РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20212100100847 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. ХР.
М., ЕГН**********, АНГ. К. АНГ., ЕГН********** и Ф. Ц. СТ.,
ЕГН**********, и тримата от ****, чрез адв. П.Велков от БАК, с която са
предявени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането
вр. 45 от ЗЗД против ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със
седалище гр. София, район Триадица, бул. Витоша№98Б, за осъждане на
ответника да заплати на всеки от първите двама ищци сумата от 120 000 лева
и на третата ищца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на К.А.М., ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2020г. до окончателното плащане.
С определение №670 от 22.03.2022г. по делото на основание чл.227 от
ГПК в качеството им на правоприемници на починалата в хода на
производството ищца Ф. ХР. М. са конституирани ищците АНГ. К. АНГ. и и
Ф. Ц. СТ..
В исковата молба се твърди, че Ф. ХР. М. е съпруга на К.М., А.А. е
негов син и Ф.С. негова внучка, като същият е починал при управление на
мотоциклет марка Сънсто, модел Церес 50, рег.№*****, вследствие пътно-
транспортно произшествие, реализирано на 27.09.2020г., в гр. Айтос, на
1
кръстовище между ул. Гоце Делчев и ул. А. Константинов по вина на водача
М.М.Х. при управление на МПС Форд Галакси, ДК№********, застрахован
при ответника с полица „гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ищците поддържат, че деянието на водача М.Х. е реализирано
виновно, като последният нарушил правилата на движение - не спазил пътен
знак Б2 и навлизайки в ул. Гоце Делчев блъснал движещия се по път с
предимство с посока на движение с. Мъглен К.М., който починал на
09.10.2020г. в резултат на настъпила черепно-мозъчна травма. Посочват, че
след ПТП пострадалият е откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ-Бургас, където
е бил прегледан в шокова зала на Спешното отделение и изписан след
прегледа, на 28.09.2020г. хоспитализиран в ОАИЛ при УМБАЛ-Бургас,
където починал на 09.10.2020г. вследствие черепно-мозъчна травма, фрактура
на черепа в средна дясна черепно-мозъчна ямка, двустранен субарахноидален
мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък, довели до
нарушаване функциите на мозъка и неговата структура.
Твърди се, че Ф.М. и Ф.С. са живели с починалия при ПТП с него в
едно домакинство. Излага се, че съпругата живяла с К. до смъртта му и
бракът им бил съпътстван от разбирателство и хармония, двамата отгледали
две деца и след смъртта на малкия им син Ц. през 2001г. отгледали и
възпитали и внучката си Ф.. Според изложеното в исковата молба ищца Ф.С.
е била фактически отгледана от дядо си К. като баща до неговата кончина.
Ищецът А.А. бил отгледан и възпитан в здраво и сплотено семейство, след
смъртта на брат си Ц. той е подкрепял баща си и му е помагал, след което
създал семейство построил собствен дом близо до бащиния.
В обобщение се посочва, че отношенията между ищците и починалия
са били топли, задушевни, изпълнени с взаимно уважение, обич, подкрепа и
уважение, като К. А. е бил стожер в семейството и го е сплотявал, поради
което са имали с него особена духовна близост.
С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв. Мая Великова от БАК, с който считат исковете за
недопустими, тъй като ищците не са представили всички изискуеми
документи и посочили банкови сметки пред застрахователя. По същество
2
намира, че не е дал повод за завеждане на делото, оспорва исковете по
основание и размер. Възразява, че не е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като пострадалият
след прегледа след ПТП в Спешно отделение е освободен, без да е настанен в
болницата, като починал близо две седмици след това. При условията на
евентуалност се твърди независимо съизвършителство с УМБАЛ Бургас, като
са налице бездействие, пропуски и неправилно лечение на пострадалия по
вина на лечебното заведение. Счита за недоказан размера на исковете, като
изразява становище, че е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, като излага подробни доводи. Сочи аргументи
за липсата на активна материална легитимация на ищцата Ф.С. като внучка на
пострадалия по смисъла на ТР№1/2016г. на ОСГНК, като твърди, че липсват
обстоятелства, които да са извън обичайните и случаят не представлява
изключение съгласно дадените разяснения в цитираното тълкувателно
решение, обосноваващ присъждане на обезщетение. Евентуално посочва, че
не следва да й се присъжда обезщетение над размера от 5000 лева, като важи
ограничението съгласно пар. 96, ал.1 от ПЗР на КЗ. Оспорва началния момент
на претендираната законна лихва, която по новия КЗ не се дължи от датата на
деликта и следва да намери приложение чл. 497, ал.1 от КЗ. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
С определение от 31.03.2022г. по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника е конституирано УМБАЛ Бургас на осн. чл.219 от ГПК.
Предявени са искове е с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432
от Кодекса за застраховането вр. 45 от ЗЗД, като е допустим предвид
изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенциите за
заплащане на обезщетение са предявени от ищците пред застрахователя на
30.10.2020г., видно от приложените доказателства по делото, като в
тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което е възникнало
правото на ищците да упражнят правото си на иск пред съда.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда №33 от 03.11.2021г. на БОС по
НОХД№658/2021г. подсъдимият М.Х. Х. е признат за виновен за това, че на
3
27.09.2020г. в гр. Айтос, на кръстовището на ул. Гоце Дечев и ул. Алеко
Константинов, при управлението на лек автомобил „Форд Галакси“, рег.
№********, нарушил правилата на движение по пътищата – чл.6, т.1, чл.50,
ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на К.А.М., починал на 09.10.2020г., поради което на основание чл.343, ал.1,
б“в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца, чието изтърпяване е отложено
за срок от четири години.
На основание чл.300 от ГПК настоящият граждански съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда
на наказателния съд, която е задължителна по въпросите дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от присъдата на наказателния съд пострадалият К.М. при
управлението на мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“, рег.
№А5474АМ е блъснат от нарушилия правилата за движение водач М.Х. на
лек автомобил „Форд Галакси“, рег.№********. След удара е паднал от
мотоциклета и непосредствено след инцидента откаран от екип на Спешна
медицинска помощ в УМБАЛ Бургас, където е прегледан и освободен след
няколко часа.
На 28.09.2020г. К.М. е постъпил в ОАИЛ-УМБАЛ-Бургас и починал на
09.10.2020г. вследствие на причинените при ПТП тежки травми,
несъвместими с живота. При огледа и аутопсията на труп са установени
черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно-мозъчна
ямка, двустранен субарахноидален мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка,
моста и малкия мозък. Силата на присъдено нещо на присъдата на основание
чл. 300 от ГПК обхваща приетото в мотивите от наказателния съд, че
непосредствена причина за смъртта е получена черепно-мозъчна травма при
падане от мотоциклета, довела до нарушаване функциите на мозъка и
неговите структури.
От приложените по делото удостоверение за наследници на К.А.М. и
удостоверение за раждане на Ф.Ц. К.ова се установява, че след смъртта си
починалият при ПТП е оставил като свои законни наследници преживяла
съпруга Ф. ХР. М., ищеца АНГ. К. АНГ. –негов син и по право на заместване
на втория му син Ц. К.ов А. /починал на 18.12.2001г./ ищцата Ф.Ц. К.ова-
4
негова внучка.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Г.М.-
племенник на починалия К. А., от чийто показания се установява, че ищцата
Ф.С. е била фактически отгледана от нейните баба и дядо. Почти веднага след
раждането й през 1997г. родителите й заминали да работят в Република
Гърция. През 2001г., когато била петгодишна починал баща й Ц. А..
Свидетелства, че издръжката й от раждането е била поета изцяло от дядо й К..
Свидетелят посочва, че на ищцата са й липсвали майчини и бащински ласки и
се обръщала към К. А. и Ф.М. с думите „тате“ и „мамо“. След като сключила
граждански брак, заедно със съпруга си и дъщеря си продължила да живее в
къщата на дядо си и баба си в едно домакинство, но за издръжката им се
грижел предимно покойния К.. Обяснява, че Ф. приела много съкрушително
смъртта на дядо си, изцяло се променил характера й, започнала да употребява
алкохол, напълняла, станала психически нестабилна, наложило се да
посещава психиатър. Случилото се повлияло негативно на брака й, вдигала
чести скандали на съпруга си и бракът им бил прекратен с развод. Свидетелят
М. в показанията си твърди, че Ф.М. не могла да преживее смъртта на
съпруга си. Първо починал сина й К., после мъжа й и след като видяла как се
отразила смъртта на нейния съпруг на внучката й Ф. много й се събрало и се
споминала. Съобщава, че починалият при ПТП е работил като ел. техник и
издържал семейството си, винаги са живели сплотено и задружно, никога не е
имало скандали. Ищецът А.А. живее в близост, на около 200-250 метра до
бащиния си дом, но дълго време се задържал там, защото работили заедно с
баща му и свид. М.. Посочва, че А. има онкологично заболяване, което се
влошило след смъртта на неговия родител.
Свидетелят С.К. –син на ищеца А.А. в показанията си, депозирани пред
БОС обяснява, че заедно с баща си са организирали погребението на дядо му
К.. Потвърждава, че онкологичното заболяване на ищеца А. се влошило след
като починал баща му. Посочва, че баща му и дядо му много често са
работили заедно, живели са задружно и сплотено, като всеотдайно семейство.
След смъртта на Ц. А. ищцата Ф.С. била взета за отглеждане от баба си и
дядо си, живяла с тях в едно домакинство до последния им ден. В момента
ищцата продължава да живее в къщата им в гр. Айтос, на ул. „Роза“, която й
дарили. Свидетелят дори завиждал, че са по-привързани към нея и я наричал
„лельо“. След смъртта на К. А. внучката му Ф. изпаднала в много тежко
5
състояние, ограничила социалните си контакти, не била способна да се грижи
да дъщеря си, започнала да пие и пуши. Според показанията му ищцата
посещавала психиатър-доктор Зъбов в гр. Бургас, при когото провела няколко
сеанса, приемала медикаменти, викали Спешна помощ, за да й поставят
инжекции по повод получавани паник атаки. Ф. М. се тревожила, че нейната
внучка не се разбира със съпруга си и той я напуснал. На 02.08.2021г.
свидетелят К.ов докарал баба си с линейка в гр. Бургас и тя починала.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито
показания са преки, непосредствени, взаимно допълващи се и
обстоятелствени, като не се опровергават от останалите събрани
доказателства.
По делото се доказва, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по
време на настъпването на застрахователното събитие, със срок на покритие
13.09.2020г. – 12.09.2021г. видно от приложената справка за сключена
застраховка „гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше установено, че нарушавайки правилата за движение -
чл.6, т.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП водачът на МПС Форд
Галакси, ДК№********, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, виновно е допуснал ПТП, при непредпазлива форма на вина,
както и, че извършените нарушения на посочените правила за движение са в
причинна връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пострадалия
К.М.. Предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 658 по описа на БОС за
2021г. на основание чл. 300 от ГПК съдът приема за доказан по безспорен и
несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45
6
от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка
между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на
договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно
задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение на
ищците за неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на близък човек следва да се определи към момента, когато е
породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на
деликта - личното засягане на защитените ценности. При определяне на
размера на обезщетението следва да се вземат предвид и обществено-
икономическите условия в страната към момента на увреждането, чийто
промени намират отражение в нарасналите нива на застрахователно покритие
по застраховка „гражданска отговорност“ в чл. 492 , ал.1 от действащия КЗ.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на
Ф. ХР. М. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й настоящият съдебен
състав съобрази следното: преди процесното ПТП двамата съпрузи са
поддържали близки и топли отношения, брачната им връзка е била изпълнена
с хармония, взаимна обич и подкрепа, родили са им се двама сина, които
заедно са отгледали и възпитали. Въпреки, че ищците не ангажират по
делото доказателства относно датата на сключване на граждански брак между
починалия К.М. и Ф.М. съдът приема, че тяхното съвместно съжителство е
7
продължило поне 52 години, предвид обстоятелството, че техният син А.А. е
роден през 1968година. Безспорно Ф.М. е преживяла много тежко загубата на
нейния съпруг, който въпреки напредналата си възраст – 70 години към
датата на ПТП, е работил като електротехник и фактически е задоволявал
материалното благополучие и издръжката на семейството, в това число на
внучката им Ф. след смъртта на нейния баща. С оглед на това съдът приема,
че следва да й бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 120 000 лева.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за причинените
неимуществени вреди на Ф.М. от смъртта на съпруга й К.М. е изцяло
основателен в предявения му размер, като в полза на ищците следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.
Отношенията между починалия при ПТП и неговия син А.А. приживе
са се характеризирали с привързаност, разбирателство и доверие, често са
прекарвали времето си заедно, работили съвместно, дори след като ищецът
създал собствено семейство. БОС намира, че по делото не е доказана пряка
причинна връзка между смъртта на бащата на ищеца и влошаване на
онкологичното му заболяване. Независимо от това съдът приема, че
неочакваната смърт на един от най-близките му родственици се е отразила
негативно в психологически аспект на ищеца. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита, че А.А. е на 52 –годишна възраст към
настъпване на застрахователното събитие и има собствено семейство,
включващо съпруга, син, дъщеря, внуци, като не се установява да е променил
съществено начина си на живот след смъртта на баща си или да е преживял
болки и страдания над обичайните.
Предвид това справедливият размер на обезщетението по смисъла на
чл.52 от ЗЗД за претърпените неимуществени вреди от ищеца А.А. от смъртта
на баща му К.М. следва да се определи на сумата от 100 000 лева.
Така мотивиран, БОС счете, че предявеният иск за причинените
неимуществени вреди от ищеца А.А. от смъртта на неговия баща К.М. е
частично основателен до размера от 100 000лева, до който следва да бъде
уважен. За горницата над този размер до предявения размер от 120 000лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
8
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е
застъпено становището, че следва да се отчитат конкретните житейски
обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че
загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене обичайно присъщите. В решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II ТО на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е дадено разрешение, че е
оправдано присъждането на обезщетение в случаи на особено силна
привързаност, когато отношенията между родствениците са били със
съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, отглеждането на внук от
баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за
родителите, при което е изградена връзка, наподобяваща тази родител - дете.
В тежест на ищцата Ф.С. е да докаже по делото при условията на пълно и
главно доказване не само създадената особено близка връзка с дядо си,
надхвърляща традиционните за българското общество разбирания, наличието
на особена житейска ситуация, наподобяваща създадени фактически
отношения с дядо й като с родител, като примерно изброените в цитираните
по-горе решения на ВКС, но и търпени болки и страдания от загубата,
надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на
близък човек. Така, както се приема в решение № 60070 от 29.06.2021 г. на
ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК/, недоказването на която и да е от трите
групи посочени факти изключва обосноваването на активна материално -
правна легитимация на ищците по искове за обезщетяване на неимуществени
вреди, извън очертания кръг с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г.
Установи се от събраните по делото гласни доказателства –показанията на
свид. М. и свид. К.ов, че почти веднага след раждането на ищцата Ф.С.
родителите й са заминали да работят в Република Гърция, като са я оставили
за отглеждане и възпитание на дядо й К. и баба й Ф.. По делото се доказва, че
след смъртта на нейния баща Ц. А., починал на 18.12.2001г. съгласно
приложеното препис извлечение от акт за смърт, изцяло заместващата грижа
9
на бащата е изпълнявана от покойния й дядо, който преимуществено е
осигурявал издръжката й, дори и след като е встъпила в граждански брак.
Съдът приема за недоказана третата кумулативна предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно търпени болки и страдания от
загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от
смъртта на близък човек. Независимо, че ищцата С. е изпитала скръб и болка
поради това, че за втори път губи баща си в живота, само по себе си
изложеното в тази връзка обстоятелство в исковата молба не представлява
търпяно негативно усещане над обичайното когато е създадена фактическа
връзка с пострадалия като с родител и не е от естество да обуслови
присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди в полза на
лице извън очертания кръг с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. В исковата
молба са общо въведени търпените от тримата ищци неимуществени вреди,
като липсват конкретни твърдения за причинени неимуществени вреди на
ищцата Ф.С. над обичайните, в това число и последващо до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция. Възникналите проблеми от
психиатрично и семейно естество във връзка с последвалия развод на ищцата,
както и напълняването и злоупотребата с алкохол в пряка причинна връзка
със смъртта на дядо й, за които сочат в показанията си разпитаните
свидетели, не само, че не са надлежно въведени като твърдения в предмета на
производство относно претърпени вреди над обичайните, но и не са надлежно
доказани по делото с необходимите за това специални знания от вещо лице.
При горните мотиви предявеният иск за неимуществени вреди от ищцата
Ф.С. от смъртта на нейния дядо К.М. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По акцесорните претенции за законна лихва върху присъдените
обезщетения в полза на Ф.М. и А.А., считано от датата на деликта. Доколкото
лихва няма мораторен, а компенсаторен характер, претенцията за нейното
присъждане не представлява отделен иск и се дължи като последица от
осъществения деликт. С новия КЗ, заплащането на законна лихва върху
обезщетението за забава е уредено по различен от отменения КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, която следва да намери приложение в
настоящия казус, лихва се дължи след изтичане на тримесечния срок от по чл.
496, ал.1 от КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя.
10
Заявлението на ищците е получено от ответника на 30.10.2020г., поради което
съдът счита, че законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди
се дължи, считано от 31.01.2021г. Предвид това ответникът следва да заплати
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 31.01.2021г. до
окончателно плащане на задължението. В останалата част за периода от
датата на деликта - 27.09.2020г. до изтичане на тримесечния срок от по чл.
496, ал.1 от КЗ искането за присъждане на законна лихва е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
В полза на адв. П.Велков на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдена сумата в общ размер на 7460 лева, от които 3930лв. по предявения
иск от конституираните правоприемници на Ф.М. и 3530 лева по предявения
иск от А.А.. Възражението на ответната страна за прекомреност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид присъждането му в
минималния размер по реда на Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът А.А. следва да заплати на ответника сумата от 555,33лева-
направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от предявения от него иск.
С оглед изхода от делото ищцата Ф.С. следва да заплати на ответника
сумата от 3332 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 8800 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище
гр. София, район Триадица, бул. Витоша№98Б, да заплати на АНГ. К. АНГ.,
ЕГН********** и Ф. Ц. СТ., ЕГН**********, и двамата от **** - адв.
П.Велков-АК-Бургас, конституирани в хода на производството като
правоприемници на починалата ищца Ф. ХР. М., ЕГН**********, сумата от
120 000 лева /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
11
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на съпруга й К.А.М., починал при управление на мотоциклет марка
Сънсто, модел Церес 50, рег.№*****, вследствие пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 27.09.2020г., в гр. Айтос, на кръстовище
между ул. Гоце Делчев и ул. Алеко Константинов по вина на водача М.М.Х.
при управление на МПС Форд Галакси, ДК№********, застрахован при
ответника със застрахователна полица „гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2021г до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената от АНГ. К. АНГ. и Ф. Ц. СТ., конституирани
в хода на производството като правоприемници на починалата ищца Ф. ХР.
М. акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
присъдената главница обезщетение за периода от датата на деликта
27.09.2020г до 30.01.2021г.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище
гр. София, район Триадица, бул. Витоша№98Б, да заплати на АНГ. К. АНГ.,
ЕГН********** от **** - адв. П.Велков-АК-Бургас, сумата от 100 000 лева
/сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща
му К.А.М., починал при управление на мотоциклет марка Сънсто, модел
Церес 50, рег.№*****, вследствие пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 27.09.2020г., в гр. Айтос, на кръстовище между ул. Гоце
Делчев и ул. Алеко Константинов по вина на водача М.М.Х. при управление
на МПС Форд Галакси, ДК№********, застрахован при ответника със
застрахователна полица „гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2021г до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АНГ. К. АНГ. за причинени
неимуществени вреди от смъртта на баща му К.А.М. за горницата над
уважения до предявения размер от 120 000лева, както и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху присъдената главница
обезщетение за периода от датата на деликта 27.09.2020г до 30.01.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. Ц. СТ., ЕГН********** от **** -
адв. П.Велков от БАК за осъждане на ответника ДЗИ Общо Застраховане
ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район Триадица, бул.
Витоша№98Б, да заплати на ищцата сумата в размер на 100 000лева,
12
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дядо й К.А.М., починал при
управление на мотоциклет марка Сънсто, модел Церес 50, рег.№*****,
вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано на 27.09.2020г., в
гр. Айтос, на кръстовище между ул. Гоце Делчев и ул. Алеко Константинов
по вина на водача М.М.Х. при управление на МПС Форд Галакси,
ДК№********, застрахован при ответника със застрахователна полица
„гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД да заплати на адв. П.Велков
от АК-Бургас на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата от 7460 лева.
ОСЪЖДА АНГ. К. АНГ. да заплати на ДЗИ Общо Застраховане ЕАД
сумата от 555,33лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. Ц. СТ., ЕГН********** да заплати на ДЗИ Общо
Застраховане ЕАД сумата от 3332 лева, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД да заплати по сметка на БОС,
в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за
разглеждане на исковете в размер на 8800 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13