Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
Велико Търново, 02.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти административен
състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
участието на секретаря В.Г.
като
разгледа доклх.аното от съдията адм. д.
№ 627/2017 г. по описа на Адм.Съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.Р.Х. срещу Заповед №
РД22-1271/24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. С оспорената Заповед
на основание чл. 224а, ал. 5 и чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено спирането на незаконен строеж,
представляващ: "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща
сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново,
идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***, извършен от И.Р.Х. и Ш.С.Х., и е забранен достъпа до същия
незаконен строеж.
Жалбоподателят твърди процесуална и материалноправна
незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при неизяснена фактическа
обстановка, а описаната в Заповедта такава не отговаря на действителността.
Изтъква се, че в самия акт неясно и неточно са посочени фактическите и правни
основания за издаването му, като освен това същият не отговаря на изискванията
на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ – в него не е указано отстраняване на причините за
спиране на строителството и определяне на срок за това. По същество са развити
подробни доводи, че в посочения по-горе недвижим имот се извършва текущ ремонт
на съществуващи помещения, за който не се изисква разрешение за строеж,
съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и е подадено надлежно уведомление до Община
Велико Търново. С тези съображения от съда се иска да отмени изцяло оспорената
заповед като незаконосъобразна. Не се претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание оспорването с направените искания се
поддържа от жалбоподателите, чрез пълномощника им по делото, по съображенията,
изложени в жалбата и допълнителни аргументи, развити в хода на устните
състезания.
Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди
формална законосъобразност на оспорената заповед, издадена при правилно
проведена процедура по констатиране на незаконно строителство и неговото
спиране. Изтъква, че спирането на строежа е разпоредено при безспорна
установеност на извършителя на строителството и времето на изпълнението му, а
наведените от жалбоподателя оплаквания намира за бланкетни и лишени от
конкретика. С тези аргументи, развити в хода на устните състезания и подробно в
писмена защита, ответникът моли съда да отхвърли подадената жалба, претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Заинтересованата
страна – Ш.С.Х., редовно уведомена за
съдебното производство и призовавана за открити заседания, не се явява и не
изпраща представител. Не ангажира становище по спора.
Във връзка с проверката на допустимостта и
основателността на жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148/
01.11.2010 г. дело № 97/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС,
И.Р.Х. е придобил 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***и
самостоятелен обект – втори етаж в сграда, с идентификатор ***, находяща се в УПИ
XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново, идентификатор ***по КК и КР, с
административен адрес ***. Съсобственик на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х.,
която с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135/ 07.10.2010
г., дело № 85/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС, е
придобила 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, ведно със
самостоятелен обект – първи етаж в сградата, с идентификатор ***. 1. 1, находящ
се в същия УПИ. Съгласно Акт за частна
общинска собственост № 4762/25.11.2010 г./вж. л.30/ на основание чл. 56, ал. 1
и чл. 59 от Закона за общинската собственост Община Велико Търново е собственик
на 80/576 идеални части от посочения по-горе недвижим имот.
С Уведомление вх. № 944-ИИ-654-1/ 30.05.2017 г. в
деловодството на общината, извършителите на строежа са заявили намерението си
да извършат в имота текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при които
не се засяга конструкцията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ в имота, ремонт на покрива
и изпълнение на ограда в рамките на поземления имот, съгласно чл. 151, ал. 1,
т. 11 от ЗУТ. Преди подаването на цитираното уведомление, в общинската
администрация са постъпили жалби /някои препратени от РДНСК - гр. В. Търново/,
от живущи в съседните имоти относно извършвани в имота строителни работи.
На 22.06.2017 г., след уведомяване на собствениците на
имота и в присъствието на И.Р.Х. е извършена проверка, при която е констатирано
изграждане на строеж – "Двуетажна пристройка в източна посока към
съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.
Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***. Същият
представлява двуетажна монолитна пристройка, прикрепена към съществуващата
двуетажна сграда в същия УПИ. Изградени са ограждащите стени от тухлена зидария
и излята стоманобетонна плоча над приземния етаж. За резултатите от проверката
е съставен Констативен акт № ВТ-2201-450/22.06.2017 г., с окомерна скица на
строежа, съгласно която строежът е с размери 680 см/ 170 см, без отбелязана
височина. Установено е, че строежът е бил изпълнен по описания по-горе начин,
без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж и без учредено право
на строеж от Община Велико Търново, в нарушение на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал.
1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е квалифициран като V
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, вр. с чл.
10, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Изпълнен е от И. Р. Х..
При тези установявания, на основание чл. 224а, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗУТ, от
извършилите проверката длъжностни лица е издаден Констативен акт № ВТ-2201-450/22.06.2017
г., връчен на И.Х. на 12.07.2017 г.
Последният е оспорил акта с Възражение рег. индекс 94-ИИ-654-7/17.07.2017 г.,
излагайки доводи за издаването му при неизяснена фактическа обстановка, а по
същество за неверни констатации на съставителите, тъй като се касае за ремонт
на съществуващи помещения. Възражението е било разгледано от нарочна комисия,
определена със Заповед № РД-22-1235/ 19.07.2017 г. на кмета на Община Велико
Търново. След анализ на събраните в хода на административното производство
доказателства и приложимите законови разпоредби, Комисията е дала становище за
неоснователност на направеното възражение, обективирано в Протокол №
ВТ-2217/20.07.2017 година.
При тези констатации процедурата е завършена с издаването
на процесната Заповед № РД22-1271/24.07.2017 г. от кмета на Община Велико
Търново, с която е наредено да бъде спряно изпълнението на строеж: "Двуетажна пристройка в източна посока към
съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.
Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес *** и е забранен
достъпът до него. От административния орган е прието, че реализираният строеж е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото не представлява
основен ремонт, подчинен на заявения уведомителен режим, а нов строеж, като
същевременно за него няма одобрен инвестиционен проект, нито издадено
разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а освен това не е изпълнено и
изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е искано и не е учредявано
право на строеж от страна на Община Велико Търново. Преценено е, че процесното
строителство е започнало през месец май 2017 г., при което за него не са
приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ
бр. 82 от 2012 година/.
Заповедта е съобщена на И.Х. на 27.07.2017 г., а жалбата
срещу нея пред АСВТ е подадена чрез административния орган, на 08.08.2017
година.
В съдебната фаза на производството от ответника по
жалбата са представени документите, съдържащи се в административната преписка.
От жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства, извън тези документи.
По искане на жалбоподателя е назначена и изслушана техническа експертиза, чието
заключение е прието по делото без оспорване от страните и се цени заедно с
останалите събрани доказателства/вж. л.107 и сл./.
Съгласно
заключението на ВЛ строителен инженер, което се кредитира от съда като
компетентно и обективно, в извадка от плана за кв.32 на В. Търново, одобрен със
Заповед № 300-4-17/03,2333/58г., двуетажната жилищна сграда е без пристройка на
изток. "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща
сграда", описана в КА е била в процес на изграждане, съществува и към момента на огледа от ВЛ е завършена на
пълно. Има дължина 7,10м., ширина 2,05м. и е на два етажа. Към дата 22.06.2017
г. за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и няма издадено разрешение за
строеж. По данни на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във
връзка с намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на
същия към дата 05.11.2018 г. не са установени предприети физически действия за
премахването му. Експертът дава заключение, че процесният строеж е изграден без
инвестиционен проект и разрешение за
строеж, което го определя като незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Освен това, измереното от ВЛ минимално разстояние от източната фасада на
сградата до източната странична граница на УПИ XI-2713 е 1,50м., което е в
нарушение на изискването на чл.79 от Наредба № 7/22.12.2003г. за Правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. ВЛ дава и становище, че въпросния строеж не е
търпим по смисъла на ЗУТ, т.к. не отговаря на строителните правила и нормативи
при режима на ЗУТ към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените обстоятелства
обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваната заповед на кмета на Община Велико Търново е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, в приложимата
редакция, заповедта за спиране на незаконен строеж се издава от кмета на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, а съгласно алинея шеста от
същия член, със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа.
Съобразно цитираните разпоредби, Заповед № РД 22-1271/24.07.2017 г. на кмета на
Община Велико Търново е издадена при редовно упражняване на нормативно
възложени правомощия.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, и
доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен
строеж, възложителя на строителството и строителя. Правилността на тези изводи
не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с
материалноправните разпоредби на закона, което ще бъде обсъдено по-долу.
При издаване на заповедта са спазени съответните
процедурни правила, като в хода на производството от служители на Община Велико
Търново е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ, след оглед на
процесния строеж на място, който констативен акт е връчен както на
жалбоподателя и на заинтересованата страна. На установеното като изпълнител на
строежа лице е дадена възможност да се запознае с констатациите на
проверяващите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност И. Х. се е възползвал. Съдът намира, че при издаването на
административния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията
съществените, които да обуславят неговата отмяна.
Неоснователните са наведените оплаквания за нарушаване
на чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, поради липса в заповедта на указания за отстраняване
на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за тяхното
изпълнение. Производството по чл. 224а от ЗУТ се провежда за спиране на строежи
и забрана на достъпа до тях в две хипотези – при констатирани нарушения по
смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или при установен незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2 от същия закон. Оспорената заповед на кмета на общината е
издадена на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, която разпоредба дава право да бъдат спирани строежи, както и отделни
строителни и монтажни работи, приети за незаконни при условията на чл. 225, ал.
2 от същия закон. За разлика от чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, издадена при нарушения
на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ чл. 224а, ал. 5
от ЗУТ не предвижда като задължително съдържание на административния акт
указания за отстраняване на причините за спиране на строителството и срок за
тяхното изпълнение. Това законодателно разграничение има своята логика,
доколкото строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ /какъвто не е
настоящият случай/ се спират временно, тъй като по презумпция не страдат от
толкова съществени недостатъци, че да не подлежат на отстраняване. Не така стои
въпросът с незаконните строежи, които по дефиниция не подлежат на поправяне, а
тяхното спиране е само временна мярка до издаване на заповед и премахването им.
Именно поради това, даването на указания за отстраняване на причините, довели
до спиране на незаконното строителство, е лишено от смисъл.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с
материалния закон.
Събраните по делото доказателства установяват по
достатъчно категоричен начин, че строежът "Двуетажна пристройка в източна
посока към съществуваща сграда", находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана
на гр. В. Търново, е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено
разрешение за строеж. Такива не са били представени пред административния
орган, не се представиха и в съдебната фаза на производството, като следва да
се отбележи че от жалбоподателя не се и твърди да са били издаване строителни
книжа от вида на посочените. Обратно на поддържаното от него, изпълнението на
процесната пристройка не представлява текущ ремонт на съществуващата на място
жилищна сграда, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Доколкото същият не
може да бъде отнесен към никой от изчерпателно изброените в чл. 147, ал. 1 и
чл. 151, ал. 1 от ЗУТ видове строежи, за него било е задължително както
одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение на
строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му и за забрана на
достъпа до него, съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. От наличните
в делото писмени доказателства, вкл. от констативни актове с № ВТ-2201-450/22.06.2017г.
и № ВТ-2197-446/22.06.2017г., които са официални свидетелстващи документи е
видно, че процесният строеж не е бил реализиран окончателно преди издаването на
заповедта, т.е. било е налице и логическа необходимост от спиране на строителството.
Изцяло в този смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза. От
жалбоподателя не се оспорва фактът, че строителството е извършено именно от
него. Отделно от това за строежа не са изпълнени и изискванията на чл. 183, ал.
1 от ЗУТ - няма искане от страна на жалбоподателя или на заинтересованата
страна за съгласие от останалите съсобственици на имота за построяването на
въпросната пристройка, липсват и данни за учредявано право на строеж за същата.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя
възражения за търпимост на строежа. Доказателственият материал по делото сочи
момент на изграждането на процесния строеж далеч след крайните дати, установени
в § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ, а също и след 31.03.2001 г. - датата
установена в § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012г./, което
обуславя извод, че по отношение на него е неприложим режим на търпимост. Освен
това, за да бъде един строеж търпим, е необходимо при изпълнението му да са
спазени определените за това към него момент законови изисквания, или да
съответства на разпоредбите на ЗУТ /в конкретния случай това са едни и същи
норми/. Доколкото ВЛ е категорично в заключението си, че в действащия от
придобиването на имота до издаването на процесната заповед ПУП на гр. В.
Търново не е предвидено изграждането на пристройка в източна посока на сградата,
същата е незаконен строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Поради
това настоящият състав счита, че по отношение на процесния строеж/пристройка в
източна посока/ е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото
узаконяване по реда на 127, ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82
от 2012 г. /, вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003
година/.
Настоящият състав счита, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за
нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по
негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на
собственика на незаконния строеж.
От събраните по делото писмени доказателства,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
административен акт се установява, че процесният строеж не е реализиран
окончателно преди издаването на заповедта. Като официален свидетелстващ
документ Констативен акт № ВТ-2201-450/22.06.2017г. има обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства,
в т. ч. вида, характера и предназначението на строителството, до опровергаване
на верността им чрез съответните доказателства. В хода на съдебното
производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят направените от
административния орган констатации. Същевременно от жалбоподателя не са
представени одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж нито пред
органа при извършената проверка, нито пред настоящата инстанция, поради което
съдът намира заявеното от Х. за защитна теза, неподкрепена от доказателствата
по делото. За строежа не са изпълнени и изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ-
няма искане от страна на жалбоподателя като съсобственик на имота за съгласие
от останалите съсобственици на имота, както и няма данни за учредявано право на
строеж.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената
Заповед № РД22-1271/24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, е валиден,
формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден при
законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в
съответствие с целта на закона. Същата не страда от твърдяните от оспорващия
пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат. Основателно е искането на ответника за присъждане в
полза на Община Велико Търново на сторените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност,
съдът счита, че следва да се присъди на ответника сумата от 100 лв. -
минималния предвиден в наредбата размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът в посочения състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Р.Х. ***, против Заповед
№ РД 22-1271/24.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново за спиране на
строеж: "Двуетажна пристройка в
източна посока към съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по
плана на гр. В. Търново, идентификатор ***по КК и КР, с административен адрес ***
и забрана на достъпа до него.
ОСЪЖДА И.Р.Х. ***, ЕГН **********,*** Търново сумата от 100,00
/сто/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: