Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 17.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5895 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.

Ищците Д.Б.Л. и В.С.Я. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, поради смъртта на дъщеря им Я.Д.Л., която настъпила в следствие на ПТП от 09.07.2014г. Самото пътно- транспортно произшествие се изразявало в сблъсъка между - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от водача Н. А.А.в който автомобил пътувала пострадалата и друг лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******управляван от водача Т.Д.Т.. Според ищците, от двамата водачи допринесъл поравно за настъпването на вредоносния резултат, тъй като всеки осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, допринасящо в еднаква степен за реализирането на сблъсъка между автомобилите и смъртта на пострадалата. Първият от водачите имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с  ответника „З.К.Л.И.“ АД, а вторият – с ответника „З.К.О.- Клон българия“ КЧТ. При изложените фактически твърдения, всеки от ищците претендира за осъждане на предпочитания ответник „З.К.Л.И.“ АД, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 09.07.2014г. до деня на окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че главния иск е неоснователен, поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на предпочитания ответник за претендираното обезщетение, ищците твърдят, че поради равния принос в причиняването на вредите, всеки ответник дължи обезщетение, което е съразмерно на приноса на застрахования и  така мотивиран - всеки от ищците претендира за осъждане на всеки от двамата  ответници - „З.К.Л.И.“ АД и „З.К.О.- Клон българия“ КЧТ да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от по 100 000 лева заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 09.07.2014г. до деня на окончателното плащане.

Ответникът „З.К.Л.И.“ АД оспорва предявените срещу него искове – главен и евентуален, както по основание, така и по размер, като моли за тяхното отхвърляне. Чрез процесуалните си представители, ответникът оспорва следните фактически твърдения: Първо- твърдението за валидно застрахователно покритие за собственика и водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* и в този смисъл, че е бил осъществен покрит застрахователен риск по тази застраховка; Второ- твърдението за виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, като твърди, че настъпването на ПТП е било осъществено в следствие на поведението на другия водач – управляващ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********; Трето- твърдението за обективно настъпване на твърдяните неимуществени вреди, както и относно техния обем, респ. навежда довод за прекомерност на търсеното обезщетение; Четвърто- оспорва твърденията за точния механизъм на настъпване на процесното ПТП и на релевирания в настоящия процес факт- източник на вредите; Пето- прави вързажение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради неизползване на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Оспорва и предявената претенция за изплащане на законна лихва върху сумата на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа становище че не е изпадал в забава за изплащането му.  Претендира да получи и направените съдебни разноски.

Исковите претенции на ищците са оспорени и от евентуалния ответник „З.К.О.- Клон България“ КЧТ, по съображения, които са подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изрично наличието на деликт, който да е покрит от застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърденията за характера и обема на вредите, а също и твърденията за наличие на  пряка причинно – следствена връзка, между настъпването на процесното ПТП и релевираните телесни увреждания. При условията на евентуалност, ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради неизползване на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Поддържа тезата за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.  Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От извършената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, както и с оглед изричните волеизявления на ответниците, осъществяващи признание на този факт – съдът приема, че към 09.07.2014г.  деликтната отговорност на собственика и на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* е покрита от договор със застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с първия /предпочитан/ ответник „З.К.Л.И.“ АД, докато деликтната отговорност на собственика и на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е покрита от договор със застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника „З.К.О.- Клон България“ КЧТ.

От съдържанието на приети като доказателства по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2014г. Албум на посетено местопроизшествие /от първоначален и повторен оглед/, скица, които са част от преписката по сл.д. № 212/2015г. съгласно описа на ОСО- ОП Пловдив се установява за настъпването на ПТП – на 09.07.2014г., между - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от водача Н. А.А.в който автомобил пътувала пострадалата и друг насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******управляван от водача Т.Д.Т..

Съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 90/07.08.2014 г. издадено от Община П., се установява, че Я.Д.Л. е низходяща по права линия от първа степен (дъщеря) на В.С.Я. (майка) и Д.Б.Л. (баща).

Данните, съдържащи се приобщените по делото книжа от сл.д. № 212/2015г. съгласно описа на ОСО- ОП Пловдив са обект на анализ от допуснатите съдебна авто- техническа експертиза (първоначална и допълнителна), съдебно- медицинска експертиза и комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, които имат за задача, чрез специални знания да установят някои от главните подлежащи на доказване факти, по които страните спорят.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза /първоначално и допълнително/, изготвена от вещото лице Х.И. (със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

·         Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 09.07.2014г по път ПДВ 2215, който е асфалтов, прав, двулентов, с множество дупки и неравности и с ширина на пътното платно /двете пътни ленти/ от 7, 2 метра. Липсва хоризонтална пътна маркировка, липсват пътни знаци и указателни табели.

·          Движейки се в условия на тъмнина, лекият автомобил  „Опел Астра", с посока от гр. Първомай към с. Виница със скорост от около 122км/ч. навлиза в пътната лента за движение на  движещия се в обратна посока със скорост от 94км/ч. лек автомобил „Фолксваген Голф". След като подминава десен завой, водачът на „Опел Астра" губи контрол над механизмите за управление на автомобила и по тази причина навлиза в лентата за насрещно движение, като автомобилът оставя следа от триене на гумите по асфалтовата настилка. Настъпва удар между двата автомобила, който се е осъществил с предна централна част на лек автомобил „Фолксваген Голф" и дясна странична част на лек автомобил „Опел Астра". Ударът е настъпил в следните части на автомобилите, по които са установени деформации: По предната част от корпуса на л.а. „Фолксваген Голф" - обширна деформация по цялата предна част, автомобилът е обгорял. По корпуса на лек автомобил марка „Опел Астра" – значителна по обем деформация на дясната странична част на автомобила, съсредоточена на предна дясна и задна дясна врати, силно деформиран таван в областта над средна дясна колона, счупени са предно обзорно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, наблюдава се деформация от приплъзване по цялата дължина на преден десен калник.

·         Няма данни за техническа неизправност на автомобилите, участвали в ПТП. Лекият автомобил „Опел Астра“ е бил оборудван на предните и задните места с обезопасителни колани, според европейските стандарти, още в процеса на своето производство.

·         Мястото на удара между участващите в ПТП МПС може да се определи както следва: По дължина на пътното платно - на около 10 метра след линията на възприетия по врме на огледа условен предмет- ориентир; по ширина на пътното платно – 1,5 до 2 метра южно от ориентира т.е. в платното за движение на лекия автомобил  „Фолксваген Голф".

·         Основната техническа причина за настъпване на ПТП, според категоричното заключение на експерта е навлизането на лекия автомобил „Опел Астра" в лентата за насрещно движение, тоест в тази - която е предназначена за движение на движещите се в противоположна посока леки автомобили. От гледна точка на механизма на настъпване на процесното ПТП – без навлизане в лентата за насрещно движение от страна на лекия автомобил „Опел Астра“ – траекториите на автомобилите не биха се пресекли и не би настъпил удар. Ударът между двата автомобила е бил предотвратим, ако водача на лекия автомобил „Опел Астра" бе избрал такава скорост на движение, която не допуска загубата на контрол върху механизмите на управление и навлизане в пътната лента за насрещно движение или ако водача на автомобила.

·         В конкретния случай, ударът е бил технически непредотвратим за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, движещ се със скорост от 94км/ч., но евентуално би могъл да бъде предотвратен от техническа гледна точка, ако този автомобил се бе движил със скорост по- ниска от критична скорост 56 км/ч, която определя и опасната му зона на спиране, въпреки действията на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който със скорост от 122 км/ч. навлиза в неговата (на лекия автомобил „Фолксваген Голф“) пътна лента за насрещно движение.

·         При извършения оглед не са открити следи, които могат да мотивират обоснован извод, че водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф" е реагирал на навлизането на лекия автомобил „Опел Астра" в неговата пътна лента за движение. Няма данни за движение на волана или задействане на спирачната система, с оглед предприемане на маневра завой в дясно или аварийно спиране. За водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф" – ударът е бил челен.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.С. (със специалност съдебна медицина) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

·         От анализа на медицинската документация в делото може да се направи извод, че при процесното ПТП, пострадалата пътничка Я.Д.Л. е получила следните травматични увреждания: травма на главата, лицето и шията - кръвонасядане на меката черепна покривка; охлузвания по лицето и шията. счупване на страничния израстък на пети шиен гръбначен прешлен; кръвонасядане на тъканите на шията;  гръдна травма, предимно отдясно - счупване на пет ребра на гръдния кош отдясно /от 2-ро до 6-то ребра/; кръвоизлив на 800 мл кръв в дясната гръдна кухина и на 300 мл кръв в лявата гръдна кухина; разкъсване на плеврата и контузия на белия дроб; разкъсване на аортата;  коремна травма - разкъсване на слезката; разкъсване на десния дял на черния дроб; кръвоизлив на 800 мл. течна кръв в коремната кухина;  травма на таза; разкъсване на кръстно-хълбочното съчленение; счупване на симфизата. кръвоизлив на 300 мл. кръв в задперитонеалното пространство;  травма на горните крайници, отдясно - счупване на лакътна и лъчева кости на десния горен крайник /дясната ръка/; охлузвания и кръвонасядания по крайниците.

·         Описаните травматични увреждания са получени по механизма на удар, притискане и тангенциално действие с или върху твърд тъп предмет със значителна сила, и съответстват да са причинени в купето на автомобил, на седящата на предна дясна седалка пътничка.

·         Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между установените при процесното ПТП травматични увреждания на Я.Л. и леталния изход, който е резултат от остра кръвозагуба в съчетание с тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания на органите в гръдната и коремната кухини.

·         Масивните травматични увреждания на кости и вътрешни органи по цялата дясна повърхност на тялото на Л. се дължат на силен натиск от значителната деформация навътре на дясната част на купето на автомобила

Заключението на изслушаната и приета комплексна без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. и д-р Н.С. (със специалност съдебна медицина) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

·         Предвид механизма на ПТП, морфологията и локализацията на травматичните увреждания, то несъмнено - освен удара между автомобилите, голямо значение за травматичните увреждания на пострадалите има и силният натиск от силно деформираната предна дясна част на лекия автомобил „Опел Астра“.

·         Като се има предвид разположението на пострадалатав салона на автомобила – на предната дясна седалка - то поставянето на предпазни колани не би могло да предотврати леталния изход поради навлизането на силно деформирани части от корпуса на автомобила – вътре в купето и като се има предвид значителната сумарна обща скорост на сблъскалите се автомобили (по- голяма от 200 км/ч.)

Показанията на разпитания като свидетел  (по делегация от РС Първомай) К. А.Х. установяват, че свидетелят има трайни и непосредствени впечатления от взаимоотношенията между ищците и загиналата им дъщеря, тъй като бил техен близък познат и съсед. Свидетелят знаел, че ищците имат две деца, а (починалата) Я.била по- малкото от тях. До трагичния инцидент, пострадалата Я.живеела с родителите си в едно домакинство и това фактическо положение било създадено още от момента на раждането й. Свидетелят имал впечатления, че Я.имала много добри отношения с родителите си, както и те към нея. Родителите полагали грижи за дъщеря си (преди инцидента), посещавали с нея социални събития в селото, не я лишавали от нищо и свидетелят не знае между родители и дъщеря да е имало поводи за лоши отношения. Вестта за загубата на дъщеря им се отразила много тежко върху двамата родители. Реакцията им била силно емоционална. И до днес, ищците изпитвали мъка, щом в разговор станело въпрос за загиналата им дъщеря, тъй като те се надявали да я видят омъжена.

Показанията на разпитаната като свидетел (по делегация от РС Първомай) Петра Янкова Иванова установяват близките лични отношения между починалата в следствие на  процесното ПТП Я.и нейните родители- ищците, както и негативните субективните емоционални преживявания на последните, произтичащи от причинената нейна смърт. Според същата свидетелка, родителите преживели изключително тежко новината за смъртта на дъщеря си, не се поддавали на утешения нито непосредствено след трагичния инцидент, нито до момента на изслушване на свидетелката. Свидетелката имала преки впечатления от добрите взаимоотношения между ищците и загиналата им дъщеря (приживе), защото виждала социалния живот който те водели преди трагичния инцидент – посещавали заедно сватби, кръщенета и т.н.т. След смъртта на дъщеря си, ищците преустановили или силно ограничили социалните си контакти, разстройвали се силно - при засягане на темата със загиналата им дъщеря или когато станели свидетели на сватба, защото скърбяли, че не могли да присъстват на сватба на загиналата им дъщеря.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответникът дължи, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, да заплати обезщетение за причинени от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Настъпването на процесното ПТП като юридически факт, както и  причинената смърт на пътувалата в лекия автомобил „Опел Астра“ Я.Д.Л. не е предмет на правен спор. Не се спори и по отношение на факта, че загиналата пътничка е дъщеря на ищците, а те са нейни рождени родители (Я.е по- малката от двете им деца).

Внимателният анализ на събраните в хода на делото доказателства мотивира по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е покрита от „З.К.Л.И.“ АД.

Двамата ищци попадат в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено близка тяхна родствена връзка с пострадалото лице. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

При установените в хода на делото факти и направените правни изводи, повдигнатият в хода на делото спор се концентрира в три насоки: Първо – относно механизма на настъпване на процесното ПТП в контекста на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил (чрез допуснати нарушения на ЗДвП) и от страна на другия участник в него – водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** и от страна на пострадалата, поради твърдения за допуснато от нея нарушение на чл. 137а от ЗДвП  и Второ - върху размера на застрахователното обезщетение, което може справедливо да репарира претърпените неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливостта.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат :

Внимателният комплексен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, сред които заключенията на съдебната- авто-техническа експертиза /първоначална и допълнителна/, заключението на медицинската експертиза и на комплексната съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, мотивира категоричен извод, че настъпването на релевираните в исковата молба вредоносни последици е било обусловено от противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, който е нарушил преди всичко: разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, относно максимално допустимата скорост на движение по междуградски път, а едновременно с това и разпоредбата на чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, относно задължението на водачите да се съобразят с конкретните пътни условия, състоянието на пътната настилка, видимостта, така че да са в състояние да контролират автомобила непрекъснато.

Непосредствената причина за настъпването на процесното ПТП обаче, е навлизането на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* в лентата за насрещно движение, което осъществява грубо нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като няма данни подобно действие да е елемент от изпреварване или заобикаляне на непреодолима преграда.  А този конкретен факт - на навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение - бе категорично установен в хода на делото. Ирелевантна е причината за подобно законосъобразно поведение на водача, при положение че автомобилът се е движил със значително превишена и отделно от това – несъобразена с пътните условия скорост, които факти сами по себе си увеличават риска от настъпването на ПТП.  В тази насока, съдът кредитира изцяло изводите на съдебната авто- техническа експертиза и не възприема ралавираните от ответника „З.К.Л.И.“ АД доводи, за приноса на водача на лекия автомобил „Фолкваген Голф“ за настъпването на процесното ПТП. За да приеме този категоричен извод, настоящият състав на съда се основава на логическо умозаключение свързано с причинно – следствената връзка (познато още като condition sine qua non) т.е. ако лекият автомобил „Опел Астра“ не бе навлязъл в лентата за движение на насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, то траекториите на движения на двата автомобила не биха се пресекли и удар помежду им никак не би настъпил. Този извод показва, че водача на лекия автомобил „Фолкваген Голф“  няма принос в настъпването на инцидента и в никакъв случай би могъл да бъде упрекнат, че е управлявал автомобила със скорост, която е разрешена, но е по- висока от условно - критичната за някаква условно ефективна спасителна маневра. В същата насока съдът счита, че никому не може да бъде вменено изрично задължение да предвижда неправомерното поведение на друг субект и в тази насока – да бъде определян произволно като „съпричинител на вредите“, щом не е успял да предотврати последиците от чуждото неправомерно поведение.

Релевирания от ответната страна „З.К.Л.И.“ АД довод за нарушение на предвиденото в разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП задължение на пострадалата - да използва обезопасителен колан, с които моторното превозно средство е било оборудвано, не може да бъде възприет. До този извод настоящият съд достигна, възприемайки изводите на медицинската и на комплексната медицинска и авто- техническа експертиза, които мотивират причината за леталния изход с множеството тежки травматични увреждания поради значителната деформация на купето отпред в дясно (на мястото на пострадалата). При това положение, съдът счита, че конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП при висока сумарна скорост на удара, практически изключва предпазното действие на обезопасителния колан. Във всеки случай, от експертите бе обоснован извода, за невъзможността да бъде избегнат евентуално фаталния изход за пострадалата, дори и при използването на предпазен колан.

По отношение вида на вредите и размера на застрахователното обезщетение:

За претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

В хода на съдебното дирене беше установено по категоричен начин, че загиналата при ПТП е дъщеря на ищците. Касае се за млада жена, на възраст от 19 години, която е живяла в едно домакинство със своите родители, още от момента на раждането си и за която са налице данни да е била жизнена, социално активна личност, която поддържа близки социални и емоционални отношения с всеки от двамата си родители.

Налице е значителен обем на вредоносните последици.

Сравнително младата възраст на загиналата и липсата на очакваната от родителите бъдеща емоционална и материална подкрепа от нейна страна – обосновават изключително висок обем на вредите за всеки от двамата родители и необходимост от присъждане на сравнително по- голям размер на застрахователно обезщетение.  Вредите са тежки именно, поради това, че са били внезапно и болезнено прекъснати социалните и емоционални връзки на загиналата с нейните непосредствено възходящи, с които е жилява заедно и е поддържала интензивни контакти.            

При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието за справедливост, което е конкретизирано в социални, а не в абстрактни измерения,                     съдът приема за отправен критерий при определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, следва да бъдат съобразени обществено икономическите условия в страната, като се отчита момента на причиняване на увреждането официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата които определят адекватното съответствие между паричния израз на обезщетението и жизнения стандарт, който повлиява общественото разбиране за справедливост.

С оглед социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на процесното ПТП – 2014г., съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева за емоционалните вреди, свързани със загубата на всеки от ищците- родители на починалата в следствие на ПТП Я.Д.Л..

Размерът на вредите без съмнение е огромен, но като се отчита факта, че обезщетението има по- скоро морален характер, а не материално- компенсираща функция, подобно на обезщетението за имуществени вреди - настоящият състав на съда приема посочения по- горе размер за разумен и обществено справедлив. За разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията за 200 000 лева – претенцията на всеки един от двамата ищци следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал.2 КЗ вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, ответникът „З.К.Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението, от датата на настъпването на увреждането (смъртта на пострадалата) – 09.07.2014 г., до деня на окончателното плащане на присъдената сума.

По претенциите за присъждане на разноските:

В хода на делото е представен списък на разноските и от двете страни, включително и от всеки от двамата ответници.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът „З.К.Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях съдебни  разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.  Тъй като размерът на направените разноски възлиза общо на 490 лева, то сумата, която следва да бъде осъден ответника „З.К.Л.И.“ АД да заплати на ищците възлиза на 392 лева  или по 196 лева на всеки от тях.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса за уважената част от исковете, от заплащането на която ищците са били освободени първоначално. По изчисления на съда сумата възлиза на 12 700 лева за държавна такса, от чието внасяне ищците са освободени ).

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от двамата ответници съдебни разноски, които са били направени в хода на процеса. Като взе предвид съдържанието на представения списък на разноските /стр. 290 от делото – съдът приема, че на ответника „З.К.Л.И.“ АД се дължи от ищците общо сумата от 192 лева за съдебни разноски и сумата от 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, като се отчита факта, че са предявени  е два отделни иска на двама ищцит.е. общо 642 лева. На привлечения в качеството на евентуален ответник „З.К.О.- Клон България“ КЧТ се дължи пълния размер на направените от него разноски в размер на 280 лева, както и сумата от 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено като се отчита факта, че предявените искове са два, т.е. общо се дължи сумата от 730 лева.

На процесуалните представители на ищците, действащи като „Адвокатско дружество Ч., Петкова и Иванова“ с ЕИК ********** следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 4730 лева за всеки ищец т.е. общо в размер на 9460 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес- гр. София, бел. „********“ №***да заплати на В.С.Я., с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. С.Ч.,***,  на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на дъщеря Я.Д.Л., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото до пълния претендиран размер от 200 000 лева.  

Задължението може да бъде изпълнено qчрез превод на присъдeната сума, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес- гр. София, бел. „********“ №***да заплати на Д.Б.Л., с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. С.Ч.,***,  на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на дъщеря Я.Д.Л.,  заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото до пълния претендиран размер от 200 000 лева.  

Задължението може да бъде изпълнено qчрез превод на присъдeната сума, по банкова сметка ***: ***, с BIC: *** „З.К.Л.И.“ АД, да заплати на В.С.Я. - на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 196 лева (сто деветдесет и шест) лева, представляващи  съдебни разноски пред Софийски градски съд и на Д.Б.Л., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 196 лева (сто деветдесет и шест) лева, представляващи  съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.С.Я. и Д.Б.Л. да заплатят на  „З.К.Л.И.“ АД, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 642 лева (шестстотин четиридесет и два) лева, представляващи  съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.С.Я. и Д.Б.Л. да заплатят на  „З.К.О.- Клон България“ КЧТ с ЕИК ***** и седалище-***-142А, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет) лева, представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 12 700 лева (дванадесет хиляди и седемстотин лева) за държавна такса, от чието заплащане ищците са освободени.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                       

СЪДИЯ: