О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 26.02.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на дванадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
98 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за
да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 121 във вр. с чл. 278, ал. 1 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД срещу Определение от
23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2003/19 г. по описа на РС-Ловеч, с което
съдът отхвърлил възражението на въззивника за местна неподсъдност на делото и
за изпращането му по подсъдност на Районен съд - София. В жалбата се сочи, че в
процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК, доколкото
ищецът няма качеството на потребител съгласно дефинитивната норма на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Твърди, че потребител може да е само физическо лице, поради което
и съобразно разпоредбата на чл. 105 във вр. с чл. 108
от ГПК компетентен да разгледа спора е Районен съд – София. Моли обжалваното
определение да се отмени, като се уважи направеното възражение относно местната
неподсъдност и делото се изпрати на компетентния съд - Районен съд – София.
В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Алфа и Омега“ ЕООД, с който се
оспорва изложеното в жалбата. Релевира се, че въззиваемото дружество е предявило исковата претенцията в
качеството си на клиент-потребител на енергийни услуги, като се е възползвало
от възможността за изборна подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК. Моли жалбата
да се остави без уважение, като обжалваният съдебен акт се потвърди изцяло.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в предвидения
в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок - определението е получено от жалбоподателя
на 10.01.2020 г., а жалбата е подадена на 15.01.2020 г. /видно от приложената
обратна разписка, намираща се на л. 18 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е оставено без уважение направеното
възражение за местна неподсъдност на спора (чл. 274, т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното ч.гр.д. № 2003/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
намира за установено следното:
„Алфа и Омега“ ЕООД е предявило
искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
„Алфа и Омега“ ЕООД не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата в размер
на 1094,12 лв., представляваща доначислена енергия за
периода 23.04.2019 г. – 23.07.2019 г., за която сума е издадена фактура №
3241075/05.09.2019 г. Ищецът основава претенцията си на твърдението, че е собственик
на недвижим имот, за който има разкрита партида на абонат за ползване на
електрическа енергия с клиентски номер 540004302139, по която му е начислена
неправомерно допълнителна енергия за периода 23.04.2019 г. – 23.07.2019 г.
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД
се е възползвало от правото си по чл. 131 от ГПК да подаде отговор, в който е
направило възражение за местна неподсъдност на спора. В тази насока се излагат
доводи, че искът е предявен от юридическо лице, поради което не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а местната компетентност
следва да се определи по общите правила на чл. 105 във вр.
с чл. 108 от ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният
съд оставил без уважение направения отвод за подсъдност, като се мотивирал, че
дружеството-ищец е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от
Допълнителните разпоредби на Закона на енергетиката.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с
мотивите на проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по
следните съображения:
За да бъде
определен предявеният пред съд спор като потребителски, съответно за да намери
приложение изборната местна подсъдност, регламентирана в чл. 113 ГПК, следва да
се изходи от елементите на материалното правоотношение, очертано от твърденията
на страните. Спорът се характеризира като потребителски, в случаите когато
твърдяното правоотношение е породено от договор за възмездно предоставяне на
стоки или услуги, а страни по него са лицето, предоставящо характерната
непарична престация и лицето – ползвател на стоките
или услугите срещу заплащане (потребител). Посочените общи белези на
потребителския спор са изводими от легална дефиниция на понятието „потребител“, дадено в § 13, т.1 ДР на
ЗЗП. Действително, в дефинитивната норма на ЗЗП е посочено, че потребител по
смисъла на закона е физическо лице, когато то не използва предоставяните му
стоки или услуги за извършване на търговска или професионална дейност. Този закон
и посочената в него дефиниция, обаче, се явяват общи по отношение на
нормативните актове, съдържащи специална уредба на правоотношенията, възникнали
по повод предоставяне на стоки или услуги от конкретен вид – например Кодекс за
застраховането, Закон за потребителския кредит, Закон за туризма, както и
приложимия в случая Закон за енергетиката. При колизия между уредба в общ и в
специален нормативен акт, приложение намира регламентацията в специалния
нормативен акт.
Във връзка с
обхвата и приложението на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.) Върховният
касационен съд е формирал задължителна практика (т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г.
по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и Определение № 268/09.04.2010
г. по ч.т.д. № 148/2010 г. на II Т.О. на ВКС,Определение № 507 от 05.07.2011 г.
по ч.т.д. № 83/2011 г. на II Т.О. на ВКС, Определение № 837 от 26.10.2011 г. по
ч.т.д. № 127/2011 г. на II Т.О. на ВКС, Определение № 187 от 13.03.2014 г. по
ч.т.д. № 478/2014 г. на II Т.О. на ВКС и други, постановени производство по чл.
274, ал.3, т.1 ГПК), съгласно която понятието „потребител“ следва да се тълкува в широк смисъл, а изборната
местна подсъдност, регламентирана в чл. 113 от ГПК, е приложима както за потребители – физически
лица, така и за юридически лица. Макар и да е относимо
към друг специален нормативен акт, съдът намира, че посоченото разрешение е
приложимо и в настоящия случай. Това е така, защото основание за крайния извод
дава липсата на разграничение между физически и юридически лица при дефиниране
на понятието потребител в КЗ (отм.); и липсата на обусловеност на изборната
местна подсъдност от вида на потребителите.
Приложимият в
случая специален закон – ЗЕ, дефинирайки понятието „потребител на енергийни
услуги“, също не прави
разграничение между вида на потребителите – физически или юридически лица.
Съгласно § 1, т. 41
от ДР на ЗЕ „потребител на енергийни
услуги“ е краен клиент,
който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Понятието „краен клиент“ съгласно § 1, т. 27г ДР на ЗЕ е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, а съгласно § 1, т.41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ „ползвател на
мрежата“ е физическо или
юридическо лице – ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносна и/или електроразпределителна мрежа или
снабдявано от такава мрежа. В нито една от двете хипотези на § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ законодателят не
прави разграничение между физически и юридически лица, изключвайки правни
субекти от дефиницията. Това дава основание за извод, че „потребител на енергийни
услуги“ може да е както
физическо, така и юридическо лице.
В процесния случай се установи, че ищецът „Алфа и Омега“ ЕООД е изложил
твърдения, че е ползвател на предоставяната от ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД услуга – доставка
на електрическа енергия, както и че му е била начислена
неправомерно енергия за периода 23.04.2019 г. – 23.07.2019 г. Тези твърдения на
ищеца са достатъчни да очертаят качеството му на потребител на енергийни
услуги, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗЕ (юридическо лице, което купува електрическа енергия за собствено ползване
– краен клиент), а предявеният пред съда спор – като потребителски (основан на
договорно правоотношение за предоставяне на услуга – доставка на електрическа
енергия).
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2003/19 г. по описа на РС-Ловеч.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..