№ 120
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Катя К. А.а
в присъствието на прокурора Радослав Богомилов Лазаров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600111 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД №260062/2020 г. на ВРС,
5-ти състав, постановена на 27.10.2020 г., с която подсъдимият М. Г. Г. е признат за
невиновен по обвинението за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК – на 16.03.2014 г. в
гр.Варна, да е причинил средна телесна повреда на В. К. КР., изразяваща се в прободно-
прорезно нараняване в лявата гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежащата
мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб, с последвал излив на 1 литър кръв в
лявата плеврална кухина, лезия на горния лоб на левия бял дроб, обусловило разстройство
на здравето временно опасно за живота; излив на значително количесто кръв в лявата
плеврална кухина – левостранен хемоторакс, обусловил разстройство на здравето временно
опасно за живота, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан, както и е отхвърлен
предявения граждански иск за неимуществени вреди.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП /в последствие оттеглен/, с
който се предлага отмяната на присъдата, като се иска подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно
ефективно в условията на затвор. След запознаване с мотивите на постановената присъда
прокурорът от ВРП е оттеглил протеста, като счита, че последната е правилна и
законосъобразна. С определение 71/15.02.2021г. ВОС намира, че оттеглянето на подадения
протест е направено своевременно и от легитимна страна, поради което и предпоставките за
прекратяване на въззивното производство са налице, но само по отношение на оттегления
1
протест, тъй като срещу присъдата е депозирана и въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец, по която съдът дължи произнасяне.
Частният обвинител и граждански ищец В.К. обжалва присъдата на ВРС чрез
повереника си адв. Й.Д.. В подадената жалба и в допълнителната жалба се навеждат доводи
за необоснованост на присъдата и се моли същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за виновен, а също така да се уважи предявеният граждански иск. Моли изложените
аргументи в пледоарията по същество в с.з. пред първа инстанция да се считат като част от
допълнителната жалба, а така също и становището на ВРП по оттегления протест. Посочва
като безспорно обстоятелството, че в периода на разследването показанията на свидетелката
Б.Н. са манипулирани, а така също и промяната в обясненията на подсъдимия М.Г. по
отношение на факта дали свидетеля П.М. си е служил с нож по време на инцидента.
Позовава се на първоначално дадените на ДП показания, респ. обяснения на посочените
лица, както и на тези на св. Д. К.а и М.К., като непротиворечиви по отношение на
обстоятелството, че пострадалият е посочил подсъдимия като лице, което му е причинило
нараняванията. Твърди, че годността на приложеното веществено доказателство дървен крак
следва да се преценява от съда при съблюдаване противоречията в показанията отнасящи се
до него /къде е намерено и от кого/. Не споделя доводите на съда за евентуално причиняване
на телесното увреждане на пострадалия от св. М. и изключва вероятността за
самонараняване. В съдебното заседание поддържа подадената жалба и допълнителната
жалба към нея.
В съдебното заседание прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв. Н.. Моли за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба, като намира обжалвана присъда за
законосъобразна, обоснована и съответна на установените по делото фактически положения.
Моли съдът да потвърди присъдата поради недоказаност на обвинението по несъмнен
начин. В последната си дума подсъдимият моли съда да потвърди присъдата на ВРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните по
делото доказателства, извършената на осн. чл.313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка прецени, че въззивната жалба е неоснователна.
В атакуваната присъда, постановена след като делото веднъж е било върнато от ВОС
на ВРП, е прието, че подсъдимият М. Г. Г. е невинен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Като се запозна с делото въззивният съд прие за безспорно установена следната
фактическа обстановка, която не се различава от тази приета от първоинстанционния съд, а
именно:
2
Подсъдимият М. Г. Г. и свидетелката Я.Х. Г.а били съпрузи и имали две деца.
Семейството живеело в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 404, вх. 7, ет. 3, ап.31.
Техни съседи и приятели били свидетелят П.М. и свидетелката М.В.К., които живеели в
същия блок в съседния вход – вх. 8, ет. 8, ап. 72, като апартаментът бил собственост на
родителите на свид. М.К. – свидетелите Д. М. К.а и В. К. КР.. В апартамента те живеели
заедно – св. П.М., М.К., Д. К.а и В.К.. Св. П.М. и св. М.К. живеели на семейни начала от
около 11 години, като от съвместното си съжителство имали дъщеря. През годините се
случвало да се разделят и отново да се събират. Двете семейства поддържали добри
приятелски отношения, ходили си на гости, децата им си играели. Подс. М.Г. и св. П.М. и
В.К. били в добри отношения. Г. и М. се познавали от деца и работили заедно в автомобилен
сервиз.
През месец февруари на 2014 година П.М. и М.К. отново се разделили. Установило се,
че от началото на годината М.К. и подс. М.Г. поддържали любовни отношения. Това
породило негативни емоции между двете семейства. В следствие на това се стигнало до
физическа саморазправа между двете жени – св. М.К. и св. Я. Г.а. Близките на св. М.К. и
подс. М.Г. искали да прекратят връзката им и за това търсели контакти помежду си.
На 16.03.2014 г. подс. М.Г. не се прибрал в апартамента, а отишъл да пренощува във
вила, намираща се в местността „Балъм Дере“ в гр. Варна, която била собственост на св.
П.П., който парцел се ползвал от подсъдимия М.Г., за да отглежда кучетата си /питбули/.
Двамата се познавали от фитнес клуба в комплекса, където св. П. работел. М.Г. отишъл във
вилата, като имал уговорка с М.К., ако може и тя да отиде. На същата дата св. П.М. и св.
В.К. решили да потърсят подс. М.Г., за да поговорят с него относно връзката му с М.К..
Двамата разбрали от съпругата на подс. Г. св. Я. Г.а къде се намира той, а именно, че е във
вилата в местността „Балъм дере“ в гр. Варна. След 22:00 ч. на 16.03.2014 г. св. М. и св. К.
тръгнали с лек автомобил БМВ с рег. № В 5848 СМ, собственост на М. и се отправили към
вилата, в която се намирал подс. М.Г.. Те взели със себе си и св. Б.М.Н. – приятелка на М.
К., която стояла на предната дясна седалка в автомобила. На задната седалка, където стоял
св. В.К. се намирал тъмен на цвят, объл дървен крак от масичка с дължина около 40-50 см.
Времето било ясно и студено. Луната била във фаза пълнолуние. Мястото около вилния
имот не било осветено, като единствен източник на светлина били слаби светлини, идващи
от съседни имоти. Къщата, където се намирал подс. Г. била тъмна, тъй като към 22:30 часа
той си бил легнал. Св. М. паркирал автомобила на около 20 м. разстояние от вилата на Т-
образно кръстовище, като самата постройка се намирала в ляво. След това той и св. В.К.
слезли от колата, а св. Б.Н. останала вътре на затворени прозорци и изгасени фарове.
Автомобилът бил паркиран с лявата си част към вилата. Вратата на оградата се затваряла
само със синджир, който се поставял на гвоздей. Свидетелите М. и К. се приближили до
оградата и започнали да викат подс. Г.. Кучетата, които се намирали в двора се разлаяли, но
подсъдимият не се показал. През това време подс. Г. се събудил и се обадил по телефона на
св. В.А. – негов приятел и му казал веднага да отиде при него. Св. М. и св. К. след като подс.
3
Г. не се показал решили да се връщат и тръгнали обратно към колата. В този момент подс.
М.Г. излязъл на пътя и потърсил обяснение от св. П.М. защо е дошъл и защо не му се е
обадил по телефона и тръгнал към него. Тримата мъже се скарали и се стигнало до
физически сблъсък между тях. В следствие на него подс. Г. получил силен удар с твърд
предмет в областта на лявата челюст, а св. В.К. получил наръгване в лявата гръдна половина
с остър предмет. След като св. К. установил, че кърви, притиснал раната с ръка, казал на М.
да тръгват и двамата тръгнали към автомобила, а св. Б.Н. излязла от автомобила, за да му
помогне. Св. М. и св. Н. закарали пострадалия К. в Спешен център МБАЛ Света Анна Варна
АД, където лекарски екип му оказал първа помощ, след което бил настанен в отделение
„Гръдна хирургия“, където на 17.03.2014 г. му била извършена операция и на 20.03.2014 г.
бил изписан.
Подс. Г. след случилото се се обадил отново на св. А. и му казал да го чака на
бензиностанция Петрол в ж.к. Владислав Варненчик. Двамата се срещнали там, където
оставили автомобила на подс. М.Г. и отишли с автомобила на св. А. в Трето РУ на МВР,
където Г. съобщил за инцидента, като от там били изпратени в Спешен център МБАЛ Света
Анна Варна.
Настоящият въззивен състав подкрепя ВРС по отношение на направените от него
изводи, че така повдигнатото обвинение е останало недоказано по безсъмнен и категоричен
начин.
Фактите и обстоятелствата, описани по-горе, съдът е изяснил основно чрез гласните
доказателствени средства и съпоставени с изводите на вещите лица по СМЕ относно
механизма и последиците от травмите, получени от св. В.К. и подс. М.Г.. Описал е
поотделно всяко едно от свидетелските показания, посочил е защо в някои части те не са
кредитирани, както и част от обясненията на подсъдимия.
Като е изпълнил задълженията си за анализ на доказателствата съгласно чл. 14 от
НПК, съдът е приел за недоказано, че подсъдимия е нанесъл средна телесна повреда на К.,
изразяваща се в прободно-прорезно нараняване в лявата гръдна половина, ангажиращо
кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб,
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота; излив на значително
количество кръв в лявата плеврална кухина – левостранен хемоторакс, обусловил
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Основният въпрос по делото, въз основа на който е изграден оспорвания от
жалбоподателя правен извод е как пострадалият е получил нараняването и дали то е
резултат от действията на подсъдимия М.Г..
От гласните доказателствени средства, заключенията по изготвените по делото СМЕ,
приложената медицинска документация и другите дказтелства по делото се установява, че
св. В.К. и подс. М.Г. са получили описаните травматични увреждания, но не може да се
4
направи категоричен извод по отношение на обстоятелствата кой ги е причинил и с какъв
предмет – въпроси от съществено значение за решаването на делото. По отношение
нараняването на св. К. вещото лице излага, че описаното нараняване е резултат на удар с
или върху предмет с остър връх и режещ/режещи ръб/ръбове, реализиран в лявата гръдна
половина в посока отпред назад. Относно травмите, получени от подсъдимия, вещото лице
излага, че същите са резултат на удар с или върху твърд предмет с цилиндрична форма,
притежаващ изразен ръб, реализиран със значителна сила. Поради това и Районният съд
след направения анализ на дказателствения материал по делото достига до извода, че
травмите са получени по време на инцидента, но не е установено кой ги е причинил и с
какъв предмет, което се подкрепя и от настоящия въззивен състав.
Свидетелските показания в тази насока са противоречиви и от тях не може да се
направи категоричен извод по тези въпроси. По отношение на показанията, дадени от
свидетеля А. ВРС правилно е преценил, че същите не следва да се кредитират изцяло поради
констатираните противоречия в тях. Взето е предвид и отношението в което се намира
свидетеля с подсадимия – че двамата са приятели. Тези показания правилно са кредитирани
в частта, в която се излага, че след инцидента двамата са се срещнали на бензиностанция
Петрол в ж.к. Владислав Варненчик и от едната страна на лицето на подсъдимия била силно
надута и той му казал, че е бил нападнат от П. и В.. Двамата отишли да подадат сигнал за
инцидента в Трето РУ на МВР, от където ги изпратили в спешен център на МБАЛ Света
Анна за оказване на медицинска помощ на подс. Г., след което той бил задържан в Трето РУ
на МВР. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от останалите доказателства по
делото. В частта, в която свидетелят описва намирането на вещественото доказателство –
дървен крак от маса показанията са противоречиви /относно мястото, където е намерен,
неговото състояние и т.н./ и не следва да се кредитират както и ВРС правилно е преценил.
Свидетелят първо твърди, че го е намерил сам в двора на вилата, а след това твърди, че
заедно с подсъдимия намерил две парчета от дървен крак надолу по улицата извън имота.
Няма други данни по делото, от които може да се направи извод с кой точно предмет е бил
нанесен ударът на подс. Г., поради което и това обстоятелство остана недоказано в хода на
процеса.
По отношение на нараняванията, получени от св. К., дадените в хода на процеса
показания също трябва да се преценяват, като се вземат предвид отношенията между
свидетелите и констатираните противоречия. Първоинстанционният съд правилно е
констатирал, че показанията на св. В.К. следва да се преценяват с оглед на факта, че същият
е страна в наказателното производство и е пряко заинтересован от изхода на делото, като
съобразява разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК. Правилно са кредитирани показанията на
този свидетел в частта относно обстоятелството, че инцидента между тримата мъже е станал
на пътя между Т-образното кръстовище и вилата, където се намирал подсъдимия и че при
този инцидент е получил описаните наранявания в лявата гръдна половина. Тази част от
показанията се потвърждава и от другите доказателства по делото. ВРС не е кредитирал
показанията в частта, в която се твърди, че не са носили нищо в ръцете си при слизането им
5
от автомобила, като е взел предвид, че в показанията, дадени на ДП самият К. е заявил, че
предполага, че след като М. го е наръгал П. го е ударил с дървеното парче. Настоящият
състав подкрепя изцяло тези констатации.
Показанията на св. П.М. също са правилно преценени при съобразяване с разпоредбата
на чл. 121, ал. 1 от НПК, доколкото същият е пряк участник в процесния инцидент. И при
преценката на тези доказателствени средства са констатирани противоречия, като те следва
да се кредитират само в частта, че инцидента е станал на пътя между неговия автомобил и
вилата, в която се намирал М.Г..
С основание първоинстанционният съд не е кредитирал изцало, дадените от св. Б.Н.
показания като единствен свидетел-очевидец, отчитайки факта, че същата е приятелка със
св. М.К., която пък се намирала в различни близки отношения с тримата участници в
конфликта, а така също и множеството съществени противоречия в изложението на
обстоятелства от особено значение за решаване на делото. Свидетелката веднъж е давала
показания в един смисъл, а впоследствие ги е променяла и то относно съществени
обстоятелства, касаещи инцидента. Правилно ВРС е отчел, че промяната в отношенията на
св. М.К. към останалите участници в инцидента – раздялата й със св. П.М., преустановяване
на отношенията с баща й св. В.К., заживяването заедно с подс. Г. и последващата им раздяла
е довело до промяна в свидетелските показания на Б.Н. като нейна приятелка. Поради така
изложените обстоятелства показанията на тази свидетелка не могат да бъдат кредитирани по
отношение на факта дали е видяла от кого е бил наръган св. В.К..
Настоящият състав намира, както и първоинстанционният съд е преценил, че
показанията на св. М.К. също трябва да се преценяват, като се вземат предвид отношенията,
в които се намира с останалите лица. Съдът кредитира показанията й в тази им част,
подкрепяща се от показанията на останалите свидетели.
Пред първа инстанция е проведена процедура по чл. 371, т. 1 от НПК – делото е
разгледано по реда на глава 27 от НПК, т.е по реда на съкратеното съдебно следствие, като
на осн. чл. 373, ал. 1 от НПК, пред ВРС по реда на чл. 283 от НПК са прочетени протоколи
за разпит, за които е одобрено съгласие от страните на свидетелите П. Т. П. и П.К.П., чиито
показания са кредитирани внимателно, а цялостната оценъчна дейност на съда не може да
търпи критика
В обобщение гласните доказателствени средства са основен източник на информация
относно обстоятелствата какво точно се е случило по време на инцидента – как и от кого са
били причинени нараняванията на св. К.. Предвид обстоятелството, че съдът не може да
даде пълна вяра на същите тези обстоятелства останаха недоказани по безсъмнен начин. За
последното доказателствата са дотолкова противоречиви, че не е възможно да се направи
извод, че именно активните действия на подсъдимия са причина за съставомерния резултат
по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Съмнението за
6
липса на причинно-следствена връзка от действията на подсъдимия, наличието или не на
конкретно действие от негова страна, причинило нараняването или друг механизъм е бил и
изводът на първоинстанционния съд, и като законосъобразна последица от него е
оправдаването на подсъдимия по конкретното обвинение. Настоящият състав изцяло
подкрепя извода на ВРС, че в разглеждания случай повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия се крепи на предположения и е недоказано, поради което и не може да бъде
постановена осъдителна присъда, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин и не
са изяснени напълно обстоятелствата, до които се отнася обвинението.
По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, подадена чрез неговия
повереник съдът намира така наведените възражения за неоснвателни. По направения в нея
анализ на доказателствения материал по делото съдът се произнесе по-горе, като е
безпочвено и повторното обсъждане на значението на дървения крак от маса като
веществено доказателство по делото предвид обстоятелството, че съдът прие свързаните с
него обстоятелствата за недоказани по изложените по-горе съображения.
По отношение на гражданския иск настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена и в тази й част предвид обстятелствто, че
авторствто на деянието остана недоказано в хода на процеса.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата по НОХД № 1339/2020 г. на ВРС, 5-ти състав,
постановена на 27.10.2020 г., с която подсъдимият М. Г. Г. е признат за невиновен по
обвинението за престъпление по чл.129, ал. 1 от НК и е отхвърлен изцяло граданският иск.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7