РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500992 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 9310/07.04.2022 год.,
подадена от П. В. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.
В.Л. срещу Решение № 260000/24.01.2022 год., постановено по гр. дело №
441/2019 год., по описа на Районен съд - Първомай, с което е уважен
предявеният от Н. Х. Н., ЕГН ********** от гр. Първомай, иск с правно
основание чл. 75 ЗС за нарушено владение, като ответницата е осъдена да
предаде на ищеца ключове за входната врата на къща на адрес: гр. П., *** и да
премахне допълнително поставени заключващи устройства, както и да
заплати на ищеца сумата от 720 лв. - съдебно деловодни разноски за
държавна такса и за процесуално представителство. Твърди се, че
обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните
доказателства и доводите на страните, поради което е достигнал до
1
неправилни правни изводи. Съображения затова са подробно изложени в
жалбата.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с
което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 75 ЗС, ведно
със законните последици от това. Претендират се разноски за настоящото
производство.
Въззиваемата страна Н. Х. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв. Н.З. оспорва жалба, като неоснователна, моли да се
потвърди първоинционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.75 ЗС
депозиран от Н. Х. Н. с ЕГН **********, против П. В. Х., с ЕГН **********,
с искане да бъде защитено упражняваното от ищеца владение по отношение
на жилище, находящо се се на втория етаж на жилищна сграда в недвижим
имот в гр. П., ***. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че,
ищецът владее като собствено процесното жилище, чието владение е
установил през 1997 година. Същото е било частично нарушено от
племенника му П. Ч., по повод което е постановено Решение № 1/10.01.2019
г. по гр.д.№503/2017 год., по описа на РС-Първомай, с което е дадена защита
на владението на Н.Н. по отношение на процесния апартамент. Твърди се, че
са влошени отношения между семейството на Н.Н. от една страна и от друга
- П. В. Х., която обитава първия етаж на къщата, и която е подкрепяна от
сестрата и племенника на ищеца. Ищецът твърди, че заедно със съпругата му,
именно поради влошените родови отношения, през декември 2018 год. се
преместват да живеят на друг адрес. Жилището на ул. *** ищецът посещавал
ежедневно, тъй като в същия поземлен имот той отглеждал животни. През
времето, в което Н. не е в жилището, етажът е заключен, а достъп и ключове
за него притежава само той.
2
Ищецът твърди, че на 17.04.2019 год., при посещение на имота,
установил, че заключващото устройство на входната врата на къщата,
осигуряваща достъп до стълбището на втория етаж, е подменено и вратата е
заключена, поради което не могъл да влезе в процесния имот. На 22.04.2019
год., заедно със съпругата му, ищецът отново посещава имота, за да нахрани
животните си и да вземе документи, но вратата отново била заключена, с
което достъпът му бил възпрепятстван. Н. звънял на звънеца, почукал на
прозорците на първия етаж, след което се свързал с П.Х. по телефона, като
последната отговорила, че ще дойде да му отключи. След около час, същата
се прибрала и отключила вратата, като изрично заявила на Н., че няма да му
предостави ключ за вратата, докато той не даде такъв за жилището на втория
етаж. При влизането си през вратата Н. установил, че освен подмененото
заключващо устройство, на вратата са поставени и пет броя райбери. За тези
обстоятелства са налице данни в преписка с рег. № 325р-3619/22.04.2019 год.,
РУ-Първомай и преписка № 348/30.04.2019 год., РП-Първомай. При
пристигане на адреса, полицейските органи констатирали, че ответницата
отказва да предостави ключ на ответника за входната врата на къщата.
При поредното посещение на имота на 31.05.2019 год., входната врата
отново била заключена, което принудило ищеца да позвъни на звънеца на
ответницата и да почука на прозорците на първия етаж, но не получил
отговор. Констатирайки, че ответницата е в къщата, ищецът подал сигнал на
тел.112. След пристигането на полицаите, Х. отворила вратата, но отново
отказала да предостави ключ от входната врата на ищеца. По този сигнал
били образувани преписка № *** при РУ-Първомай и преписка *** при РП-
Първомай.
С оглед изложеното, се иска от съда да осъди П. В. Х. да предаде на
ищеца ключовете за входната врата на къщата на адрес: гр. П., *** и
премахне поставените заключващи устройства.
Ответникът оспорва искът като изцяло неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните
предпоставки на чл.75 изр.1 ЗС, поради което е уважил предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След
3
като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той проверява
само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение № 200 от 23.06.2015 год. на
ВКС по гр. д. № 6459/2014 год., VI г.о., ГК/.
В конкретният случай обжалвания акт е валиден и допустим. Искът е
заведен на 23.08.2019 год. - в рамките на шестмесечния преклузивен срок за
предявяването му, изчислен спрямо момента на извършване на последното
твърдяно нарушение – на 31.05.2019 год. Пред настоящата инстанция не са
събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което въззивният съд постановява акта си на база събраните пред първата
инстанция доказателства. След преценка на последните, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 75 от Закона за собствеността, владелецът, който е
упражнявал владение върху един имот в продължение на повече от 6 месеца,
може да се защити срещу всяко лице, което нарушава владението му или
поддържа това неправомерно нарушение. Нарушение по смисъла на чл. 75
ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на
владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя.
Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно
поведение /като действие/ на физическите лица в насока отстраняване на
владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или
в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да
упражнява фактическа власт. С иска по чл. 75 от ЗС се търси защита на
владение върху недвижим имот или вещно право върху такъв имот,
включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест
месеца. В случай, че този иск бъде уважен, обективните предели на силата на
присъдено нещо на съдебното решение ще се разпрострат върху факта на
продължилото повече от шест месеца преди предявяване на исковата молба
непрекъснато владение на ищеца върху спорния имот. В производството по
чл. 75 от ЗС, ищецът следва да установи с всички допустими от
4
процесуалния закон доказателствени средства предпоставките за
основателност на този иск. Негова е доказателствената тежест от доказването
на тези предпоставки.
Предвид изложеното, за да бъде доказана основателността на
настоящата претенция, следва да се докаже, че ищецът е владял непрекъснато
имота в периода от 6 месеца преди последното твърдяно нарушение от
31.05.2019 год, т.е. в периода 30.11.2018 год. до 31.05.2019 год., както и че е
налице действие, което ограничава или изключва фактическата власт на
владелеца.
Съгласно твърденията на ищеца, последният заедно със съпругата и
детето си, от 1997 год. е установил домакинството си на втория етаж на
процесната жилищна сграда, докато неговите родители са се преместили и
обитават първия етаж на същата. Тези твърдения се доказват от
свидетелските показания на Н. Ч., съсед на страните, които съдът кредитира
като обективни и безпристрастно дадени. Свидетелят посочва, че и след
смъртта на бащата на Н. през 2004/2005 год., ответницата П.Х. продължава да
живее на първия етаж на жилищната сграда. Това състояние се запазва до
декември 2018 година, когато поради битови неразбирателства Н. и Д. Н.
напускат жилището на втория етаж и се преместват да живеят в друга къща.
След напускането на апартамента, жилището обитавано от семейството,
продължава да бъде достъпно единствено за Н.Н., който еднолично притежава
ключ за входната врата на този апартамент. Последното обстоятелство се
потвърждава и от ответница в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения в
открито съдебно заседание на 03.06.2020г., както и от показанията на
свидетелката Д. Н.а, свидетелят Ч., включително и тези на свидетелката М. Ч.
/ сестра на ищеца/, сочеща че от две години и половина не може да отсяда в
процесния апартамент, защото ищецът е започнал да го заключва в края на
2017 год. или началото на 2018 год. Показанията на свидетелката Ч.
кореспондират с приетото в мотивите на влязло в законна сила на 23.03.2019
г., Решение № 1/10.01.2019 год., постановено по гр.д. № 503/2017 год. по
описа на РС-Първомай, че след като на 29.12.2017 год., ищецът изнесъл
вещите на сестра си и сина й от процесното жилище, последният започнал да
го заключва.
Съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, обуславя
5
извода, от една страна, че м. декември 2017г. е началния момент на
установяване фактическа власт върху процесния имот от страна на ищеца, а
от друга страна, че е налице обективният елемент на владението,
осъществен от ищеца чрез заключване на имота на втория етаж на жилищната
сграда и отблъскването на всички опити за предоставянето му за използване
от други лица, без значение тяхното качество. Съгласно трайната съдебна
практика, обективирана и в Решение № 97 от 19.10.2020 год., постановено по
гр.д. № 325/2020 год., ВКС, I г.о. - заключването на имота и преустановяване
на достъпа на другия съсобственик в него, е действие на отблъскване на
владението. В този смисъл, съдът приема за неоснователно наведеното във
въззивната жалба възражение, че до момента ищецът не е владял втория етаж
на построената двуетажна жилищна сграда, а само припадаща му се след
смъртта на баща му част.
За ирелевантни към настоящия спор, съдът намира оплакванията във
въззивната жалба относно притежавано от ответницата право на ползване по
отношение на къщата, доколкото за иска по чл. 75 ЗС е от значение
установяването на едно фактическо положение, а не на вещни или други
субективни права, които предполагат противопоставянето на насрещни
такива.
Що се касае до обстоятелството дали е налице нарушение, състоящо се
в непредоставяне на ключ от входната врата и поставяне на допълнителни
заключващи устройства, съдът намира за абсолютно несъстоятелни
аргументите на жалбоподателя, че ищецът не е възпрепятстван да влиза в
имота; че същият винаги е имал достъп до същия; че ответницата, поради
възрастта си, постоянно се намира в къщата и може да предоставя достъп на
ищецът. Възприетото и наложено в обществото разбиране за нормален достъп
до частни имоти е, то да се извършва чрез заключващи устройства, с които
този достъп се осъществява безпрепятствено, при съблюдаване условията за
безопасност на жилището. Отнемането на такива устройства и поставянето на
допълнителни препятстващи механизми за заключване, представлява явно
затрудняване на достъпа, поради което превръща тези действия в нарушение.
Обстоятелството дали ответницата ще бъде в дома или не е, дали входната
врата ще се държи преимуществено отключена и дали ищецът би могъл
технически да манипулира бравата за да отвори вратата, са напълно
неотносими при обсъждане на факта за осъществяване на нормален достъп
6
до процесния недвижим имот. Установи се по безспорен начин от събраните
доказателства, че е подменен патронът на вратата на единствения подход
към сградата, в която се помещава процесното жилище, че са поставени
допълнителни препятстващи механизми за заключване, както и че на ищецът
не е предоставен ключ от входната врата. В този ред, несъстоятелни се
явяват и аргументите, че П.Х. притежава само един ключ, или че ищецът, за
да осъществи достъп до входната врата е можел да поиска ключ от сестра си.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, обосновава извода, че
е изпълнен фактическия състав на чл.75 ЗС, поради което предявения иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. До същия
правен извод е достигнал и районния съд, поради което решението като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски, договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на
600лв / л.26/.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/24.01.2022 год., постановено по
гр. дело № 441/2019 год., по описа на Районен съд – Първомай, втори г.с.
ОСЪЖДА П. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** да заплати на
Н. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, сумата от 600 лв/шестстотин
лева/., представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8