ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 23.07.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 1215/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.5 ГПК. Образувано е по жалба на „А.С и С“ ООД, който е трето за изпълнението лице, срещу извършения от ЧСИ У. Д. по изп.дело N 20198580401029 въвод във владения на имот от 10.12.2019 г. Според жалбоподателя обжалваният въвод е незаконен, защото при извършване на принудителни действия се е позовал пред съдебния изпълнител на права, които изключват правата на взискателя по смисъла на чл.523 ал.2 ГПК, поради което е следвало да му се даде възможност да подаде молба за спиране на изпълнението. Поддържа се, че решението по бракоразводното дело поражда облигационно право на ползване на жилището, което е непротивопоставимо на трето лице, а собственикът винаги може да поиска освобождаване на имота по аналогия от чл.237 ал.2, изр.2-ро ЗЗД. Сочи се, че при заявени от трето лице права върху имота, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител е трябвало да отложи изпълнението и да приложи нормата на чл.523 ал.2 ГПК. Не са налице условията за въвод срещу трето лице, защото не е налице влязло в сила решение, което да съставлява сила на присъдено нещо по отношение на третото лице, което е собственик на имота. Освен това изпълнителният титул няма действие по отношение на собственика, защото в решението за прекратяване на брака не е посочено чия собственост е семейното жилище. Иска се от жалбоподателя да се отмени въводът във владение.
Ответникът по жалбата С.С.С., който е взискател по изпълнението, е подал становище, с което оспорва жалбата като недопустима, защото е подадена от управител, който е изключен с решение на ОС от 22.01.2019 г. Освен това не е налице въвод във владение, който да подлежи на обжалване, защото изпълнението е за съвместно ползване на семейно жилище, а третото лице не е отстранено от имота.
С.П.А., която е длъжник по изпълнението, е подал становище, с което подкрепя жалбата като основателна.
Изготвени са мотиви от съдебния изпълнител.
Според съда подадената от трето лице жалба по чл.435 ал.5 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в предаване на взискателя С. за съвместно ползване с длъжника А. на семейното жилище, е процесуално недопустима. Това е така, защото процесуалният ред на защита по чл.435 ал.5 ГПК е приложим, когато е извършен въвод във владение по чл.522 ал.1, вр. с чл.523 ал.1 ГПК, при който третото лице или е напуснало доброволно имота, или е отстранено принудително от имота. В случая обаче третото лице нито е напуснало доброволно имота, нито е отстранено принудително от съдебния изпълнител, защото на взискателя по изпълнението е предадено жилището за съвместно ползване с длъжника А., която е управител на третото лице. Това сочи, че третото лице не е лишено от фактическата власт върху жилището, което означава, че спрямо третото лице не е извършен въвод във владение.
Възможността третото лице да упражнява фактическа власт и да владее жилището, включително и чрез ползвателите, защото ползвателите са „държатели“, изключва да е налице извършен въвод срещу третото лице. Въводът като принудително действие в изпълнителния процес се изразява винаги в отнемане на фактическата власт върху имота и нейното предаване на друго лице, но случаят не е такъв, защото фактическата власт не е отнета от третото лице, което след 10.12.2019 г. продължава да има фактическа власт върху имота, но следва да „търпи“ в имота взискателя, който има право да го ползва заедно с длъжника.
Според съда, доколкото решението за прекратяване на брака поражда „квазинаемно“ правоотношение в частта, с която имот на третото лице се предоставя за ползване на бившите съпрузи, третото лице собственик разполага с правото по чл.238 ЗЗД да прекрати договорната връзка и да иска освобождаване на имота, както и да отрече по съдебен ред правото на бившите съпрузи да ползват имота.
На следващо място - от страна на жалбоподателя не са повдигнати фактически твърдения, че е владял имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Нито в жалбата, нито в протокола от 10.12.2019 г., жалбоподателят е въвел като фактическо основание на жалбата факта, че владее имота от преди предявяване на иска. В жалбата, а и в протокола от 10.12.2019 г., са изложени фактически твърдения за притежаване на права, които изключват тези на взискателя - чл.523 ал.2 ГПК. Притежаването от третото лице на права върху имота, които изключват правата на взискателя, не е основание да се обжалва въвод /ако се приеме, че е извършен такъв/, защото въводът е обжалваем от трето лице, когато то се позовава на владение, започнало преди предявяване на иска – чл.435 ал.5 ГПК.
Процесуалната предпоставка за допустимостта на жалба по чл.435 ал.5 ГПК е фактът на установено владение върху имота към предявяване на иска, а притежаването от третото лице на права, несъвместими с тези на взискателя, е ирелевантно за хипотезата на чл.435 ал.5 ГПК. След като жалбоподателят не твърди да е упражнявал владение върху имота към момента на предявяване на иска, той дори по твърдения не попада в кръга от лица по чл.435 ал.5 ГПК, които са легитимирани да обжалват въвод във владение, ако се приеме, че такъв е извършен.
В
мотивите на т.1 от т ТР
№ 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС са
разграничени двете хипотези, при които трето лице се заварва в имота от
съдебния изпълнител, както и двата пътя на защита, които взаимно се
изключват. Когато третото лице не е обвързано от постановеното по делото решение
по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, а твърди, че притежава права върху имота, които изключват правата на взискателя, както е в процесния случай, неговият път на
защита е само по реда на чл.523 ал.2 ГПК, но не и чрез жалба по чл.435 ал.5 ГПК, респ. когато третото лице е владелец на имота към предявяване на иска,
неговият път на защита е само чрез жалба по чл.435 ал.5 ГПК, но не и по реда на
чл.523 ал.2 ГПК.
В случая третото лице излага твърдения за
факти, които попадат в хипотезата на чл.523 ал.2 ГПК, поради което то няма
право да обжалва въвод, ако се приеме, че такъв е извършен. Както се спомена,
третото лице не разполага с два пътя на защита, а само един, който се определя
от обстоятелството откога владее имота или от обстоятелството, че притежава
права, които изключват тези на взискателя. В случая третото лице се позовава на
права, които изключват тези на взискателя – чл.523 ал.2 ГПК, поради което няма
право на жалба по чл.435 ал.5 ГПК.
Следва да се спомене, че в случая не се изпълнява решение, с което
длъжникът се осъжда да предаде владението върху имот, както и не е налице въвод
във владение с отстраняване на третото лице от имота, поради което и хипотезата
на чл.435 ал.5 ГПК е неприложима. Пътят за защита на третото лице, което отрича
правото на бившите съпрузи да ползват неговия имот, е исковият.
Твърдението за нарушение на чл.523 ал.2 ГПК не води до възникване на право по чл.435 ал.5 ГПК да се обжалва въвод. Когато съдебният изпълнител не е отложил
изпълнението по чл.523 ал.2 ГПК, а е извършил въвод, въпреки позоваването от
третото лице на права, които изключват
тези на взискателя, това трето лице може да се търси отговорност на съдебният
изпълнител по чл.441 ал.1 ГПК, но в този случай не възниква право да се обжалва
въводът, доколкото твърденията на третото лице не попадат в хипотезата на
чл.435 ал.5 ГПК – неговите твърдения следва да се подведат под нормата на
чл.523 ал.2 ГПК и няма основание в този случай третото да се приравни на лице,
владяло вещта към момента на предявяване на иска.
Възражението на ответника по жалбата, че тя е
подадена от лице, което не притежава представителна власт, е нeоснователно, защото от вписванията в ТР се
установява, че е А. е управител. Във вътрешните отношения между съдружниците
решението за смяна на управителя поражда незабавно действие, но за третите
лица, включително и за съда, това решение има действие от вписването в ТР –
чл.140 ал.4 ТЗ. Неоснователността на това възражение не рефлектира върху
крайния извод за недопустимост на жалбата.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима – дори и в съдебното заседание на 01.07.2020 г. жалбоподателят като основание за отмяна на действията на съдебния изпълнител се позовава на неспазване на изискванията на чл.523 ал.2 ГПК, което нарушение не може да бъде основание на жалба по чл.435 ал.5 ГПК. На ответника следва да се присъди адв.възнаграждение, но в намален размер от 500 лв., който отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А.С и С“ ООД, който е трето за изпълнението лице, срещу действията на ЧСИ У. Д. по изп.дело N 20198580401029, изразяващи се в предаване на С.С.С. за съвместно ползване със С.П.А. на семейно жилище, находящо се в гр.София, ул.“******обективирани в протокол от 10.12.2019 г.
ОСЪЖДА „А.С и С“ ООД, ***, да заплати на С.С.С. ЕГН **********,*** ** съдебни разноски от 500 лв.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.