Решение по дело №698/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 461
Дата: 22 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Георги Гочев
Дело: 20185600500698
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д         Х  А  С  К  О  В  О

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 461/22.ХI.2018 г.  гр.Хасково

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд-Хасково на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, открито заседание, граждански състав,въззивна инстанция:

                                                      Председател : Анна  Петкова 

Членове:1. Георги Гочев

2.Ирена Аврамова

при секретаря Г* К** като разгледа докладваното от съдия Георги Гочев въззивно гражданско дело №698/2018 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №502/17.VIII.2018 г. постановено по гр.дело №3069/2017 г. състав на Районен съд-Хасково отхвърля като недоказан и  неоснователен предявеният от Гаранционен фонд-София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 иск с правно основание чл.557 ал.I т.2 б.“А“ от КЗ,респ. чл.288 ал.I т.2 от КЗ/отм./ против А.В.А., ЕГН:********** *** за заплащане на 1 694 лв. платено от фонда обезщетение,ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

 

Обстоятелства по въззива

 

Гаранционен фонд-София са останали недоволни от постановения съдебен акт,поради което го атакуват като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му и осъждане на ответника да заплати заявената сума по иска.

         Погрешно първата инстанция приела,че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно увреждащото МПС,както и отговорен за обезщетението следвало да е именно застрахователя по същата.В тази насока нямало установен договор за такава застраховка,поради което относно процесното МПС е следвало водача при навлизане на територията на България да сключи договор за такава застраховка.В тази насока единствено меродавна била справката към ИЦ на ГФ,официален документ по чл.179 от ГПК,която сочела че няма подобна застраховка относно увреждащото МПС.В тази насока ответникът не провел пълно и главно доказване на този положителен за него факт,а и се следвала зелена карта за да може полската застраховка да има валидност на територията по увреждане.Още повече,че посочената полска застраховка не можела да има действие,тъй-като МПС било продадено в Турция,която не била членка на ЕС.При тези обстоятелства въззивникът заплатил на увреденото лице настъпилите щети,което обстоятелство извеждало правото на регресен иск спрямо виновното лице.

В отговора на въззивната жалба процесуалния представител на въззиваемия А.В.А. намира същата неоснователна,а обжалваното решение правилно,като иска потвърждаването му.Действително по отношение на увреждащото МПС имало сключена застраховка гражданска отговорност от полски застраховател. Това обстоятелство било отразено в акта за установяване на адм.нарушение,така и в нарочен документ.Следвало да се има предвид и че самият акт,съставен от контролните органи,не вменявал управление на МПС без застраховка,тъй-като такава безспорно имало.Базата данни на ИЦ на ГФ съдържала данни само относно застраховките,сключени с български застрахователи.Същевременно според въззиваемата страна довода,за липса на зелена карта бил направен едва пред въззивния съд,който довод бил обхванат от преклузия.Същият би следвало да залегне в самата искова молба.

 

Правни съображения

 

Гаранционен фонд е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените  от  последното негативни последици в правната му сфера. Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.

Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици. Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.

Представените доказателства в хода на производството извеждат неоснователност на предявената претенция,респ. и на предявената въззивна жалба.

Осъдителната претенция е предявена от ищеца пред РС-Хасково с правно основание чл.288 ал.ХII от КЗ действал по време на деликта-19.ХII.2009 г.,обоснована в обстоятелствената част единствено с твърдението,че регреса е изведен от липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС товарен автомобил „МАН 19.464“ рег.№ ***,управлявано от ответника,което предизвикало ПТП,при което е увредено МПС „Рено Премиум 450“, рег. №****,собственост на дружеството „Рейсаш Т.А.Ш“ от Турция,като впоследствие увреденото лице било репарирано с размера на исковата сума от страна на фонда.Предмета на делото следователно е ясно очертан и обхваща твърдение за три обстоятелства от които се извлича и регресния иск-управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, осъществяване на деликт в тази хипотеза,припознат като застрахователно събитие без покритие,и репариране от страна на ищеца на пострадалото лице.Следователно това са и границите на обосноваване на претенцията,респ. на осъществяване на защитата на ответника.В случая безспорно е изведено осъщественото ПТП,вредите настъпили от него,както и извършителят му-ответника по делото,така и заплащането им от трана на фонда.В тази насока няма спор и по делото.Същевременно обаче е установено,че увреждащото МПС е обект на застрахователно покритие от полски застраховател,чийто период обхваща и времето на деликта-19.ХII.2009 г.В тази насока е както отразеното обстоятелство в акта за установяване на адм.нарушение от ответника,което обаче не включва управление на МПС без задължителна застрахока,така и представения документ на полски и в превод,от който изрично е видно,че процесното МПС,водено от А. е обект на застраховка обективирана в конкретно посочена застрахователна полица.Тази застраховка по закон не фигурира в информационните масиви на Гаранционния фонд,чийто обект са само застраховките на български застрахователи.Ищецът не е следвало да плаща на увреденото лице в процесната хипотеза,тъй-като най-малкото е имал конкретни данни за годна застраховка „Гражданска отговорност“ на конкретен полски застраховател.Грижата на добрия търговец в този случая изисква да се направи справка в полските аналогични органи относно действитевността на полицата,или да откаже плащане на увредения,като изведе,че риска е покрит и се носи от визирания полски застраховател.Тази застраховка отнема правото на регрес на ищеца,тъй-като извършителя на деликта има застрахователно покритие.Въобще въззивникът в случая не е бил отговорен пред турското дружество.Но естествено за зле платените суми не може да носи отговорност ответникът по делото.В случая следва да се има предвид и че пълното и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства съобразно предмета му са изцяло в тежест на ищеца.Хипотезата на закона,която дава право на регрес на фонда,обаче не е установено по този път-несъмнено и категорично.Именно в негова тежест е да установи липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ в случая.Събраните доказателства обаче сочат на друг извод.Не може да се вменява в процесуална тежест на ответника да установява по пътя на пълното и главно доказване твърдени обстоятелства,част от тезата на ищеца.

В тази насока мотивите и постановените последици от Районен съд-Хасково са правилни и законосъобразни,като са изцяло обективен отговор на установените факти.Изложеното във въззивната жалба не намира подкрепа в доказаното по делото,поради което същата се явява неоснователна. Първата инстанция е достигнала до адекватни на доказателствата изводи,приложила е правилно относимия материален и процесуален закон,поради което решението следва да се потвърди,като настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите му.

         Ще следва предвид изхода от делото на особения представител на въззиваемата страна по делото адв.В.,въззивникът да заплати възнаграждение  за защита пред въззивния съд  в размер на 348.58 лв. съобразно чл.7 ал.II т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

                   Водим от горното и на основание чл.271 ал.I и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав

 

 

Р       Е       Ш     И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №502/17.VIII.2018 г. постановено по гр.дело №3069/2017 г. на Районен съд-Хасково.               

ОСЪЖДА Гаранционен фонд-София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 да заплати по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата 348.58 лв. възнаграждение за особения представител адв.А.Л.В..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:              

 

 

 

                   Членове : 1.                                   2.