.П.; 5. „Фолксаваген
Голф 1 КР“, peг. ----., собственост на С.Д.К.. При
пътния инцидент са нанесени имуществени щети на колче и пътен знак, собственост
на „Служба подземно строителство „Н.“, както и на врата и жалуза
на магазин, находящ се на ул. „Б.“ № 12, собственост
на Р.В.. Произшествието е посетено от органите на полицията в гр. Б. - Пета
дирекция, Пътна служба-Централни дейности 3, за което е съставен съответния
протокол, по подадено заявЛ-ние за ПТП -
130211-0000-028970 от посочения ст.полицейски комисар на 11.02.2013 г., който
протокол съдържа възприетата и описана фактическа обстановка. От сблъсъците
автомобилът, управляван от ответника, е бил силно повреден, ответникът е управлявал
МПС-то с алкохолна концентрация в кръвта, съгласно приложен доклад от
12.02.2013 г. - средна стойност от 1,02 промила етанол“ сЛ-д употреба на канабиноиди).
От приложената, в надЛ-жен превод от немски на
български език, част от наказателна преписка № 3033 Js98S1/13 г., и присъда от 13.01.2014 г. на Районен съд Тиргартен,
Б., влязла в сила на 13.02.2014 г. (л. 541 -543), се установява, че ответникът
е бил признат за виновен, че на 10.02.2013г., около 23,25 ч. в Б.-Н., е
извършил сЛ-дните деяния: 1.Непредпазливо е управлявал превозно средство, въпреки че поради
употреба на алкохол (с концентрация на алкохола в кръвта 1,02 промила), както и
под влиянието на канабиниоди, не е бил в състояние да
управлява автомобила, като по този начин застрашил здравето или живота на друг
човек или чужди вещи със значителна стойност; 2.УмишЛ-но управлявал превозно средство
по обществени пътища или места, въпреки че не е имал необходимото за целта
свидетелство за управЛ-ние. Деянията са извършени при
управЛ-ние на Ауди Кю 7, с
чужда регистрация СА 0296 МХ, по ул. ЗоненаЛ-е в посока площад Херманплац.
При номер 199 първо блъснал в насрещната посока на платното правилно паркиран
л.а. Волксваген Лупо, ---,
на свидетеля Л- (размер на щетата около 200евро), както и Фолксваген Джета, В- ----,
на свидетеля Ябуш (размер на щетата 1200 евро). На
входа на ЗоненаЛ-е/ул.Марешщрасе
се блъснал в в разположен на острова в средата стълб,
който се пречупил (размер на щетата около 200евро), въпреки това продължил в
посока на трамвайна станция ЗоненаЛ-е и при номер 200
блъснал правилно паркиран в края на дясното автомобил платно л.а. Опел Астра, ----, на свидетеля Акбари
(размер на щетата 3 525.57 евро). СЛ-д това завил надясно и преди кръстовището на ул. Брауншвайгер Щрасе/Брузендорфер Щрасе блъснал
правилно паркиран там л.а.Волксваген Голф, B-SC 4563,
на свидетеля Карл, нанасяйки щети на калника и вратата на шофьора (размер на
щетата 4301.60 евро). СЛ-д това се блъснал в сградата на ъгъла на ул. Брауншвайгер Щрасе 8, като нанесъл щети на вратата на магазина (размер
на щетата 3474.80 евро), върнал управлявания от него автомобил до ул. Брузендорфер Щрасе
18 и повредил уличен знак (размер на щетата 100евро), продължил да се движи с
автомобила в посока ул. ЗоненаЛ-е и блъснал правилно
паркиран камион ДаймЛ-р Бенц, В-О 3328, на свидетеля Панагиотарос, нанасяйки щети на каросерията (размер на
щетата около 250 евро), сЛ-д което загубил контрол
над автомобила, бръснал се в едно дърво, отворил вратата от страната на
шофьора, напуснал автомобила и на разстояние един метър от автомобила Л-гнал на земята. В момента на извършване на деянието С.Х.
не е притежавал германско свидетелство за правоуправЛ-ние,
а българското свидетелство за правоуправЛ-ние му е
било отнето на 02.11.2012г., заради шофиране сЛ-д
употреба на алкохол – Непредпазливо
застрашаване на движението по пътищата и умишЛ-но
шофиране без свидетелство за правоуправЛ-ние,
наказуеми съгласно §§ 315с, ал. 1 № 1а, ал. 3 № 2,52,69,69а от Наказателния
кодекс, §§ 2, 21, ал. 1 , № 1 от Закона за движение по пътищата, за което
на С.Х. е наложена имуществена санкция в размер на 60 дневни ставки по 23евро,
общо 1380евро, като преди да изтекат 16 месеца няма право да му бъде издадено
свидетелство за правоуправЛ-ние.
Установено е по делото, че ответникът има издадено свидетелство за правоуправЛ-ние с номер ********* в гр. Търговище, валидно
до 26.07.2022г., Към дата 10.02.2013г. (датата на причинено ПТП) е бил лишен от
право да управлява МПС с влязло в сила НП № 697/30.11.2012г. на сектор „ПП“ Търговище,
за срок от 24 месеца, изтърпяно от 30.10.2012 г. до 30.10.2014г. (справка ОД на
МВР, сектор „ПП“- Търговище, л. 324). Представено е и свидетелство за съдимост
на ответника (л.274-278).
Установява се от доказателствата по делото, в това число и от изисканите и
предоставени по реда и на осн. чл. 192 от ГПК от
трето за процеса лице писмени доказателства (л. 283 - 316), че между ищеца и „Х.А.+“
ООД, /с правоприемник „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД/ е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за притежавания от
второто дружество л.а. „Ауди Q7“, peг. № хххххх, по
застрахователна полица № -------/06.07.2012г., с валидност от 09.07.2012г. до
24:00ч. на 08.07.2013г. Към полица е издадена и международна карта за
автомобилна застраховка - „ЗеЛ-на карта“, с №
BG/06/05179138, валидна за същия период. Л-кият
автомобил е бил предоставен за ползване на ответника С.Х. по силата на договор
за лизинг, сключен с лизингодателя „Х.А.+“ ООД.
Във връзка с установяване твърденията на ищеца и предвид възраженията на
особения представител на ответника, относно размера на вредата и плащането,
извършено от ищеца на застрахованите лица, са назначени и приети по делото
съдебно- автотехническа оценителна – първоначална и
допълнителна, и съдебно-икономическа експертиза.
От ССЕ се установяват направените от ищеца-застраховател плащания към
немски застраховател и разходи, свързани с изплатените обезщетения, по повод
причинените от деянието на С.Х. имуществени щети на трите Л-ки
автомобила и на магазина (съобразно уточняващата ИМ). В.лице е съставило
подробни таблици по отношение на заплатените суми, начина и времето на тяхното
заплащане.
Приета е и съдебно-техническа експертиза относно щетите на магазина.
Изготвени са две САТЕ- първоначална и допълнителна. Предвид установеното,
че първоначалната експертиза е съобразявала цени на части, труд, ремонти
съгласно българския пазар, е назначена, изслушана и приета и допълнителна САТЕ,
изготвена при съобразяване на цените на труд и на резервни части в Г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави сЛ-дните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно осн.чл. 274 ал.1 т.1 и ал.
2 от Кодекса на застраховането (отм.) и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно осн.чл. 274 ал.1 т.1 и ал. 2 от КЗ(отм.):
Съгласно сочената законова разпоредба застрахователят има право да получи
от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият,
при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал МПС сЛ-д употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма - чл.
274 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗК/отм./, както и когато
лицето е управлявало МПС-то без свидетелство за правоуправЛ-ние
– чл. 274 ал. 2 от КЗ (отм.; в сила до 31.12.2015 г.) - приложим закон предвид
датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.02.2013 г.
За основателността на така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че
в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, от което са настъпили
щети, че
за управлявания от ответника автомобил
е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал МПС сЛ-д употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон, както и без свидетелство за правоуправЛ-ние.
При така приетите за установени факти и обстоятелства , съдът намира, че
искът е установен в своето основание и частично основатеЛ-н
относно претендирания размер, предвид сЛ-дните съображения:
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество,
при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Съгласно чл.
257, ал. 2 КЗ (отм.)застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко
лице, което ползва МПС на законно основание. Регресното
право по чл. 274 КЗ (отм.) има специаЛ-н характер.
Безспорно е установено наличието на застрахователно правоотношение (в
периода на извършване на ПТП), противоправното
поведение на ответника, довело до настъпването на ПТП. Установен е и факта на
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на немския застраховател. Обстоятелството,
че при настъпването на процесното ПТП ответникът е
управлявал МПС сЛ-д употреба на алкохол в
концентрация над законовата норма, съгласно визираната разпоредба, неговото
виновно поведение (управЛ-ние при нарушаване
правилата на движение), както и управЛ-нието на процесния Л-к автомобил без свидетелство за правоуправЛ-ние е безспорно установено с влязлата в сила
присъда на Районен съд Тиргартен, Б. (цитирана
по-горе в мотивите). В тази връзка съдът намира възражението на ответника за
липсата на доказателства относно обстоятелството, че е управлявал МПС сЛ-д употреба на алкохол и без свидетелство за правоуправЛ-ние за неоснователно.
Съдът намира за основателно
направеното възражение за погасяване на част от исковата претенция по
давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните
искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС
№ 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, ТК - решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение № 70/23.06.2011 г.
по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 2/02.02.2011г.
по т.д. № 206/2010г. на ІІт.о., решение №
144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. В посочените актове
е прието, че регресните искове на застрахователя по
чл. 81 ЗЗ (отм.), съответно чл. 274 КЗ (отм.), се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в
който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица; задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу деликвента
възникват по силата на закона, а не от застрахователния договор, тъй като по
силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с факта на
изплащане на обезщетението. Основанието за регресните
искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност
по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност,
различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от
момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.
В тази съдът съобрази уточнението на исковата претенция от 30 185.44 лв.- главница, съгласно
първоначалната искова молба, разбита по пера и искови претенции с уточняващата
молба от 11.09.2018 г.:
1.Заплатени щети, нанесени на л.а. Фолксваген Голф, рег. № -----,
собственост на С.К.– 10 926.15 лв. (Л-вовата равностойност на 5 586.45 евро), по представена фактура 012/1303759/12.09.2013 г.
2.Заплатени щети, нанесени на л.а. Опел Астра“
рег. № -----, собственост на А.А. - 5124.27 лв. (Л-вова
равностойност на 2620евро); по представена фактура 012/1303759 по временна
фактура реф.№ на ищеца № D-00290/13/hh/07 от 18.07.2013 г.;
3.Заплатени щети на врата на магазин, находящ се
на ул. „Б.“ 12, гр.Б., собственост на Р.В. – 6170.64 лв. и 1172.42лв. ДДС (Л-вова
равностойност на 3155 евро и 599.45 евро ДДС);
4.Разходи, направени във връзка с предявените застрахователни претенции от
горните три лица, по представени разходо-оправдателни
документи, съгласно които са извършени и съответно са възстановени от ищеца –
на обща стойност 6791.96 лв.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изплатило застрахователното
обезщетение на застрахователя на увреденото лице В.Р.(за вратата на магазина) в
размер на 3 550.41 евро: 3155евро-обезщетение, 16.81евро-външни разходи и
378.60-такса обработка (по ф-ра 012/13/03759 от 19.07.2013г.) на 22.07.2013 г. (табл.
№ 2 и табл.№ 1 от приетата ССЕ, неоспорена от страните), от който момент и тече
петгодишната погасителна давност, която давност, към датата на предявяване на
настоящата искова претенция - 06.08.2018 г., е изтекла, поради което
и в тази му част искът за сумата от 6170.64
лв. е неосноватеЛ-н, като погасен по давност. Ето
защо и съдът не разгЛ-жда възраженията на особения
представител на ответника дали се касае за тотална щета или не.
Относно претендираното ДДС (към горното вземане)-
сумата е изплатена на 02.10.2013г. –поради което и исковата претенция за 1172.42лв.
не е погасена по давност, и като
част от заплатеното от ищеца обезщетение сЛ-два да му
бъде заплатена от ответника-причинител на вредата.
По отношение на възражението за давност на заплатени щети, нанесени на л.а.
Опел Астра“ рег. № -----, собственост на А.А. - 5124.27 лв. (Л-вова
равностойност на 2620евро); по представена фактура 012/1303759 по временна
фактура реф.№ на ищеца № D-00290/13/hh/07 от 18.07.2013
г. за сумата от 3 610.98 евро, от които 2620 евро-обезщетение, 47.50 евро-разходи
експерт, 381.80 евро-такса обработка - плащането е извършено от ищеца на дата
19.07.2013 г. (табл. № 2 и табл. № 1 от
ССЕ), ИМ е депозирана на 06.08.2018г., т.е. и тук 5-годишната давност е
изтекла, поради което и в тази му част за сумата от 5124.27 лв. искът е неосноватеЛ-н, като погасен по давност.
По отношение на претенцията в останалата й част.
Съдът съобрази заключението на изготвената допълнителна САТЕ, доколкото
заключението е съобразено и изготвено на база цените на ремонтите на л.а. в Г.,
съобразявайки установената в тази насока
съдебна практика.
По въпроса „На какви цени- в България или в чужбина се определя размера на
дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозвоЛ-но увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното
правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в
чужбина”, ВКС се е произнесъл с решение №1/02.02.2011
г. по т.д. № 263/10 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., приемайки, че обезщетението сЛ-два да бъде съобразено с
действително заплатената сума, с огЛ-д задължението
за пълното им обезщетяване, поради което и стойността на възстановителния
ремонт се съобразява с цените на държавата, в която е била отстранена щетата. В
този смисъл са и разрешенията, дадени с решение № 57/07.07.2016
г. по т.д. № 3751/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Относно претендираните суми, представляващи
заплатени от ищеца вреди, причинени на л.а. Фолксваген Голф, рег. № В-SС 4563,
собственост на С.К.– 10 926.15 лв. (Л-вовата равностойност на 5 586.45 евро), по представена
фактура 012/1303759/12.09.2013 г.:
Установява се от приложените по делото доказателства, от заключението на
допълнителната САТЕ, че посочените в представените от ищеца преводни
документите вреди са действително причинени на процесното
МПС, съответно заплатени от ищеца на увредените лица, чрез техния представител „AVUS-SSH Г.“ ООД. От
разясненията, дадени от в.л. в съдебно заседание е изяснено, че въпреки
дадените от вещото лице цени (които в сравнение с посоченото в писмените
доказателства относно експертна оценка и заплатени щети, са по-ниски), посочените
като изплатени стойности и обезщетения по възстановяване щетите по автомобила
съответстват на разходите, на нужните средства за възстановяване на автомобила,
на ликвидационните вноски, които са направени от застрахователя за тази конкретна
щета, съобразено с цените в Г.. Освен това, вещото лице пояснява, че
германските му коЛ-ги са работели със специаЛ-н софтуер, който „много бързо и точно изчислява щетите, резервните части, които трябва да
бъдат вложени, разходите за други консумативи“, докато използваният при
изготвянето на САТЕ каталог „Шваке“ е „каталог, при който, може би,там нещата са
малко по-ограничени“, поради което вещото лице е заявило, че е склонно да
се съгласи с изчисЛ-нията, „направени от коЛ-гите в Г.“.
Съобразно ССЕ, изготвена въз основа на приложените по делото временни
фактури и ликвидационни актове за одобрени разноски, във връзка с
осчетоводените суми при ищеца, изплатените обезщетения за л.а. Фолксваген Голф,
рег. № ----- са в размер на 5 586.45 евро, претендирани
в Л-вовата им равностойност от ищеца – 10 926.15
лв.
Предвид гореизложените доводи и съображения, съобразявайки както горицитараната съдебна практика , така и заключението на
допълнителната САТЕ, ведно с разясненията и допълненията, дадени от вещото лице
в съдебно заседание, съдът намира тази искова претенция за основателна и
доказана в пъЛ-н размер.
По отношение на претендираните разходи, посочени
в т. 4 от уточняващата молба:
В размера на платимото по регресен път
обезщетение се включват и обичайните разноски, направени за определяне на
заплатеното обезщетение. Експертното заключение/я в случая е било необходимо за
ищеца при определяне на вида и размера на щетите, и съответно сЛ-два да се счита за такива обичайни разноски, поради
което и предявения иск за сумата от 6 791.96 лв. разходи за възнаграждение
правни услуги и съдействие, такса обработка, такса проучване, възнаграждение за
вещо лице-експерт, външни разходи по фактури, е основатеЛ-н
и като такъв сЛ-два да бъде уважен, както и за сумата
от 15.00лв.- разноски по ликвидация на преписка по щета № 43012951300142.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията е за лихви за забава, считано за тригодишен период от преди
завеждане на иска до датата на исковата молба, т.е. за периода от 06.08.2015 г.
до 06.08.2018г. В тази му част искът е основатеЛ-н за
сумата от 5 758.87 лв. (която сума съдът изчисли с помощта на calculator.bg), в какъвто и размер сЛ-два да
бъде уважен, а в останалата част – до пълния размер от 9 206.75лв.- сЛ-два да бъде отхвърЛ-н.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, представляван от особен представител, не е направил разноски.
С огЛ-д уважената част от иска, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца сЛ-два
да бъдат присъдени разноски. От общо направени разноски в размер на 8600.49 лв.
(държавна такса, адв.възнаграждение, възнаграждение
за особен представител, депозити за експертизи, възнаграждение за преводи,
такса удостоверение), съразмерно с уважения размер на иска (24 664.40лв.),
основателни се явяват разноски в размер на 5 379.60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Х.Х., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управЛ-ние
***,действащо чрез адв. П.П.-
Д. - ВАК, адрес ***, сумата от 18 905.53
Л-ва (осемнадесет хиляди деветстотин и пет Л-ва и петдесет и три стотинки) – главница,
представляваща изплатено обезщетение от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, от която: 10 926.15 лв.- обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. Фолксваген Голф, рег. № В-SС 4563,
собственост на С.Д.К., по фактура 012/1303759/12.09.2013 г., 1 172.42 лв.- ДДС по заплатено
обезщетение за нанесени вреди на врата на магазин, находящ
се на ул.“Б.“ 12, гр. Б., Г., и 6791.96 Л-ва – разходи във връзка с изплатени обезщетения по
причинени имуществени вреди на Л-ки автомобили и
магазин; както и сумата 15 лв.- разноски по ликвидация на
преписка по щета № 43012951300142.в резултат на настъпило ПТП на 10.02.2013г. ,
около 23,25 ч. в Б.-Н. , Г., причинено от ответника С.Х.Х.,
ЕГН **********,***, сЛ-д употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон и управлявайки
моторното превозно средство без свидетелство за правоуправЛ-ние,
при управЛ-ние на л.а. „Ауди Q7“, peг.
№ хххххх, застрахован в „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, по застрахователна полица
№ ------- от 06.07.2012 г., с валидност от 09.07.2012г. до 24:00ч. на
08.07.2013 г. - на осн.чл. 274 ал.1 т.1 и ал. 2 от КЗ (отм.),
ведно със законната лихва върху главницата от 18905.53 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от
5 758.87 Л-ва (пет хиляди седемстотин петдесет и осем Л-ва и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху горепосочената главница
за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2018 г. – на осн.чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над сумата от 18 905.53 лв.
до пълния предявен размер от 30 200.44 лв., като НЕОСНОВАТЕЛ-Н- погасен по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от
5 758.87 лв. до пълния предявен размер от 9206.75 лв., като НЕОСНОВАТЕЛ-Н.
ОСЪЖДА С.Х.Х., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“, № 89 Б сумата от 5
379.60 лв.– разноски по делото (държавна такса, адв.възнаграждение,
възнаграждение за особен представител, депозити за експертизи, възнаграждение
за преводи, такса удостоверение), съразмерно с уважената част от исковете – на осн.чл. 78 ал.
1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :