РЕШЕНИЕ
№ 13128
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110169409 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу
А. Х. Г., Р. Х. Г. и С. С. Г. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца следните суми: сумата от 896.45 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************, аб. №
*******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 208.09 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата от 30.15 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.72 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.,
при следните квоти, както следва:
- С. С. Г. - 4/6 от общото задължение, а именно сумата от 597.63 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 138.73 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г.,
сумата от 20.11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 5.14 лв. за периода от
15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.;
- А. Х. Г. – 1/6 от общото задължение, а именно сумата от 149.41 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
1
енергия в размер на 34.68 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г.,
сумата от 5.02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.29 лв. за периода от
15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.;
- Р. Х. Г. – 1/6 от общото задължение, а именно сумата от 149.41 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 34.68 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г.,
сумата от 5.02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.29 лв. за периода от
15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. С. Г. е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и
счетоводното им отразяване. Поддържа, че се касае за имот, в който
радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като навежда
доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото
дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като
формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни
аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. Г. е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и
счетоводното им отразяване. Поддържа, че се касае за имот, в който
радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като навежда
доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото
дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като
формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни
аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Х. Г. е депозирал отговор на
2
исковата молба. Не оспорва приложените извлечения по сметки и
счетоводното им отразяване. Посочва, че фактурите от м.09.2021 г. до края на
исковия периода били платени по банков път. Поддържа, че се касае за имот, в
който радиаторите са демонтирани. Оспорва претенцията за лихва, като
навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на
ищцовото дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна
инсталация, като формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което
излага подробни аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище,
като счита исковете за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************, аб. № ******* на стойност 896.45 лв., върху която сума
ищецът е начислил мораторна лихва в размер 208.09 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 30.15 лв.,
върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 7.72 лв. за
периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за собственост на апартамент
по чл. 55 ЗПИНМ № 58 от 03.06.1970 г., том VIII, дело 1458/1970 г. се
установява, че Х.Я.Г. е придобил собствеността върху апартамент ******* на
жилищен комплекс „*********. От представеното удостоверение за
3
наследници с изх. № РИЛЦ22-ТД26-799 от 27.04.2022 г. издадено от Столична
община се установява, че Х.Я.Г. е починал на 14.02.2006 г., като е оставил за
наследници по закон: С. С. Г.– съпруга, А. Х. Г. – син, и Р. Х. Г. – син. С оглед
на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Видно от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ №
58 от 03.06.1970 г. Х.Я.Г. и С. С. Г. са придобили в режим на СИО процесния
имот. Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. №
РИЛЦ22-ТД26-799 от 27.04.2022 г се установява, че Х.Я.Г. е починал на
14.02.2006 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН
ответниците Р. Х. Г. и А. Х. Г. е придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а
С. С. Г. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно
основание по силата на нотариалния акт от 03.06.1970 г. вече притежава 1/2
ид. ч. от процесния имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост. Ответниците следва да
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните
от тях идеални части, а именно Р. Х. Г. 1/6, А. Х. Г. 1/6 и С. С. Г. 4/6. По силата
на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител.
В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения
свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от
собствеността на процесния имот, поради което ответникът Р. Х. Г. следва да
отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия
или за сумата от 149.40 лв., ответникът А. Х. Г. за 1/6 част от общия размер
или за сумата от 149.40 лв., а ответникът С. С. Г. за 4/6 част от общия размер
или за сумата от 597.63 лв., в които размери следва да бъдат уважени
предявените искове.
Неоснователни са оплакванията на ответниците във връзка с отмяната на
формулата приета в т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от
ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., с решение № 1037 от 10.02.2025
г. на ВАС по адм. д. № 85/2024, доколкото по аргумент от чл. 195 от АПК,
законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на
съдебното му отмяна по реда на АПК. Дори и същият да бъде отменен, той ще
намери приложение, тъй като отмяната няма да има обратно действие, т. е., тя
ще намери приложение в разглеждания случай.
С оглед наведеното възражение на ответниците за погасяване на
процесните задължения поради плащане преди завеждане на делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че ответниците
били заплатили преди подаване на исковата молба суми в общ размер на
783.52 лв., като вещото лице посочва конкретните дати, на които е платено,
фактурите, по които е платено, както и дали е заплатена топлинна енергия и
или дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че на 31.07.2021 г. били
издадени кредитни известия, с които били сторнирани прогнозните
задължения по фактурите от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на
4
1282.79 лв., като била издадена една обща фактура, в която била начислена
сума за реално консумирана топлоенергия за същия период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. в общ размер на 808.96 лв. Също така на 31.07.2022 г. били
издадени кредитни известия, с които били сторнирани прогнозните
задължения по фактурите от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в общ размер на
1075.68 лв., като била издадена една обща фактура, в която била начислена
сума за реално консумирана топлоенергия за същия период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. в общ размер на 604.02 лв. В открито съдебно заседание вещото
лице уточнява, че за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.,
януари, февруари, март и април 2022 г. сумите по прогнозните фактури били
заплатени. Всички плащания в размер на 783.52 лв. били погасили
задължения през периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в т. ч. и
представените разписки за извършени плащания, фактури и приетата съдебно-
счетоводна експертиза и изявленията на страните, следва да се приеме, че по
делото ответниците са погасила чрез плащане дължимите от тях суми за
отоплителния сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 783.52 лв. и
доколкото за стойността на реално консумирана топлоенергия за същия
период е в общ размер на 604.02 лв. към която сума е прибавена сумата от
319.22 лв., представляваща доплащане от изравняване от м.08.2021 г. до
м.08.2022 г., то за този периода дължима за топлинна енергия се явява сумата
от 139.72 лв. Съгласно заключението за отоплителния сезон от от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. не били извършвани никакви плащания и реално консумирана
топлоенергия след извършване на корекция поради приспадане от цена
възлизала на сумата от 755.55 лв. С оглед на гореизложеното незаплатената
стойност на топлинната енергия за целия процесен период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 895.27 лв.
В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения
свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от
собствеността на процесния имот, поради което ответникът Р. Х. Г. следва да
отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия
или за сумата от 149.21 лв., ответникът А. Х. Г. за 1/6 част от общия размер
или за сумата от 149.21 лв., а ответникът С. С. Г. за 4/6 част от общия размер
или за сумата от 596.84 лв., в които размери следва да бъдат уважени
предявените искове, а в останала част до пълния претендиран размер следва
да се отхвърлят.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 207.97 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран искът да бъдат
отхвърлен. Ответникът А. Х. Г. следва да отговора за сумата от 34.66 лв.,
ответникът Р. Х. Г. следва да отговора за сумата от 34.66 лв. ответника
ответникът С. С. Г. следва да отговора за сумата от 138.64 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
5
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на незаплатената услугата за дялово разпределение
възлиза на 30.15 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на
всеки един от ответниците А. Х. Г. и Р. Х. Г. за сумата от по 5.02 лв., а по
отношение на ответника С. С. Г. за сумата от 20.10 лв. Действително след като
ответниците не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
6
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 7.72 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението на ответниците за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът се счита за предявен на 21.11.2024 г. и при прилагане на
изложените по-горе принципи част от задълженията за процесния, а именно за
периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г. биха били погасени по давност. В
същото време настоящият състав съобрази извършеното плащане
осъществено с разписка от 13.12.2021 г., в което е посочено, че се плаща по
конкретна фактура № ********* от 30.09.2021 г.в, която изрично е посочен на
периода, по които се плаща, а именно от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., поради
което доколкото имаме плащане към кредитор с посочване на конкретна
фактура, по която се плаща с посочен определен размер на задължението,
както и посочен целия период на задължението, то плащането представлява
признание по смисъла на чл. 116, бук. „а“ ЗЗД. Което признание е прекъснало
давността, поради което нямаме погасени по давност задължения за топлинна
енергия за м.09.2021 г. Стойността на общото задължение, което се явява
погасено по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на сумата от
782.15 лв. Предвид изложеното съдът намира, че непогасени по давност са
задължения за главница в размер на 113.12 лв., като ответникът А. Х. Г. следва
да отговаря за сумата от 18.85 лв., Р. Х. Г. следва да отговаря за сумата от
18.85 лв., а ответникът С. С. Г. следва да отговаря за сумата от 75.41 лв.
Погасени по давност са и вземанията за мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 20.11.2021 г. на обща стойност 15.92 лв. Също така с
7
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 180.94 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на
непогасените по давност задължения за лихва дължими от ответника възлиза
на 27.03 лв., като А. Х. Г. следва да отговаря за сумата от 4.50 лв., Р. Х. Г.
следва да отговаря за сумата от 4.50 лв., а ответникът С. С. Г. следва да
отговаря за сумата от 18.02 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.10.2021 г. на стойност 23.19
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 6.96 лв., за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022
г., като ответникът А. Х. Г. следва да отговаря за сумата от 1.16 лв., Р. Х. Г.
следва да отговаря за сумата от 1.16 лв., а ответникът С. С. Г. следва да
отговаря за сумата от 4.64 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в двете производства, като ищецът претендира
сумите от 150 лв. държавна такса в исковото производство, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 200 лв. депозит за вещо лице. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 57.94 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответниците имат право на разноски. Ответникът Р. Х. претендира сумата от
350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора на
страната следва да се присъди сумата от 304.92 лв. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед на частичната неоснователност на
исковата претенция процесуалния представител на ответницата А. Х. Г. следва
да се присъди сумата в размер на сумата от 261.36 лв. адвокатско
възнаграждение, а на процесуалния представител на ответницата С. С. Г. на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди
сумата от 261.36 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. К. Б., да заплати на ЮЛ, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление ***************, по предявените искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 75.41 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 18.02 лв. за периода от 21.11.2021 г. до
30.11.2023 г., сумата от 4.64 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 75.41
лв., до пълния претендиран размер от 597.63 лв., ведно със законна лихва от
8
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2021 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 18.02
лв., до пълния претендиран размер от 138.73 лв., както и за периода от
15.09.2021 г. до 20.11.2021 г., иска за главница за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 4.64 лв., до пълния претендиран размер от
20.11 лв., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането,
както и за периода от 01.11.2020 г. до 30.10.2021 г., както и иска за сумата от
5.14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА А. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Р. Д., да заплати на ЮЛ, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление ***************, по предявените искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 18.85 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в *************, аб. № *******, ведно със законна лихва от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 4.50 лв. за периода от 21.11.2021 г. до 30.11.2023
г., сумата от 1.16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 18.85 лв., до
пълния претендиран размер от 149.41 лв., ведно със законна лихва от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2021 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 4.50
лв., до пълния претендиран размер от 34.68 лв., както и за периода от
15.09.2021 г. до 20.11.2021 г., иска за главница за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 1.16 лв., до пълния претендиран размер от 5.02
лв., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както
и за периода от 01.11.2020 г. до 30.10.2021 г., както и иска за сумата от 1.29 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***************,
чрез адв. Р. Д., да заплати на ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление ***************, по предявените искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 18.85 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *******, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 4.50 лв. за периода от 21.11.2021 г. до 30.11.2023 г., сумата
от 1.16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 18.85 лв., до
пълния претендиран размер от 149.41 лв., ведно със законна лихва от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2021 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 4.50
лв., до пълния претендиран размер от 34.68 лв., както и за периода от
15.09.2021 г. до 20.11.2021 г., иска за главница за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 1.16 лв., до пълния претендиран размер от 5.02
лв., ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както
и за периода от 01.11.2020 г. до 30.10.2021 г., както и иска за сумата от 1.29 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.01.2021 г. до 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
9
***************, чрез адв. К. Б., А. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Р. Д. и Р. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Р. Д., да заплатят на ЮЛ, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление ***************, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 57.94 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на Р. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Р. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
304.92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на адв. К. П. Г.-Б., САК сл. № ********** със
съдебен адрес ****************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 261.36 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата С. С. Г. пред
СРС в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на адв. Р. Л. Д., САК сл. № ***************със
съдебен адрес ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 261.36 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата А. Х. Г.
пред СРС в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10