Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Русе, 24.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, двадесет и шести октомври, през две хиляди и седемнадесетата, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлиян Стаменов
ЧЛЕНОВЕ : Милена Пейчева
Ралица
Герасимова
с участието на секретар Ева Димитрова, в присъствието на прокурор
Стелиян Грозев, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело
№ 270/2017 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия А.И.Ш. е обжалвал присъда № 8/20.02.1917 г. по н.о.х.д. № 293/2016 г. на БРС, с която е
ангажирана наказателната отговорност на подзащитния
му за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК - управляване на моторно превозно
средство без свидетелство за такова право по ЗДвП, извършено в едногодишен срок
след като е бил наказван за такова нарушение по административен ред с влязъл в
сила надлежен акт и същият е осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и 600 лв.
глоба. Конкретизирани са оплаквания за материална
и процесуална незаконосъобразностна присъдата, както
и за явна несправедливост на определеното наказание по изложени съображения.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, както и алтернативно за смекчаване на санкцията до законоустановения
минимум.
Жалбата е процусално
допустима, като подадена от легитимен и оправомощен
за това правен субект – страна в процеса /защитникът на подсъдимия/ - при
спазване на законоустатновените срок, форма и ред.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, като е
развита с допълнителни доводи, обвързани и с доказателствени
искания, касащи както съставомерността
на процесното деяние, така и годността на подсъдимия
да носи наказателна отговорност, а именно:
1/ В първото въззивно съдебно заседание, след
доклада и даване ход на делото е направено възражение за недоказаност на
обективния съставомерен признак процесното
деяние да е извършено в едногодишен срок от лишаването на дееца от право на
управление на МПС, тъй като процесното наказателно
постановление не било влязло в сила- В тази връзка е жалбоподателят е
представил и изискал нови писмени доказателства относно предизвиканото от него
производство по възстановяване на срока за обжалване на това наказателно
постановление, в хода на цялото му развитие при Беленски районен съд и след
това при А.;
2/ В следващо съдебно заседание е поискано назначаване на съдебнопсихиатрична-психологическа
експертиза за изследване на вменяемостта на подсъдимия към момента на процесното деяние и в хода на производството против него,
базирано на представени от защитника преписи от епикриза
от ДПС-Б., изрично удостоверяваща страданията му от умствена изостаналост,
умерена степен, както и от съдебно-психиатрична експертиза от същата болница, с
която е било прието, че поради това негово заболяване, а също и симптомна епилепсия, не е могъл да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си през 2006 г., за когато
му било вменено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК /кражба на дървесина/, т.е.
бил невменяем и следователно наказателно неотговорен, и впоследствие в хода на
наказателното производство психичното му състояние го поставяло в невъзможност
да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни обяснения по
тях.
Прокурорът счита, че жалбата не е основателна. По направените допълнителни доказателствени искания е счел, че са основателни.
След като
Доколкото и двете групи от обстоятелства касаят съставомерни
обективни и субективни признаци на престъплението, вменено на подсъдимия, както
и поначало годността му като наказателно отговорно /вменяемо/
физическо лице
исканията са уважени, като в настоящата въззивна инстанция
съдебното следствие е
възобновено и са
събрани всички искани писмени
доказателства, а именно:
по съставомерния
обективен признак процесното упревление
на МПС да е извършено след лишаването на дееца от такова право по административетн ред с влязло в сила НП
препис от жалба от А. И. Ш. /подсъдимия/ с искане за възстановяване на
срока за обжалване против процесното наказателно
постановление за налагане на лишаването му право да управлява МПС по
административен ред но РС-Б.с формулирани твърдения, че постановлението не му е
било връчвано и искане за възстановяване на срока, заведенса
при РПУ-Д. на 26.05.2017 г.;
писмо изх. № 1275/14.06.2017 г. от РС-Б., удостоверяващо, че в образуваното
производство по чл. 186 от НПК Беленският
районен съд с определение № 104/13.06.2017 г. е отказал възстановяването на
срока за обжалване, с приложени
препис от жалбата с искането за възстановяване на срока,
препис от разпореждане № 413/8.06.2017 г.,
препис от протокол на съдебното заседание по същото дело от 13.06.2017 г.,
съдържащ и протоколното определение;
писмо от РС-Б.изходящ № 1571/12.07.2017 г., удостоверяващо обжалването на
този отказ от подсъдимия и изпращането на делото по негова частна жалба в
Русенския административен съд,
препис от частната жалба на подсъдимия против отказа за възстановяване на
срока за обжалването на процесното наказателно постановление;
служебни справки от АС-Русе относно висящността и
движението на производство там и накрая
препис от определение № 15/17.10.2017 г. по ч.к.а.н.д № 188/2017 г., с
което е оставена без уважение частната жалба на подсъдимия, с което
постановения отказ за възстановяване на срока да обжалва процесното
наказателно постановление, с което му е наложено по административен ред
наказание лишаване от право да управлява МПС, предхождащо процесното
му престъпно деяние, е влязло в сила.
Наред с горепосочените
по исканията свързани с психичното
състояние и вменяемостта на подсъдимия в хода на
възобновеното съдебно следствие във въззивната инстанция са приети като писмени
доказателства заверени от защитника на подсъдимия преписи от Епикриза изх. № № 843/3.04.2017 г. от Държавна психиатрична
болница-Б.и Съдебно-писиатрична експертиза изх. № №
1013/3.05.2017 г., изготвена по ч.н.д. № 82/2007 г. на БРС, изготвени и двете
от началник отделение при същата
ДПБ-Болница-Б.д-р Л.Ц.М., с които е
удостоверено, че: в експертизата – че поради боледуване от симптомна
епилапсия, умствена изостаналост умерена степен и характеропатия не е могъл да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си през 2006 г., за когато
му било вменено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК /кражба на дървесина/, т.е.
бил невменяем и следователно наказателно неотговорен, и впоследствие в хода на
наказателното производство психичното му състояние го поставяло в невъзможност
да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни обяснения по
тях, а видно от епикризата след това освидетелствуване обвиняемият тогава Ш. е бил настанен и
лекуван в ЗПС –Б.от 26-и март до 2-и април 2-7 г. с диагноза ,умствена изостаналост
умерена степен и характеропатия, но вече без
припадъци докато е в отделението. Най-сетне
по искане на защитника на подсъдимия и в съответствие с императивното
изискване по чл. 144 ал. 1 т. 4 от НПК за ангажиране на специални - експертни
знания - при съмнение относно неговата вменяемост
в хода на възобновеното съдебно следствие във въззивното
производство е назначена, изслушана и приета комплексна
съдебно-психиатрична-психологическа експертиза по въпросите за вменяемостта на
подсъдимия и неговата годност да възприема и възпроизвежда адекватно фактите,
респ. да се защитава пълноценно в настоящото производство. По комплекса от тези
въпроси експертизата е дала заключение, което не е оспорено от страните, че подсъдимият
страда от заболяване по смисъла на международната класификация на болестите -
десета ревизия, а именно посттравматичен мозъчен синдром и лека умствена, но
не са нарушени качествено годностите му и нивото му на интелектуален дефицит не
отговаря на визираните в закона прояви на „умствена изостаналост“ по см. на чл.
33 от НК. Същият към момента на процесното деяние
и впоследствие, в хода на наказателното производство е могъл да разбира
свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.
При устните състезания във въззивното
производство подсъдимият и защитникът му поддържат изцяло жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата не е основателна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие
по съществото на делото, че
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционният съд е
приел следното:
Подсъдимият, български гражданин, без постоянна месторабота, с метоживеене в с. Д.. обл. е бил
осъждан четири пъти за престъпления от общ характер по чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 пр.
3 и 5 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 63 от НК/квалифицирана
кражба чрез взломяване, употреба на техническо
средство и в съизвършителство с други лица/, 194 ал.
1 /кражба, чл.235 ал. 6 /незаконна сеч/,
чл. 343б /управление на МПС след употреба на алкохол/343в от НК /управление на
МПС в едногодишен срок от лишаването му от такова право по административен ред,
като е търпял и ефективни наказания лишаване от свобода. Налагани са му
многобройни наказания и за други нарушения по ЗДвП /видно от приложената справка
от МВР на л. 6-7 от досъдебното производство общо 22 пъти/.
В инкриминирания период подсъдимият не притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС, тъй като същото му било надлежно отнето и лишен от
съответното право за предходни нарушения. За поредното извършено от него
нарушение на ЗДвП,
с Наказателно постановление №
16-4569/10.05.2016 г. на Началника на РУ на МВР - Д.,
Рус. обл., влязло в законна сила на 8.06.2016 г.,
подсъдимият бил наказан по
административен ред с 300 лв. глоба за извършеното от него на 6.04.2016 г.
нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това че управлявал
МПС без да има притежава свидетелство за такова право. Това наказателно
постановление му било лично връчено на
31.05.2016 г. в РУ-Б.от свидетеля К.-МЛПИ, в присъствието на св. Николов –
ПИ – РУ-Б., при което подсъдимият лично положил подписа си в разписката за получаването и му било разснено за какво нарушение е санкциониран. След това,
на 26.10.2016 г. подсъдимият
отново управлявал лек автомобил, собственост на
трето лице, в с. Б., Рус. обл., при което деянието
било разкрито от патрулиращите по график на същото време и място полицейски
служители - св. Василев и св. Д.. След отвеждането му в полицейското управление,
бил изготвен и надлежно връчен на подсъдимия препис от Акт за установяване на
административното нарушение /АУАН/ с подробно описание на времето, мястото и
начина на извършване на нарушението. Там, в присъствие и на св. Д., подсъдимият
лично положил подпис за нарушител в акта и записал
„Не“ в графата за възражения.
Тази фактическа обстановка е установена въз основа на изчерпателен и
прецизен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, при спазване
на действуващите и приложим процесуални правила и е
изцяло обоснована, поради което се възприема от въззивната инстанция. Доводите
на жалбоподателя за непълнота на доказателствата не намират опора в материалите
по делото. Всъщност гласните /показания на св. В. Д., К., Н.Аи
писмени доказателства са напълно противоречиви по всички относимите
обстоятелства - деянието на подсъдимия, предходното му наказване по
административен ред за управление на МПС без да притежава свидетелство за
такова право, съставомерния срок по-малко от една
година и осъзнаването че управлява МПС по вменения му от обвинението начин. Както
правилно, подробно и напълно издържано правно логически е съобразил и изложил в
мотивите си първоинстанционният съд, доказателствата
по делото не оставят съмнение по обстоятелствата за връчването, респ. знанието
от страна на подсъдимия, за наказването му по административен ред с
горепосоченото наказателно постановление, предхождащо съставомерното
деяние. Същото се отнася и до обстоятелството, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила при залавянето му от горепосочените полицейски служители
– св. В.и Д., които са имали непосредствен визуален и личен контакт с
автомобила и подсъдимия в този момент, с изложени подробни и достоверни детайли
защко именно са го спрели за проверка и как е станало
всичко. Противно на доводите по жалбата показанията на връчителя
на проценсното наказателно постановление са напълно
достоверни, вкл. и с проявеното от свидетеля старание да е прецизен във
възпроизвеждането единствено на това което със сигурност си спомня след
изтеклия значителен период и ноторно известния голям
обем на работата по изготвянето и връчването на този вид административни актове.
Единственото оспорване от страна на подсъдимия, че не той, а брат му е
управлявал автомобила, обяснимо дублирано от показанията на последния като
свидетел, всъщност не визира противоречие с показанията на останалите
свидетели, вкл. полицаите, тъй като, очевидно спекулативно, подсъдимият твърди
това за период преди процесната проверка, а за
непосредствения им контакт и проверката на полицейските служители поддържа,
както и брат му, че и двамата не се намирали в автомобила. Разговаряли с трети
лица, а полицейските служители насила ги били вкарали в автомобила и обвинили
неоснователно подсъдимия в процесното деяние. Тезата
е несъстоятелна и се опровергава от всички доказателства по делото, поради
което правилно е отхвърлена от БРС.
Наред с изложеното, по формулираните във въззивната инстанция допълнителни
доводи, съобразно гореизложеното
вменяемостта и годността да се защитава на подсъдимия е установена по несъмнен
начин по експертен път, с обхващане на историята на психичното му здраве и
предходните му контакти с психиатри и психолози от изслушаната тук и неоспорена
комплексна експертиза, а
предхождащото инкриминираното деяние наказателно постановление е влязло в
сила така както се посочи, като надлежно връчено на подсдимия
и влязло в сила и не са допускани и извършвани производства по ревизирането му.
При правилна фактическа установеност
и
при стриктно спазване на
процесуалните правила
и от материалноправна гледна точка законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че с процесното си деяние той е осъществил
изцяло съставомерните признаци на състава и го е
признал за виновен по вмененото му
обвинение по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това
че на 26.10.2016 г., в с. Б., Рус. обл. управлявал
моторно превозно средство – л.а. марка В.без свидетелству
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за такова нарушение
по административен ред с влязло в сила Наказателно
постановление № 16-4569/10.05.2016 г. на Началника на РУ на МВР - Д., Рус. обл, в сила от 8.06.2016 г.
Въззивната инстанция споделя
изцяло и останалите съждения и доводи на
БРС от фактическа и правна страна, които следователно не е нужно да се
преписват тук.
Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанието.
Същото е в размер около, малко под средата, предвидена в закона, който, при
многобройните предходни осъждания на подсъдимия, проявеното упорство във
вършене на престъпления, очевидната липса на целения от чл. 36 от НК поправително-превъзпитателен ефект от
предходните му осъждания и липсата на каквито и да признаци за него стремеж за
социализация като работа, семейство и пр. социални ангажименти в никакъв случай
не е несъразмерно тежък.
При липса и на други основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда и съобразно изложеното окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/20.02.1917 г. по н.о.х.д. № 293/2016 г. на БРС –
трети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.