Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2020 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд седми
касационен състав
на шести
февруари година две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня Димитрова
секретар Мая
Вълева
прокурор
Силвиян Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
КАНД. №3479
по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от В.Д.Д.,
чрез процесуален представител адв. Т.П.,*** срещу Решение № 1991 от
06.11.2019г. по НАХД № 3440/2019 г. на Районен съд –Варна с което се
ПОТВЪРЖДАВА НП №432760-F477254/ 30.04.2019г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на В.Д.Д.–ЕГН **********, за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500/ петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано
и неправилно поради неправилно прилагане на закона. Твърди, че е подал
въпросната справка още на 02.01.2019 г., но поради софтуерни причини в
програмата на НАП същата не е била приета. Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение водещо до отмяна на процесното НП, тъй като не са били налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От друга страна
настоява за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като неподадената декларация е
била „нулева“. Молбата към съда е да отмени решението на ВРС и да постанови
друго, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се
явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява,
не се представлява. В депозирани писмени
бележки от процесуален представител се оспорва жалбата с молба да бъде
отхвърлена.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. Установено е, че на 16.01.2019г., в ТД на
НАП-Варна била извършена проверка в информационния масив при ТД на НАП-Варна от
св.Панайотова, която установила, че В.Д.Д. - регистрирано по ЗДДС лице, не е
подал справка декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г..Справката за горепосоченият данъчен
период е следвало да бъде подадена в срок до 14.01.2019г.
Предвид горното, на същата
дата-16.01.2019г., била изпратена покана до дружеството за подаване на
декларация и явяване на представляващ за съставяне на АУАН.
Предвид горното, на 14.03.2019г. свидетелката Панайотова съставила АУАН срещу
жалбоподателя, в който било описано констатираното нарушение на ЗДДС. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя, но бил връчен по надлежния ред на
02.04.2019г.След като се запознал със съдържанието на АУАН, въззивникът го
подписал и в съответната графа вписал, че ще подаде възражение в
законоустановения срок, което и сторил. Въпреки подадените възражения АНО ги приел за неоснователни, поради което
на 30.04.2019г., въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка.
Със
същото на касатора Д. е наложена глоба в
размер на 500 / петстотин /лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка не се
оспорва от страните по делото.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и
не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на допуснати от АНО в хода на административнонаказателното производство
нарушение на материалния и процесуалния закон, които настоящата инстанция
изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Изложени са и подробни
мотиви относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и
за липсата на доказателства за „опитите“ на наказаното лице да подаде справката
декларация, които също се споделят от настоящата инстанция.
Видно от представените по делото доказателства Д. е
подавал ежемесечно справка-декларация, отново по електронен път и би следвало
да е наясно, както със стъпките, които трябва да осъществи за да подаде
декларацията, така и с отчета, който трябва да получи от системата на НАП за де
се приеме, че справката декларация е подадена успешно. Ето, защо съдът приема,
че дори и да се е опитвал да подаде справката декларация, то Д. не е довел
процеса докрай и поради тази причина справката декларация не е подадена в срок.
Не се споделят възраженията и за наличие на основания
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като декларацията не е била подадени дори
към датата на издаване на АУАН. Нещо повече, на съда е служебно известно, че
през 2013 г. срещу Д. е било издадено НП за същото нарушение, което е било
отменено с решение по КАНД №2123/2014 г. на Административен съд Варна именно
поради наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че
за да бъде осъществена индивидуалната превенция на наказанието, не би следвало
едно и също лице да може да се възползва неограничен брой пъти от привилегия предвидена
в закона, със сходни твърдения за маловажност на стореното от него.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да
приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания – необоснованост
и немотивираност на въззивното решение.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1991 от 06.11.2019г. по НАХД № 3440/2019 г.
на Районен съд –Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.