М О
Т И В И
към присъда № 4 от 17.02.2021 г. по НОХД № 143/2019 г. по описа на РС Елин Пелин
По досъдебно
производство № 242/2018 г. по описа на РУ Е. П., прокурорска преписка №
841/2018 г. по описа на РП Елин Пелин, прокурор от РП Елин Пелин е внесъл
обвинителен акт срещу подсъдимия В.Р.З., ЕГН **********, за това, че на
20.08.2018 г. около 10.20 часа на път III-6004 в посока ПП I-6 към с. Г.М., обл. С управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фиат”, модел „Мареа” с рег. № СА ….. НХ, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2018 г. на отдел „Пътна
полиция“ - СДВР гр. София, влязло в законна сила на 08.06.2018 г.–
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.Р.З., като твърди, че от събраните
доказателства е установено извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Счита,
че наказателната отговорност на подсъдимия В.Р.З. следва да се ангажира при
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, тъй като същият е осъждан
многократно, както и има нарушения по ЗДвП.
Защитникът на подсъдимия адв. Р-К счита, че подсъдимият
има обременено съдебно минало и е наказван по ЗДвП, но следва да му се наложи
наказание в минимален размер.
Подсъдимият В.Р.З. не се явява в съдебното
заседание на 17.02.2021 г., за което е редовно призован. Съдът е констатирал,
че за пореден път не са представени доказателства за причините за неявяване на
подсъдимия, а само се твърди, че бил в Окръжна болница гр. С за операция на коляното.
Същият не е представил доказателства за твърденията си, че е бил на лечение в
гр. Х по време на съдебното заседание на 19.08.2020 г., за което му е наложена
глоба в съдебното заседание на 20.10.2020 г. Присъствието на подсъдимия в
съдебното заседание не е задължително съгласно чл. 269, ал. 1 НПК, тъй като
обвинението не е за тежко престъпление. На подсъдимия е указано в
разпореждането от 03.06.2019 г. за насрочване на разпоредително заседание,
което е получил лично на 12.06.2019 г., че делото може да бъде разгледано при
условията на чл. 269 НПК. С определение от 24.11.2020 г. е назначен служебен
защитник на подсъдимия адв. В., а последният е преупълномощил
адв. Радулова-Карлова, която е вписана в Националния регистър за правна помощ.
Съдът с оглед посоченото е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3,
т. 3 вр. чл. 247б, ал. 1 НПК и чл. 269, ал. 1 НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият В.Р.З.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, управител на фирма „В 77“ ЕООД и е с ЕГН
**********. Видно е от справка за съдимост от 17.02.2021 г., че за
подсъдимия В.Р.З. са отбелязани следните влезли в сила актове:
1.
По НОХД № 1042/2000
г. на С. р. с. с определение в сила от 22.03.2000 г. за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2 НК е наложено наказание обществено порицание (реабилитиран
по чл. 86, ал. 1, т. 4 НК).
2.
По НАХД № 15693/2006
г. на С. р. с. с решение в сила от 31.05.2007 г. за престъпление на 06.05.2006
г. по чл. 343б, ал. 1 НК е бил освободен от наказателна отговорност с глоба от
500 лева и 1 година лишаване от право да управлява МПС.
3.
По НАХД № 10079/2006
г. на С. р. с. с решение в сила от 23.06.2007 г. за престъпление на 21.06.2006
г. по чл. 343б, ал. 1 НК е бил освободен от наказателна отговорност с глоба от
500 лева и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС.
4.
По НОХД № 11580/2007
г. на С. р. с. с определение в сила от 10.12.2017 г. за извършено престъпление
на 18.02.2017 г. по чл. 343б, ал. 1 НК е наложено наказание пробация със
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6
месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година.
5.
По НОХД № 12599/2011
г. на С. р. с. с определение в сила от 31.10.2011 г. за извършено престъпление
на 21.06.2006 г. по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1, пр. 1 НК е наложено наказание пробация
със пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с явяване два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца; включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 1 година и 6 месеца, като с определение в
сила от 02.03.2013 г. по № 23514/2012 г. на СРС са групирани наказанията по
НОХД № 12599/2011 г. на С. р. с. и по НОХД № 11580/2007 г. на Софийски районен
съд.
6.
По НОХД № 955/2016
г. на Районен съд С.З. с определение в сила от 21.04.2016 г. за извършено
престъпление на 09.04.2016 г. по чл. 343б, ал. 1 НК са наложени наказания
лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба от 300 лева, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3
години.
Свидетелите
Д.Г.Й. и С.П.Б., полицейски служители при РУ Елин Пелин, били в състава на
дежурен автопатрул, в община Елин Пелин, Софийска
област за времето от 8.30 часа до 20.00 часа на 20.08.2018 г. Около 10.20 часа
на 20.08.2018 г. същите на път III-6004 в посока ПП I-6 къмс.
Г М., обл. С. свидетелите Д.Г.Й. и С.П.Б. за проверка
лек автомобил марка „Фиат”, модел „Мареа” с рег. № СА….НХ,
който се управлявал от подсъдимия В.Р.З.. Последният бил сам в автомобила. При
поискване на документи подсъдимият В.Р.З. не представил свидетелство за
управление на МПС. Свидетелите Д.Г.Й. и С.П.Б. извършили проверка в преносим
таблет, като се установило, че подсъдимият В.Р.З. няма валидно свидетелство за
управление на МПС, а на 31.05.2018 г. било отбелязано връчено наказателно
постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2018 на отдел „Пътна полиция“ - СДВР гр.
София и на 08.06.2018 г. влизането му в сила.
Видно е
от справката за нарушител/водач, че подсъдимият В.Р.З. имал свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 18.04.2000 г. със срок на валидност
18.04.2010 г., което било със статут в БДС отнет/иззет, като са отбелязани 45
отнети точки от влезли в сила НП, вписани са 36 АУАН, 37 наказателни
постановления, 1 фиш и 4 ЗППАМ. Срещу подсъдимия В.Р.З. има издадена ЗППАМ №
85007/ 28.07.2009 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП – принудително изземване на СУМПС,
тъй като водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне
СУМПС в съответната служба на МВР .
С
наказателно постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2018 г. на отдел „Пътна
полиция“ - СДВР гр. София подсъдимият В.Р.З. бил наказан по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на 150 ЗДвП, като посоченото наказателно постановление било
връчено лично на подсъдимия В.Р.З. на 31.05.2018 г. и е влязло в законна сила
на 08.06.2018 г.
На
26.07.2019 г. подсъдимият В.Р.З. подал молба до Софийска градска прокуратура, в
която иска възобновяване на административно-наказателното производство по наказателно
постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2018 г. на отдел „Пътна полиция“ - СДВР
гр. София, тъй като не били спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН, а в
допълнение твърди, че наказателното постановление никога не му е било връчвано,
а подписът не е положен от него. С писмо от 26.09.2019 г. прокурор от СГП е
изпратил по компетентност на СРП молбата на
В.Р.З.
Видно е
от материалите от изисканата прокурорска преписка 43200/2019 г. на Софийска районна
прокуратура, че с постановление от 13.01.2020 г. е постановен отказ за
образуване на досъдебното производство. Приложена е експертна справка от
19.12.2019 г., според която подписът в графа „подпис“ в разписката към
наказателното постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2019 г. (вероятно техническа
грешка). С постановление от 08.01.2018
г. е постановен отказ за образуване на досъдебното производство за управление
на МПС на 31.07.2017 г., тъй като не се установили връчени наказателни
постановление в едногодишен срок по чл. 343в, ал. 2 НК.
Според справка
от СДВР от 22.02.2020 г. свидетелство за управление на МПС № ********* било
отнето на 21.06.2003 г. във вр. с чл. 171, т. 4 ЗДвП,
тъй като лицето е изчерпило всички контролни точки и е предадено в група ОВМПС
при СДВР, но не могат да представят копие от акта за изземване на СУМПС, тъй
като документите за 2003 г. били бракувани с протокол № 9993/05.07.2011 г.,
който се прилага.
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
доказателствените материали: показанията на свидетеля Д.Г.Й., дадени в
съдебното заседание на 05.02.2020 г. и прочетени от ДП на основание чл. 281,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл
2 НПК, показанията на свидетеля С.П.Б., дадени в съдебното заседание на
05.02.2020 г. и прочетени от ДП на основание чл. 281, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2, предл 2 НПК; прочетените и приети по
реда на чл. 283 НПК протоколи и писмени доказателства: АУАН бланков серия Д №
933243/20.08.2018 г., справка за нарушител, справка за съдимост от 29.08.2018
г., наказателно постановление от 02.04.2018 г., връчено на 31.05.2018 г.,
справка за съдимост от 13.05.2019 г., справка за съдимост от 30.07.2019 г.,
молба до СГП с вх. 170205/ 26.07.2019 г., болничен лист от 03.09.2019 г.,
болничен лист 12.11.2019 г., справка за съдимост от 11.12.2019 г., справка от СРП от 13.01.2020 г., молба от
10.12.2019г., справка за съдимост от 17.02.2021 г., медицинско удостоверение от
15.10.2020 г., справка от СДВР от 22.02.2020 г., протокол № 9993/05.03.2011 г.,
справка от НОИ от 29.10.2020 г.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля С.П.Б., тъй като са последователни и
логични, като с оглед изминалия период от време е нормално свидетелят да не
помни всички обстоятелства, за които е дал показания на досъдебното производство.
Няма данни заинтересованост на свидетеля С.П.Б.. Показанията на свидетеля С.П.Б.
кореспондират с писмените доказателства и с показанията на свидетеля Д.Г.Й..
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Д.Г.Й., тъй като са последователни, категорични
и логични, като с оглед изминалия период от време е нормално да не помни всички
обстоятелства, за които е дал показания на досъдебното производство. Няма данни
заинтересованост на свидетеля Д.Г.Й.. Показанията на свидетеля Д.Г.Й. кореспондират
с показанията на свидетеля С.П.Б., както и с писмените доказателства.
Съдът не
констатира вътрешни противоречия в показанията на свидетелите С.П.Б. и Д.Г.Й.,
както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал.
Показанията на посочените свидетели установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – времето и
мястото на извършване на деянието, неговото авторство, както и начина на
извършването му, а именно управлението от страна на подсъдимия В.Р.З. на
моторно превозно средство без свидетелство за управление на такова, както и обстоятелството,
че свидетелят Д.Г.Й. е установил след справка, че това деяние на подсъдимия е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без свидетелство с наказателно постановление № 18-4332-003007
/ 02.04.2018 на отдел „Пътна полиция“ - СДВР гр. София, което било връчено на
31.05.2018 г. и влязло в сила на 08.06.2018 г.
Съдът
изгради убеждението си върху протоколите и писмените доказателства, изброени
по-горе, приети и прочетени по реда на чл. 283 НПК.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед
установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК е
необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на
престъпление: 1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление,
т.е. по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, като съответно е това
свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС. 2. Преди
изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което
деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е
управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за
управление. Разпоредбата на чл. 343в,
ал. 2 НК криминализира управлението на моторно превозно средство от
неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност
в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както
при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при
последваща в резултат на отнемане. С факта на отнемане на този документ се
преустановява притежаването му от титуляра, който
макар и временно е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на
МПС. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК
се прилага както по отношение на административно санкционираните водачи на МПС,
непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е
било отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 ЗДвП /решение № 204 от 28.06.2012
г. на ВКС по н. д. № 518/2012 г., III н. о., НК и решение № 377 от 29.06.2010
г. на ВКС по н. д. № 328/2010 г., III н. о., НК/. С разпоредбата на чл. 343в,
ал. 2 НК законодателят цели да инкриминира случаите, в които деецът, въпреки,
че веднъж е управлявал моторно превозно средство в нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП /не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, бил е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление не е било в срок на валидност,
било е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс или е било обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено/ и е бил санкциониран за това с
наказване по административен ред с влязло в сила наказателно постановление, то
той отново се качва зад волана и управлява моторно превозно средство в
едногодишен срок от своето административно наказване. Идеята на законодателя е,
че управлението на превозно средство без свидетелство за управление /такова
въобще не е издавано или същото е било отнето/ в едногодишен срок от
наказването на дееца по административен ред е с по-голям интензитет на
обществена опасност.
Подсъдимият
В.Р.З. на
20.08.2018 г. около 10.20 часа на път III-6004 в посока ПП I-6 къмс. Г М., обл. С. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Мареа” с рег. № СА . НХ , без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №
18-4332-003007 / 02.04.2018 г. на отдел „Пътна полиция“ - СДВР гр. София,
влязло в законна сила на 08.06.2018 г. С посоченото наказателно
постановление подсъдимият В.Р.З. бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на 150 ЗДвП, като посоченото наказателно постановление било
връчено лично на подсъдимия В.Р.З. на 31.05.2018 г. и е влязло в законна сила
на 08.06.2018 г.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От
субективна страна подсъдимият В.Р.З. е извършил деянието умишлено във формата
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е
възможно само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия
включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна
на състава на престъплението - това, че е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, че не е изтекъл едногодишен
срок от това наказване, както и че отново управлява МПС без съответно
свидетелство за управление. Подсъдимият В.Р.З. е знаел за наказателно
постановление № 18-4332-003007 / 02.04.2018 г. на отдел „Пътна полиция“ - СДВР
гр. .С тъй като му е било връчено лично на 31.05.2018 г. и същото е влязло в сила на 08.06.2018 г. Подсъдимият
В.Р.З. е съзнавал, че управлява МПС без да притежава издадено свидетелство за
управление на такова, че извършва това деяние в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление,
след като му е било връчено наказателно постановление № 18-4332-003007 /
02.04.2018 г. на отдел „Пътна полиция“ - СДВР гр. София.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия В.Р.З. за виновен в извършеното
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
По вида и
размера на наказанието:
Според
чл. 54, ал. 1 НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на
този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Според чл. 36, ал. 1 НК наказанието се налага с цел: 1.
да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2.
да се въздействува предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
За
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК са предвидени наказания лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
Не са
налице предпоставки за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определяне на
наказанието спрямо подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум,
защото не се констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива
със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
съответния вид престъпления, нито се обосновава преценка в конкретния случай,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко.
В случая
е налице висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Обществената опасност е елемент от правната характеристика на престъплението и
съдържа поставянето в опасност или реалното увреждане на обществените отношения
- обект на защита от съответния престъпен състав в НК. Обществената опасност в
случая е имплицирана в извършване на самото
изпълнително деяние, тъй като престъплението е формално, без оглед на това дали
са настъпили или не каквито и да било последици. Съдът не констатира смекчаващи
вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха -
обременено съдебно минало на подсъдимия и множество установени нарушения на
Закона за движението по пътищата, с които подсъдимият е демонстрирал упорито
нежелание да се съобразява с установения правен ред за упражняване на тази
дейност, поставяйки в риск всички участници в движението. Налаганите му до сега
санкции не са способствали за постигане на поправителния и превъзпитателен
ефект на наказанието.
Съдът не
споделя доводите на прокурора за завишаване на наказанието при отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, тъй като същият е осъждан многократно,
както и има нарушения по ЗДвП. Вярно е, че съдебното минало на подсъдимия е
обременено, но видно от горепосочената справка за съдимост, че същият е
реабилитиран за деянието по т. 1, бил освободен от наказателна отговорност за
тези по т. 2 и 3, а за тези по т. 4 и 5 са му наложени пробационни мерки т.е.
до момента подсъдимият не търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Факт
е, че налаганите до този момент наказания пробация, а също така – и наказанието
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66 НК,
не са постигнали своя превъзпитателен, предупредителен и възпиращ ефект по
отношение на подсъдимия.
При определяне
на наказанието лишаване от свобода съдът прие, че то следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК в минималния размер от една година, което да следва да
се изтърпи при
първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Съдът определи на основание чл. 47, ал. 1 НК размерът на глоба в минимален
размер на 500 лева при липсата на данни за имотното състояние на подсъдимия. Съдът
намира, че целите, визирани в чл. 36 НК,
се постигат с тези наказания.
Подсъдимият
В.Р.З. е бил осъждан по НОХД № 955/2016
г. на Районен съд Стара Загора с определение в сила от 21.04.2016 г. за
извършено престъпление на 09.04.2016 г. по чл. 343б, ал. 1 НК са наложени
наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба от 300 лева, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок е отложено за срок от 3 години. Настоящето деяние е извършено
на 20.08.2018 г., поради което е наложително така определеното наказание една
година лишаване от свобода да се изтърпи от него ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
В разпоредбата
на чл. 343г НК не е предвидена санкция по чл. 37, ал. 1, т. 7 НПК (лишаване на
водача от право да управлява МПС) за престъплението по чл. 343в ал. 2 НК. Разумът
на законодателят да не предвиди такава санкция за транспортните престъпления по
чл. 343в ал. 2 и чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 НК се
свежда до това, че докато извършителят на деянието по чл. 343в ал. 1 НК
поначало е правоспособен водач на МПС, то тези по ал. 2 и ал. 3 са изначално
неправоспособен или с отнето право да управляват МПС водачи, т. е. никой не
може да бъде лишен от право, което не е притежавал, като в тази насока е
трайната съдебна практика след ППВС № 1/1983 г.
На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът приведе в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на
подсъдимия В.Р.З. по НОХД
№ 955/2016 на Районен съд Стара Загора, което също следва да се изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В.Р.З. следва да заплати в полза на
ВСС по сметка на РС Елин Пелин направените разноски по съдебното производство в
размер на 3,10
лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: