Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца, 23.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, I-ви
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. Маркова
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№1216/2019
г. по описа на ВрРС
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „КОМПО“ АД, чрез Владин И.К. – изпълнителен директор, срещу НП
№06-1233/05.12.2019 г., издадено от Д „ИТ“, с което на основание чл.414, ал.3 КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно и без
да се излагат конкретни съображения, се прави искане за отмяна на санкционния
акт.
В с.з.
жалбоподателят се представлява от адв. М. **** – врАК, който поддържа жалбата и
заявявайки незаконосъобразност на атакуваното НП, както и че са налице
предпоставките случаят да се приеме за маловажен, прави искане за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. Кирилова, която заявява неоснователност на жалбата и
формулира искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд са
събрани доказателства – разпитана е свидетелката Ц. П..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.11.2019 г., около 11:00 часа, при извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца на обект „*********** в гр.
Враца, *********, стопанисван от „КОМПО“, АД гр. Враца, св. Ц. П. – старши
инспектор в Д“ИТ“, установила, че лицето *********** с ЕГН:**********, извършва
дейности по обслужване на клиенти в обекта - сервиране. Лицето писмено
декларирало, че е наето от „КОМПО“ АД, гр. Враца да работи в обекта на длъжност
„сервитьор“ считано от 13.11.2019 г. с работно време от 10.00 ч. до 18.00 ч.
срещу месечно трудово възнаграждение от 1000 лв., но не е получило екземпляр от
трудов договор и копие от уведомление, заверено от ТД на НАП, както и няма
граждански договор.
На 25.11.2019 г., в офиса на Д „ИТ“ Враца, представител
на „КОМПО“ АД гр. Враца представил на св. Ц. П. трудов договор от 13.11.2019
г., сключен с работника ********** и справка от уведомление от ТД на НАП от
22.11.2019 г., 17:45:05 ч. Св. Ц. П. отчела така представения й трудов договор
и уведомление, както и установеното по време на проверката от 14.11.2019 г. и
приела, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето
Гергана Емилова Илиева без да й представи екземпляр от писмен трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ заверено
от ТД на НАП. При това, на 25.11.2019 г. съставила АУАН №06-001233, в който
посочила, че е извършено нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.
Срещу съставения АУАН е подадено възражение, към което е
приложен граждански договор №9/13.11.2019 г., в който е посочено, че лицето *********
се назначава да почиства, подрежда, аранжира сладкарска витрина и бар в обекта
за срок до 18.11.2019 г. срещу заплащането от 200 лв.
На 05.12.2019 г.,
въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното деяние,
е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаната по делото св. Ц. П., от трудов договор и уведомление до НАП, от
граждански договор, от констативен протокол и протокол за извършена проверка от
14 и 25.11.2019 г. както и от останалите събрани по делото
материали. От показанията на св. Ц. П. се установява кога е извършена проверка в обекта, че е установено, че в
обекта като сервитьор работи лицето ******** и че същата е декларирала, че няма
предоставен трудов договор и уведомление до НАП, както и няма сключен
граждански договор. Съдът кредитира показанията на свидетелката, отчитайки ги като логични и последователни. В подкрепа на тях е и представения по делото трудов договор и уведомление
до НАП, от които се установява, че трудовия договор сключен с работника ******
е с дата 13.11.2019 г., а справката от уведомление от ТД на НАП е от 22.11.2019
г., 17:45:05 ч. – т.е. 8 дни след датата на проверката.
Съдът се отнесе с недоверие към
представения по делото граждански договор и прие, че същият е създаден с цел
избягване на административно-наказателната отговорност в разглеждания случай.
За тези си изводи съдът съобрази, че гражданският договор е с дата 13.11.2019
г., от когато е и сключения трудов договор, представен по делото. А е абсолютно
нелогично и житейски неоправдано в един и същи ден да бъдат сключени с едно и
също лице и граждански и трудов договор. Отделно от това съдът отчита и
декларираното от самата работничка Илиева, която при проверката на 14.11.2019
г. отразява, че няма сключен граждански договор.
Съдът
кредитира некоментираните до момента писмените
материали по делото. Доколкото, обаче, същите са
безпротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти,
по-детайлният им анализ е
ненужен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения
от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент
на чл.314 ал. 1 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват
пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондират изцяло с
посочените в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, които са установени и
субсумирани като нарушение, начина на констатиране на същите, подробно и точно
е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е възприето, че
е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какви именно нарушения да организира
защитата си. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материалноправната законосъобразнот на НП,
настоящата инстанция счита, че от доказателствената маса
по категоричен начин се установява, че на 14.11.2019 г., около 11 часа,
дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател е допуснало до работа
лицето Гергана Емилова Илиева без да й представи екземпляр от писмен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ
заверено от ТД на НАП. С това от обективна страна е извършено нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, съгласно която норма „Работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.“, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
Въпросът за
субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като
съгласно чл.83 ЗАНН отговорността на едноличния търговец е обективна и
безвиновна. При това не следва да се прави анализ за липсата, респективно
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма на
чл.414, ал.3 КТ, тъй като именно в тази норма е предвидено налагането на
санкция в размер от 1500 до 15000 лв. на работодателя, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63,
ал.1 или 2 КТ. Съдът приема, че наложената санкция в размер на 1500 лв. е обоснована, съответстваща на извършеното и
адекватна санкционна мярка. При тези доводи НП следва да се потвърди, а
жалбата, като неосновтелна, да се остави без уважение.
При горните изводи съдът отчете наведените от
жалбоподателя и процесуалния му представител доводи, за маловажност на нарушението.
Счете обаче, че същите са неоснователни. Маловажността на нарушенията по КТ е
регламентирана в чл.415в, ал.1 КТ. В ал.2 от същата норма обаче е предвидено,
че за нарушение по чл.63, ал.2 КТ разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е
неприложима. Не може да се приеме и несъставомерност на деятелността поради
наличието на граждански договор. Както съдът вече посочи, граждански договор
към момента на проверката не се приема, че е бил налице. Но дори да се приеме
за достоверна датата на съставянето му, същият е с предмет на работа, различен
от установения като извършен от лицето Илиева в хода на проверката.
По изложените в настоящия съдебен акт съображения, съдът намира,
че жалбата е неоснователна и издаденото наказателно постановление, следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№06-001233/25.11.2019 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с
което за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, на *********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: