Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Д. 18.10. 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ПЕТИ ОКТОМВРИ
2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№ 27/2018г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от адв.Д.Ч.,АК Б.,като пълномощник на Я.И.С.,ЕГН:**********,***,срещу ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*, ул.“С.С.“
№ *,ет.*,представлявано заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,искова молба,с която се
претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата:сумата от
40 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП,причинено на 01.08.2016г.по главен път **от с.О.,община Б. в
посока гр.Б.,на около 400м. преди кръстовището за ГРМП-гр.Б.,виновно и
противоправно от водача Б.К.Ц.,с адрес ***,при управление на л.а. ***,рег.№ ***,по
отношение на който е налице валидна застраховка „ Г. О.“ към деня на събитието
по застрахователна полица № **,валидна от 08.01.2016г.,до 07.01.20*г.,за което
деяние Б.К.Ц. е признат за виновен по нахд.№ 104/20*г.по описа на Районен
съд,гр.Б.,които неимуществени вреди се изразяват във физически болки,страдания
и неудобства,претърпени от ищцата вследствие причинените й от Ц. при ПТП
телесни повреди-счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило трайно
затруднение на движението на горен десен крайник,както и тежка периферно
стволова увреда на н.радиалис декс,ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение от 40 000 лв.,считано от 11.10.20*г.,до
окончателното изплащане на задължението;2 685.37 лв.,представляваща претърпени
от ищцата вследствие описаното ПТП имуществени вреди,които се изразяват в
заплатени в периода от 01.08.2016г. до 27.03.20*г. предписани медицински
прегледи,изследвания,медикаментозно лечение,консумативи и пътни разноски до
съответните лечебни заведения,ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение от 2 685.37 лв.,считано от 11.10.20*г.,до окончателното изплащане
на задължението.
Прави се искане за присъждане и на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
На 01.08.2016г.при управление на л.а. ***,с
рег.№ *** по главен път **от с.О.,община Б. в посока гр.Б.,на около 400м. преди
кръстовището за ГРМП-гр.Б.,водачът Б.К.Ц.,с адрес ***,нарушил правилата за
движение - разпоредбите на чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,разпоредбата на чл.38,ал.2
от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.И.С.,от
гр.Г. Т.,изразяваща се в счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило
трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период от около 2-3
месеца.
За извършеното деяние водачът е санкциониран
по реда на чл.78а от НК с влязло в законна сила на 22.05.20*г.Решение №
56/04.05.20*г.по нахд. № 104/20*г.по описа на Б. районен съд с наказание глоба
в размер на 1 000 лв.
За посочения автомобил — МПС с рег.№ *** е
налице действаща застраховка „ Г. О.“,сключена със застрахователя ЗАД „ОЗК-Общо
застраховане“ с полица № **,валидна от 08.01.2016г.,до 07.01.20*г.
По реда на чл.380 от КЗ пострадалото лице Я.С.
е предявило срещу застрахователя претенция с вх.№ 025/18.09.20*г.по входящия
регистър на ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ РЗП Д.,с адрес:гр.Д., ул.“ ***“ №*,за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от описаното
деяние неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и имуществени вреди в размер
на 2 738.83 лв.,като към претенцията са представени приложените и към
настоящата искова молба писмени доказателства.
При застрахователя е образувана щета 0411-100-0024-20*.
С писмо,изх.№ 99-11915/06.10.20*г.на ЗАД
„ОЗК-Общо застраховане“ представители на застрахователя са отправили
предложение на пострадалото лице за сключване на извънсъдебно споразумение,по
силата на което да му бъде изплатена сумата от 7 000 лв.,включваща имуществени
и неимуществени вреди,претърпени вследствие ПТП от 01.08.2016г.
Изложената фактическа обстановка обуславя
правния интерес на ищцата от предявяване по съдебен ред на искове по чл.432 от КЗ за обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените вреди.
Вследствие на причинената й телесна повреда и
необходимостта от провеждане на болнично и извънболнично лечение за периода от
02.08.2016г. до 28.01.20*г. ищцата е била в непрекъснат отпуск по болест.
За периода от 02.08.2016г. до
10.08.2016г.ищцата е претърпяла болнично лечение в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „С.А. В.“ АД,гр. В.,вкл.с оперативна намеса под обща
анестезия.
Вследствие на травмите е настъпила и тежка
периферно стволова увреда на н.радиалис декс.
С Протокол № 96/25.01.20*г. на ЛКК при ООД „
ДКЦ-1“,гр.Д. ищцата е изпратена на ТЕЛК за продължаване на временната
неработоспособност,поради забавено зарастване и травма на лъчевия нерв на ниво
мишница.
С Решение № 1153/31.03.20*г. на ТЕЛК при АД
„МБАЛ Д.“ след извършена оценка на работоспособността е прието,че ищцата е
временно неработоспособна за периода от 29.01.20*г. до 31.03.20*г.
Към 04.04.20*г.е констатирано ограничение на
движенията в раменната и лакетната става,както и липсата на активна екстензия
на пръстите на китката на дясната ръка и сетивност в автономната зона на нерв
радиалис.
За периода от 29.01.20*г. до 30.03.20*г. на
ищцата е издаден болничен лист,а за периода от 31.03.20*г. до 29.04.20*г.-болнични
листи за временна неработоспособност.
По решение на ТЕЖ за периода от 30.04.20*г.
до 29.05.20*г. е продължен периода на временна неработоспособност.
Така,общият период на временна
неработоспособност за ищцата вследствие получената травма е от 02.08.2016г. до
29.05.20*г.вкл.
Периодът на лечение на ищцата е бил
съпътстван и с невъзможност да си служи въобще с дясната ръка,поради нейната
обездвиженост вследствие извършената оперативна интервенция и метална
остеосинтеза,както и изпитване на силни болки и страдания.Впоследствие,след
зарастване на хирургичните рани,ищцата е била с изключително ограничена
възможност за движение на ръката от китката към пръстите на дясната ръка,имала
е постоянно изтръпване,както и невъзможност за движение пръстите на ръката,която
симптоматика се наблюдава и към момента.Това здравословно състояние на ищцата е
наложило ползването на чужда помощ за период повече от 6 месеца.
При съобразяване броя и вида на телесните
повреди,възрастта на ищцата -30 г.,периода на лечение - 301 дни отпуск по
болест,от които 8 - болнично лечение,характера на лечението,нуждата от чужда
помощ,както в периода на болничното лечение,така и в периода на домашното
лечение,притесненията и неудобствата от необходимостта да бъде обгрижвана от
близки,както и да бъде подпомагана в грижата за детето й,липсата на
благоприятна прогноза за промяна на състоянието,както и предвид икономическите
условия на живот в страната към 2016/20*г.,ищцата претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
За
целия период на лечение ищцата е понесла и имуществени вреди в размер на
разноските,платени от нея за съответните прегледи,изследвания,лекарства и пътни
разноски - с оглед липсата на лечебно заведение по постоянния адрес на
ищцата,които Я.С. оценява на 2 685.27 лв.
На основание чл.497,ал.1 от КЗ,ищцата
претендира и лихва за забава върху претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.От датата на предявената срещу застрахователя претенция от
увреденото лице - 18.09.20*г. е започнал да тече срока по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ
и същият е изтекъл на 10.10.20*г.,поради което ответникът дължи законната лихва
за забава върху претендираните обезщетения,считано от 11.10.20*г.,до
окончателното им изплащане.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 1368/27.02.2018г.,ответникът,чрез
пълномощника си - адв.И.И.,прави възражение за липса на местна подсъдност,тъй
като седалището на ответното дружество е в гр.С.,и искане по арг. на чл.105 от ГПК производството по делото да се прекрати и делото да се изпрати за
разглеждане на С. Г. С..Ответникът счита също така,че не съществуват
предпоставките за прилагане на подсъдността по чл.115 от ГПК,тъй като тази
разпоредба не намира приложение при искове по чл.226 от К3,а само при иск с
правно основание чл.45 ЗЗД,като цитира практика на ВКС по приложение
разпоредбата на чл. 115 от ГПК.
По основателността на претенциите изразява
следното становище:
Счита,че не е дал повод за завеждане на иска
за сумата от 7 000 лв.,което е видно както от обстоятелствената част на
исковата молба,така и от представените доказателства;
Оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди — по основанието му и с оглед предявения му размер,като го
счита за недължим и прекомерно завишен.Оспорва всички,изложени в исковата молба
твърдения.Счита,че в конкретния случай не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя,поради което не следва да
се ангажира отговорността на ответника за заплащане на ищцата на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди,като исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани;
Според ответника,процесният пътен инцидент не
е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото МПС - Б.Ц.,а е
налице голям процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата,тъй като тя се е возила без поставен предпазен колан;
Ответникът оспорва твърдението на ищцата,че в
резултат на ПТП същата е получила всички описани в исковата молба телесни
увреждания,както и твърденията за тяхната продължителност;
Ответникът оспорва исковете и по размер,като
счита,че същите са предявени в изключително завишени размери.Намира,че на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде
намален,съобразно приноса на пострадалия;
По аргумент за неоснователност на главните
искове,ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва,както и
началния момент,от който се претендират лихви за забава.
От своя страна ответникът претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№
1819/16.03.2018г.,ищецът счита за неоснователно възражението на ответника за
местна неподсъдност на спора на ДОС.Подсъдността е избрана от ищеца на
основание чл.113 от ГПК.Съгласно постоянната и непротиворечива съдебна
практика,изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима към исковете
за заплащане на застрахователно обезщетение,предявени от трети увредени лица
срещу застрахователя на делинквента,поради което при упражнено от ищцата право
на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК,общата местна подсъдност по
чл.108,ал.1 от ГПК се дерогира.Вярно е,че приложимостта на чл.113 от ГПК при
определяне на местната подсъдност при тези искове е била обоснована с
разпоредбата на § 1,т. 1 от ДР на КЗ/отм./,придаваща на застрахованото лице
качеството на „потребител на
застрахователни услуги“/т.6 от ТР № 1/23.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 1/2014г.на
ОСГТК/.Приемането на нов КЗ обаче не е основание за изоставяне на това
разрешение,тъй като в производството по чл.226 от КЗ/отм./,съответно
чл.432,ал.1 от КЗ,ищцата има качеството на „ ползвател на застрахователни
услуги“ по смисъла на чл.2,ал.2 от КЗ/Обн,.ДВ,бр. 102/29.12.2015г.,в сила от
01.01.2016г./
Ищецът оспорва и твърдението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата.Основна причина за настъпилото на
01.08.2016г. ПТП е нарушаване на правилата за движение от водача Ц..Ищцата-пътник
на задната седалка,е била с обезопасителен колан,който факт е бил установен и в
хода на досъдебното производство пред РУП-Б..
Необосновани са и твърденията за липса на
причинно-следствена връзка между ПТП от 01.08.2016г. и настъпилите за ищцата
вреди.
Неоснователно с оглед изричната разпоредба на
чл.497 от КЗ е и възражението относно претенцията за обезщетение за забавено
плащане.В настоящия случай,увреденото лице е представило всички необходими
доказателства пред застрахователя,същият не е поискал допълнителни
такива,поради което като начална дата на претенцията за лихва е определена
11.10.20*г.
Допълнителен отговор от ответника не е
подаден.
Съдът,като обсъди становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените главни осъдителни искове за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди черпят правното
си основание от разпоредбата на чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ/ в сила
от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД,а акцесорните за
обезщетения за забавено плащане черпят правното си основание от разпоредбата на
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.
По подробно изложени мотиви в постановеното
по делото по реда на чл.374 от ГПК Определение № 269/28.05.2018г./стр.74-84/съдът
е оставил без уважение искането по възражение на ответника за липса на местна
подсъдност на спора и на основание чл.105 от ГПК да прекрати производството по
т.д.№ 27/2018г.по описа на ДОС и да го изпрати за разглеждане на С. Г. С..
Предявените искове са подсъдни на ДОС и допустими
съгласно разпоредбите на чл.432,ал.1 и чл.498,ал.1 и ал.З от К3,тъй като към
исковата молба са представени доказателства относно изпълнението на
задълженията на ищцата по чл.380 от КЗ,като тя не е съгласна с определеното й
от ответника обезщетение в размер на 7 000 лв.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК,като всяка страна носи
тежестта да докаже положителните твърдения за фактите,от които извлича
благоприятните за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Съобразно характера на предявените искове в
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
отговорността на ответника:валиден застрахователен договор;настъпило по време
на действие на застрахователния договор застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката риск;противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на което е причинено
ПТП;Обстоятелството,че вследствие извършеното ПТП ищцата е претърпяла вреди -
имуществени и неимуществени,както и размерът им;Причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования и претърпените вреди.
Ответникът следва да установи наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата,както и останалите релевирани от него
възражения.
Безспорно установено по делото с оглед
влязлото в сила на 22.05.20*г. Решение № 56/04.05.20*г.по нахд.№
104/20*г.по описа на Районен съд,гр.Б./стр.14,99,100/,е,че Б.К.Ц.,род.на ***г.,е
признат за виновен в това,че на 01.08.2016г.при управление на л.а. ***,рег.№ **,по
главен път **от с.О.,община Б. в посока гр.Б.,на около 400м. преди кръстовището
за ГРМП-гр.Б.,нарушил правилата за движение- чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл.38,ал.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Я.И.С.,от гр.Г. Т.,изразяваща се в счупване раменната кост
на дясната ръка,обусловило трайно затруднение в движението на горен десен
крайник за период от около 2-3 месеца,поради което и на основание
чл.343,ал.1,б.“б“,предл.II,във вр. с
чл.342,ал.1,във вр. с чл.78а,ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност
и му налага административно наказание – глоба в размер на 1 000 лв.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на
пресъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК
обстоятелства,при което е задължителна за съда,разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено,дали е
противоправно и дали деецът е виновен.В
съгласие с трайно установената съдебна практика решението по чл.78а от НК се включва в обсега на чл.300 от ГПК,т.е влязлото в сила решение по чл.78а
от НК е задължително за гражданския съд.В този смисъл са Решение №
14/04.05.2011г.по гр.д.№ 1493/2009г.на ВКС,IV г.о.;Решение № 47/23.04.2012г.по т.д.№ 340/2011г. на
ВКС,ТК,I т.о. и др.,както и т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№
6/2012г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която
решението по чл.78а от НК,с което наказателният съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание,е приравнено
по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,тъй
като понятието „ присъда“,употребено в чл.83,ал.1,т.4 и чл.300 от ГПК следва да
се тълкува като съдебния акт,с който по надлежен ред едно лице и признато за
виновно в извършването на престъпно деяние.Предвид наличието на влязло в сила
съдебно решение,постановено по реда на чл.78а от НК,извършването на твърдяното
в исковата молба деяние,неговата противоправност и вината на водача на МПС Б.К.Ц.
са несъмнено установени,поради което с определението по чл.374 от ГПК съдът е
оставил без уважение исканията на ответника за ангажиране на доказателства за
установяване механизма и действителната обстановка около процесното
ПТП,съответно вината на водача на застрахованото в ответното дружество МПС.
Към момента на извършване на деянието л.а. ***,рег.№
*** има активна застраховка „ Г. О.“ при ответника,обективирана в застрахователна
полица **/стр.126/,със срок на валидност от 08.01.2016г.,до
07.01.20*г.,и с лимити на отговорност съгласно доклад по щета/стр.138/:имуществени
вреди- 1 000 000.00 лв.;неимуществени вреди-1 000 000.00
лв. за 1 лице и 5 000 000.00 лв. за повече от 2 лица,т.е доказано е и
наличието на валиден договор за застраховка “ГО“ към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид ангажираните от ищцата писмени и
гласни доказателства по делото,съдът приема за безспорно установено,че в вследствие извършеното на 01.08.2016г. ПТП Я.С.
е претърпяла вреди - неимуществени и имуществени,които следва да бъдат
обезщетени от ответника.
Според осъдителното решение на РС,гр.Б. по нахд.№
104/20*г.с процесното деяние на ищцата е причинена средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило
трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период от около 2-3
месеца.Видно от протокол на медицинска
комисия,издаден на името на ищцата/стр.24/,вследствие нанесената травма и
необходимостта от провеждане на болнично и извънболнично лечение, Я.С. е била в
непрекъснат отпуск по болест за периода от 02.08.2016г. до 28.01.20*г.
Епикриза,издадена от Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „С.А. В.“ АД,гр. В./стр.21/ удостоверява,че за периода
от 02.08.2016г. до 10.08.2016г.ищцата е претърпяла болнично лечение,вкл.с
оперативна намеса под обща анестезия.По данни на пациента е снета следната
анамнеза:На 01.08.2016г. С. е пострадала
при ПТП като пътник.Изпитва силна болка и трудно движи дясната си
ръка.Установено е счупване на долния край на хумеруса,закрито вдясно,като на
08.08.2016г.под обща анестезия е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация хумерус.Под рентгенографски контрол е направена открита
репозиция на фрактурата и фискация със заключваща плака и 10 винта.Фрактурата е
имобилизирана с ортеза.
Вследствие на инцидента са настъпили
усложнения,които не са описани в решението на БРС.Според протокол за
изследване/стр.25-27/,проведено на 30.09.2016г. в ЕООД „ Медицински център Д. “
от д-р Б. И.-невролог,е настъпила и
тежка периферно-стволова увреда на н.радиалис декс.След проведени нови
изследвания,обективирани в протоколи от 24.10.2016г./стр.28/ и 25.01.20*г./стр.29,30/,увреждането
на лъчевия нерв на дясната ръка продължава да съществува.Поради забавено
зарастване и травма на лъчевия нерв на ниво мишница,ищцата е изпратена на ТЕЛК
за продължаване на временната неработоспособност.
С Решение № 1153/31.03.20*г. на ТЕЛК при АД
„МБАЛ Д.“/стр.15/ след извършена оценка на работоспособността е прието,че Я.С. е временно неработоспособна за периода от
29.01.20*г. до 31.03.20*г.,като се препоръчва на ЛКК продължаване срока на
временната неработоспособност в законно установения срок,с водеща диагноза:счупване
на ниво раменен пояс и мишница.Общото заболяване е квалифицирано като:Състояние
след счупване на дисталния край на хумеруса.Състояние след метална
остеосинтеза.Ограничени движения на дясна гривнена става с липсваща екстензия в
крайно пронационно положение.Тежка периферно-стволова увреда на нервис радиалис
декстра.
В амбулаторен лист № 886,издаден от д-р Л. Б.
/стр.22/ след проведен преглед на ищцата към 04.04.20*г.е констатирано следното
обективно състояние:Ограничение на движенията в раменната и лакетната
става,както и липсата на активна екстензия на пръстите и китката на дясната
ръка и сетивност в автономната зона на нерв радиалис.
За периода от 29.01.20*г. до 30.03.20*г. на
ищцата е издаден болничен лист № **/стр.23/,а видно от препис от личната
амбулаторна карта на С./стр.19,20/,са й издадени болнични листи за временна
неработоспособност от д-р Л. Б. – ортопед и за периода от 31.03.20*г. до
29.04.20*г.и от 30.04.20*г. до 29.05.20*г.
В хода на съдебното производство са приети
нови писмени доказателства за нововъзникнали обстоятелства.Видно от епикриза на
Я.С.,издадена от МБАЛ „ М. Д.- В.“ ЕООД/стр.184/,на 27.09.2018г.ищцата е
претърпяла ново оперативно лечение по оперативна диагноза - увреждане на
лъчевия нерв вдясно,изразяващо се в други пластични операции на сухожилие,под
обща анестезия,с последваща гипсова имобилизация.Обективното състояние,наложило
оперативна интервенция и лечение в болнични условия,е невъзможност за активни
движения в гривнена става в палеца на дясна ръка,съответстваща на моторна
увреда на нерв радиалис.Новото болнично лечение е продължило от 26.09.2018г.до
29.10.2018г.,като видно от издадения на С. болничен лист,№ **/стр.186/ и
извлечение от личния й амбулаторен картон/стр.185/,ищцата е в отпуск по болест за
периода от 26.09.2018г. до 29.10.2018г.вкл.,общо 34 дни,от които 4 дни
стационар и 30 дни домашно амбулаторно лечение.
Така,общият
период на временна неработоспособност за ищцата на основание издадените й
болнични листи вследствие получената травма е от 02.08.2016г. до 29.05.20*г.вкл.,както
и за периода от 26.09.2018г. до 29.10.2018г.
По делото е изслушана и приета
съдебно-медицинска експертиза/стр.187-191/.От неоспореното от страните и прието
от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице се установява
несъмнено,че получените от ищцата увреждания – счупване тялото на раменната
кост на дясната ръка и тежка периферно стволова увреда на лъчевия нерв на
същата ръка,са в резултат на удар с или върху твърд,тъп предмет и са в причинно-следствена връзка с настъпилото на
01.08.2016г. ПТП.По отношение счупването на костта вещото лице дава
заключение,че необходимият възстановителен период трае обичайно около 3-4
месеца и в конкретния случай липсват данни този период да е бил по-дълъг.Що се
отнася до установената тежка периферно стволова увреда на лъчевия нерв на дясната ръка,първоначалният възстановителен
период е траял около 10 месеца,през което време пострадалата е имала ограничение
на движението на ръката от китката към пръстите,съпроводено с изтръпване и
значителни затруднения при обслужване с дясната ръка,поради затруднена
хватателна функция.Според експерта,стволовата увреда на периферен нерв протича
с продължително,затегнато лечение,с постепенно затихване на клиничната
изява,понякога за период от над една
година.По представените на вещото лице нови писмени доказателства във връзка с
новата оперативна интервенция на дясната ръка на ищцата,вещото лице
потвърждава,че тези увреждания са вследствие претърпения пътно-транспортен
инцидент и счупването на дясната тръбна кост на ръката,като уточнява,че периодът на възстановяване от самата операция
би могъл да бъде около месец или малко повече,но няма гаранция,че след новото
оперативно лечение функцията на лъчевия нерв ще бъде възстановена.На въпрос на съда каква е прогнозата,благоприятна или не,вещото лице
обяснява,че няма гаранция,че ще настъпи пълно възстановяване на ищцата,като
такова може и да няма.
Изложените в заключението на
съдебно-медицинската експертиза и в обясненията на вещото лице при разпита му
обстоятелства относно това,че от датата на увреждането до настоящия момент
ищцата е затруднена да си служи с дясната ръка,поради нейната обездвиженост
вследствие извършената първоначална оперативна интервенция и метална
остеосинтеза,а впоследствие поради стволовата увреда на лъчевия нерв,довела до
ограничение в движението на ръката и значителни затруднения при обслужването с
нея,поради затруднена хватателна функция,че настъпилите в резултат на ПТП травматични
увреждания на Я.С. са свързани с
изпитването на болка и страдания,се потвърждават и от показанията на
тримата,разпитани в полза на ищцата свидетели.Предвид това,че показанията им не
си противоречат,а взаимно се допълват и кореспондират и с другите данни по
делото,вкл.обясненията на вещото лице по медицинската експертиза,съдът няма
основание да не кредитира тези показания като достоверни,въпреки
обстоятелството,че свидетелите Д. Х. В.и В. Х. В.са роднини на ищцата,а
свидетелят С. П. К.е във фактическо съпружеско съжителство с Я.С..
Според показанията на св.С. К.,след
първоначалната операция и изписването й от болницата на 10.08.,ищцата се
прибрала в къщи с големи болки.С цел обездвижване на дясната ръка и по-лесното
й заздравяване са закупили три вида медицински консумативи- ортези,но до
момента не е налице пълно възстановяване.До края на 20*г.ищцата е посещавала
курсове в гр.Г. Т. и в гр.Д. по рехабилитация,но и след приключването им
подобрение не е настъпило.През целия период на болнични,продължил около
година,ищцата непрекъснато имала нужда от чужда помощ,тъй като не можела да си
служи нормално с дясната ръка.Свидетелят заявява,че ищцата станала едва ли не „
половин“ човек,от домакинската работа не искала да прави нищо,защото всичко
изтървала,ядосвала се,вдигала кръвно,което
наложило шофьора на колата,с която е претърпян пътния инцидент-Д. В.постоянно
да посещава дома на С. и да й помага
както в домакинската работа,така и в отглеждането на дъщеря й.Детето е малко,на
около 10 год.,видно от приложеното като доказателство по
делото/стр.54/удостоверение за раждане.
В смисъл,че поради невъзможност да си служи
нормално с дясната ръка С. не е в състояние да се обслужва сама и има нужда от
чужда помощ са и показанията на свидетелите В. и В.а.Според тях,когато съпругът на С. е в
къщи,той готви, грижи се за детето и за домакинството,а когато отсъства помощ
на ищцата за извършване на тези дейности оказва Д. В.а.В първите месеци след
инцидента помощта за ищцата е била ежедневна,такава е и понастоящем,след
последната операция.След приключване на отпуска по болест ищцата е работила за
кратко като продавач-консултант,но без ортезата на дясната ръка не е могла да
върши нищо.Според св.В.,вследствие на инцидента ищцата е била много уплашена и
разтревожена,плачела.Според показанията на св.В.а,емоционалното състояние на С.
трайно се променило вследствие невъзможността да се възстанови напълно.Ищцата
не се е възстановила изцяло,не е човекът,който била преди,често плачела,имала
ниска самооценка вследствие невъзможността да се справя сама със семейните
си задължения,с битовите грижи за
домакинството,с личните грижи за детето.Дългият период на невъзможност да си
служи пълноценно с дясната ръка отказал ищцата и мъжът,с когото съжителства на
семейни начала,от намерението да имат второ дете.
Предвид обхвата на застрахователното
покритие,регламентиран в процесния договор за застраховка,ответното дружество
като застраховател е длъжно да обезщети всички вреди,за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото по чл.52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед определяне справедлив размер на дължимото в
случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъдат съобразени възрастта
на ищцата,характера,степента и продължителността на търпените от нея болки и
страдания от причинените с ПТП травми,прогнозата за здравословното й състояние,както
и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.Като ориентир за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.В този смисъл Решение №
27/15.04.2015г.по т.д.№ 457/14г.на ВКС,II т.о.
В резултат на станалото на 01.08.2016г.ПТП
ищцата е претърпяла травми,от които не е възстановена напълно и
понастоящем.Изключително дългия период
на възстановяване от над две години е съпроводен освен с много физически болки
и страдания и с продължителна необходимост от обездвижване на дясната
ръка,свързано с пълната промяна на начина
на живот на Я.С..Нуждата от чужда помощ от трети лица за осъществяване на
нормалните ежедневни задължения на ищцата в домакинството и в
семейството,невъзможността за осъществяване нормално на трудови функции,причиняват
на ищцата неудобства и морални болки и страдания.Налице е влошаване на
психо-емоционалното й състояние.Става дума за млада жена,която в резултат на
претърпения пътен инцидент и получените
вследствие на него увреждания е принудена да промени и плановете си за
бъдещето,вкл. да роди и отгледа и второ дете.Фактът,че за период от над две
години С. не е в състояние да ползва дясната си ръка в пълна степен несъмнено се
отразява негативно на личния й живот.От особено значение е и липсата на
категорична благоприятна прогноза за бъдещото здравословно състояние на ищцата.Факт
е,че и към момента тя не е възстановена,продължава лечението си след поредна
операция,изпитва неудобства,болки и страдания
при липса на сигурност,че ще се възстанови напълно.
Недоказано по делото остана възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.Няма
данни за действия или бездействия от страна на С. във връзка с поставянето на
обезопасителен колан,които да сочат на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2
от ЗЗД.Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия,дори и когато то не съответства на предписаното от
закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
последица за произлезлите вреди.Съгласно съдебната практика,обективирана в
редица решения на ВКС,като напр.Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г.,II т.о.;Решение 206/12.03.2010г.по т.д.№ 35/2009г.,II т.о.;Решение № 159/24.11.2010г.по т.д.№ 11*/2009г.,II т.о.;Решение № 58/29.04.2011г.по т.д.№ 623/2010г.,II т.о.,;Решение № 169/28.02.2012г.по т.д.№ 762/2010г.на
ВКС,II т.о.,при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на извършеното от
страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия,без който не би се стигнало,наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,до вредоносния
резултат.Предвид изложеното,несъстоятелно е изложеното в писмените бележки на
пълномощника на ответната страна разбиране,че съпричиняване е налице,тъй като
по делото е доказано,че С. е седяла на задната седалка на автомобила,а в общия
случай лицата,возещи се на задната седалка,не са с поставен предпазен колан,а с
такъв са само лицата,возещи се на предните седалки.Съпричиняването не може да
се предполага,то не само следва да се докаже,но и да се установи,че е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.Подобно доказване по делото
няма.Напротив,свидетелските показания на пътувалите в автомобила свидетели на
ищцовата страна Д. В.и С. К.,сочат,че и тримата пътници в автомобила са били с
поставени обезопасителни колани,а свидетелят на ответната страна Б.К.Ц. дава
показания в смисъл,че е видял ищцата след слизането й от автомобила,поради
което не може да каже дали е била или не с колан.
При обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се имат предвид
и конкретните минимални застрахователни суми към момента на настъпване
на процесното ПТП.Същото е станало на 01.08.2016г.,към която дата действа КЗ,обн.,ДВ,бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна сума(лимит на отговорност) по задължителната застраховка „ Г. О.“ на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10 000 000 лв.,независимо от
броя на пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая сумата от
25 000 лв.,като за разликата до 40 000 лв.искът за неимуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Като основателен и доказан в пълен размер
следва да се уважи изцяло иска за обезщетяване на претърпени от ищцата имуществени вреди в
размер на 2 685.37 лв.
По делото са приети писмени доказателства във
връзка с осъществени от ищцата разходи за лечение-болнично лечение,медицински
консумативи,лекарства,пътни разноски,изследвания,неоспорени от ответната
страна.Съгласно отговора на т.6 от заключението на съдебно-медицинската
експертиза,тези разходи са свързани с получените от С. травматични увреждания
на дясната ръка при станалото ПТП.От неоспореното от страните и прието като
доказателство по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза/стр.192-201/,се установява,че за периода от 02.08.2016г.,до 27.03.20*г.направените
от ищцата разходи,относими към лечението й,възлизат на общата сума от 2 701.33 лв.,т.е искът е и доказан в
пълен размер.
Предвид основателността на главните
претенции,като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
присъждане на законна лихва върху дължимите като обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди суми.
Като неоснователно не може да бъде споделено
възражението на ответника,че той не е изпаднал в забава,поради което не дължи
лихва върху присъдените като обезщетения суми.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ,отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането.При задължение от непозволено увреждане,деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането-чл.84,ал.3 от ЗЗД.Разпоредбите
на новия КЗ/в сила от 01.01.2016г./обаче
предвиждат,че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не
го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3;2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило
доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая,ищцата е предявила по реда на чл.380
от КЗ срещу застрахователя претенция,вх.№
025/18.09.20*г.по входящия регистър на ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ РЗП Д.,с
адрес:гр.Д.,ул. „***“ №*,за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от описаното деяние неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 738.83 лв.,като към претенцията са
представени всички необходими доказателства.След сезирането на ответника не са
били необходими допълнителни доказателства и застрахователят не е изисквал
такива.Представените с уведомлението от 18.09.20*г./стр.8/ са били достатъчни
за ЗАД„***“,за да се произнесе по
предявената пред него претенция.След като с уведомлението от 18.09.20*г са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ,то срокът по чл.497,ал.1,т.1
от КЗ от 15 работни дни е изтекъл на 10.10.20*г.Не са установи ответникът да е
изпълнил изцяло или частично
задължението си да заплати на ищцата претендираните от нея суми,поради което
върху главниците,представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,ответникът дължи законна
лихва за забава,считано от 11.10.20*г.,до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер
2 550.00 лв.съгласно представен списък по чл.80 от ГПК/стр.203/,както
следва: 300 лв.-депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза; 150.00
лв.-депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза; 2100.00 лв.-платено
в брой адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1 653.90 лв.
Ответникът също прави искане за присъждане на
разноски.Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК/стр.204/,същите възлизат
на сумата от 2 184 лв.-платено с начислено ДДС адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК такива му се
следват съобразно отхвърлената част от исковете и възлизат на 767.47 лв.
Воден от гореизложените мотиви,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*,
ул. „С. С.“ № *,ет.*,представлявано заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,да заплати на Я.И.С.,ЕГН:**********,***,сумата
от 25 000 лв./двадесет и пет хиляди лева/,представляваща дължимо на основание
чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение
за претърпени от Я.И.С. неимуществени вреди,вследствие на ПТП,причинено на
01.08.2016г.по главен път **от с.О.,община Б. в посока гр.Б.,на около 400м.
преди кръстовището за ГРМП-гр.Б.,виновно и противоправно от водача Б.К.Ц.,с
адрес ***,при управление на л.а. ***,рег.№ ***,по отношение на който е налице
валидна застраховка „ Г. О.“ към деня на събитието по застрахователна полица **,валидна от 08.01.2016г.,до 07.01.20*г.,за което
деяние Б.К.Ц. е признат за виновен по нахд.№ 104/20*г.по описа на Районен
съд,гр.Б.,които неимуществени вреди се изразяват във физически болки,страдания
и неудобства,претърпени от ищцата вследствие причинените й от Ц. при ПТП
телесни повреди-счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило трайно
затруднение на движението на горен десен крайник,както и тежка периферно
стволова увреда на н.радиалис декс,ведно със законната лихва върху сумата от 25
000 лв.,считано от 11.10.20*г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 25 000 лв.,до предявения размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*,
ул. „С. С.“ № *,ет.*,представлявано заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,да заплати на Я.И.С.,ЕГН:**********,***,сумата
от 2 685.37 лв./две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева тридесет и седем
стотинки/,представляваща дължимо на основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1
от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени от ищцата
вследствие гореописаното ПТП имуществени вреди,които се изразяват в заплатени в
периода от 01.08.2016г. до 27.03.20*г. предписани медицински
прегледи,изследвания,медикаментозно лечение,консумативи и пътни разноски до
съответните лечебни заведения,направени във връзка с претърпените вследствие
произшествието телесни повреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 11.10.20*г.,до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*,
ул. „С. С.“ № *,ет.*,представлявано заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,да заплати на Я.И.С.,ЕГН:**********,***,сумата
от 1 653.90 лв./хиляда шестстотин петдесет и три лева и деветдесет
стотинки/,представляваща сторени по делото разноски,съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Я.И.С.,ЕГН:**********,***,да заплати
на ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*, ул. „С. С.“ № *,ет.*,представлявано
заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,сумата от 767.47 лв. /седемстотин шестдесет и седем
лева и четиридесет и седем стотинки/,представляваща сторени по делото
разноски,съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр. В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: