№ 10870
гр. С, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110138914 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от Т-В ЕАД с ЕИК: **** и адрес: гр. В,
УЛ.МГ 9 срещу Р. Г. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В, УЛ.СХ 1, вх.Б, ап.15, общ. В, обл.
В за сумата 5294,36 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. за топлоснабден имот на адрес:
гр. В, ул. "СХ" №1, вх., Б, ап. 15, ведно със законна лихва за период от 19.10.2021 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата 735,34 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 31.12.2018 г. до 04.10.2021 г.
Ищецът претендира ответникът да дължи заплащане на дължимата цена за топлинна
енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация в процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва исковата молба. Прави възражение, че
ответницата не е потребител на топлинна енергия и страна по облигационно отношение с
ищеца. Оспорва в цялост количеството доставена до имота топлинна енергия и нейната
стойност. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, приложима в рамките на процесния
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й.
Ищецът претендира, че ответницата е клиент на топлинна енергия. В негова
доказателствена тежест /за което указания изрично са му дадени със съобщения му проект за
доклад по делото/ е да установи, че в рамките на процесния период между него и
ответницата е съществувало облигационно отношение. В производството ищецът не
ангажира надлежни доказателства, с които да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелства, водещи до възникване на валидно възникнало облигационно отношение с
ответницата, а именно – същата да е собственик на топлоснабдения имот, респ. вещен
ползвател или да е сключила договор за доставка на топлинна енергия за този имот с ищеца.
Представените по делото справка за неплатени фактури и дължими лихви и изравнителни
сметки за топлоенергия не са от естество да установят, че ответницата е титуляр на правото
на собственост, на ограничено вещно право на ползване или че е облигационен ползвател по
отношение на процесния недвижим имот, макар и в тях като титуляр на абонатния номер да
е посочено лице с идентични имена с тези на ответницата – Р. Г. Х..
Предвид изложеното съдът намира, че събраните в производството доказателства не
установяват обстоятелства, от които би могло да се приеме за доказано твърдението на
ищеца за възникване на облигационна връзка с ответницата, по силата на която за нея да е
възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия, доставена до посочения имот.
Липсват надлежни доказателства, от които да се установява възникване в полза на
ответницата както на право на собственост върху процесния имот, така и на вещно право на
ползване, респективно не се установява и същата да е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 ЗЕ в рамките на процесния период. Не са налице и доказателства, които
да установяват сключване на договор за доставка на топлинна енергия за този имот между
2
ищеца и ответницата.
С оглед изложеното съдът намира за недоказано възникването на облигационна
връзка между страните, поради което и претенциите на ищеца спрямо ответницата за
заплащане на доставяна до имота топлинна енергия се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
С оглед неоснователност на главния иск поради недоказаност на облигационна
връзка между страните, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна
лихва.
По разноските
При този изход на спора, ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на
разноски, но такива не се претендират. С оглед отхвърляне на претенциите в пълните им
предявени размери на ищеца, който прави искане за разноски, такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т - В“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. В, ул. „МГ“ № 9 срещу Р. Г. Х. , ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С, ж.к. „С“, бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 35, установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване дължимост
на сума в размер на 5294,36 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. В,
ул. „СХ“ № 1, вх. Б, ап. 15, ведно със законна лихва от 19.10.2021 г. до изплащане на
вземането, както и на мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 04.10.2021 г. в размер
на 735,34 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.01.2022 г. по ч.гр.д. № 64371/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3