РЕШЕНИЕ
Гр.
Плевен 14.ІІ.2013
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 12 февруари, две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Георги Грънчаров
Румен Лазаров
при участието на секретаря В.П.
и при участието на прокурора Пламен Райнов, като разгледа въззивно общ характер
дело № 48 за 2013 г., докладвано от съдията Георги Грънчаров, за да се
произнесе съобрази:
С
присъда № 346/3.ХІІ.2012 г. постановена по НОХД № 1326/2012 г. Плевенски
районен съд е признал подсъдимият Г.А.А. за невинен, в това че на неустановен ден през м.ХІ.2008г.
в гр.П. набрал и на 01.ХІІ.2008г. транспортирал и превел през границите на
страната ГКПП – Русе, отделно лице – Р.Н.Я., с цел да бъде използвана за
развратни действия в чужбина – ФРГ, като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги – намиране на доходна работа във ФРГ, като на основание чл. 304 от НПК
съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.159 б, ал.ІІ, във връзка
ал.І, пр.1 и пр.2, вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 от НК.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимият Г.А.А., за невинен в това, че на неустановен ден през м.ХІІ.2008г. в гр. Бремен, ФРГ, чрез заплахи
склонявал друго лице – Р.Н.Я. от гр. П., към *********, като деянието е извършено
с користна цел, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение по чл.155, ал.ІІІ, във връзка ал.І, пр.1 от НК.
Недоволен от така постановената
присъдата е останал представителят на прокуратурата, който в законоустановения
срок я протестира пред настоящата инстанция. В депозирания протест са изложени
твърдения, че присъдата предмет на въззивна проверка е неправилна и
необоснована. Излагат се доводи, че протестираната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като е постановена при превратно тълкуване на събраните
по делото доказателства. Твърди се, че са налице достатъчно убедителни
доказателства установяващи по категоричен и безспорен начин виновността на
ответника по протеста.
Предвид на това представителят
на прокуратурата моли съда да отмени протестираната присъда и да постанови
друга, с която да признае Г.А. за виновен по повдигнатите срещу него обвинения.
Процесуалните
представители на ответника по протеста са изразили становище, че същия е
неоснователен, поради което присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна
и законосъобразна.
Съдът като
прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:
За да постанови
обжалваната присъда съдът е приел за установена следната фактическа обстановка,
която напълно се споделя от страна на въззивния съд:
Ответникът по протеста А. и свидетелката Я. били интимни отношения от 2008 г.
Същевременно Я. се намирала в лоши отношения със съпруга
си свидетеля О.М.,
поради което не разполагала с
достатъчно финансови средства за нормално съществуване. Тези обстоятелства я мотивирали
да потърси работа в Германия. В
изпълнение на това си намерение поискала съдействието на ответникът по протеста А., който се отзовал на молбата й и организирал
заминаването й за Германия. Преди да отпътува на 01.12.2008г. Я. написала на съпруга си бележка, че
заминава на работа в чужбина. Най-вероятно тя
осъществила пътуването си с микробус управляван от свидетеля Г.К.. След като не могла да си намери работа, която да съответства
на здравословното й състояние, с оглед обстоятелството, че била астматичка Я.
решила да работи като *********. Започнала
тази работа и издължила, чрез няколко превода до А. общо сумата от 500 евро преведени съответно на
06.01.2009г. – 200 евро и на 15.01.2009г. – 300 евро. С тези средства в
България ответникът
по протеста разполагал, както
намерил за добре и част от сумата похарчил за закупуване на златни накити на
сина на Я., а също така му давал и малки суми. При проведените телефонни
разговори със съпругът си О.М., Я. го уведомила, че работи като *********, и че е заминала по своя
воля. След като прекарала известно време в Германия
и работата, която извършвала не я удовлетворявала, Я. решила да се завърне в България.
Срещнала се в гр. Бремен със свидетеля Г.К. който отново я превозил до
България.
Съдът като прецени
представените по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба
е неоснователна.
Необoснованост
на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния
съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение,
че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да
бъде налице грешка направена от страна на районния съд при извършване анализа на доказателствата по
делото. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на
доказателствата фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо се приема
тезата изложена от страна на защитника на подсъдимия А. по време на съдебното следствие пред първата
инстанция, че същия не е извършил деянията, за които е предаден на съд. При
извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е
отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание
да приеме, че не е налице авторство и съставомерност на деянията, за които Г.А.А.
е предаден на съд. Аргументирал се защо приема и кредитира някои доказателства
и защо не приема други. Изложени са доводи защо показанията на разпитаните свидетели
А.Л., М.Н., Е.М., П.А. и Г.К., които не установяват правнорелевантни за
конкретния случай факти, не са били взети в предвид при постановяване на
присъдата и не са кредитирани от съда.
Основно доказателствено
средство в подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на свидетелката
А.Л. дадени в хода на досъдебното произвоство пред съдия и прочетени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК. Същите
обаче не кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което няма как да бъдат
кредитирани с доверие. Доказателствената стойност на непосредствено
депозираните показания от Я. и М. преобладава пред тези дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени по съответния ред предвиден в НПК. Относно
приложеното по делото писмено доказателство за наличието на преводи от страна
на Я. за ответникът
по протеста тези действия от
нейна страна биват оправдани с твърдението й за финансовата й задлъжнялост
спрямо подсъдимия и желанието й същият да дава пари на детето й. Доказателства в подкрепа на
обратното няма представени. Не
намира отговор въпроса, защо тези пари не са привеждани на съпругът й, но
това обстоятелство не може да послужи заедно с показанията на свидетелката Л.. за основа, върху която да бъде изградено обвинението спрямо
подсъдимия и да бъде доказана неговата вина.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват по едни категоричен и безспорен начин, че ответникът
по протеста не е осъществил по несъмнен начин от обективна и субективна страна
престъпните състави на чл.159 б, ал.ІІ, във връзка ал.І, предложение1 и предложение 2, във връзка
чл.159 а, ал.ІІ, т.6, предложение 1 и чл.155, ал.ІІІ, във връзка ал.І,
предложение 1 от НК.
В предвид на по-.горе
изложените съображения оплакването на представителя на прокуратурата, че
ответникът по протеста Г.А.А. е извършил престъпленията, за които е предаден на
съд остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото
доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд,
касаещи липсата на авторство на деянието от страна на А. са правилни и
законосъобразни.
При извършване на служебната
проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно
производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи
основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав
на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 346/3.ХІІ.2012 г.
постановена по НОХД № 1326/2012 г. по описа на Плевенски районен съд, като
правилна и законосъобразна.
Решението нe
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: