РЕШЕНИЕ №

                                        гр. Ловеч, 01.07.2020 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 274 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:                    

    Производството е по реда на чл.111 ал.1 във вр. с чл.101 т.7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие Атлант гр.Троян, срещу Заповед № Л-590 от 28.05.2020 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на същия е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14/четиринадесет/денонощия. 

  С оспорената Заповед № Л-590 от 28.05.2020 година на Началника на Затвора Ловеч, на жалбоподателят за нарушение на чл.96 т.3 т.4 и чл.97 т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.100 ал.1 ал.2 т.2 и т.5 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101 т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 /четиринадесет/денонощия.

  В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при редица процесуални нарушения и по същество недоказани и голословни твърдения. Твърди, че не е мотивирана, както и че ангажираните правни основания не кореспондират с наложеното наказание. В заключение се иска отмяна на оспорения административен акт, като неправилен, недоказан и незаконосъобразен.

    По делото е постъпила административната преписка, изисканите от съда данни, както и записите от видеокамерите на дата 17.05.2020 година в интервал от 15:55 часа до 16:10 часа за установяване действията по време на престоя на открито на оспорващият и на постовия надзирател. Ответника е депозирал становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

    В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично, поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна,  неправилна и недоказана. Представя писмо от 27.05.2020 година на окръжен прокурор Кирил Петров по негова жалба относно намаляване времето на престой на открито на 17.05.2020 година.  

Излага, че според заповедта, докладната записка е издадена на 28.05.2020 година. Това е същия ден, в който в друго място за лишаване от свобода е издадена и заповедта за наказанието - отново 28.05.2020 година. Твърди, че на този ден не е присъствал в ЗО Атлант – Троян, поради присъствието му в съдебна зала по адм. дело №3 и № 4 по описа за 2020 година на АдмСЛ, които съдебни заседания са проведени на 28.05.2020 година. Твърди, че не е изслушван макар такова твърдение да е направено в тази заповед, защото не вижда логика да бъдаеизслушван преди да има докладна. Неизслушването е нарушение на чл.105 ал. 1 от ЗИНЗС.  Твърди, че не е отказал да даде писмени обяснения. Твърди, че когато дошъл Л.и му казал да се прибира, го помолил за 15 секунди, които му трябвали, за да си довърши още 4 повторения след което да се облече и да вземе покупките си от лавката. Както и, че не е отказал да изпълни разпореждането. Твърди, че още от първите крачки, които направил да отиде към дрехите си, бил избутан от надзирателя.

              Ответната страна - Началника на Затвора Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява.     

              По делото са събрани писмени и гласни доказателства, веществени доказателства - записите от видеокамерите на дата 17.05.2020 година в интервал от 15:55 часа до 16:10 часа. По искане на оспорващият са разпитани като свидетели - л.св. И.А.Ц. и мл. инспектор Ч.Г.П.надзирател в ЗОЗТ „Атлант“ Троян.  

               От показанията на разпитаният по делото свидетел л.св.Ц. се установява, че на 17.05.2020 година били на открито в ЗО Атлант - Троян. Надзирателят, който бил на престоят на открито Ц. казал, че свършва времето за каре и тръгнал да се разправя на Б., защото някаква заповед за престой на открито за 1 час е свършила. Според свидетеля Ц. тръгнал да прибира Б.. Другите лишени от свобода, които били там се прибрали. След като Ц. казал да се прибират, всички се прибрали. 

      Показанията на мл. инсп. П. установяват, че по случая в спортната зала, с гирите не помни датата, бил на работа на пост № 9, когато чул разговори на висок тон и излязъл да проверя какво става. Били останали в спортна зала лишения от свобода Б. и колегата му Ц.Л.. Видял едни гири, които се строполили до колегата, вдигнал се прах. Излязъл и успял с думи да потули напрежението между тях. Успокоил нещата и се прибрал. Не е бил там, когато е възникнал спора. От приказките на колегата и на Б. разбрал, че същия е държал да си завърши серията от тренировки, а колегата му е казал, че няма време, и трябва да се прибира, т.к. изтича времето за спортна зала.  

               Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата и доказателственото средство по делото, като в тази връзка следва да се отбележи, че според прегледа на записа преди случилото се между оспорващия и постовия служител  свидетеля Ц. напуска залата, поради което в тази част се явяват недостоверни. Такива са и в частта с твърденията, че всички са наруснали залата, т.к. видно от прегледа в залата е останал посоченият от оспорващият л.св. В.С..

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното: 

              Жалбоподателят С.Б.Б. с ЕГН: ********** изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие Атлант гр.Троян, 1-ва група, с начало 02.03.2011 г..  Постъпил е на 06.10.2011 г. в Затвора град Ловеч.  Изтърпява наказание по присъда № 31 от 06.04.2012 г., постановена по НОХД № 193/2011 г. от състав на ОС – Габрово

                Видно от приложената към преписката Заповед № 1-312/17.08.2018 г. на главен инспектор Х.П.- началник сектор ЗО „Атлант“ - гр. Троян, е определен графика за разпределение на времето на лишените от свобода в първи коридор от 15.00 до 16.00 часа, като контрола по изпълнение на заповедта е възложен на дежурен главен надзирател. Л. св. Б. е настанен в първи коридор, първи етаж, спално помещение № 101 в затворническото общежитие.

               От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 17.05.2020 г. /неделя/ в 15.57 ч. на мястото за престой на открито в ЗОЗТ „Атлант“ постовият разпорежда на лишените от свобода от I-ви коридор, изведени за престой на открито за времето от 15.00 до 16.00 ч. да се прибират в групата. Всички л.св. изпълняват разпореждането с изключение на л.св.С.Б.Б., който отказъл да изпълни разпореждането. При повторното подканяне на л.св. Б. да изпълни заповедта, той демонстративно хвърля два тежки дъмбела в краката на служителя и отново отказва да се подчини. Постовият надзирател се опитва да приложи водеща техника за прибирането на л.св. Б., идва друг служител от НОС-П.. След идването му л. св. Б. се прибира в групата, но отказва да даде писмени обяснения. В тази връзка са обясненията на С., според които на 17.05.20 г. в 15.58 ч. бил седнал належанката на карето Б. бил в залата и тренирал, старшината му казал да се прибира понеже карето свършило. Тогава Б. отговорил, че няма да се прибере и продължил да тренира. Старшината му казал още веднъж, че трябва да се прибере и го помолил да изпълни разпореждането, но С. отново отказъл като му повишил тон и хвърлил дъмпелите в крата на старшината и пак не се прибрал и дошъл друг старшина, говорил със С. и накрая се прибрал /на л.10/. В докладна записка от 17.05.2020г. /на л.8/ мл.инсп. Ц.Л. докладвал, като подробно е описал  случилото се. По докладната е работил ИСДВР, който след като разговорял с Б. и прегледал записите от камерите, посочва че това е пореден случай на опит да провокира служители на НОС с поведението си. Проследявайки поведението му назад във времето л.св. извършва системни нарушения, за което са изброени заповеди.  Отразено е, че Б. отказва да даде обяснение.  Същото е отразено в Докладна записка вх. №198 /на л.8/,  в която служителя на НОС пише буквално цитирано: „Происках писмени обяснения за действията му, но категорично отказа да напише каквото и да е и ме заплаши със съд.” Приложено е писмено обяснение на л.св. В.С.. С резолюция от 22.05.20г. е отбелязано изслушване на л.св. и това, че не признава вината си.

     За допуснатото нарушение на дисциплината и реда в мястото за лишаване от свобода, с оспорената заповед жалбоподателят  е наказан на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за 14 денонощия. В същата е посочено, че поведението на л.св. Б. е такова на системен нарушител, което се установява от приложените 13 броя заповеди за дисциплинарни наказания.  

      Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства - постъпилите с дисциплинарната преписка  заверени копия от докладна записка № 198/17.05.2020г. /на л.6 от делото/ с посочените в нея двама свидетели, и в тази връзка доклада на ИСДВР от 17.05.2020г. /на л.7 от делото/, обясненията на л.св. В.С. по случая /на л.8/, наред с отбелязаното изслушване на поименно посочения лишен от свобода на 22.05.2020г. от началник  сектор ЗОЗТ Атлант, докладна записка от 18.05.20г. от завеждащият медицински център ЗО Атлант д-р П., според която Б. е прегледан и не са установени следи от насилие, които по силата на чл.171 ал.1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. Приет е като доказателствено средство оптичния носител DVD диск приложен с писмо вх.№ 248 от ответника /на който информацията е организирана в два файла/ за установяване действията по време на престоя на открито на лишения от свобода С.Б.Б. и на постовия надзирател.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.110 ал.1 от ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

               Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и прецени всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта съгласно чл.111 ал.5 от ЗИНЗС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Оспорената заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, поради което в тази връзка доводите в жалбата са неоснователни и недоказани. Издадена е от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.104  ал. 2 от ЗИНЗС - Началникът на Затвора Ловеч, видно представената по делото заповед на министъра на правосъдието. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването й. 

              Процедурата по установяване на дисциплинарното наказание е законосъобразна. Събрани са докладни за извършена проверка по случая, взети са писмени обяснения от други лица. В този смисъл административният орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението. Спазено е изискването на чл.105 ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителят.

              Наказанието наложено на л.св.Б. е затова, че е нарушил разпоредбите на чл.96 т.3 т.4 и чл.97 т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.100 ал.1 ал.2 т.т.2, 5 от ЗИНЗС - не е спазвал установените за тях правила, разпореждането на съответнвото длъжностно лице, както и забраната за неупражняване на психическо насилие.

              Според чл.100 ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

               Съгласно чл.100 ал.2 т.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята: неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответното длъжностно лице.

      По силата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, като чл. 97 т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие.

     Анализа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че е осъществил описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение. Безспорно се установява, че на 17.05.2020 г. в 15.57 ч. на мястото за престой на открито в ЗОЗТ „Атлант“ жалбоподателят не е изпълнил разпореденото от постовия да се прибере в групата, след престой на открито, като не е спазил установените правила, отказъл е да изпълни разпореждане на длъжностно лице, влязъл в спортната зала и се е държал агресивно - психическо насилие срещу когото е насочено – служителя от НОС, с които си действия/бездействия е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, поради което деянието съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100 ал.1  ал.2 т.2 т.5 от ЗИНЗС. 

               Описаното поведение обуславя предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, тъй като извършеното нарушение е такова на чл.100 ал.2 т.2, т.5 във вр. с чл 102 ал. 2 от ЗИНЗС. При безспорно установеното, че е регламентиран ред за престоят на открито, който очевидно не е спазен от оспорващият, тъй като след разпореденото прибиране от служителя на НОС влиза в спортната зала, отказва да изпълни разпореждането. При повторното изискване  от л. св.Б. да изпълни дадената заповед се държи заплашително, демонстративно хвърля два тежки дъмбела в краката на служителя и отново отказва да се подчини, наред с агресивното поведение, в съвкупност по същността си представлява психическо насилие по чл.97 т.4 от ЗИНЗС, както и неспазване на установените за л.св. правила по чл.96 т.3 от ЗИНЗС.   В този смисъл са неоснователни доводите в жалбата, че няма съответствие между посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за издаване на акта. 

    Следва да се отбележи, че мотивите на административния орган могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт / в съотв. с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ/.

    Следва да се отбележи, че изложеното в докладната записка на служителя Ц.Л. от 17.05.2020г. / на л.6 от делото/, това в обясненията на л.св.С. /л.10/ по преписката и заявеното от св.П. кореспондира с установеното при прегледа на видеофайловете от съда. Безспорно се установява, че Л.един път отива при оспорващият да разпореди прибирането му, тръгвайки да излиза се връща втори път при което Б. хвърля явно ядосано дъмпелите в краката на служителя, след което последния пристъпва към така наречената водеща техника за прибиране.

              При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващия орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, като наложеното наказание по чл.101 т.7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. В самата заповед е отбелязано и преценено от административният орган, че описаното поведение на л.св. е агресивно, като преценката е по целесъобразност. Видно от доказателствата, преди процесното наказание, на оспорващият многократно са налагани по-леки по вид дисциплинарни наказания /3 бр. за 2016-2017 г., 5 бр. за 2018 година, 2 бр. за 2019 година и 3 бр. за 2020 г. - „извънредно дежурство за поддържане хигиена” за различен срок, изолиране в наказателна килия за 5 дни/, които очевидно не са изиграли своята превантивна и възпитателна цел, при което е обоснован подходът на административният орган да пристъпи към налагане на по-тежко по вид и размер дисциплинарно такова.                

  Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновават извода, че в случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за 14 денонощия, тъй като извършеното нарушение е такова по чл. 100 ал. 2 т. 2, т.5 във вр. с чл. 102 ал. 2 от ЗИНЗС.

   Наложеното наказание е правилно индивидуализирано като е определено в предвидения от ЗИНЗС размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него.  

  Доколкото спорът за процесният престой на открито е за  няколко минути от предвидения един час престой на открито, а именно три минути според оспорената заповед и четири минути според посоченото в жалбата време, а според видеозаписа се касае за по –малко от три минути, наред със задължението на л.св. да изпълняват разпорежданията на постовите е следвало оспорващият да изпълни разпореденото му и да сигнализира горестоящият орган да предприеме законовите мерки за стриктно изпълнение на регламентираният престой на открито от един час, при установено неспазване, макар и с няколко минути. В тази връзка са предвидените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС способи за защита.  

  По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна на основание чл.111 ал.6 т.1 във вр. с чл.111 ал.5 от ЗИНЗС, а жалбата отхвърлена като неоснователна и недоказана.

  Съдът съобрази, че във връзка с искането на П., заявено в съдебно заседание за присъждане на пътни разноски за явяването му като свидетел по делото е изготвена Справка от главният счетоводител на АдмСЛ. П. е призован за свидетел по искане на оспорващият. Предвид представените от молителя документи, разходната норма на автомобила, изминалите километри и извършения разход за гориво, счетоводната справка сочи, че направените разходи за явяването на този свидетел възлизат на 13.60 лева, за които следва да бъде осъден оспорващият с решението да заплати на свидетеля,  тъй като искането е направено своевременно и доказано до посочения в справката размер.   

             Страните по делото не са претендирали за разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.

             Воден от горните мотиви и на основание чл.111 ал.6 т.1 във вр. с чл. 111 ал.5 от ЗИНЗС, съдът

             РЕШИ:

   ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-590 от 28.05.2020 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на С.Б.Б. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Атлант” гр.Троян, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.  

 ОСЪЖДА С.Б.Б. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Атлант” гр.Троян да заплати на Ч.Г.П.с ЕГН:********** с постоянен адрес: *** пътни разноски за явяването му като свидетел в размер на 13.60 /тринадесет лева и шестдесет ст./ лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.111 ал.5 от ЗИНЗС.

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: