Р
Е Ш Е
Н И Е № 16
Гр. Тополовград, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на тридесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
При секретаря: К.П.
ПРОКУРОР: Н.Михалева
Като разгледа докладваното от
съдия Христов ЧНД № 22 по описа за
От Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград е поискано
задължително настаняване на лечение на лицето П.Р. *** страдащ от психично
заболяване – параноидна шизофрения, който поради заболяването си може
да извърши престъпление, което представлява опасност за себе си и за околните и
сериозно застрашава здравето си. Лицето П.Р.Р.
не е критичен към състоянието си и не съдейства за лечението си.
Служебният защитник – адв.Б. счита, че искането на Районна
прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград за задължително настаняване и лечение на Р.
в психиатрично здравно заведение е основателно, като изразява становище, че това настаняване би
било изключително в негова полза. Пледира да бъде уважено искането на
прокуратурата.
Освидетелстваният П.Р.Р. се явява в съдебно заседание, но
не изразява смислено и логично становище по направеното предложение. Твърди, че
не е болен и говори несвързано.
От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, включително и заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касае се за мъж на 34-годишна възраст. Второ дете на
майката, има сестра. Фамилно – родителите му отричат обремененост с психични
заболявания у родственици, но след проведен разговор с майката на П.Р. е
установено, че тя има странно поведение и нарушения в мисловната дейност,
обуславящи вероятност за наличие на психично заболяване.
На седем годишна възраст тръгнал на училище, бил добър
ученик, не е имал проблеми в поведението, но нямал приятели, бил затворен, не
много общителен. Завършил средното си образование с добър успех в
гр.Тополовград, след което учил три години висше във филиала на Киевски
университет в гр.Ямбол, но прекъснал обучението си и се завърнал в гр.Тополовград
при родителите си. Работил на няколко места за кратко време, не можел да се
адаптира към условията, към изискванията и хората, постепенно се отказал да
търси работа и започнал да води усамотен живот в рамките на семейството и
апартамента.
С течение на годините ограничил контактите с приятелите си
до пълна изолация. Започнал с дни да не излиза от къщи, не обръщал внимание на хигиената
си, с нищо активно не се занимавал. Започнал да има странно поведение,
забелязан е да саморазговаря, понякога правил странни ритуали, говорил за
извънземни, за Сатаната и други необичайни неща.
От години семейството живее в социална изолация, с минимум
средства и не приема съвети от околните.
В последните месеци станал подозрителен, гледал мрачно,
враждебно, саморазговарял, като много гневно реагирал, викал, крещял на някой
въображаем, карал се, хвърлял камъни, в къщи удрял по мебелите, чукал по
стените, дърпал пердетата и не давал да ги отварят, ходел проверявал, все
търсил някой. Видимо бил много напрегнато, неспокоен, често не спял нощем,
обикалял града. Влизал в конфликти с родителите си, посягал на тях, въпреки че
те се опитват да прикриват тези факти. Живущите в комплекса, виждайки странното
поведение на освидетелствания и проблемите в семейството, започнали да изпитват
страх и опасение от поведението на П.Р.. Същите са подали жалба за
задължителното му лечение по Закона за здравето.
По данни на баща му по цял ден „стоял на компютъра, играел
с телефона си и рядко гледал телевизия”, излизал понякога и предимно сам, но
той не знаел къде ходи и какво прави като излезе. Алкохол не употребявал, много
рядко пиел бира. В последните години все искал да стои сам и на тъмно, често с
часове нещо си говорил, понякога правил странни движения, заставал в странни пози.
Понякога говорил за извънземни и тогава ставал много напрегнат, страхувал се,
затварял прозорци, врати, пускал пердета. Понякога с дни отказвал да се храни с
родителите си, хвърлял храна и някой неща от апартамента.
Майка му смятала, че той има проблеми с бъбреците и със
стомаха, водила го на лекари, „лекувала го сама” предимно с религиозни ритуали.
Майката е неиформативна, не критична и не осъзнава проблемите на сина си, както
и собствените.
Към момента освид.П.Р. няма доходи, няма работа, с нищо не
се занимава, поради наличното психично заболяване не може да работи. Не се
лекува, не осъзнава заболяването и нуждата от лечение.
Освидетелстваният
не е критичен към състоянието си.
Видно
от назначената съдебнопсихиатрична експертиза П.И. Петков боледува от психично
заболяване – Шизофрения. Параноидна
форма. Халюцинаторно-параноиден синдром.
Към
момента е във влошено състояние изразяващо се в болестно променено отношение
към реалността, некритичен към състоянието си, а поради основното му заболяване
има намалени критични способности и слаби задръжки, в резултат на което може да
има рисково поведение.
Така
установена фактическа обстановка се доказва от писмените и гласни доказателства
по делото и от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание
психиатрична експертиза.
От така
установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Лицето П.Р.Р.
е с болестно променено отношение към реалността, некритичен към състоянието си,
а поради основното му заболяване има намалени критични способности и слаби
задръжки, в резултат на което има рисково поведение. Болестно мотивираната
насоченост спрямо околните е предпоставка за извършване на обществено опасни
деяния и в това си състояние освидетелствания е опасен за себе си, за близките
си, за околните и за обществото.
Към
момента осв.П.Р. е във влошено състояние, има халюцинаторни изживявания и параноидни
налудности, които определят поведението му и начина му на живот. Той
не осъзнава, че е болен и че има нужда от лечение. Майка му и баща му не могат
да го мотивират, да го контролират и те не осъзнават болестното му състояние и
нужда от лечение и затова той трябва да бъде лекуван задължително,
поради което за постигане на подобрение и стабилизиране на състоянието му е
необходимо да се проведе болнично лечение. Лечението трябва да бъде
задължително и да се проведе в ДПБ – Раднево, за срок от три месеца.
Следователно
съдът счита, че са налице всички законни основания, визирани в чл. 155 и чл.
146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето и същият подлежи на задължително
настаняване и лечение в специализирано здравно заведение – Психиатрична болница
гр. Раднево, стационарно лечение, за срок от три месеца.
Предвид
заболяването му, липсата на критичност, невъзможността адекватно да се грижи за
работите си и да защитава интересите си, дават основание да се приеме, че
освидетелствания не е в състояние да изразява информирано съгласие по Закона за
здравето. Следователно, лицето което следва да изразява съгласие за лечението
му, трябва да бъде определено от Кмета на Община Раднево – седалище на
лечебното заведение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 155 вр. с
чл. 146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО настаняване и лечение на лицето П.Р.Р. –
роден на *** *** с ЕГН **********, като психично болен от шизофрения, параноидна
форма, халюцинаторно-параноиден синдром, който поради заболяването си може да
извърши престъпление което представлява опасност за околните, за обществото и застрашава сериозно здравето
си, в ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – гр. Раднево, стационарна форма, за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Поради
липса на способност на лицето П.Р.Р. да изразява информирано съгласие за
лечение, ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Раднево да определи лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението на Р..
Решението подлежи на
обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването или протестирането
му не спират изпълнението му.
Препис
от решението да се изпрати на Държавна Психиатрична болница – гр. Раднево, на
Районна прокуратура – Ямбол, Териториално отделение – гр.Тополовград и на РУ -
Тополовград за незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: