Р Е Ш Е Н И Е
№ 855 19.05.2015 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети март две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 7314 по описа на БРС за 2014 г.
Производството е образувано по повод искова молба от
„БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД, ЕИК – *********, против „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД,
ЕИК – *********.
Исковото производство е за установяване на дължимост от ответника на ищеца
на сума, оспорена в производството по ч. гр. дело № 5846 по описа на БРС за
2014 г., а именно: сумата от 19 830 лева, представляваща дължима цена за
продажбата на имот, представляващ нива с площ от 7932 кв.м., имот № 006205,
земеделски парцел 205, масив 6, находяща се в местността „Тодорови колиби”, в
землището на с. Маринка, Община Бургас, който договор за продажба е обективиран
в нотариален акт № 155/19.11.2010 г., том ІІ, рег. № 6485, дело № 321/2010 г.
по описа на нотариус Николай Ников.
В молбата се твърди, че на 19.11.2010 г. е сключен
договор за продажба, по силата на който ищецът продава на ответника недвижим имот
за сумата от 19 830 лева. Изтъква се, че съгласно пункт 2 от договора
цената следва да бъде платена по банков път след сключване на договора. Тъй
като не е изпълнено задължението, ищецът депозира пред Районен съд – Бургас
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено, но длъжникът
депозира писмено възражение против него. Ищецът твърди, че на датата на
сключване на нотариалния акт вземането за цената е станало ликвидно и
изискуемо.
В законоустановения едномесечен срок от
получаване на книжата по делото ответникът депозира писмен отговор. Ответникът
не оспорва, че е сключен договор за продажба на недвижим имот, но твърди, че за
имота е имало сключен предварителен договор през 2006 г. с двама ирландски
граждани, по силата на който те заплащат на ищцовото дружество сумата от
19 985 евро, представляваща капаро за имота. Впоследствие двамата бъдещи
купувачи се отказват да закупят имота, като на 15.10.2010 г. е подписано
споразумение, по силата на което Лиам Годфри им връща платената сума от
19 985 евро, срещу което имотът следва да бъде прехвърлен на дружеството
ответник.
Ответникът твърди, че поради тази причина с
ищцовото дружество е договорено да бъде изповядана сделка, но без да се плаща
сума по нея като продажна цена, поради което в нотариалния акт няма определен
период, в който тя да бъде платена.
В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане, тъй като ищцовото дружество дължи сума, по-голяма от
претендираната, а именно 25 000 лева, представляваща 15 % от реализираната
печалба на семеен хотел „Калифорния” за периода 23.01.2009 г. до настоящия
момент. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В проведеното на 12.01.2015 г. съдебно заседание съдът
прие за съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражение за
прихващане, заявено от ответното дружество с отговора на исковата молба в
размер на 25 000 лева, представляващи 15 % от реализирана печалба на семеен
хотел "Калифорния", съгласно договор за експлоатация от 05.03.2008 г.
за периода от 23.01.2009 г. до 31.12.2014 г.
В същото съдебно заседание съдът откри на основание
чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване на документ, а именно договор от
15.10.2010 г. досежно автентичността на подписите на лицата Д. М. Ф. и Д. Д. М.,
положени по него.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковата
претенция и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковата претенция, алтернативно
да бъде извършено прихващане с дължимата на ищцовото дружество сума по договор
за експлоатация в размер на 18986,11 лева. Моли за присъждане на разноски.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се по делото, от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза, че на 18.07.2006 г. Д. Ф. (J. F.) и на 25.07.2006 г. Д. М. (J. M.) превеждат на ищцовото
дружество всеки един от тях сума в размер на 9992,50 евро или общо 19985 евро.
В платежните нареждания няма изписано основание за плащане на сумите. В
счетоводството на фирмата сумите, след изтичането на 5-годишния давностен срок,
са осчетоводени и изписани като приход.
От показанията на свидетеля А. М. се установява, че
платената сума представлява депозит за закупуване на имот в с. М., Община
Бургас. Към 2006 г. господин Л. Г. и неговата съпруга госпожа М. Г. са
съдружници в ищцовото дружество, заедно с господин А.Д., пълномощник на
"БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД по настоящото дело. Господин Л. Г.
и неговата съпруга М. П. Г. са съдружници в ищцовото дружество до месец юни
2014 г. - аргумент от протокол за проведено на 26.06.2014 г. извънредно общо
събрание на съдружниците в "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, приет
като доказателство по делото. Съпрузите, ирландски граждани, са съдружници на
паритетни начала и в „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД.
И. Л. Д., в качеството си на управител на "БЪЛГЕРИЪН
КОСТАЛ ПРОПЪРТИС" ООД, упълномощава А.Д. да извършва от името и за сметка
на дружеството изчерпателно посочени фактически и правни действия, сред които е
правомощието да сключва от името и за сметка на дружеството всякакви сделки и
договори, включително и за покупка или продажба на недвижими имоти по предмета
на дейност на дружеството, както и такива, неупоменати в предмета на дейност на
дружеството, включително и разпоредителни, като пълномощникът ще има правото да
уговаря по своя преценка всяка една от клаузите на съответния договор или
сделка, без каквито и да е ограничения. Пълномощното е безсрочно и важи до
пълното му оттегляне. На 14.01.2010 г. подписът на упълномощителя е нотариално
заверен.
На 15.02.2010 г. е сключен договор за възлагане на
управление, по силата на който ответното дружество възлага, а Ива Енчева Огнева
приема да бъде управител, представител и неограничен пълномощник на "ЛИАМ
ГОДФРИ" ООД. Договорът е сключен за неопределено време.
Тъй като Д. Ф. и Д. М. са в близки приятелски отношения с
господин Л. Г. и поради финансовата криза, последният разбира, че те няма да
могат да закупят имота в с. М. На 09.09.2010 г. Л. Г., все още съдружник в
ищцовото дружество, изпраща по електронна поща на А.Д., също съдружник в
дружеството, писмо относно "земя в М.а, парцел с площ от 7932 кв.м.".
С това писмо Г. информира Д., че "протоколът от процедурите по прехвърляне
на земя номер 6205 на Л. Г. ООД е с цена 19 830 лева в документа".
Адресантът задава въпрос "Как ще бъде осчетоводена тази сума в
компанията". На 14.09.2010 г. А.Д. отговаря на това съобщение (именно
"земя в М., парцел с площ от 7932 кв.м."), че сумата от 19 830 лева
"е цената, която е платена за мястото. Не можем да пишем по-малко пари в
нотариалните актове. Сумата няма да бъде изплатена в действителност".
Тук се налага следното уточнение:
Електронен
документ не е само този, който носи електронен подпис, поради което не съществува пречка
да се приеме като доказателство
представения на хартиен носител заверен от ответната страна препис от кореспонденция по електронна
поща -
аргумент от Определение № 329
от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4601/2013 г., II т. о., ТК. Нещо повече, това е принципно
положение - електронният документ се представя възпроизведен на хартиен носител
като препис, т.е. разпечатка - аргумент от чл.184, ал.1 от ГПК. Ищцовото
дружество оспори истинността на електронния документ, но не поиска ответната
страна да представи документа
на електронен носител – чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК. След като оспорените от ищцовата страна електронни документи не носят електронен
подпис, те съставляват неподписани частни диспозитивни
документи, поради
което съдържанието им следва да се преценя наред с всички останали доказателства.
На 15.10.2010 г. е сключен договор (по същество
тристранно споразумение), по силата на което Д. М. Ф. (J. M. F.) и Д. Д. М. (J. J. M.) се съгласяват преведената през
юли 2006 г. сума от 19 985 евро на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД
като депозит за закупуване на парцел с номер 6205 в с. М. с обща площ от 7932
кв.м. да остане в дружеството, а "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД да получи
поземления имот от "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, защото Г. е върнал депозита в размер на 19 985 евро
на купувачите М. и Ф. Прави впечатление, че имената на ирландските граждани по
начина, по който са изписани на английски език, съвпадат с имената на лицата,
които са превели суми на ищцовото дружество през 2006 г. Прави впечатление също
така, че сумата, която те превеждат, съвпада с тази по споразумението. Установи
се от показанията на свидетелите А. М. и И. О.-Д., че споразумението е
подписано от ирландските граждани и от госпожа Д., поради което оспорването на
автентичността на документа, направено от ищцовото дружество, остана
недоказано.
На 19.11.2010 г. е сключен договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 648, дело № 321/2010 г.
по описа на нотариус Николай Ников. Договорът е със страни "БЪЛГЕРИЪН
КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД (продавач), действащо чрез пълномощника си А.Х.Д.,
и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД (купувач), действащо чрез пълномощника си М. С.,
упълномощена от управителя на дружеството И. Е. О. Предмет на договора е
недвижим имот, а именно - нива с площ 7 932 кв.м., четвърта категория,
представляваща имот № 006205, земеделски парцел 205 в масив 6, който се намира
в м. "Тодорови колиби", землището на с. М., Община Бургас. Продажната
цена е 19 830 лева, която сума ще бъде изплатена по банков път на дружеството -
продавач.
Видно е, че предмет на договора е същият имот, който се
визира в кореспонденция по електронна поща между А.Д. и Л. Г. ("земя
номер 6205", "парцел с площ 7932 кв.м.), при това за същата цена
"19 830 лева".
Установява се по делото, че след
изповядване на сделката продажна цена не е изплащана от ответното дружество.
Не е спорно между страните, че на
05.03.2008 г. между "АЛФА ХОТЕЛС" ООД и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД,
от една страна, и "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, от друга, е
постигнато споразумение, по силата на което първите две дружества предоставят
на третото правото да експлоатира семеен хотел "Калифорния", находящ
се в гр. Бургас, с ресторант, лоби бар и подземен гараж, след като бъде изцяло
построен и след издаването на разрешение за ползване. Срещу това
"БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД се задължава да заплати общо на
първите две дружества при равни квоти 30 % от чистата печалба, реализирана през
календарната година, без ДДС. Плащането ще се извършва еднократно до 15-то
число на месец януари на годината, следваща съответната година. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че
годишният финансов резултат от дейността на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ
ПРОПЪРТИЙС" ООД по стопанисването и управлението на хотела и на ресторанта
е положителен само за годините 2009 г., 2011 г. и 2012 г. За 2009 г. по този договор
ищцовото дружество е изплатило на "АЛФА ХОТЕЛС" ООД и "ЛИАМ
ГОДФРИ" ООД по 500 лева без ДДС.
На 06.08.2014 г. ищцовото дружество
подава в БРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 19 830 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По
това заявление е образувано ч.гр.дело № 5846/2014 г. по описа на БРС.
На 12.08.2014 г. заповедният съд издава
заповед за незабавно изпълнение № 3507, с което разпорежда на длъжника
"ЛИАМ ГОДФРИ" ООД да заплати на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД сумата от 19
830 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане и разноски. Въз основа на заповедта е
издаден и изпълнителен лист.
На 16.09.2014 г. ответното дружество депозира възражение,
че не дължи сумата, поради което ищцовото предявява исковата молба по
настоящото дело.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетелите Ан Мърфи и Ива Огнева-Д., както и заключенията на
вещото лице по назначените първоначална и допълнителна съдебно-икономически
експертизи.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК. Предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане е
с правна квалификация чл.79 от ЗЗД.
Установи се по делото, че сума от 19 985 евро е преведена
през месец юли 2006 г. от двама ирландски граждани на ищцовото дружество. Когато платецът на една парична сума не е
посочил основание за извършеното плащане (такова според вещото лице няма в двете платежни нареждания), то не е в негова тежест да докаже това
основание. В тежест на получателя, т.е. на ищцовото дружество е да докаже основанието, на което е
получило сумата -
аргумент от Решение № 746 от 03.11.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., ІV
гр. отд. на ВКС. Такова
доказване то не направи по делото. То твърди, че никога не е сключвало
предварителен договор за продажба на имота в с. М. с ирландските граждани. Ако
това е така, тогава платеният от тях депозит е без основание и подлежи на
връщане и не следва да остава в патримониума на ищеца. Установи се обаче, че
сумата е имала функцията на депозит за закупуване от тези лица на имот в с. М.,
като този извод следва от текста на тристранното споразумение от 15.10.2010 г.
Безспорно към 2010 г. господин Л. Г. и неговата съпруга,
госпожа М. Г., са съдружници и в ищцовото, и в ответното дружество (в
последното на паритетни начала). Към същия момент съдружник в "БЪЛГЕРИЪН
КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД е и господин А.Д., негов процесуален представител в
настоящото дело. Към същия период липсват доказателства за разногласия между
съдружниците ирландски и български граждани. Напротив, налице са такива за
водене на положителна електронна кореспонденция между тях, при това точно по
отношение на продажбата на имота в с. М. Нещо повече, видно от клаузите на
договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сред тях не фигурира такава,
предвиждаща срок за плащане на продажната цена. Последната, от своя страна, е
много по-ниска от стойността на депозита - почти два пъти, което е индиция, че
сделката е по-скоро "формалност", за да се оформи de jure придобиването на собствеността
върху имота от "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД.
Изложените факти налагат извод, че към 2010 г. е
съществувало доверие между съдружниците в "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ
ПРОПЪРТИЙС" ООД, същите са били наясно, че сума от 19 985 евро се намира в
ищцовото дружество като депозит за закупуване на имот в с. Маринка. В този смисъл неоснователно е възражението на
ищцовото дружество, че по същество „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД се опитва да докаже, че
сделката е безвъзмездна. Процесуалната теза на ответника е, че сделката е
възмездна, но цената по нея е платена преди изповядване на сделката, поради
което не се дължи.
Целта на споразумението от 15.10.2010 г. между Д. М. Ф.,
Д. Д. М. и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД е, от една страна, да бъдат уредени
отношенията между ирландските граждани, които са приятели помежду си, а, от
друга страна, сумата по депозита да се счита дадена на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ
ПРОПЪРТИЙС" ООД от "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД, което дружество по този
начин декларира сериозните си намерения да придобие имота. С други думи
ищцовото дружество ще задържи сумата, но вече не като депозит от страна на
физическите лица, ирландски граждани, а като депозит от ответното дружество. За
настоящото дело, а и за ищцовото дружество, е без значение защо Л. Г. изплаща
на тези физически лица сумата от 19 985 евро, защото с това действие не се
ощетява патримониума на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ
ПРОПЪРТИЙС" ООД. Последната уговорка е "гаранция", че Д.
М. Ф. и Д.Д. М. няма да имат никакви бъдещи претенции към "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, което пък
открива пред собственика възможността да продаде имота на други лица. Ето защо
може да се предполага с такава степен на вероятност, водеща до неизбежност, че
пълномощникът на ищцовото дружество (съдружник в същото), както и всички
съдружници в него, са знаели за наличието на такова споразумение и не са се
противопоставили на същото.
От друга страна, предварителен договор
за продажбата на имота между "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД и
"ЛИАМ ГОДФРИ" ООД не е необходим, защото съдружниците си имат доверие
- продажната цена е "платена предварително". Точно поради това
пълномощникът на ищцовото дружество А.Д. прави извън процесуално признание в
електронната кореспонденция, че продажната цена "няма да бъде изплатена в
действителност".
По същество изявлението представлява „начало
на писмено доказателство”- документ, съставен преди съставянето на нотариалния акт,
изходящ от противната страна чрез нейния пълномощник (а не от
опровергаващата такава „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД). От този документ може да се заключи,
че клаузата за плащане на цената по банков път е симулативна. Действителното
положение е, че цена няма да се плаща, защото вече е платена. Аргументи за
верността на този извод са обстоятелствата, че продажната цена "се
търси" от ответното дружество едва след напускане на "БЪЛГЕРИЪН
КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД от съдружниците Л. Г. и М. Г., и че „ЛИАМ ГОДФРИ”
ООД „не търси разликата” между продажната цена и платения депозит.
Предвид изложеното предявеният иск се
явява неоснователен, защото ответното дружество не дължи заплащане на продажна
цена по договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 648, дело № 321/2010 г.
по описа на нотариус Николай Ников.
Тъй като искът е отхвърлен, съдът не
следва да се произнася по възражението за прихващане, заявено от ответното
дружество при условията на евентуалност.
Оспорването истинността на документ, а именно договор от
15.10.2010 г., досежно автентичността на подписите на лицата Д. М. Ф. и Д. Д. М., за което бе открито
производство по чл.193 от ГПК, остана недоказано.
По въпроса за разноските:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а
представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска, поради което съдът в исковото производство следва да разпредели
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед този изход на делото на ищеца не се дължат
разноски нито в исковото, нито в заповедното производство. Съдът се
произнася с решението по въпроса за разноските само в случай, че ги присъжда. Ако претенцията за
присъждане на разноски
е неоснователна изцяло или отчасти съдът не следва да постановява нарочен
отхвърлителен диспозитив. По съществото си претенцията за разноски не е отделен иск, а е акцесорно вземане, което
подлежи на присъждане при уважаване, респективно отхвърляне на иска, но не и на
отхвърляне, за разлика от исковете.
Ответното дружество обаче има
право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Същите са в размер на 250
лева (платен депозит за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по
първоначалната съдебно-икономическа експертиза) и 100 лева (платен депозит за
възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по допълнителната
съдебно-икономическа експертиза). По делото липсват доказателства ответното дружество
да е заплатило адвокатско възнаграждение на адв. Трошари.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД, ЕИК –
*********, против „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД, ЕИК – *********, с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД дължи на ищеца
„БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД сума в размер на 19 830 (деветнадесет хиляди осемстотин и тридесет) лева, представляваща дължима цена за продажбата на имот, представляващ
нива с площ от 7932 кв.м., имот № 006205, земеделски парцел 205, масив 6,
находяща се в местността „Тодорови колиби”, в землището на с. М., Община Бургас, който договор за продажба е
обективиран в нотариален акт № 155/19.11.2010 г., том ІІ, рег. № 6485, дело №
321/2010 г. по описа на нотариус Николай Ников, като за сумата от 19 830 лева е издадена заповед за незабавно изпълнение №
3507/12.08.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5846/2014 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД, ЕИК – *********, сумата от 350 (триста и
петдесет) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ищеца „БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД оспорване на истинността на
документ, а именно договор от 15.10.2010 г., досежно автентичността на
подписите на лицата Д. М. Ф. и Д. Д. М., положени по него.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Стоян Мутафчиев
Вярно с оригинала:
И.Г.