№ 3592
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110201649 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на
основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на Л.
Ц. Ц. е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Недоволeн от издаденото Наказателно постановление е останал Л. Ц. Ц., който го
обжалва в срок. Жалбоподателят (чрез адв. П. К.) твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорва се жалбоподателят да е извършил
нарушението по чл.94, ал.3, вр. чл. 178е от ЗДвП. Уведомлението за съставен фиш е било
поставено на автомобила в отсъствие на нарушителя. По съществото на спора се твърди, че
нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП има бланкетен характер, тъй като следва да се цитира акта, с
който собственикът на пътя или администрацията е определила местата за паркиране.
Твърди се, че в АУАН и НП не била посочена нормата, която допуска или не допуска
паркиране на мястото, където се твърди да е извършено нарушението. Претендира се и за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено точното място, където е
извършено нарушението – не било конкретизирано в коя част на улицата бил паркиран
автомобилът, на кой тротоар, от коя страна и в каква посока. Не било отразено и как точно
моторното превозно средство /МПС/ е било паркирано спрямо оста на пътя, имало ли е
1
сгради, дали откъм страната на сградите е оставено разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци и пр. Поради това се иска съдът да отмени процесното
Наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 300 лева – възнаграждение за един адвокат.
Първоначално по повод на жалбата на Л. Ц. Ц. (подадена чрез адвокат К.) срещу
Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от Заместник
кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, е било
образувано НАХД № 10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав. С Решение № 3609 от
29.09.2022г. съдът е потвърдил Наказателното постановление.
С Решение № 524/31.01.2023г. АССГ – XXIII касационен състав е отменил Решение
№ 3609 от 29.09.2022г. на СРС, НО, 129 състав по НАХД № 10255/2022г. и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано настоящото НАХД №
1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява адвокат К., която в съдебно заседание на 25.04.2023г. заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адвокатът пледира за
отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Според защитата от
описанието на нарушението, показанията на П. и посочената разпоредба в Наказателното
постановление, ставало ясно, че има смесване на два състава на административно
нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Едното се отнасяло до паркиране върху тротоар извън
определените за това места, а другото нарушение било за това, че паркирането на тротоар не
е позволено, ако не е спазено разстоянието от 2 метра от сградите. По делото не били
събрани доказателства за забрана за паркиране на тротоар. Относно снимките, представени
по делото, адв. К. счита, че те не представляват годно доказателствено средство по смисъла
на чл.189, ал.15 от ЗДвП, тъй като не са изготвени със специално средство и върху същите
липсват дата и час на извършване на нарушението. Посочва се и това, че в АУАН като дата
на неговото съставяне е посочена датата 08.06.2020г., което е две години преди да е съставен
и връчен Актът. Твърди се, че не е доказано и авторството на деянието. Очевидно било, че
актосъставителят не е разполагал с данни за нарушението, нито е била предоставена
възможност лицето, което е повикано за съставяне на Акт да посочи дали то в
действителност е паркирало автомобила или друго лице. Въз основа на това се иска от СРС
да отмени Наказателното постановление, както и да присъди направените пред всички
съдебни инстанции разноски от страна на жалбоподателя, за които се представя и списък.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К.. В съдебно
заседание на 25.04.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред настоящия съдебен състав юрк. К. заявява, че нарушението е доказано по безспорен
начин не само от снимковия материал, но и от показанията на свидетеля П.. Ако
собственикът на автомобила не го е управлявал е трябвало да заяви това пред съответния
орган след възражението срещу фиша - при съставянето на Акта, но той не го е направил и
2
поради това Актът и Наказателното постановление са издадени на собственика на
автомобила. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да потвърди
обжалваното Наказателно постановление, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община. Същевременно юрк. К. иска съдът да не
присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като няма представен документ, че
възнаграждението е платено. Според юрк. К. е необходимо да се представи документ от
адвокатски „кочан“, който да удостоверява, че въпросното възнаграждение е платено.
Като реплика адв. К. посочва, че договорът за процесуално представителство е
инкорпориран в пълномощното.
Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че плащането на
възнаграждението се удостоверява с документ от адвокатски „кочан“. Договорът бил съвсем
различно нещо. Според юрк. К. трябва да има достатъчно доказателства, че
възнаграждението е платено, а тя такива доказателства не виждала.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 19.05.2022г. лек автомобил „***” с рег. № *** (собственост на Л. Ц. Ц.) бил
паркиран в гр. София, ул. „Ангел Кънчев” № 15 върху тротоара. Автомобилът така бил
паркиран, че майка с количка не могла да мине по тротоара и се наложило да слиза с
количката на пътното платно, за което изнегодувала на висок тон. В този момент на същото
място бил св. П. П., който чул жената, огледал автомобила и направил снимки. П. преценил,
че МПС-то е паркирано на място, което не е определено за паркиране на превозни средства
и че пречи на пешеходците, поради което св. П. съставил неприсъствен фиш (Глоба с фиш
Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г.) и го оставил на колата. На следващия ден
жалбоподателят Ц. се явил пред св. П. и възразил срещу фиша. Поради това свидетелят П.
П. (в присъствието на Данчо Въртоломов и Елка Трифонова) съставил срещу Л. Ц. Ц. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 003032 от 08.06.2020г.
за това, че на 19.05.2022г. в 12.37 часа е установено паркиране на собствения му автомобил
„***“ с рег. № *** на ул. „Ангел Кънчев” № 15, върху тротоара, на място, неопределено за
паркиране на пътни превозни средства, с което пречи на пешеходците и изпълва състава на
нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Изрично е посочено, че АУАН е съставен в 12.20 часа
при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Актът бил връчен срещу подпис на Л. Ц. на 08.06.2022г.
Въз основа на този АУАН срещу Л. Ц. Ц. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., с което Заместник кмет на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 от
ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП е наложил на Л. Ц. Ц. административно
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на Л. Ц. Ц. срещу подпис на 14.07.2022г.,
след което е било обжалвано с жалба, подадена чрез адв. К. директно в СРС на 28.07.2022г.
3
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетеля П., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН с бл. №
003032/08.06.2020г., Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., Заповед № СОА20-
РД09-1060 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА21-РД95-62 от
11.03.2021г. на Кмета на Столична община, писмо от ОПП – СДВР с вх. №
181485/31.08.2022г. с приложени справки за собственост и за регистрации на МПС с рег. №
***, списък на служителите на сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“,
запознати със Заповед № СОА-21-РД-95-62 от 11.03.2021г., Заповед № РД-09-49 от
08.06.2022г. на Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД,
Допълнително споразумение № РД-12-2П-110 от 30.07.2021г. и длъжностна характеристика
на П. П., списък на служителите, получили инструкция за работа в сектор „Контрол
паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“.
Показанията на свидетеля П. П. (дадени устно и непосредствено пред СРС, НО, 10
състав) относно мястото, присъствието на възмутен гражданин от паркирания автомобил,
съставянето на неприсъствен фиш, а след това и на АУАН са информативни,
последователни и непредубедени. Поради това и доколкото намират опора в АУАН с бл. №
003032 и в Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., следва да се кредитират.
Същевременно, обаче, показанията на св. П. относно това как е установил нарушителя и как
е преценил на кого да състави АУАН, доколкото се характеризират като вътрешно
нелогични, объркани и неясни – не следва да се кредитират от съда. Не следва да се дава
вяра и на думите на св. П. относно разстоянието от автомобила до сградата, тъй като един
път свидетелят твърди, че това разстояние е било по-голямо от 2 метра, а преди това
изявление свидетелят казва, че не е мерил разстоянието до сградата и обяснява, че не е
можело да се мини, защото колата била голяма. В тази част показанията на разпитания от
СРС свидетел също се характеризират като неясни, объркани и явно необективни. Поради
това СРС не кредитира показания на св. П. в посочените по-горе части.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 181485/31.08.2022г. с приложени справки за
собственост и за регистрации на МПС с рег. № *** се характеризират с обективност,
достоверност, непредубеденост и поради това СРС им се доверява. От тези документи се
установява, че лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на Л. Ц. Ц..
Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., както и АУАН с бл. №
003032/08.06.2020г. намират опора освен помежду си, и в показанията на св. П.. Поради това
СРС им дава вяра.
Приложените по делото Заповеди № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. и № СОА21-
РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета на Столична община, Заповед № РД-09-49 от 08.06.2022г.
на Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, Допълнителното
споразумение № РД-12-2П-110 от 30.07.2021г. и длъжностната характеристика на П. П. са
писмени документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че след 01.08.2021г. П. П. е заемал
4
длъжността „контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор“ в Сектор „Контрол
паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“ към „Центъра за градска мобилност“ ЕАД и като такъв е
имал право да съставя фиш или АУАН при установено нарушение при паркиране. Това
правомощие следва и от Заповед № РД-09-49 от 08.06.2022г. на Изпълнителния директор на
„Центъра за градска мобилност“ ЕАД и Заповед № СОА21-РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета
на Столична община. Въз основа на Заповедта на Кмета на Столична община № СОА20-
РД09-1060 от 13.01.2020г. се доказва, че Кристиан Димитров Кръстев като Заместник кмет
на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ е бил оправомощен да
издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. Това означава, че конкретните
АУАН и НП са издадени от опровомощени за това лица.
По делото са приложени списък на служителите на сектор „Контрол паркиране
„Синя“ и „Зелена“ зона“, запознати със Заповед № СОА-21-РД-95-62 от 11.03.2021г., както и
списък на служителите, получили инструкция за работа в сектор „Контрол паркиране
„Синя“ и „Зелена“ зона“. Тези документи са обективни и непредубедени, поради което СРС
ги кредитира, макар да счита, че те нямат съществено значение за решаването на правния
спор.
Приложените на лист 21 и лист 22 от КНАХД № 10401/2022г. по описа на АССГ
документи са с дата, следваща по време датата на издаване на процесното НП. Поради това
те не се явяват относими към предмета на доказване по това дело и следва да останат извън
доказателствената съвкупност.
Заповед № РД-09-69 от 01.06.2021г. на Изпълнителния директор на „Центъра за
градска мобилност“ ЕАД също следва да се остави извън доказателствената маса, тъй като
от посочените в нея лица, съпоставени с конкретния актосъставител, става ясно, че тази
Заповед е неотносима за конкретния правен спор.
Множеството приложени по делото пред СРС – 129 състав и пред АССГ снимки,
както правилно отбелязва адв. К., не са изготвени по предвиден в закона ред, нямат
достоверна дата, нито е отбелязан техният автор. Поради това те не са годни доказателства и
съответно следва да останат вън от доказателствената маса.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед приложените по делото доказателства и направения по-горе анализ на
същите, както и на основание чл.189, ал.1 и ал.12, вр. чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, съдът
приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Нарушението се твърди да е извършено на 19.05.2022г. Доколкото АУАН е съставен
пред нарушителя Ц. и той го е подписал на 08.06.2022г., и на същата дата е получил и
екземпляр от него, съдът приема, че Актът е съставен на 08.06.2022г., а не на 08.06.2020г.,
5
както пише в неговото начало. В случая става въпрос за техническа грешка, а не за
допуснато съществено процесуално нарушение касателно датата на Акта. Това следва и от
текста на Наказателното постановление, където Актът е посочен, че е от 08.06.2022г., което
означава, че административно – наказващият орган се е позовал на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление датира от 30.06.2022г. Гореизложеното означава, че са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН.
Неоснователно в жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като не било посочено точното място, където е извършено нарушението. И в
Акта, и в НП е посочено мястото на нарушението с улица и номер. Именно номера
конкретизира в коя част на улицата е било извършено деянието, на кой тротоар и от коя
страна. В случая става въпрос за паркирано МПС, поради което посоката /било на паркиране
на МПС-то, било на движението му преди това/ е ирелевантна.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Според настоящия съдебен
състав тя, обаче, не е достатъчна, за да бъде описано нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Доколкото с думи в АУАН и НП е посочено, че става въпрос за МПС, паркирано върху
тротоар, то явно се има предвид деяние по чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП. За неговата
състоваморност, обаче, не е достатъчно да се отбележи, че става въпрос за паркиране на лек
автомобил върху тротоар на място, неопределено за паркиране на превозни средства и че с
това се пречи на пешеходците, а е нужно да се посочи каква е допустимата максимална маса
на МПС-то (дали е до 2,5 тона), дали конкретното превозно средство е било паркирано
успоредно на оста на пътя или перпендикулярно, както и дали откъм страната на сградите
(ако е имало такива) е имало или не е имало разстояние най-малко 2 метра. Тези факти в
АУАН и НП липсват. Поради това СРС счита, че нарушението по чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП
не е ясно описано, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи
всички факти, срещу които да се защитава. Непосочването на тези съставомерни факти
обуславя нарушение по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице
са формални основания за отмяна на НП, тъй като нарушението е неясно и непълно описано
с думи, липсват съставомерни елементи от състава на деянието, срещу които
жалбоподателят не се е защитавал и няма как за първи път с този съдебен акт да му бъдат
предявени.
Посоченото по-горе процесуално нарушение е толкова съществено, че влече след
себе си и недоказаност на конкретно повдигнатото срещу Ц. административно –
наказателно обвинение, тъй като нито от Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г.,
нито от АУАН с бл. № 003032/08.06.2020г., нито от показанията на св. П. може да се
установи дали МПС-то е било паркирано успоредно на оста на пътя или перпендикулярно,
както и дали откъм страната на сградите е имало или не е имало разстояние най-малко 2
метра. Пред СРС св. П. казва, че не е мерил разстоянието до сградата. Същевременно
свидетелят заявява пред съда, че разстоянието е било по-голямо от два метра. Тези
6
твърдения не подкрепят обвинението по чл.94, ал.3 от ЗДвП, а го опровергават.
Същевременно актосъставителят обяснява невъзможността на пешеходците да минат или
заобиколят МПС-то с размерите на автомобила, което е без значение за състава на чл.94,
ал.3, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва, че и по същество не е доказана обективната страна
на вмененото на Ц. нарушение.
Доколкото няма нито преки, нито косвени доказателства, сочещи автора на деяние,
съдът приема, че и това обстоятелство е останало недоказано. За да се приложи чл.188, ал.1
от ЗДвП трябва освен изрично позоваване на тази норма (каквото в случая липсва в АУАН и
НП), е необходимо също така и предприемане на действия от страна на наказващия орган по
установяване на дееца. В случая такива действия не са били извършени. На собственика на
МПС не е била предоставена за попълване декларация по чл.188 от ЗДвП. Само защото Ц. се
е явил в фиша пред св. П. излиза, че на него е бил съставен АУАН. Ако отговорността му е
била ангажирана за това, че като собственик на МПС-то отговаря за извършеното с него
нарушение и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, то е следвало
в АУАН и НП изрично да бъде посочена или нормата на чл.188 от ЗДвП, или най-малкото е
следвало да бъде посочено, че собственикът на автомобила не посочва на кого е предоставил
МПС на 19.05.2022г. Като не е сторил това наказващият орган не може да черпи права в
процедурата по ангажиране на административна отговорност на лице, на което не му е било
изрично съобщено, че се наказва не защото е паркирал МПС-то, а защото е негов собственик
и не е посочил на кого е предоставил автомобила си.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че обжалваното
Наказателно постановление следва да се отмени и поради допуснати съществени
процесуални нарушения, и поради недоказаност на конкретно повдигнатото срещу Ц.
административно – наказателно обвинение.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК органът, издал процесното НП (т.е. Столична община) следва да плати на
жалбоподателя направените от него разноски. Според пълномощното на лист 4 от НАХД №
10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав веднъж Ц. е платил на адв. К. сумата от 300
лева при първото разглеждане на делото от СРС. Според пълномощното на лист 8 от
КНАХД № 10401/2022г. по описа на АССГ втори път Ц. е платил на адв. К. сумата от 300
лева – за процесуално представителство пред АССГ. Съгласно пълномощното на лист 8 от
НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав трети път Ц. е платил на адв. К.
сумата от 400 лева при второто разглеждане на делото от СРС. И в трите пълномощни е
записано, че сумите са платени в брой и съответните документи служат като разписка за
извършеното плащане. Поради това съдът няма основание да не приеме, че за защита в този
правен спор жалбоподателят е платил на адвокат общо сума в размер на 1000 лева, колкото
е посочено и в списъка с разноски на лист 11 от НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО,
10 състав. Същевременно юрк. К. прави възражения, че няма доказателства за платени
разноски за адвокатска защита на жалбоподателя, но не прави възражение за прекомерност.
Щом процесуалният представител на въззиваемата страна не е поискал присъждане на по-
7
нисък размер на разноските, поискани от жалбоподателя, то съдебният състав няма
основание да прилага чл.63д, ал.2 от ЗАНН и следва да присъди разноските, направени от
жалбоподателя за адвокат пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и
пред СРС, НО, 10 състав в техния действителен размер, а именно общо 1000 лева.
Неоснователно е възражението, че няма представени доказателства за извършено плащане
на адвокатско възнаграждение, тъй като цитираните по-горе пълномощни инкорпорират в
себе си и разписки за извършените плащания. В закона няма изискване за получените от
адвоката суми да се издава точно определен документ, наричан от юрк. К. „кочан“,
единствено който да има доказателствена сила за извършеното плащане. Поради това този
довод на процесуалния представител на въззиваемата страна е неоснователен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено
от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с
което на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение по пътищата, на Л. Ц.
Ц. е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. Ц. Ц. с ЕГН **********, с адрес : гр.
София, ул. „Солунска“ № 6 сумата от 1000 (хиляда) лева за направени по делото разноски
за адвокат пред СРС, НО, 129 състав, пред АССГ, XXIII касационен състав и пред СРС, НО,
10 състав.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8