РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е Решение №49 от 10.02.2023 на Карловски РС, втори г.с.,
постановено по гр.д.№1376/2021г., в частта, с която се прекратява
граждански брак, между Н. А. П., ЕГН: ********** и Д. Т. П., ЕГН:
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен и по вина на съпругата;
в частта с която е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете Й. Д. П., ЕГН: ********** на бащата Д. Т.
П., ЕГН: **********, като се определя режим на местоживеене на детето при
бащата на адрес: с. ***; в частта с която се определя режим за
осъществяване на лични отношения между майката Н. А. П., ЕГН:
********** и детето Й. Д. П., ЕГН: **********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца с приспиване в дома на майката за времето от 10
ч. В събота до 18 ч. в неделя; един месец през лятната ваканция, несъвпадащ
с платения годишен отпуск на бащата, както и по общо съгласие на двамата
родители, като майката ще взема и връща детето от и до адреса на бащата и в
частта, с която Н. А. П., ЕГН: ********** е осъдена да заплаща на
1
малолетното си дете Й. Д. П., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен
Д. Т. П., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста
лева), считано от 28.10.2021 г., платима до 10-то число на текущия месец и
дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до
окончателното плащане.
Жалбоподателката Н. А. П., ЕГН: **********, чрез процесуалния и
представител адв.С. К. обжалва решението на първоинстанционния съд, в
частта, с която бракът е прекратен и по вина на съпругата; относно
предоставянето на родителките права по отношение на детето Й. на бащата,
режима на лични отношения между детето и майката и в частта касаещо
определената издръжка, която майката следва да заплаща на малолетната си
дъщеря като необосновано и незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли решението на първата инстанция в обжалваната
част да бъде отменено, като вместо него да се постанови ново, с което съдът
приеме, че вина за разстройството на брака има единствено и само съпругът;
да предостави упражняването на родителските права и по отношение на
детето Й. на майката, като се определи местоживеенето на детето при майката
и се определи подходящ режим на лични отношения на детето Й. с бащата;
да се определи месечна издръжка, която да се заплаща от бащата на
малолетното дете Й. в размер на 200лв, считано от влизане на решението в
сила до навършване на пълнолетие или до настъпване на друга законна
причина за изменение или прекратяване на това задължение, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и
заплащане.
Въззиваемият Д. Т. П., ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Г. Г. оспорва жалбата и наведените в нея оплаквания, като
изцяло неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в
обжалваните части като правилен и законосъобразен, по съображения
подробно изложени в отговора.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
2
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК ,съдът намира, че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната
жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49,
ал.1 от СК , предявен от Н. А. П., ЕГН: **********, против Д. Т. П., ЕГН:
**********. Ищцата твърди, че с ответника имат сключен граждански брак
на ***г - първи и за двамата. От брака имат родени две деца – Т. Д. П.,
родена на *** г.- пълнолетна към настоящия момент и Й. Д. П., родена на *-
**г. – малолетна. Твърди, че в началото семейният им живот протичал
нормално, в разбирателство и взаимно уважение, но с течение на времето,
постепенно майката на съпруга и започнала да се меси в семейните им
отношения, настройвала ответника срещу ищцата и това водело до семейни
скандали. Ответникът започнал без основание да я ревнува, да я следи и да
ограничава контактите й с други хора, не й позволявал да работи, често я
оставял без никакви средства, като по този начин я поставял във финансова
зависимост. Ищцата очаквала, че след раждането на второто дете,
отношението на съпруга й към нея да се промени положително, но вместо
това проявите на ревност и грубост се засилили. Последният все по-често
предизвиквал конфликти, отправял обиди към нея, упражнявал психически
тормоз, а в последствие и физически побой, вследствие на което ищцата
изпадала и в безсъзнание, получавала нервни кризи. За да ограничат
вмешателството на майка му в семейните им отношения, съпрузите взели
решение да се преместят да живеят в гр. ***, където наели жилище, в което
заживели заедно с децата си, но отношението на ответника към ищцата не се
3
променило, напротив ответникът станал по-агресивен, продължил да я
обижда и псува. Поведението на ответника принудило ищцата да подаде
молба за защита от домашно насилие, по която било образувано гр. д. № ***
г. по описа на КРС и да се премести да живее в гр. Пловдив с дъщеря им Й.,
която записала и в детска градина. Още същия ден обаче, ответникът
буквално я откраднал и я завел да живее в с. ***, като по този начин лишил
ищцата от възможността да полага майчини грижи за детето си. Многократно
ищцата правела опити да вземе при себе си малолетната им дъщеря, но
ответникът със сила се противопоставял на това.
Ищцата твърди, че бракът между нея и ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен, прекъсната е всякаква духовна и физическа връзка
между двамата, липсвали каквато и да е обич, взаимно разбирателство и
уважение. Моли, съдът да постанови решение, с което: - да прекрати брака
им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на Д. Т. П.;
да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака им малолетно дете Й. Д. П., ЕГН: ********** и да
определи местоживеенето му да бъде при майката; да определи подходящ
режим на лични отношения на бащата с детето; да осъди ответника да
заплаща на малолетното дете Й. Д. П., чрез ищцата в качеството й на нейна
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на влизане в сила на решението за развод,
Ответникът не оспорва, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен. Твърди, че до известна степен това се дължало и на
тежкото психично заболяване на ищцата. Твърди, че ищцата не разбира
смисъла на настоящото производство и не може сама да ръководи действията
си, че тя е манипулирана от трето лице, с което към настоящия момент
живее на семейни начала, което лице направлява живота й и се възползва от
състоянието й. Относно обстоятелствата описани в исковата молба
ответникът твърди, че същите не отговарят на истината. Декларираните от
ищцата твърдения и обвинения нямат нищо общо с действителността .
Твърди, че проблемите с ищцата датират назад във времето и са свързани
психичното й състояние, халюцинациите и други отклонения , които са
причината през 2019г. ищцата да пролежи в психиатрична клиника в гр.
Пловдив. Твърди, че самият той винаги е бил любящ съпруг и баща, а
всички обвинения от страна на съпругата му са голословни и неверни.
4
Търпял състоянието й и я подкрепял през годините, единствено, за да запази
семейството си в цялост и да растат децата му в здрава семейна среда. Не
отрича, че съпругата му е подала молба за извършено от него спрямо нея
домашно насилие по гр. д. № *** г., но твърди, че изложените в молбата
обстоятелства не отговарят на истината. Посочва, че както във всяко
нормално семейство, се е случвало да има спорове и разпри, но никога не
бил посягал на съпругата си или нито пък я заплашвал със саморазправа.
Твърдението на ищцата, че след тормоза, който съпругът й налагал, решила
да напусне гр. ***, също било невярно, като в тази връзка твърди, че
решението й да напусне града било продиктувано от интимните и
отношенията й с друг мъж.
Мъжът, с когото ищцата и към настоящия момент живеела, получил от
съпругата му, пълни права да се разпорежда с живота й и да я представлява
пред всички институции, съд, прокуратура, НОИ, НАП, финансови
институции.Според ответникът, ищцата не е наясно какво точно подписва и
какви права делегира на лицето. Твърди, че към настоящия момент,
единственият родител, който полага грижи за детето им, както финансови,
така и чрез гледане, е само и единствено той. Ищцата нито се интересувала,
нито искала да се грижи за детето, нито е годна годна да се грижи за
малолетното им дете, тъй като не разбира и не може сама да ръководи
действията си.
Ответникът моли бракът му с ищцата да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по нейна вина; да се предоставят на него
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
малолетно дете Й. Д. П., ЕГН: ********** и да определи местоживеенето на
детето при бащата; да определи подходящ режим на лични отношения на
майката с детето; да осъди ищцата да заплаща на малолетното дете Й. Д. П.,
чрез ответника, като неин баща и законен представител, месечна издръжка в
размер на 200 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко
и непоправимо разстроен, доколкото съпрузите са напълно отчуждени един
от друг, и между тях липсва физическа и духовна близост. Приел е, че вина
за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Съпругът доколкото е
установено, че е осъществявал актове на физическо и психическо насилие
5
спрямо съпругата си, а касаещо съпругата доколкото се установява, че
последната след фактическата раздяла със съпруга и е заживяла на семейни
начала с друг мъж. Родителските права по отношение на малолетното дете Й.,
първоинстанционният съд е предоставил на бащата, като е приел, че същият
разполага с по-добър родителски капацитет от майката, която не е в
състояние сама да организира живота си, нуждае се от помощ, напълно
зависима е от мъжа, с когото живее и на практика предоставянето на
родителските права на майката може да се приравни на осиновяване на детето
от С. К.. Съдът е определил подходящ режим на лични отношения на детето с
майката и ежемесечна издръжка за малолетната Й. в размер на 200лв,
съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останала ищцата – настояща
жалбоподателка, която обжалва решението, в частта относно вината,
предоставянето на родителските права по отношение на малолетната и
дъщеря на бащата, режима на лични отношения на детето с нея и
ежемесечната издръжка.
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за
новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява
съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд, поради което касаещо фактическа обстановка съдът на основание чл.272
ГПК, препраща към мотивите на районния съд.
След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен
състав споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по
следните съображения:
По отношение на вината за разстройството на брака:
Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което и решението, в частта с която същият е прекратен е влязло в
законна сила. Спорът се свежда до вината за разстройството на брака, и по
точно до това, че вина за разстройството на брака, според жалбоподателката -
има само и единствено съпругът, а не както е приел първоинстанционния
съд, че вина затова имат и двамата съпрузи.
Преценяйки в съвкупност събраните по делото доказателства,
6
настоящият съдебен състав приема, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи. Касаещо съпругът, доколкото безспорно се установява от
събраните доказателства, че същият е осъществявал актове на психическо и
физическо насилие спрямо съпругата си, то тези актове са достатъчни да
обосноват неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство. Относно
вината на съпругата, настоящият съдебен състав приема, че нейната вина за
разстройството на брака се изразява в това, че същата след напускане на
семейното жилище, по време на брака и с ответника, е заживяла на
съпружески начала с друг мъж в гр.Пловдив, което обстоятелство само по
себе си е довело до задълбочаване отчуждаването между съпрузите,
задълбочаване на противоречията помежду им, до настъпване на безусловен
разрив в отношенията им, допринесъл до пълното разрушаване на брачната
връзка. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че съпругата също има
вина за разстройството на бракът между страните, поради което
прекратяването на бракът следва да бъде по вина и на двамата съпрузи.
По отношение предоставянето на родителските права и личните
отношения:
Страните имат едно малолетно дете Й. Д. П. родена на *-**г. Спорът
между родителите се свежда до това, на кого да се предоставят
родителските права. При опреД.е на кого от двамата родители да се
предоставят родителските права, съдът се ръководи преди всичко от
интересите на детето, от неговите нужди, от родителските качества на всеки
един от двамата родители, от материалните им възможности, от битовите
условия и въобще от всички условия благоприятстващи за нормалното
бъдещо отглеждане и възпитание на детето.
Установява се от събраните по делото доказателства и от приетата пред
първата инстанция СПЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и
компетентно изготвена, че са налице данни за психично заболяване на
ищцата.През 2019г. същата е хоспитализирана в КП към УМБАЛ „***“
гр.Пловдив и е диагностицирана с „***“. Вярно е, че към настоящият
момент, според вещите лица, не се наблюдават характерни симптоми на
заболяването, което да налага хоспитализация, но е вярно също, че към
момента на изследването на ищцата, вещите лица правят извод, че е налице
7
личност с данни за количествени разстройства на емоциите и на волевите
функции на терен на психично заболяване, с което е диагностицирана.
Констатирано е наличието на индикация за спад на умствено- паметовите
способности, маркиращи начални дементни структори, като при по-сложни
задания се наблюдава бързо изчерпване на енергийните запаси и настъпване
на лесна раздраза. Емоционалните механизми за саморегулация са
нестабилни, като при създаване на една кризистна ситуация, емоционалната
лабилност на личността не би позволила да се справи сама. Констатирана е
вътрешна неувереност за справяне с ежедневни и житейски задачи,
затруднена социална комуникативност, както и че Н. е с намалената
действена активност, и намален капацитет за съпротивление към външни
внушения предвид зависимостта си към мъжа, с който живее на съпружески
начала – С. К..
Според вещите лица, нарушението в структурата на мисленето и
намалената подтикова инициативност, прави общуването между ищцата и
детето, непълноценно, а изпитването на трудности на майката да се справя в
ежедневието, я прави родител с нисък родителски капацитет.
От друга страна се установява, че от фактическата раздяла между
страните през 2021г., малолетното дете Й. живее при бащата , който полага
непосредствени грижи за него. Установява се, че между бащата и детето
съществува топла, здрава емоционална и доверителна връзка. Бащата
полага адекватни грижи за задоволяване на потребностите и интереси на Й.,
има добра комуникация с нея, прилага адекватни методи за възпитание и
родителски контрол. Притежава годността да бъде на разположение, както и
да е съпричастен на нуждите на детето си. С оглед данните по делото би
могъл да се направи обоснован извод, че Д. П. притежава родителски
капацитет, изразяващ се в способността да отглежда правилно и ефективно
малолетната си дъщеря Й..
Касаещо жилищните и битовите условия на родителите:
При преценка на данните по делото се налага извода, че и при
двамата родители социално битовите условия на живот са добри и
подходящи за отглеждането на Й..
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
8
като взе предвид пола и възрастта на детето, което към настоящия момент е
на седем години, неговите нужди - било те физически, емоционални и
интелектуални, родителските качества и на двамата родители, зрелостта на
родителите и тяхното отношение и грижи към детето, намира, че
родителските права и по отношение на Й. следва да бъдат предоставени на
бащата. Д. П. е грижовен и любвеобилен баща, който умее да поема
отговорности, реагира адекватно при възникнали проблемите и предприема
адекватни действия по решаването им, осъществява контрол върху детето си.
Н. П. от своя страна, също се проявява като внимателна и добра майка,
отношението и към Й. е топло, проявява загриженост, но при майката
независимо, че към настоящия момент не се наблюдават характерни
симптоми на заболяването- „***“, с което е диагностицирана, в какъвто
смисъл са и оплакванията в жалбата, се наблюдава вътрешна неувереност за
справяне с ежедневни и житейски задачи, затруднена социална
комуникативност, нестабилни емоционални механизми за саморегулация,
предвид на което при създаване на една кризистна ситуация, емоционалната
лабилност на личността не би позволила да се справи сама. Тези контатации я
правят родител с нисък родителски капацитет. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че родителските права по отношение на детето Й.,
следва да бъдат предоставени на бащата, като бъде определено
местоживеенето на детето при бащата..
Предвид привързаността на майката към Й. и съответно детето към нея,
отчитайки емоционална връзка между тях, правилно първоинстанционният
съд е определил режим на лични отношения между Н. П. и Й., който е изцяло
в интерес на детето, а именно: всяка втора и четвърта седмица от месеца с
приспиване в дома на майката за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя; един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на бащата, както и по общо съгласие на двамата родители, като
майката ще взема и връща детето от и до адреса на бащата.
Касаещо издръжката:
Събрани са по делото доказателства, че майката е трудово
ангажирана,по безсрочен трудов договор и получава възнаграждение в
размер на 2 800лв. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете
9
се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата. С отговора на
исковата молба се претендира издръжка в размер на 200 лева, който размер е
във възможностите на даващия издръжка. При тези данни, имайки предвид
нуждите на детето и възможностите на родителите, настоящият съдебен
състав намира необходимата месечна издръжка за детето Й. е размер на
350лв, от които майката следва да поеме 200.00лв, а останалите се поемат от
бащата, считано от 28.10.2021г. до навършване на пълнолетие или до
настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване на това
задължение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното и заплащане.
Гореизложеното налага извода, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но
поради липсата на претенция за такива – разноски не и се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49 от 10.02.2023г. на Карловски РС,
втори г.с., постановено по гр.д.№1376/2021г, в обжалваната част.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението, в частта касаеща предоставянето на родителските права и
режима на лични отношения, подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11