№ 19
гр. гр.Силистра , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
в присъствието на прокурора Теодор Димитров Желев (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно
административно наказателно дело № 20213400600074 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №48 от 12.03.2021г. постановено по АНД №78/2021г.,
Силистренски районен съд е признал обвиняемия Б. Р. Н. за виновен в това,
че на 21.02.2020г. около 16.00ч. в с.Голеш, обл.Силистра е управлявал МПС-
л.а. „Форд Фокус“ с номер на рама: WF0NXXGCDNYR40766, което не е
регистрирано по надлежния ред предвиден в чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП и
Наредба № I-45/24.03.2000г., поради което и на основание чл.345, ал.2, вр.с
ал.1 НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Срещу решението е постъпила жалба от адв.К., като защитник на
обв.Б. Р. Н., който го счита за незаконосъобразно и иска от въззивната
инстанция да го отмени и постанови ново, с което да оправдае обв.Н..
Нередовно призован обв.Н. не се явява в съдебно заседание, за него се явява
адв.К., който поддържа жалбата и в подкрепа на същата предоставя писмено
становище.
1
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита жалбата за
неоснователна. Прокурорът намира, че правилно първоинстанционния съд е
кредитирал аргументите изложени в предложението за освобождаване от
наказателна отговорност, и правилно е приложен материалния закон. Според
прокурора е категорично, че в случая се касае за извършено престъпление, а
не за административно нарушение.
Съдът за да постанови своето решение, прецени доводите изложени в
жалбата, становището на страните, събраните по делото доказателства и прие
за установено следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на
21.02.2020г. около 16.00ч. св.Реджеб-мл.полицейски инспектор в ПУ-
Кайнарджа, по повод подаден сигнал от граждани, със служебния автомобил
спрял за проверка л.а. „Форд Фокус“. Същият бил без поставени
регистрационни табели и именно това обстоятелство е било поводът за
сигнала на гражданите. Водачът на този автомобил бил обв.Н., който
представил на св.Реджеб единствено лична карта. След направената справка
се установило, че той не притежава СУМПС.
Процесният автомобил бил предоставен на обвиняемия от св.Радев,
понеже последният му дължал пари. Автомобилът бил с регистрация,
притежавал е ГО и е преминал ТП. На 10.02.2020г. обвиняемият ангажирал
свой познат да управлява автомобила, тъй като той не притежавал СУМПС.
По време на пътуването били спрени от полицейски патрул, който установил,
че водача е с неистинско СУМПС. На водача бил съставен АУАН и били
иззети регистрационните табели на автомобила и СРМПС-втора част.
Първата част била у собственика св.Радев. На обв.Н. разпоредили да прибере
автомобила и да не го управлява, тъй като е без номера.
На инкриминираната дата обаче обвиняемия въпреки това е
управлявал автомобила, защото трябвало да прибере баща си от друг адрес в
с.Голеш. За това му бил съставен АУАН.
На св.Радев, като собственик на автомобила, ЗППАМ за служебното
прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.11 от ЗДвП била връчена на
21.02.2020г., като регистрацията била прекратена за срок от шест месеца,
считано от 10.02.2020г. до 10.08.2020г., а регистрационните табели били
предадени в сектор ПП при ОДМВР-Силистра.
Според настоящата инстанция, първоинстанционния съд е изложил
достатъчно убедителни, логически и взаимно допълващи се аргументи защо
счита, че деянието извършено от обв.Н. е съставомерно по чл.345, ал.2, вр.с
ал.1 НК, аргументи основаващи се на обективните данни по делото, предвид
на което същите не може да не бъдат споделени.
Ето защо въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.
С оглед характера на производството /такова по реда на Глава двадесет
2
и осма от НПК/, първоинстанционния съд е установил изложената фактическа
обстановка след преценка на доказателствата събрани в наказателното
производство, съобразно нормата на чл.378, ал.2 НПК, а освен това е
преценил, че е налице основание да се съберат и допълнително доказателства,
като в съдебно заседание е проявил процесуална активност в тази насока.
Всички изложени в жалбата /и в представената в съдебно заседание
писмена защита/ възражения са поставени пред първоинстанционния съд,
който е изложил подробни аргументи относно позицията си, по въпросите
обхванати в тези възражения.
След анализ на всички доказателствени източници относими към
основния факт на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от
първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод относно
авторството на инкриминираното деяние.
От обективна страна са налице елементите на престъплението по
чл.345, ал.2 НК, тъй като несъмнено е установено, че на инкриминираната
дата обвиняемия е привел в движение процесния автомобил и го е управлявал
до момента, в който бил спрян от служител на полицията-св.Реджеб.
Безспорно е установено също така, че този автомобил е бил със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.11 ЗДвП за срок от
шест месеца, считано от 10.02.2020г. до 10.08.2020г. и в тази връзка, на
10.02.2020г. от автомобила са снети регистрационните табели и е иззето
свидетелството за регистрация на МПС-втора част, т.е. на инкриминираната
дата обвиняемият е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Престъплението е съставомерно и от субективна страна, тъй като
обвиняемият е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил. Това се
потвърждава и от самия него, който в съдебно заседание на 02.03.2021г. е
заявил, че служителите на полицията при свалянето на регистрационните
табели са му разяснили, че автомобила не може да се управлява, но въпреки
това той го прави, „Два дена ли, три дена ли, след като знаех, че не трябва да
го управлявам“. В съдебно заседание на 12.03.2021г. се отрича от казаното и е
заявил, че не е знаел, че това е нередно, но правилно първоинстанционния съд
не е кредитирал тези показания, тъй като са лишени от доказателствена
подкрепа. В случая, по отношение на обвиняемия са извършени действия от
страна на служители на полицията, които по недвусмислен начин определят
линията му на поведение, касаещо процесния автомобил. С оглед
констатирано нарушение, в присъствието на обвиняемия, спрямо този
автомобил е приложена процедурата по чл.143, ал.11, изр.2 от ЗДвП, като му
са снети регистрационните табели и е иззето свидетелството за регистрация-
част втора. При това положение в случая не са налице никакви външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил, и които обвиняемият не
би могъл да възприеме. Нещо повече, на него съвсем ясно и категорично му е
било обяснено от служителите на полицията, че няма право да управлява
автомобила, още повече, че той не притежава СУМПС.
3
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че извършеното
деяние притежава степента на обществена опасност, която го квалифицира
като престъпление, а не като административно нарушение. Извършеното от
обвиняемия не разкрива различие от типичните случаи на извършване на това
престъпление, и поради това, изключва извода за някаква особеност,
предполагаща характеризирането му като по-малозначително. Напротив,
конкретиката на деянието разкрива една по-висока степен на обществена
опасност, обосноваваща ангажирането на наказателна отговорност на
обвиняемия, а не за административна такава.
На първо място е безспорно, че обвиняемия не притежава СУМПС и
той по никакъв начин не следва да употребява МПС.
На следващо място не е за пренебрегване обстоятелството, че
обвиняемият управлява автомобила в населено място, през деня, когато
възможността да възникне ПТП е по-голяма, предвид повишеното движение
на пешеходци и други ППС.
Освен това прави впечатление, че сигнала до св.Реджеб е подаден
именно от други граждани, на които им е направило впечатление, че по
улиците на населеното място се движи автомобил без регистрационни табели.
Не на последно място е обстоятелството, че обвиняемият е превозвал в
автомобила и баща си, който освен това /по сведения именно на обвиняемия/
е било в такова състояние, че не би могло да реагира по никакъв начин на
евентуално възникнала конфликтна ситуация, поради това, че е бил много
пиян.
Това последното категорично отхвърля възможността да се твърди, че
предприетото пътуване от страна на обвиняемия е продиктувано от
изключително събитие, налагащо ползването на автомобила.
Предвид на всичко това, въззивния съд счита, че като е признал
обвиняемия за виновен по предявеното му обвинение по чл.345, ал.2, вр.с,
ал.1 НК, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен и обоснован
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Наложеното на обвиняемия наказание е определено съобразно
предвидения в закона размер /при предпоставките на чл.78а НК/, и според
въззивната инстанция ще постигне максимално ефективен, превантивен и
възпиращ ефект.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 12.03.2021г. постановено по АНД
№78/2021 на Силистренски районен съд.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5