РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр. Добрич, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20243200500385 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от Й. С. Б., ЕГН ********** и С. Й. Л., ЕГН **********, двете
от гр. Добрич, ***, чрез адвокат М. В., въззивна жалба с вх.№
9969/20.05.2024г., уточнена с молба вх.№ 7250/13.11.2024г. и след частично
оттегляне по чл. 264, ал. 1 от ГПК, срещу решение № 382 от 02.05.2024г. по
гр.д.№ 16/2023г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, в която е
отхвърлен искът им срещу Е. К. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***; Д. Б. Б.,
ЕГН **********, гр. Добрич, ***; Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, *** и
Т. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, за делба на гараж № 2, с
административен адрес: гр. Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 72624.624.7743.2.2 по КККР на града, одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект, на 04.10.2016г., с предназначение: гараж в
сграда, който попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2.
Въззивниците намират решението за неправилно и незаконосъобразно -
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Районният съд не очертал правилно правните спорове, с които бил
сезиран и не определил правната им квалификация, като следствие на това не
разпределил напълно и правилно тежестта за доказване между страните по
делото, не се произнесъл по молба с вх.№ 2894/09.02.2024г. Липсата на
1
предявен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС в доклада и
непостановяването на отделен диспозитив по него определяло решението като
непълно и в проява на отказ от правосъдие. Съдът не посочил за доказването
на какви факти допуска гласните доказателства. Не тълкувал и не обсъдил
доводите на страните и всички събрани доказателства отделно и в съвкупност,
поради което неправилно приел, че ищците не са доказали придобиването на
право на собственост върху гаража на основание чл. 79 от ЗС. Съдът вменил в
тежест на ищците да посочат правната квалификация на исковите претенции
за обезщетение за ползване и не постановил определение по кой иск
прекратява производството и кой иск ще разглежда във втората фаза на
делбата, което възпрепятствало организирането на защитата на ищците.
Отправено е искане решението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от Е. К. Б. и Т. Б. Б., чрез адвокат В. К.. Въззиваемите считат
решението за правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба
срещу него за неоснователна. Настояват за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Въззиваемите Д. Б. Б. и Д. Б. Б. не са подали отговор на жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от активно легитимирани лица,
имащи правен интерес от оспорване на решението, чрез надлежно
упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на дата 20.05.2024г.), с
начало 07.05.2024г., когато е връчено решението на обжалващите, и край
21.05.2024г.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противните страни и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич,
в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, по предявени от Й. С. Б. и С. Й. Л. срещу Е. К. Б., Д. Б. Б., Д. Б.
Б. и Т. Б. Б., допустими искове за делба на два имота, находящи се в гр.
Добрич, на ***: 1) апартамент № **, на втори етаж във вход *** на сграда с
идентификатор 72624.624.7743.1, състоящ се от две стаи, столова, кухня,
тоалетна и коридор с площ от 85, 53 кв. м., ведно с избено помещение № 4 със
застроена площ от 20, 32 кв. м., таванско помещение № 4 със застроена площ
от 13, 47 кв. м., както и 3, 912 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, което жилище представлява самостоятелен обект с
идентификатор 72624.624.7743.1.8; 2) гараж № 2 с идентификатор
72624.624.7743.2.2 и площ от 18 кв.м. – самостоятелен обект в сграда
72624.624.7743.2, двете сгради построени в ПИ 72624.624.7743.
Ищците са твърдяли, че недвижимите имоти са съсобствени между
страните по делото, като съсобствеността е възникнала по наследяване от
2
общите им наследодатели - Д. Й. К., починала на ***г. и Д. Б. К., починал на
***г. и прехвърлителни сделки. Относимо към правата на съсобствениците
върху гаража (предвид предмета на въззивното производство), в исковата
молба са изложени твърдения, че страните и наследодателите им не
притежават документ за собственост. Гаражът бил построен в ПИ
72624.624.7743 като допълващо застрояване към жилищната сграда заедно с
другите член-кооператори в ЖСК преди 1995г. и наследодателите им го
придобили по давност в режим на СИО, тъй като са го владели постоянно,
непрекъснато и необезпокоявано, от построяването му до смъртта си, като
след това владението продължило от наследниците им (страните по делото).
По реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 от ГПК и по указания на въззивния съд
ищците са пояснили чрез подадени няколко уточняващи молби, че след
отчуждаване на собствен на наследодателите недвижим имот по реда на ЗТСУ
(отм.), те били обезщетени с апартамент в новопостроената сграда от ЖСК
въз основа отстъпено право на строеж. През 1992-93г., без учредено право на
строеж, член-кооператорите построили в поземления имот гаражи и от тогава
наследодателите им упражнявали фактическа власт като свой върху гаража с
идентификатор 72624.624.7743.2.2. Същият бил нанесен в КККР, одобрени
със заповед № РД-18-15/12.05.2005г. и като собственик бил записан Д. Б. К..
Ищците отпочнали процедура по извършване на обстоятелствена проверка за
установяване правото си на собственост, в хода на която представили
декларация, в която Община Добрич и Областният управител удостоверили,
че гаражът не е общинска, съответно държавна собственост.
В отговора на исковата молба ответниците Е. К. Б., Д. Б. Б. и Т. Б. Б. са
изразили становище, че гаражът следва да се допусне до делба при квоти от ½
за ищците и ½ за тях. Ответницата Д. Б. Б. е настоявала за отхвърляне на иска
срещу нея поради извършения отказ от наследството на баща й Б. Г. Б.,
съгласно удостоверение изх.№ 785/13.05.2021г., издадено от ДРС.
С постановеното решение № 382/02.05.2024г. е допусната делба на
жилищния имот – апартамент (в която част решението не се обжалва) и е
отхвърлен искът за делба на гаража, в която част спорът е отнесен пред
въззивния съд. Неотносими към правилността на решението в тази част са
оплакванията във въззивната жалба, че районният съд не е включил в доклада
предявения от ищците установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съответно
не е разпределил доказателствената тежест и не се е произнесъл по него, както
и, че районният съд не се е произнесъл по молба с вх.№ 2894/09.02.2024г., а
изискал от ищците да дадат правна квалификация на заявената от тях
претенция. Това е така, защото липсата на разглеждане и произнасяне по един
иск или искане определя съдебния акт като непълен и пътят за защита на
страните по делото в този случай е очертан от разпоредбата на чл. 250 от ГПК.
От този процесуален способ ищците не са се възползвали (така и изрично
уточнение с молба вх.№ 7250/13.11.2024г.), а наред с това от протокола от
съдебното заседание на 15.02.2024г. се установява, че молбата на ищците с вх.
№ 2894/09.02.2024г. е докладвана от съда и конкретизирана от самите ищци
3
като предявен иск за сметки, чието поставяне на разглеждане е дължимо от
съда във втората фаза на съдебната делба.
Установено е по делото, че Д. Й. К. е починала на ***г. и е оставила
наследници: съпруг Д. Б. К. и двама сина - Б. Г. Б. и Й. Д. Б.. Д. Б. К. е починал
на ***г. и след смъртта му призовани към наследяване са: синът му Б. Г. Б. и
внучката му С. Й. Л. – по право на заместване по чл. 10 от ЗН като дъщеря на
починалия на дата ***г. неин баща Й. Д. Б. (син на Д. Б. К.). Б. Г. Б. е починал
на ***г. и е оставил наследници от първи ред: съпруга Е. К. Б. и деца Д. Б. Б.,
Д. Б. Б. и Т. Б. Б.. Д. Б. Б. се е отказала от наследството на своя баща (така
удостоверение, изд. от Районен съд – Добрич и установяващо вписан на
13.05.2021г. отказ от наследство в особената книга на съда). Частта на Д. Б.
уголемява дела на всеки от останалите трима наследници - Е. К. Б., Д. Б. Б. и
Т. Б. Б. – чл. 53 от ЗН.
От допълнително представените от ищците във въззивното
производство доказателства се установява, че със заповед № 422/16.04.1984г.
на ИК на ОбНС – Толбухин, на основание чл. 95 вр. чл. 63 и чл. 98 от ЗТСУ
(отм.) са отчуждени за кооперативно жилищно строителство по стопански
начин недвижими имоти, сред които и по т. 4 – жилище от 71 кв.м. и дворно
място от 150 кв.м., част от имот с пл.№ *** по ул. „***“, собственост на
съпрузите Д. Б. К. и Д. Й. К., които са обезщетени с едно жилище от две стаи и
кухня в ЖСК на същото място без да се прилага чл. 90 от ЗТСУ. Искането за
обезщетяване с гараж не е уважено, на основание чл. 83, ал. 3 от ЗТСУ, не
само по отношение на наследодателите на страните, а и на всички други
собственици, заявили такова. На *** е издадено разрешение за строеж №
104/14.06.1985г. Със заповед № 1159/26.08.1985г., на основание чл. 100 от
ЗТСУ (отм.), Д. Б. К. и Д. Й. К. са обезщетени с апартамент № 4, във вход А,
блок 5 на ***, за който им е отстъпено право на строеж върху държавната
земя, където е построен блокът. С нотариален акт за право на собственост №
81, том XVIIс, дело № 11247 от 22.12.1997г. на нотариус при Районен съд -
Добрич, Д. Б. К., Б. Г. Б. и Й. Д. Б. (след като Д. Б. е починала на ***г.) са
признати за собственици на апартамента, ведно с прилежащите му избено и
таванско помещение и 3, 912 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж в обеми съответно от 4/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч.
Апартаментът съставлява самостоятелен обект с идентификатор
72624.624.7743.1.8 в многофамилна жилищната сграда 72624.624.7743.1 в ПИ
72624.624.7743. Той е допуснат до делба от районния съд и решението в тази
му част е влязло в сила.
В кадастралната карта в поземлен имот 72624.624.7743 е нанесена и
сграда 72624.624.7743.2, в която са обособени самостоятелни обекти (гаражи),
в т.ч. и гаражът с идентификатор 72624.624.7743.2.2 с площ 18 кв.м., записан
според кадастралните регистри като собствен на Д. Б. К.. В декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка на осн. чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС, подадена от
Й. С. Б., от Областна администрация гр. Добрич е удостоверено, че
4
самостоятелен обект 72624.624.7743.2.2 на *** в гр. Добрич не е държавна
собственост; от Община Добрич е удостоверено, че обектът не е общинска
собственост, намира се в сграда (гаражи), построена без учредени вещни
права.
Според обясненията на ответницата Е. К. Б., съпруга на Б. Г. Б. от 1986г.,
жилищната сграда била построена през 1985-1986г., а гаражите по-късно и със
сигурност преди да почине Д. Й. К. (***г.). В апартамента живеели нейните
свекър и свекърва, за известно време тя и съпругът й Б. Б. също, а след това те
се отделили. Гаражът се използвал необезпокоявано от Д. Б. К. – той имал
ключ от него, той го поддържал, в него си прибирал колата, докато починал
през 2020г.
Пред районния съд са разпитани свидетелите С. С. и Д. Л. (съпруг на
ищцата С. Л.). Първата е съобщила да знае за спор между страните за
апартамент и гараж, намиращи се в гр. Добрич, ул. „***“. Гаражите били
разположени във формата на буквата „Г“ и след 2009г., приживе на свекъра й,
съпровождала няколко пъти Й. Б. да си оставя колата за ремонт при тях във
втория гараж. Свидетелят Л. също пояснил, че страните по делото не са в
добри отношения от 2018г. поради споровете във връзка с делбените имоти.
От съпругата си, с която се запознал през същата година, знаел, че гаражът се
ползвал от дядо й (Д. Б.).
Въз основа събраните в двете инстанции доказателства по делото е
изяснено, че в имот – държавна собственост след проведена отчуждителна
процедура по чл. 63 от ЗТСУ (отм.) и учредено право на строеж за жилищна
сграда на ***, от собствениците на апартаменти са построени извън обема на
учреденото вещно право най-късно през 1995г., в отделна сграда гаражи. По
силата на чл. 92 от ЗС, доколкото учредени вещни права за построените
гаражи не се установяват, собственик на същите е станал собственикът на
поземления имот – държавата. В последствие, на основание пар. 42 от ПЗР
към ЗИДЗОбС, Обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999г., държавният поземлен имот е
станал общинска частна собственост.
Самостоятелен обект на вещни права е строеж, който съществува
фактически (с погиването на вещта се погасява и правото на собственост
върху нея) и който отговаря на юридическите критерии за обособеност
(съобразно вида и предназначението на построеното). Безспорно е, че
сградата, в която попада гаражът, е без строителни книжа, но към настоящия
момент реално съществува и няма открита процедура за нейното премахване
(противното не се твърди и установява), поради което представлява обект на
право на собственост. Съгласно пар. 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г. (като процесния
гараж), но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред
5
одобряващите органи до 31 декември 1998г. Понастоящем (след изтичане
срока по пар. 184, ал. 2 от ПР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 65 от 22.07.2003г. и пар.
127, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 82 от 26.10.2012г.) липсва възможност
за узаконяване на незаконни строежи, независимо от времето на
построяването им и дали са се считали търпими по някои от специфичните
условия на отмененото законодателство или съобразно пар. 16 от ПР на ЗУТ.
Незаконните строежи подлежат на премахване съгласно глава ХХІ от ЗУТ.
Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи
строителна документация и за който в общините не се съхранява такава.
Законодателят обаче не е изключил незаконните строежи от обектите, върху
които могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския
оборот. Изискването на пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ за удостоверяване търпимостта на незаконния строеж в нотариалното
производство цели уведомяване на приобретателя за риска, че придобива
незаконен строеж, който може да бъде премахнат от органите на строителния
контрол или който не би могъл да ползва по предназначението, за което го
придобива. При спор за собственост на незаконен строеж е относимо
единствено дали има влязла в сила заповед по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ за
премахване на строежа. Доказателства за такава по делото няма.След като
незаконният строеж е годен обект на вещни права, същият може да бъде
придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи, в
т.ч. и по давност. В този смисъл – решение № 60144 от 25.01.2022г. на ВКС по
гр.д.№ 491/2020г., ІІ г.о.; решение № 233 от 27.11.2012г. на ВКС по гр.д. №
195/2012г., ІІ г.о.; решение № 60087 от 28.06.2021г. на ВКС по гр.д.№
3984/2020г., ІІ г.о.; решение № 280 от 06.12.2016г. на ВКС по гр.д.№
2394/2013г., ІV г.о.
Относно правилата за придобиване по давност на имоти – частна
държавна и общинска собственост следва да се съобразят пар. 1 от ЗДЗС и
решение № 3 от 24.02.2022г. на Конституционния съд по к.д. № 16/2021г. В
съответствие с чл. 86 от ЗС (ред. ДВ, бр. 92/1951г. и ДВ, бр. 31/1990г.) не е
било възможно имотът – държавна собственост, да бъде придобиван по
давност. С влизане в сила на 01.06.1996г. на сега действащата редакция на
разпоредбата, свеждаща забраната за придобиване по давност до имоти,
публична държавна или общинска собственост, имотът – частна държавна, а
после на осн. пар. 42 от ПЗРЗИДЗОС (обн., ДВ, бр. 96/1999г.) частна
общинска собственост, е станал годен обект за упражняваното от
наследодателя Д. Б. К., след смъртта на съпругата му през 1995г., давностно
владение. С нормата на чл. 7 от ЗОбС, в сила от 01.06.1996г. е въведена
законова забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост –
публична и частна, но към този момент и до влизане в сила на ЗИД на ЗОбС,
обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999г., процесния имот не е бил частна общинска
собственост, а е бил частна държавна собственост. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗОбС е изменена със ЗИД на ЗОбС, обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999г., като
според новата й редакция не могат да се придобиват по давност само имотите
6
и вещите - публична общинска собственост. Така от 09.11.1999г. отпада
законовата забраната за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост. Следователно до въвеждането на мораториума (01.06.2006г.) не е
действала забрана за придобиване на гаража по давност. Един ден преди да
бъде завършен необходимият по чл. 79, ал. 1 от ЗС срок за придобиване на
правото на собственост от Д. Б. давността е спряла да тече, съгласно пар. 1 от
ЗДЗС. Първоначално наложеният само до 31.12.2011г. мораториум за
придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост,
е неколкократно удължаван. Последното удължаване до 31.12.2022г. е прието
с пар. 1 от ЗИЗС (обн., ДВ бр.7/19.01.2018г.), а в пар. 2 е посочено, че
изменението влиза в сила на 31.12.2017г., т.е придадено е обратно действие на
разпоредбата. С решение № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. на КС на РБ
разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС и на пар. 2 от ЗРЗИЗС са обявени за
противоконституционни. Що се отнася до придаденото с пар. 2 обратно
действие на удължаването на срока до 31.12.2022г., в решението на КС е
прието, че то отнема вещноправния ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. и засяга вече
придобити права - право на собственост. Отнесено към фактите по делото,
това означава, че, след като към 01.06.1996г. Д. Б. е бил във владение на
процесния гараж, продължило до смъртта му на ***г., и при съобразяване на
разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС и решението на Конституционния съд, то на
02.01.2018г. в негова полза е изтекъл необходимият за придобиване по давност
десет годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС (в този смисъл определение №
50434/27.10.2022г. на ВКС по гр.д.№743/2022г.,І г.о., решение № 50080 от
26.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021г., II г. о.; решение № 50141 от
25.04.2023г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021г., I г.о.). Безспорно е установено по
делото, че най-късно от 1995г. Д. Б. К. е използвал втория гараж като свой
(прибирал си в него колата, имал ключ, грижел се за него) до смъртта си през
2020г. без ничие противопоставяне. Когато фактическата власт е установена
след извършено строителство в чужд имот без учредено право на строеж, то тя
съставлява именно владение върху чуждата (по приращение) вещ.
Твърдението на ищците, че Д. Б. К. и Д. Й. К. се придобили гаража в
съпружеска общност по силата на упражнявано от двамата като съпрузи
давностно владение не е основателно, защото придобиването по давност на
държавни имоти до смъртта на Д. К. през 1995г. не е било допустимо, съгласно
чл. 86 от ЗС (ред., ДВ, бр.92/1951г. и ДВ, бр. 31/1990г.). По време на
действието на тази разпоредба фактическата власт върху имот не може да
бъде третирана като давностно владение поради съществуващата обща
забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти,
респективно владение не може да бъде присъединено от наследниците на Д.
К. (така и ТР № 3 от 14.02.2018г. по т.д.№ 3/2017г., ОСГК на ВКС; решение №
7 от 24.02.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4147/2013г., ІІ г.о.). Доказателствата по
делото недвусмислено сочат, че само Д. Б. К. е имал ключ и е ползвал гаража
до смъртта си (обясненията на Е. Б., показанията на свидетеля Д. Л., който
7
знае за това от своята съпруга /внучка на Д. Б./, както и показанията на
свидетелката С. С., която придружавала Й. Б., за да остави колата си на
ремонт).
Предвид горното, към 02.01.2018г. Д. Б. К. е бил собственик на гаража
на основание продължилото повече от 10 години непрекъснато, явно и
спокойно владение (така решение № 68 от 02.08.2013г. на ВКС по гр.д.№
603/2012г., І г.о.; решение № 6 от 2010г. на ВКС по гр.д.№ 2760/2008г., І г.о.).
Той е манифестирал собственическите си намерения върху гаража, който е
ползвал и стопанисвал необезпокоявано. Придобивната давност е способ за
придобиване на вещно право, който има действие спрямо всички и
легитимира новия собственик за такъв спрямо всички, не само спрямо
определено лице, а именно – досегашния собственик. Персонифицирането на
същия не е елемент от фактическия състав на владението като фактическо
състояние. Позоваването на настъпилите материално-правни последици на
давностното владение (чрез процесуалните средства на предявен иск,
противопоставено възражение или снабдяване с констативен нотариален акт),
когато не е направено приживе от владелеца, може да бъде осъществено от
неговите наследници, с действие от момента на изтичане на нормативно
определения десетгодишен срок (така ТР № 4 от 17.12.2012г. по т.д.№ 4/2012г.
на ОСГК на ВКС). Ето защо и при приложение нормата на чл. 69 от ЗС е
завършен фактическият състав на придобивната давност - установено в
период по-дълъг от 10 години, считано от 01.06.1996г., постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение, поради което и към
датата на откриване на наследството му (***г.) гаражът е бил част от неговото
имущество, преминало по наследяване към ищцата С. Й. Л. (по право на
заместване по чл. 10 от ЗН като дъщеря на починалия на дата ***г. неин баща
Й. Д. Б., син на Д. Б. К.) с дял от ½ ид.част и Б. Г. Б. с дял от ½ ид.част. След
смъртта на последния и извършения отказ от наследството му от дъщеря му Д.
Б., неговите права са преминали към наследниците му – съпругата му Е. К. Б.
и децата му Д. Б. Б. и Т. Б. Б., с равни дялове от по 1/6 ид.част.
Искът на С. Й. Л. за делба на гаража е основателен срещу Е. К. Б., Д. Б.
Б. и Т. Б. Б. с квоти, посочени по-горе, съответно е неоснователен срещу Д. Б.,
тъй като след извършения от нея отказ от наследство, тя не участва в
съсобствеността. Неоснователен е и подлежи на отхвърляне и искът за делба
на Й. С. Б., тъй като само дъщеря й – ищцата С. Й. Л., има наследствени права
по право на заместване по чл. 10 от ЗН, но не и преживялата съпруга на
починалия преди наследодателя Д. Б. К. негов наследник Й. Д. Б..
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, в
които: е отхвърлен искът за делба на гаража, предявен от С. Й. Л. срещу Д. Б.;
е отхвърлен изцяло искът за делба на гаража, предявен от Й. С. Б.. Решението
следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът на С. Й. Л. за делба на
гаража срещу Е. К. Б., Д. Б. Б. и Т. Б. Б. и вместо него този иск следва да се
уважи.
8
Когато делбеното производство се е развило като спорно и се е стигнало
до сезиране на въззивната инстанция, във въззивното производство
отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл. 78 от
ГПК (така определение №34 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1320/2019г., I
г.о.). Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят само в полза на
въззивницата С. Л., която чрез жалбата си постига допускане делба на
процесния имот с нейно участие като съделител. Въззивницата Й. С. Б. няма
право на разноски, тъй като подадената от нея жалба е изцяло неоснователна
Двете въззивници са внесли държавна такса в размер на общо 40 лв., от която
поради частичното оттегляне на жалбата им и частичното уважаване на
жалбата само на С. Л., в полза на последната и в тежест на Е. К. Б., Д. Б. Б. и Т.
Б. Б. следва да се присъдят 10 лв. Д. Б. не дължи разноски.
Въззиваемана Д. Б. има право на разноски, дължими от двете
въззивници, но такива тя не е направила. Въззиваемите Е. К. Б., Д. Б. Б. и Т. Б.
Б. имат право на разноски само от Й. С. Б.. Само въззиваемата Е. К. Б. е
заплатила възнаграждение за адвокатска защита във въззивното производство
в размер на 800 лв. То не е прекомерно, в каквато насока се възразява от
въззивниците, защото кореспондира на фактическата и правна сложност на
делото и е значително по-малко от предвиденото минимално възнаграждение
от 1500 лв. в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, отчетено само ориентир за
възнаграждението за адвокатския труд. Поради основателност на жалбата на
С. Л., но неоснователност на жалбата на Й. Б., последната следва да й заплати
част от разноските за адвокатска защита. Разноски въззиваемата страна не е
поискала при прекратяване на въззивното производство в частта на решението
относно делбата на апартамента поради оттегляне на жалбата, нито е
отправила искане за допълване на прекратителното определение, поради което
и с решението не могат да й се присъдят. Дължимо е обаче адвокатско
възнаграждение по частично позитивния за въззиваемата резултат, а именно
поради отхвърлянето на жалбата на Й. Б.. От платеното възнаграждение в
размер на 800 лв. половината (400 лв.) следва да бъде зачетено за защита по
иска за делба на гаража и половината от него, т.е. сумата от 200 лв. следва да
бъде присъдена в полза на въззиваемата Е. К. Б. и в тежест на въззивницата Й.
Б..
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 02.05.2024г. по гр.д.№ 16/2023г. по
описа на Районен съд – Добрич в частта, в която, е отхвърлен искът на Й. С. Б.,
ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, за делба на гараж № 2, с
административен адрес: гр. Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 72624.624.7743.2.2 по КККР на града, одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
9
засягащо самостоятелния обект, на 04.10.2016г., с предназначение: гараж в
сграда, който попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2, срещу Е.
К. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***; Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич,
***; Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, *** и Т. Б. Б., ЕГН **********, гр.
Добрич, ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 02.05.2024г. по гр.д.№ 16/2023г. по
описа на Районен съд – Добрич в частта, в която, е отхвърлен искът на С. Й.
Л., ЕГН **********, от гр. Добрич, ***, за делба на гараж № 2, с
административен адрес: гр. Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 72624.624.7743.2.2 по КККР на града, одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект, на 04.10.2016г., с предназначение: гараж в
сграда, който попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2, срещу Д.
Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***.
ОТМЕНЯ решение № 382 от 02.05.2024г. по гр.д.№ 16/2023г. по описа на
Районен съд – Добрич в частта, в която е отхвърлен искът на С. Й. Л., ЕГН
**********, от гр. Добрич, ***, за делба на гараж № 2, с административен
адрес: гр. Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ 72624.624.7743.2.2 по КККР на града, одобрени със Заповед № РД-18-
15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект, на 04.10.2016г., с предназначение: гараж в сграда, който
попада в сграда с идентификатор №72624.624.7743.2, срещу Е. К. Б., ЕГН
**********, гр. Добрич, ***; Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, *** и Т. Б.
Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на делба на недвижим имот, находящ се в гр.
Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
72624.624.7743.2.2 по КККР на града, с предназначение: гараж и площ от 18
кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор 72624.624.7743.2 и
предназначение: хангар, депо, гараж, построена в ПИ 72624.624.7743, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, между
съделители с квоти: С. Й. Л., ЕГН ********** – ½ ид.част, Е. К. Б., ЕГН
********** – 1/6 ид.част, Д. Б. Б., ЕГН ********** - 1/6 ид.част, Т. Б. Б., ЕГН
********** - 1/6 ид.част.
ОСЪЖДА Е. К. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***; Д. Б. Б., ЕГН
**********, гр. Добрич, *** и Т. Б. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, да
платят на С. Й. Л., ЕГН **********, двете от гр. Добрич, ***, разноски за
държавна такса във въззивното производство в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Й. С. Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, да плати на Е. К.
Б., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, разноски за процесуално
представителство във въззивното производство в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
10
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11