Решение по дело №2447/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 857
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20187040702447
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 857                      от  30.04.2019г.,          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на втори април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар Биляна Недкова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2447 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р. Я. П., чрез пълномощник – В. К. К. с адрес за призовки и съобщения – гр. ***, ул. „****“ № **, ет. *, офис „****“ ** против Ревизионен акт (РА) № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., издаден от Н. К. Ж. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната му част с Решение № 160/ 25.07.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.Н. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, не ангажира допълнителни доказателства.  

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Т. Ж. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със  Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217007890-020-001/15.11.2017 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р. Я. П. с предметен обхват: данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2017 год. до 30.06.2017 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от два месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 21.11.2017 год., видно от разписката към нея, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията. Така определения срок се е оказал недостатъчен, поради което със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000217007890-020-002/15.01.2018 год. е указано, ревизията да завърши до 21.02.2018 год., като от приложената разписка се установява, че заповедта е редовно връчена по електронен път на 22.01.2018 год. И така определения допълнителен срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което със ЗИЗВР № Р-02000217007890-020-003/ 16.02.2018 год. и ЗИЗДВР № Р-02000217007890-020-004/15.03.2018 год. срока е бил удължаван, последно до 20.04.2018 год. Така постановените заповеди също са били редовно връчвани по електронен път.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000217007890-092-001/04.05.2018 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 04.05.2018 год., видно от разписката към него. По повод така връчения РД и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното дружество.

След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.05.2018 год. на „МАРАМАР“ ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 42 119,36 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 3 805,18 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от разписката към него е получен на 28.05.2018 год.  

С жалба вх. № ИТ-00-5853/11.06.2018 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „МАРАМАР“ ЕООД представлявано от управителя Р. Я. П., чрез пълномощника си В. К. К. е оспорило РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. в частта за допълнително определените данъчни задължения, както следва: ДДС за данъчен период м.05.2017 год. в размер на 11 777,00 лева, ведно със съответната лихва за забава; ДДС за данъчен период м.06.2017 год. в размер на 12 550,00 лева, ведно със съответната лихва за забава, пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение № 160/25.07.2018 год., с което е потвърдил РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., в обжалваната му част, в която са установени дължимите от „МАРАМАР“ ЕООД задължения за данъци, както следва: по ЗДДС за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. в размер на главница 11 777,00 лева и лихва 1 115,63 лева и за данъчен период от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. в размер на главница – 12 550,00 лева и лихва 1 004,08 лева. В мотивите на решението е прието, че  РА не е обжалван в частта по отношение на определените за данъчен период м.05.2017 год. задължения, произтичащи от деклариран и невнесен от задълженото лице в указания в чл. 89 от ЗДДС срок за внасяне на данък в размер на 17 792,36 лева и начислени върху тази сума 1 685,47 лв. лихви за просрочие.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., потвърден в оспорената част с Решение № 160/25.07.2018 год. Заявени са твърдения че посочения РА е неправилен и незаконосъобразен, поради което е формулирано искане за неговата отмяна. По мнение на жалбоподателя, констатациите на приходната администрация за липса на реални доставки на услуги от доставчиците „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД са неправилни и необосновани, противоречащи на събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал. Твърди се, че в хода на извършените насрещни проверки на двамата доставчици, същите са представили подробно описани писмени доказателства, анализът на които обосновава единствено логичния извод за реално осъществени услуги. В отговор на констатациите на органа по приходите, в жалбата е заявено, че наетите лица са били по граждански договори, поради което, същите не се командироват, разходи за транспорт и нощувки не се отчитат от възложителя и доставчиците не са правили и отчитали такива разходи, тъй като такива не са били правени и не е било необходимо да се правят. Заявено е също и твърдението, че разходите по процесните доставки са отразени по съответните счетоводни сметки и са формирали себестойността на продукцията, реализирана от „МАРАМАР“ ЕООД, т.е. същите се явяват предмет на последваща облагаема доставка. Оспорва се и извода на приходната администрация, че в представените и приложени по административната преписка писмени доказателства липсва ясно дефиниран предмет, бланкетност и др., като според жалбоподателя, видовете работа са ясно и точно описани с предмет, обем, цена в степен достатъчна да бъдат индивидуализирани. В заключение, жалбоподателя се позовава на практиката на СЕС, обективирана в няколко съдебни акта. Предвид така формулираните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспорения ревизионен акт.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби и материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се налага по следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. В административната преписка, с цел установяване на компетентността на органа по приходите, от страна на ответника са ангажирани писмени доказателства, в т.ч. и писмо изх. № 785/05.09.2017 год. от „БОРИКА“ АД в качеството му на доставчик на удостоверителни услуги, от които се установява, че длъжностните лица, служители на ТД на НАП Бургас, към момента в който са подписали съответните документи (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА) са разполагали с валиден квалифициран електронен подпис, издаден по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (както се посочи с КЕП, за които липсва съмнение относно тяхната достоверност). Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000217007890-092-001/04.05.2018 год., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт на собствено основание. За пълнота следва да се посочи, че и жалбоподателя не е заявил наличието на процесуални нарушения.

След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

„МАРАМАР“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11.10.2012 год. със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, като дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Р. Я. П.. Дружеството има предмет на основна дейност през ревизирания период – търговия и отдаване под наем на машини и оборудване, предназначени за производство на вино. Регистрирано е по ЗДДС считано от 25.10.2012 год. Дружеството има нает обект – складово помещение в с. Хаджидимитрово, м. Чифлика, общ. Тунджа, обл. Ямбол по договор за наем със „СЪНДАЙЛ УАЙНЪРИ“ ООД. Ревизираното дружество няма регистриран ЕКАФП.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период 01.05.2017 год. – 30.06.2017 год. „МАРАМАР“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактури за доставка на услуги от доставчиците „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД, както следва:

- фактура № **********/29.05.2017 год. издадена от „Шато Марен 93“ ЕООД с предмет на доставката - ремонт и профилактика по спецификация на стойност 58 885,00 лв. и начислен ДДС 11 777,00 лв.;

- фактура № **********/26.06.2017 год. издадена от „Шато Марен 93“ ЕООД с предмет на доставката - ремонт и профилактика по спецификация на стойност 7 889,45 лв. и начислен ДДС 1 577,89 лв.;

- фактура № **********/26.06.2017 год.,  издадена от „Агро Ленд 600“ ЕООД с предмет на доставката почистване и дезинфекция, съгласно спецификация на стойност 54 860,55 лв. и начислен ДДС 10 972,11 лв.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, органа по приходите е предприел процесуални действия за събиране на доказателства и информация от ревизираното дружество, преките доставчици и от трети лица, а именно:

В изпълнение на връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), ревизираното дружество „МАРАМАР“ ЕООД е предоставило копия на:

- фактури № **********/29.05.2017 г. с издател „Шато Марен 93“ ЕООД, № **********/ 26.06.2017 г. с издател „Шато Марен 93“ ЕООД и № **********/ 26.06.2017 г. с издател „Агро Ленд 600“ ЕООД;

- 2 бр. договори с фирма „Шато Марен 93“ ЕООД от 03.05.2017 г.  - за извършване ремонт на съдове за съхранение на вино, ферментатори, помпи и съответните инсталации (описани в предмета на договора) на стойност 55 885,00 лв., без ДДС и от 02.06.2017 г. за извършване профилактика, демонтаж и монтаж на резервни части и ремонт на кизелгуров филтър и шихтови филтри на стойност 7 889,00 лв., без ДДС;

- 2 бр. констативни протоколи от 29.05.2017 г. и от 26.06.2017 г. за извършен ремонт;

- техническо предложение и ценова оферта за извършване на ремонта;

- 2 бр. акт от 02.05.2017 г. и от 02.06.2017 г. за първоначално обследване състоянието на предложената за ремонт техника;

- спецификация за профилактика, доставка, демонтаж и монтаж на резервни части и ремонт на кизелгуров филтър и шихтови филтри;

- договор с „Агро Ленд 600“ ЕООД от 05.06.2017 г. за текущ ремонт - почистване на канализационни шахти 12бр., почистване на твърди частици и отлагания в събирателни шахти 2 бр., почистване на твърди частици и отлагания в пречиствателна инсталация, дезинфекция на канализацията, шахтите и пречиствателната инсталация с хлорна вар, дезинфектанти, доставка на био ензимен препарат и посяване на колонии от живи микроорганизми за разграждане на органичните отпадъци без миризми в пречиствателната станция  на стойност 54 860,55 лв., без ДДС;

- констативен протокол от 26.06.2017 г. за почистване и дезинфекция;

- техническо предложение и ценова оферта за извършване на почистване и дезинфекция;

- 2 бр. счетоводно извлечение от сметка 40101 „Доставчици“, партида 000018 „Шато Марен 93“ ЕООД и партида 000019 „Агро Ленд 600“ ЕООД за периода 01.01.2017 г. - 30.06.2017;

- договор от 31.08.2015 г. за наем на недвижим имот, съгласно който „Съндайл Уайнъри“ ЕООД отдава на „МАРАМАР“ ЕООД за временно и възмездно ползване производствена сграда – винарска изба, находяща се в местността „Чифлика“, с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, област Ямбол срещу месечна наемна цена от 2250,00лв. без ДДС за срок от 01.09.2015г. до 31.12.2018 г.;

- 2 бр. фактури № **********/28.01.2014 г. и № **********/26.02.2014 г. с издател „Съндайл Уайнъри“ ЕООД Бургас за доставка на винтова помпа за гроздова каша (на стойност 5 150,00 лв. и начислено ДДС от 1 030,00 лв.) и 8 бр. ферментатори за бяло вино (на обща стойност 6 720,00 лв. и начислено ДДС в размер на 1 344,00 лв.), както и фактура № **********-а/07.03.2013 г. с издател „Съндайл Уайнъри“ ЕООД София за доставка на ДМА по приложен опис на обща стойност 10 964,24 лв. и начислено ДДС от 2 192,85 лв.;

- писмени обяснения от управителят на ревизираното дружество, в което същия е заявил, че ремонта на машините и съоръженията, както и почистването и дезинфекцията на пречиствателната станция са извършени изцяло с материали и персонал на изпълнителите. Пояснено е, че ремонтните дейности на изброените машини и съоръжения са извършени, предвид предстояща им продажба - на 31.05.2017 г. е сключен договор за продажба на машините и съоръженията с фирма „Съндайл Уайнъри ЛТД“ ЕООД;

Във връзка с така установеното, органа по приходите е оправил до ТД на НАП София искане за извършване на насрещни проверки на двамата доставчици - „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД. Видно от приложените по делото протоколи за извършени насрещни проверки се установява, че са извършени посещения на декларираните от дружествата адреси, при които не са установени представляващите ги управители, както и лица с права да ги представляват. С оглед на това, исканията за представяне на документи и писмени обяснения, относно изследваните доставки на услуги са връчени на дружествата-доставчици на декларираните от тях електронни адреси за кореспонденция. В указания срок и до приключване на насрещните проверки, от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД не са предоставени исканите документи и информация. След приключване на проверките, в ТД на НАП София са постъпили по пощата ксерокопия на част от исканите документи относно документираните към жалбоподателя доставки на услуги, както следва:

- от името на доставчика „Шато Марен 93“ ЕООД са представени копия на процесните 2 бр. фактури; 2бр. договори от 03.05.2017г. и от 02.06.2017 г. за ремонт на кизелгуров филтър и шихтови филтри, на съдове за съхранение на вино, ферментатори, помпи и съответните инсталации, ведно с 2 бр. констативни протоколи от 29.05.2017 г. и от 26.06.2017 г. за извършен ремонт; 2 бр. акт от 02.05.2017 г. и от 02.06.2017 г. за първоначално обследване състоянието на предложената за ремонт техника; техническо предложение и ценова оферта за извършване на ремонта; спецификация за профилактика, доставка, демонтаж и монтаж на резервни части и ремонт на кизелгуров филтър и шихтови филтри; 4бр. копия от граждански договори № 1/05/03.05.2017 г. и № 2/05/03.05.2017 г., сключени с П. Н. М. и Л. М. К. от гр. Дунавци, обл. Видин за ремонт на съдове за съхранение на вино, ферментатори и помпи във Винарска изба с. Хаджидимитрово за сумата от по 500,00 лв. всеки, с приложени към тях 2бр. разходни касови ордери (РКО) №1А и №2А от 02.06.2017г. за изплатени на лицата суми по граждански договор (по 500,00 лв.), както и №1/02.06.2017г. и № 2/02.06.2017 г., сключени със същите физически лица за профилактика, демонтаж и монтаж на резервни части и ремонт на кизелгуров филтър и шихтови шахти за сумата от 600,00 лв. всеки, с приложени към тях 2бр. РКО № 1 и № 2 от 10.07.2017 г. за изплатени на лицата суми по граждански договор (по 600,00 лв.) и извлечение от хронологична ведомост от сметка 411-32 „Клиенти“, партида „МАРАМАР“ ЕООД. В  придружителното писмо изрично е посочено, че няма извършено плащане по въпросните фактури № **********/29.05.2017 г. и № **********/ 26.06.2017 г.;

- от името на доставчика „Агро Ленд 600“ ЕООД са представени: процесната фактура; договор от 05.06.2017 г. за текущ ремонт-почистване на канализационни и събирателни шахти, и пречиствателна инсталация, ведно с констативен протокол от 26.06.2017 г. за почистване и дезинфекция; техническо предложение и ценова оферта за извършване на почистване и дезинфекция; 2бр. копия от граждански договори № 1/05.06.2017 г. и № 2/05.06.2017 г., сключени със З. Й. З. от гр. ****, обл. **** и Р. А. К. от гр. София за почистване на канализационни и дезинфекция във Винарска изба с. Хаджидимитрово за сумата от по 500,00 лв. всеки,  с приложени към тях 2бр. констативни протоколи от 26.07.2017 г., удостоверяващи, че работата е извършена и приета без възражения; разписки № 1/11.07.2017 г. и № 2/11.07.2017 г. за изплатените на физическите лица договорени суми; извлечение от дневник за продажбите за данъчен период м. юни 2017 г., от които е видно, че изследваната фактура № **********/ 26.06.2017 г. е намерила отражение в СД по ЗДДС за данъчен период м. юни 2017 г. и извлечение от хронологична ведомост от сметка 411-8 „Клиенти“, партида „МАРАМАР“ ЕООД. В придружителното писмо изрично е посочено, че няма плащане по изследваната фактура № **********/26.06.2017 г.

С цел уточняване на обстоятелствата по отношение на декларираните доставки на услуги, както и предвид представените писмени доказателства, ревизиращите са инициирали допълнителни насрещни проверки на „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД, в хода на които да се съберат допълнителни доказателства относно вида, количествата и произхода на вложените материали и резервни части, фактури за покупката им, хронология на сметки от групи 30 „Материали“ и  401 „Доставчици“, плащания и др. При това, исканията са връчени отново на декларираните от дружествата електронни адреси за кореспонденция, но в указания в срок и до приключване на проверките от доставчиците не са предоставени исканите документи и информация.

В хода на ревизионното производство са направени и искания за извършване на насрещни проверки на физическите лица по сключените граждански договори, предоставени от доставчиците, за които лица се твърди, че фактически са извършили фактурираните услуги. При извършените насрещни проверки е установено следното:

- лицата П. Н. М. и Л. М. К. са представили писмени обяснения, в които са декларирали, че не са работили за „Шато Марен 93“ ЕООД и не са подписвали никакви договори с това дружество;

- искането за представяне на документи и писмени обяснения, относно изпълнението на договорените с „Агро Ленд 600“ ЕООД услуги е връчено на Й. З. И. - баща на З. Й. З., но в определения срок лицето не се е явило в офис Видин, при ТД на НАП Велико Търново и не е представило исканите документи относно изпълнението на договорените с „Агро Ленд 600“ ЕООД услуги;

- при извършеното посещение на адреса за кореспонденция (местоживеене) на Р. А. К., същия  не е открит, за което на основание чл. 47 от ДОПК е поискано съдействие от органите на Пето РПУ при СДВР гр. София за връчване на съставеното до него искане за представяне на документи и писмени обяснения, относно изпълнението на договорените с „Агро Ленд 600“ ЕООД услуги. Лицето не е открито и на постоянния му адрес, поради което искането не е връчено лично на Руслан Кирилов.

В хода на ревизията, органа по приходите е извършил и служебни справки в  информационната система на НАП (ИС на НАП), а също и в Търговския регистър и Агенция по вписванията, при които, по отношение на доставчиците са установени следните факти и обстоятелства:

- издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД фактури за доставки на услуги, с получател „МАРАМАР“ ЕООД са намерили отражение в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на тези дружества за съответните данъчни периоди;

- по отношение кадровата им обезпеченост е установено, че в проверяваните периоди на 2017 г. дружествата нямат назначени по трудов договор физически лица, липсват и данни за подадени от тях справки по чл. 57 и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения физически лица;

- установено е, че доставчикът „Шато Марен 93“ ЕООД е многократно издирван по реда на ДОПК, а също, че има декларирани и невнесени данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери.

Въз основа на така събраните в хода на ревизионното производство доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, ревизиращият екип е приел, че представените от ревизираното дружество и от неговите доставчици документи, не удостоверяват действително извършени от тези търговци  услуги към „МАРАМАР“ ЕООД. Формиран е извод, че в случая е налице хипотеза, при която от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД са издадени фактури, без тези доставчици да са извършени реални доставки на услуги, поради което за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Изложени са и мотиви, според които, представените от лицата копия на документи (фактури, договори, констативни протоколи, граждански договори и др.) не удостоверяват действително изпълнение на услуги (ремонт на машини и съоръжения, почистване и дезинфекция на шахти и др.) от посочените във фактурите търговци. Конкретните обстоятелства, които са обосновали този извод са следните:

- доставчиците „Шато Марен 93“ ЕООД и Агро Ленд 600“ ЕООД не са представили доказателства за притежавани от тях материални, технически и трудови ресурси за изпълнение на договорените ремонтни и почистващи услуги; за извършено между страните разплащане по спорните фактури; за закупени и съответно вложени при ремонта и почистването на машините и съоръженията материали, резервни части, консумативи и дезинфектиращи препарати, както и за осчетоводяването им;

- прието е, че представените граждански договори са съставени за целите на проверките и ревизията, тъй като липсват доказателства каква квалификация притежават лицата, за осчетоводяване на реално изплатени суми на физическите лица и за тяхното транспортиране от гр. Дунавци, Видинско до с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол, както и за реалното им пребиваване в селото;

- липсват данни за действително изплатени суми на посочените физически лица;

- при извършените насрещни проверки, посочените като фактическите изпълнители П. Н. М. и Л. М. К. са декларират, че не са имали договорни отношения с „Шато Марен 93“ ЕООД и не са подписвали никакви договори с това дружество.

Предвид така установените факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях изводи, с оспорения РА за данъчните периоди: м. май и м. юни 2016 г., на „МАРАМАР“ ЕООД допълнително са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 26 446,71 лв.,  произтичащи от непризнато на основание чл. 68 и чл. 70, ал. 5 , във връзка с чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 24 327,00 лв., по издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД  фактури № **********/29.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г. и  по издадената от „Агро Ленд 600“ ЕООД фактура № **********/26.06.2017 г., върху която сума са начислени лихви за просрочие в общ размер 2 119,71 лв.

След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира извода на приходната администрация за липса на доказателства за реално осъществени доставки за правилен и законосъобразен.

Анализът на развитите от приходната администрация мотиви и възраженията, обективирани в сезиращата съда жалба обосновава извод, че спора между страните се свежда до обстоятелството относно установяването и доказването на реалността доставки на документираните от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД услуги към дружеството жалбоподател „МАРАМАР“ ЕООД.

Правото на приспадане на данъчен кредит е регламентирано в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС, като основна предпоставка за възникване и упражняване на това право е наличието на реално извършена облагаема доставка на стоки (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС) или услуги (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС).

От събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства се установява, че в случая се касае за доставки на услуги - ремонт на машини и съоръжения, почистване и дезинфекция на шахти и др. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, следва да се има предвид, че при доставки на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. В случая, наличието на реално осъществени доставки на услуги съставлява изгодно за дружеството-жалбоподател обстоятелство, поради което в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че е получател по действително осъществена облагаема доставка на услуги.

В сезиращата съда жалба са развити конкретни доводи и аргументи, съгласно които, в случая са налице достатъчно преки и косвени доказателства за удостоверяващи реалност на фактурираните от доставчиците ремонтни и почистващи услуги, с които органът по приходите не се е съобразил и незаконосъобразно е отказал да признае на дружеството правото на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите твърдения по следните съображения:

На първо място следва да се отчете обстоятелството, че в хода на ревизионното производство, при извършените насрещни проверки, дружествата „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД не са били установени на декларираните от тях адреси. В този смисъл не е била извършена надлежна проверка в счетоводствата на доставчиците, която проверка да установи както наличието на документи, удостоверяващи реално осъществените доставки на фактурираните услуги, така и наличието на надлежно счетоводно отразяване на така заявените доставки.

Безспорно, в хода на ревизионното производство, както от ревизираното дружество, така и от името на доставчиците, освен процесните фактури са ангажирани и допълнителни писмени доказателства - договори за ремонт, констативни протоколи, актове за първоначално обследване състоянието на предложената за ремонт техника и техническо предложение и ценова оферта за извършване на почистване и дезинфекция. Независимо от така представените писмени доказателства, съда споделя извода на приходната администрация, че така представените доказателства не са достатъчно убедителни и се явяват недостатъчни за обосноваване на безпротиворечив извод за реално изпълнение от страна на доставчиците на услуги. Анализът на така представените писмени доказателства показва следното:

Съдът не споделя доводите на приходната администрация, съгласно които представените договори за ремонт са бланкетни и не конкретизират възложената работа, което лишава договора от съществен елемент за действителността му, а предметът им е формулиран толкова общо до степен на липса на конкретизация на съществени негови елементи. Видно от приложените договори, в същите подробно и в детайли са конкретизирани съществените елементи от договора за възлагане, а именно: предмета на договора – подробно (по вид и брой) са описани подлежащите на ремонт машини и детайли, както и необходимостта от доставката на резервни части, материали и консумативи, необходими за извършване на ремонта (по отношение на договорите с „Шато Марен 93“ ЕООД) и вида и броя на подлежащите на почистване канализационни елементи, както и конкретните дейности по почистване (по отношение на договора с „Агро Ленд 600“ ЕООД). Между страните са договорени стойността на услугата и начините на плащане, задълженията на страните, начина на прекратяване на договора, неустойки и др. Действително, в договорите липсва посочен срок за изпълнение, но липсата на този реквизит не обосновава недействителност на договорите. Към договорите са приложени актове за първоначално обследване състоянието на предложената за ремонт техника, подробно техническо предложение и ценова оферта за извършване на ремонта, както и констативен протокол за извършен ремонт.

Независимо от наличната документация, описана по-горе, настоящия съдебен състав приема извода на приходната администрация за липса на реално осъществени доставки на услуги поради недоказване на наличния у доставчиците кадрови и материален ресурс за осъществяване на фактурираните доставки. От предмета на приложените договори за възлагане се установява, че в случая се касае за извършване на специфични ремонтни дейности (по отношение на договорите с „Шато Марен 93“ ЕООД), които безспорно изискват наличието на кадрова обезпеченост от съответните специалисти с необходимите познания в областта на поддръжката и ремонта на специфична техника, свързана с винопроизводството. Аналогично и по отношение на договора с „Агро Ленд 600“ ЕООД, предвид наличието на договорени специфични дейности освен обикновеното почистване на канализационните системи – доставка на биоензимен препарат и посяване на колонии от живи микроорганизми (непатогенни бактерии) за разграждане на органични отпадъци предполага наличието да професионално подготвени и технически грамотни кадри, които да осъществят тези специфични дейност. От описаната по-горе фактическа обстановка безспорно се установява, че дружествата доставчици, към ревизирания период не са разполагали с назначени по трудов договор лица с необходимата техническа подготовка за осъществяване на описаните в договорите за възлагане специфични дейности. В хода на ревизионното производство, от името на доставчиците са представени част от изисканите документи, в т.ч. и граждански договори, сключени между доставчиците и определени физически лица, в които граждански договори, като предмет са посочени дейности идентични с тези по договорите за възлагане. Анализът на тези граждански договори, на първо място показва липсата на място на извършване на възложената работа. Доказателствената стойност на гражданските договори, сключени между доставчика „Шато Марен 93“ ЕООД и П. Н. М. и Л. М. К. изцяло е оборена от саморъчните декларации на двете лица, в които безпротиворечиво е заявено, че и двамата не са работили за „Шато Марен 93“ ЕООД и не са подписвали никакви договори. По аналогичен начин лицата З. Й. З. и Р. А. К., за които се твърди, че са извършвали дейностите по почистване на канализационни шахти и дезинфекция от името на „Агро Ленд 600“ ЕООД не са били установени, поради което, достоверността на приложените граждански договори не е удостоверена по безспорен начин. Предвид горното, правилни и обосновани се явяват изводите на органа по приходите, съгласно които неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че неговите доставчици са разполагали с персонал, който да извърши документираните услуги. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от извършените служебни справки в ИС на НАП е установено, че липсват и данни за подадени от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД справки по чл. 57 и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения (в т.ч. и по граждански договори) физически лица.

В подкрепа на становището за нереалност на фактурираните доставки на услуги се явява и липсата на надлежни доказателства, както за използвани от страна на доставчиците на различните видове и количества материали, резервни части, дезинфектанти, консумативи и др. (упоменати в констативните протоколи и спецификация), така и за реално вложен труд от сочените за изпълнители физически лица. Наличните в преписката документи (представени от лицата в хода на ревизията) не съдържат необходимата информация нито за начина на придобиване от страна на доставчиците и съответно разпореждането с упоменатите в констативните протоколи и спецификацията резервни части (лагери, ремъци, ел. двигател, редуктор, турбини, уплътнители, втулки, семеринги, масла, грес и др.), почистващи препарати и дизенфектанти, нито за начина на получаване, натоварване, транспортиране и разтоварване на тези резервни части и консумативи; за материално отговорни лица, и т.н. Обстоятелството, че дружествата доставчици не са били открити на декларираните от тях адреси и не е извършена проверка в счетоводствата им прави невъзможно проследяване на относими към доставката на процесните услуги факти и обстоятелства, касаещи придобиването, заприхождаването, транспортирането и др. на ползваните резервни части, материали и консумативи. 

Извън горното, следва да се отчете и обстоятелството, че за да се приеме, че документираните от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД услуги са действително изпълнени от тях, следва доставчиците да разполагат, както с необходимите материали, резервни части, дезинфектиращи препарати (каквито доказателства, както се посочи по-горе липсват), така и с инструменти и технологично оборудване за извършването на ремонтните и дезинфекционни дейности. Необходимо е също доставчиците да разполагат със собствени или наети транспортни средства за превоз на материали, техника и инструменти, собствени или наети помещения за съхранение на тези материали, така и с квалифициран персонал (нает по трудови или граждански правоотношения) за изпълнение на ремонтните дейности и т.н. Такива доказателства липсват в административната преписка. Липсват и данни, че въпросните услуги са извършени от подизпълнители.

В текста на чл. 71, т. 1 от ЗДДС е указано, че за да ползва право на данъчен кредит, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от закона. От своя страна, в разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, законодателят е регламентирал, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице, чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.

В случая, не е спорен факта, че ревизираното дружество притежава издадени от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД данъчни документи (фактури), в които данъка е посочен на отделен ред, както и това, че фактурите са отразени в отчетните регистри на страните по доставките и в подадените от тях СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Спорно е действителното изпълнение от доставчиците на документираните от тях към РЛ услуги. В този смисъл следва да се има предвид и обстоятелството, че  фактурата, като вид счетоводен документ, използван в случая да докаже изгодни за получателя факти, се ползва с доказателствена сила доколкото съответства на останалите събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Фактът, че издадените от „Шато Марен 93“ ЕООД и „Агро Ленд 600“ ЕООД фактури са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и осчетоводяването им е съобразено с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч.), сам по себе си не води до извод за реално извършени доставки от сочените за изпълнители търговци. Тяхното осчетоводяване доказва единствено документалното регистриране на стопански операции, но не и действителното им извършване. При липса на настъпила стопанска операция, съставеният счетоводен документ е издаден в нарушение на чл. 113 от ЗДДС. Посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие само по себе си не може да обоснове право на приспадане за получателя, а недоказаната реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице.

В хода на ревизионното производство е установено, че на доставчика „Агро Ленд 600“ ЕООД е извършена ревизия за данъчния период от 30.08.2016г. до 30.09.2017г. (в който попада и ревизирания данъчен период на „МАРАМАР“ ЕООД - м. май и м. юни 2017 г.). В резултат на извършените процесуални действия и събраните въз основа на тях доказателства, ревизиращите са приели, че липсват надлежни доказателства, ревизираното дружество „Агро Ленд 600“ ЕООД, както и предходния му доставчик „Шато Марен 93“ ЕООД да са водили системно и редовно счетоводна отчетност. В този смисъл е обоснован извод, че липсва реално извършвана стопанска дейност в ревизираните периоди, в т.ч. и по отношение на фактурираните към „МАРАМАР“ ЕООД дейности. Предвид така формулирания извод, органите по приходите са приели, че издадените от „Агро Ленд 600“ ЕООД фактури, в т.ч. и тези към „МАРАМАР“ ЕООД не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.  9, ал. 1 от ЗДДС.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е указано, че регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС сумата на данъка, но за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. По смисъла на чл. 6 от ЗДДС „стока“ е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 8 от ЗДДС - „услуга” е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани, като платежно средство.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услуга­та е извършена.

В ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС е регламентирано, че правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем, а съгласно чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС, данъкът става изискуем и за задълженото лице възниква задължение да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие, а именно на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Настоящият случай, разгледан в светлината на цитираните правни норми обосновава извод, съгласно който както жалбоподателят, така и доставчиците не са ангажирали безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки към дружеството жалбоподател. Липсват доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги; липсва яснота какво конкретно е изработено и от кого; не са ангажирани доказателства за наличен специализиран персонал за осъществяване на специфичните дейности; не е установено с какви материали и чия собственост са извършени услугите; с какви технически средства (ДМА) са извършени услугите и чия собственост са същите; материално отговорно лице предало/получило услугите, произход на вложените във фактурираните дейности материали, резервни части и препарати; транспортни средства за доставката на тези материали, резервни части и препарати. Обстоятелството, че ревизираното дружество разполага с първичен счетоводен документ не доказва, че отразените в него обстоятелства действително са осъществени. В този смисъл правилно органите по приходите са приели, че не е доказано реалното извършване на сделки между страните и са направили обоснования извод, че по фактурите, предмет на спора няма реално извършени доставки, същите не удостоверяват наличие на стопанска операция и тези фактури не могат да се ползват с доказателствена сила, дори при издаването им да са спазени всички формални изисквания на ЗСч. Само издаването на фактури и евентуалното им редовно осчетоводяване от жалбоподателя не е достатъчно, за да бъдат признати за данъчни цели при положение, че отразените в тях сделки не са били фактически извършени. След като по процесните фактури няма реално изпълнени доставки към жалбоподателя, то се налага извода, че доставчикът неправомерно е начислил данък по ЗДДС.

Съдът намира за некоректно позоваването на цитираната в сезиращата съда жалба практика на СЕС. В тази връзка, следва да се има предвид, че позоваването на практика на СЕС, а и на практика на Върховния административен съд не освобождава жалбоподателя от задължението, да установи наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. В този смисъл следва да се посочи, че първата от тези предпоставки е именно осъществяването на доставката на услугите от посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В противоречие със заявеното в жалбата твърдение, съда намира за нужно да посочи, че изводите за липса на доказателства за реално осъществени доставки не са направени въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване, а поради пълна липса на установяване на относимите за спора обстоятелства. В настоящия случай след анализ на установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства органът по приходите, правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не дават възможност за обосноваване на извод за реално извършване на фактурираните услуги от посочените във фактурите доставчици.

Предвид горното, съда приема, че независимо от факта, че „МАРАМАР“ ЕООД притежава данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, то след като тези документи не са съставени във връзка с реално осъществени доставки на услуги, по които това дружество е получател, органът по приходите правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 777,00 лв. за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. по фактура издадена от „Шато марен 93“ ЕООД и в размер на 12 550,00 лева за данъчния период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. по фактури, издадени от „Шато марен 93“ ЕООД и от „Агро Ленд 600“ ЕООД.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспорения ревизионен акт в обжалваната му част се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 1 323,40 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р. Я. П., чрез пълномощник – В. К. К. с адрес за призовки и съобщения – гр. ****, ул. „****“ №**, ет. *, офис „*****“ *** против Ревизионен акт № Р-02000217007890-091-001/21.05.2018 год., издаден от Н. К. Ж. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната му част с Решение № 160/ 25.07.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в която са установени дължимите от „МАРАМАР“ ЕООД задължения за данъци, както следва: по ЗДДС за данъчния период от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. в размер на главница 11 777,00 лева и лихва 1 115,63 лева и за данъчен период от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. в размер на главница – 12 550,00 лева и лихва 1 004,08 лева

ОСЪЖДА „МАРАМАР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9, ет. 5, представлявано от Р. Я. П., чрез пълномощник – В. К. К. с адрес за призовки и съобщения – гр. *****, ул. „****“ № **, ет. *, офис „*****“ *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 1 323,40 (хиляди триста двадесет и три лева и 40 стотинки).

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: