Решение по дело №2780/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260323/30.06.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: П. Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 2780 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р.М.Й..

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на имот с адрес: гр. ******************, бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответника, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Той използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не била погасила задълженията си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За имот на ответника били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. Сочи се още, че на 07.02.2020 г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за долупосочената сума ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. То било уважено, но в срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 151,02 лв., от която 114,40 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.01.2017 г. до м. 03.2017 г. и 32,39 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.03.2017 г. до 29.01.2020 г., 3,39 лв. за главница, представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение и 0,84 лв. - лихва върху нея за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът оспорва исковете като неоснователи. Сочи се, че бил клиент на ищеца от края на месец март или началото на месец април 2017 г., а сумите, които се претендирали в случая, били дължими от бившия собственик на същия апартамент, който имал същия абонатен номер, но друга партида с друг номер на платец. Съгласно предствения Протокол за въвод във владение от 15.03.2017 г. от ЧСИ В. И. до тогава ответникът нямал владение върху имота и нямал правото да го ползва.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, конституирано с Определение № 260468/11.03.2021 г., счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 13.12.2016 г. на ЧСИ В. И., с рег. № 778 и с район на действие гр. София, на ответника е възложен следния недвижим имот, а именно: апартамент № 65, находящ се в гр. ******************.  

С Протокол за въвод във владение от 15.03.2017 г. на ЧСИ В. И., с рег. № 778 и с район на действие гр. София, на ответника е предаден гореописания имот, като е отстранен предишния собственик М. Й. И..

Със заявление – декларация от 05.04.2017 г. ответникът е поискал от ищцовото дружество партидата за топлоснабден имот на адрес: ж.к. ******************, с аб. № 43758 да бъде променено на негово име съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София.

По делото са представени справки от ищцовото дружество за задълженията на ответника, които съвпадат с претендираните такива в исковата молба.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1185/2020 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на изпратено по компетентност заявление с вх. № 3008604/07.02.2020 г. на СРС в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 477/02.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 16.10.2020 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са представени и Договор № 444/21.11.2001 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. ***************, Г и Д, справка за етажните собственици, Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между ищеца и третото лице – помагач, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София, публикувани във в-к „19 минути“ на 10.02.2014 г.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца и при третото лице – помагач няма платени сметки за имота на ответника през процесния период. Непогасените му задължения са в следните размери: 117,79 лв. за главница, включваща 114,40 лв. за топлинна енергия и 3,39 лв. за дялово разпределение, и 33,23 лв. законна лихва, от които 32,39 лв. върху главницата от 114,40 лв. от 17.03.2017 г. до 29.01.2020 г. и 0,84 лв. върху главницата от 3,39 лв. за същия период.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че от „Техем сървисис" ЕООД са извършвани ежемесечни отчети по общия топломер в СЕС на адрес: гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба", бл. 36, за процесния период, като от същото дружество е извършено разпределението на ТЕ за партидата на процесния имот в съответствие с нормативната уредба за периода на потребление м.05.2016 г. - м.04.2016 г. Размерът на дължимите суми към „Топлофикация София" ЕАД за топлинна енергия за абонатен № 043758, са както следва: 306,58 лв. с ДДС за периода 05.2015 г. – 04.2016 г. и 276,35 лв. с ДДС за периода 05.2016 г. – 03.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

От разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дадените в § 1 на ДРЗЕ легални определения, както и съгласно формиралата се задължителна съдебна практика, в т.ч. и Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК следва, че когато едно лице придобие собствеността или титулярството на вещното право на ползване върху топлоснабден имот, по силата на закона възниква правоотношение между него и топлопреносното дружество по договор за покупко-продажба (доставка) на ТЕ.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на описания в исковата молба имот, който е бил топлоснабден. Въпросът дали действителният ползвател на услугата е бил трето лице, не обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че между него и доставчикът е сключен изричен писмен договор за продажба на ТЕ за същия обект.

Съдържанието на така установеното правоотношение между страните е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които ги обвързват дори и без ответницата да ги е приела изрично съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставена на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и общите части.

При това положение, за да бъде уважен предявеният главен иск, ищецът следва при условията пълно и главно доказване да установи не само, че ответникът е клиент на ТЕ, а и че в абонатната станция в сградата по местонахождение на имота на ответника, има монтиран топломер, годно средство за търговско измерване, че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативната уредба, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от дружеството за дялово разпределение и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на реално доставената ТЕ. Според настоящия състав такова пълно и главно доказване не е проведено в хода на производството. Това е така, защото представените от ищеца справки и фактури са частни документи, установяващи изгодни за своя издател факти и не са подписани от другата страна, която изрично ги оспорва. Ето защо, макар и да не са лишени напълно от доказателствена стойност, те не обвързват съда и подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други доказателства. По делото не са представени от ищцовото дружество, подписани от ответника, протоколи за извършен отчет на средствата за търговско измерване, а и това не се установява от съдебно- техническа експертиза. Същото се отнася и до обема и стойността на реално доставената ТЕ през исковия период. Действително от разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването следва, че когато не е осигурен достъп за отчитане, какъвто е и настоящият случай, не е необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. По делото, обаче не се установява тези изисквания да са били спазени, не са ангажирани и доказателства за начисляване на ТЕ по компонент за битово горещо водоснабдяване на база брой обитатели, поради неосигурен достъп. Осигуряването на достъп до тези уреди е задължение на потребителя и когато той нарушава договорните си и нормативни задължения, законодателят е предвидил механизми в цитираната наредба, като средство за защита на изправната страна. За неизпълнение на това задължение от ответника, обаче също не са ангажирани доказателства.

По изложените съображения предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид тяхната неоснователност, следва да се отхвърлят и претенциите за заплащане на обезщетения за забава. Те имат акцесорен характер по отношение на главните задължения и присъждането им зависи от тяхната съдба. Доколкото съдът приема, че в случая те не съществуват, то и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото единствено ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани предвид липсата на изрично заявена претенция за тяхното заплащане и на доказателства за извършването им, в т.ч. и по ч. гр. д. № 1185/2020 г. по описа на РС – Хасково.

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. „Красно село“, ул. ”Ястребец” № 23Б, срещу Р.М.Й., ЕГН **********, адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация София” ЕАД към Р.М.Й. за сумата 151,02 лв., от която 114,40 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.01.2017 г. до м. 03.2017 г. и 32,39 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.03.2017 г. до 29.01.2020 г., 3,39 лв. за главница, представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение и 0,84 лв. - лихва върху нея за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1185/2020 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ищеца - „Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***************.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

          /П. Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.