РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. София , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Николай Джурковски
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600425 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри състав, в открито
заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
1
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Павлина Христова и на прокурор В. , като се запозна с
докладваното от съдия Цанова в.н.ч.д. № 425 по описа за 2021 г.,като взе предвид
доказателствата по делото:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС,НО,16 състав,постановено на 17.03.2021 год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
РЕШИ:
МОТИВИ по ВНЧД № 425 /21 го по описа на САС,НО,2-ри въззивен състав.
Производството е по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА.
2
Образувано е по протест на СГП против решение на СГС по НЧД № 4548/20 год.,с което не
е предаден българският гражданин М. А. С. на компетентните съдебни власти на Република
Гърция във връзка с издадена Европейска заповед за арест за изпълнение на решение №
1864/14.11.2017 год. на Едночленен апелативен съд за тежки престъпления-
гр.Солун,Гърция,с което е бил осъден на десет години лишаване от свобода.
В протеста се поддържа,че решението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като
престъплението,за което е осъден българският гражданин представлява „трафик на хора“ и
съобразно българското законодателство се явява престъпление по чл.280,ал.2,т.4 от НК,за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.Твърди се,че
деянието би могло да се квалифицира и по чл.159б и чл.159а от НК,макар че ЗЕЕЗА не
изисква двойна наказуемост нито за трафик на хора,нито за подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване в страната.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по изложените в него
съображения.
Защитникът на исканото за предаване лице е на становище,че протестът е неоснователен,а
атакуваното решение е правилно и законосъобразно.Излага,че правилно решаващият съд е
квалифицирал деянието като такова по чл.281 от НК в редакцията му към момента на
извършването му,за което давността както за изпълнение на наказанието,така и за
наказателно преследване е изтекла.Не споделя доводите на прокурора за сочената от него
друга правна квалификация,тъй като същите са в разрез с обстоятелствата,приети от гръцкия
съд с присъдата.
Съдът ,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното:
Процесуалната хронология на делото е следната:
С решение от 17.11.2020 год. на СГС по НЧД № 3442/20 год. е допуснато изпълнение на
ЕЗА,издадена на 16.01.2019 год.на Апелативна прокуратура-Тесалоники,Република Гърция
по отношение на българският гражданин М. А. С.,като същият е предаден за изпълнение на
наказание лишаване от свобода за срок от десет години,наложено с влязло в сила решение
№1864/14.11.2017 год. на Едночленния апелативен съд за тежки престъпления-Тесалоники.
На основание чл.44,ал.7 от ЗЕЕЗА по отношение на М.С. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до фактическото му предаване на властите на Република Гърция.
С решение от 16.12.2020 год. по ВНЧД № 1357/20 год. на САС това решение е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото състав на СГС е отказал да предаде българският
гражданин М.С. за изпълнение на посоченото по-горе наказание,като е приел,че не са
налице предвидените в закона предпоставки за допускане и изпълнение на ЕЗА.Изложил е в
3
тази насока,че европейската заповед за арест е редовна от външна страна и формално са
налице условията за нейното изпълнение по чл.36,ал.1 от ЕЗА,тъй като е издадена за
изпълнение на наказание лишаване от свобода не по-малко от четири месеца,присъдата е
влязла в сила и са разяснени възможностите за възобновяване на делото поради това,че е
проведено задочно срещу осъдения С..
На следващо място съдът е констатирал,че деянието,за което е наложено наказание
лишаване от свобода,представлява престъпление и по българския НК и представлява
престъпление по чл.281 от НК в редакцията му към момента на извършване на
деянието,обн. в ДВ,бр.27 от 10.04.2009 год.Съобразил е,че настоящата редакция на
чл.281,ал.2,т.1 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК е най-близо до
престъпния състав на гръцкия НК,за който е бил осъден С.,но че тя е въведена след деянието
с изменение и допълнение на НК ,обн. В ДВ,бр.74 от 26.09.2015 год.Според решаващият
съд, към момента на осъществяване на престъплението от С.,текстът на чл.281 от НК,който
е приложим по силата на чл.2,ал.2 от НК,предвиденото наказание за това престъпление е
глоба от 1000 лв. до 8000 лв. и отново по силата на чл.2,ал.2 от НК е необходима преценка
за изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване и за изпълнение на
наказанието.
С оглед на горното съдът е приел,че е налице факултативното основание на чл.40,ал.1,т.2 от
ЗЕЕЗА за отказ за изпълнение на ЕЗА,тъй като както давностният срок за наказателно
преследване,така и за изпълнението на наказанието,е изтекъл съгласно българското
законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд според чл.4,ал.1 от НК.
Изтъкнал е в тази насока,че съгласно чл.82,ал.4 във вр. с ал.1,т.5 във вр. с чл.2,ал.2 от НК
абсолютната давност за изпълнението на наказанието глоба е три години.Съдебното
решение № 1864/14.11.2017 год. на Едночленен апелативен съд за тежки престъпления в
гр.Солун,Гърция,е влязло в сила на 14.11.2017 год.,съответно срокът за изпълнението на
наказанието по българския НК е изтекъл на 14.11.2020 год.Независимо от това съдът е
изложил аргументи,че дори и хипотетично да се приеме,че няма влязла в сила присъда
поради това,че наказателното производство срещу С. е било водено задочно и това му дава
възможност да я обжалва след предаването му с ЕЗА,срокът на абсолютната давност за
наказателно преследване спрямо него,съгласно чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.5 във вр. с
чл.2,ал.2 от НК е четири години и половина и с оглед датата на извършване на
престъплението-12.05.2015 год.,то абсолютната давност за наказателно преследване е
изтекла на 12.11.2019 год.
На последно място съдът е насочил вниманието си и към основанието за отказ по
чл.40,ал.1,т.2 от ЗЕЕЗА,като е съобразил,че по характера си то е факултативно и съдът има
право както да предаде исканото лице,така и да постанови отказ и в този смисъл е приел,че
би било грубо нарушение на принципа за справедливост да се предаде български гражданин
за изтърпяване на наказание от десет години лишаване от свобода,за престъпление,което
4
според българския НК към момента на извършването му,е било наказуемо само с глоба.
Въззивният съдебен състав намира така постановеното решение за правилно и
законосъобразно и аргументите за това са следните:
Видно е от обстоятелствата,изложени в ЕЗА,че българският гражданин М.С. е осъден за
това,че на 11.05.2015 год. в Тесалоники,в 23.00 ч.,в съучастие с Я. М.,са улеснили
излизането от гръцката територия на повече от един гражданин на трета страна-четирима
чужденци,без да се подложат на граничната проверка,предвидена в чл.5 от З.4251/2014
год.,като са действали с цел печалба и по-специално,с цел да получат сумата от 450
евро,като са превозили от Тесалоники,където са ги приели към Скопие с л.а. с български рег.
№ ********,марка „Опел Астра“,с тъмносив цвят,собственост на М.,явяващо се
престъпление по чл.129,т.5,ал.“а“ и „в“ от З.4251/2014 год. във връзка с общите разпоредби
на чл.1,5,т.12,14,16,17,18,26,т.1а,27,т.1,45,51,52,57,59,60,63,76,79,80 и 94,т.1 от гръцкия НК
,съответстващо на чл.281,ал.2,т.1 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК
в редакцията,приложима след обн. й в ДВ,бр.74/2015 год.Според този текст,който с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона и деянието е извършено чрез
използване на моторно,въздухоплавателно или друго транспортно средство и по отношение
на повече от едно лице,наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от пет до двадесет хиляди лева.
Видно е обаче,че деянието,за което С. е осъден,е извършено на 11.05.2015 год.,към който
момент съответстващата по българския НК разпоредба е тази на чл.281 от НК в редакцията
си от ДВ,бр.27 от 10.04.2009 год.,по силата на която, който с цел да набави за себе си и или
за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в
нарушение на закона,се наказва с глоба от хиляда до осем хиляди лева.
Като се има предвид разпоредбата на чл.2,ал.2 от НК,според която ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони,прилага се законът,който е най-благоприятен за
дееца.На плоскостта изложеното и като се има предвид,че присъдата е влязла в сила на
14.11.2017 год.то съответстващата по българския закон разпоредба е именно тази на чл.281
от НК в редакцията си към момента на извършване на деянието от осъдения,обн. в
ДВ,бр.27/2009 год. и според нея наказанието е глоба от хиляда до осем хиляди лева.
Според чл.82,ал.4 във вр. с ал.1,т.5 във вр. с чл.2,ал.2 от българския НК срокът за
изпълнението на наказанието глоба е три години и той е изтекъл на 14.11.2020 год.,а
абсолютната давност за наказателно преследване по смисъла на чл.81,ал.3 във вр. с
чл.80,ал.1,т.5 във вр. с чл.2,ал.2 от НК е четири години и половина,който е изтекъл на
11.11.2019 год. предвид визираната дата на извършване на престъплението-11.05.2015 год.
С оглед на горното и предвид правомощията на българския съд по чл.40,ал.1,т.2 от
ЗЗЕЗА,то правилна е преценката на решаващият съд,че принципа за справедливост би бил
5
нарушен при предаване на българският гражданин за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода за срок от десет години за деяние,което към момента на извършването му е било
наказуемо по българския НК само с глоба.
Съдът не споделя доводите на представителя на САП,че деянието,за което е осъден С. може
да се квалифицира като престъпление по чл.159а и чл.159б от българския НК ,тъй като
приетите за установени фактически положения с присъдата на гръцкия съд не разкриват
признаците на визираните престъпления предвид липсата на специфичната цел,изискуема се
по чл.159а от НК.Деянието не следва да се квалифицира и като такова по чл.280,ал.2,т.4 от
българския НК,тъй като обстоятелствата,изложени в присъдата също не запълват от
обективна страна състава на посочената разпоредба.
По така изложените съображения апелативния съд потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6