№ 38517
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110171004 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 71004 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Д.Ч., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „................“ № 6б, ап. 3-1, против „...............“ ЕООД, с ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „....................“, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 13, ет.
1, представлявано от управителите М.Н.Х. и Х.Р.С., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 176 лв., представляваща дължима главница по договор за продажба от
разстояние от 02.08.2023 г. поради отказ от договора, сумата от 200,67 лв. – обезщетение за
забава за периода от 04.09.2023 г. до 29.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 02.08.2023 г. посетила уебсайта на
„..................“ ООД за закупуване на две прахосмукачки, като избрала два броя „Робот
прахосмукачка .............“ на обща стойност 1 176 лв. Преди извършване на поръчката ищцата
се запознала с Общите условия на „.............“, като продавачи на стоки в платформата са
различни търговци, като договорът за продажба на стоки от разстояние се сключва между
продавача – собственика на стойката, която се предлага в платформата, и клиента. Твърди,
че продуктите се предлагали на сайта от ответника. За продажба на стоките ответникът
издал Фактура № ********* от 03.08.2023 г. на стойност 1 176 лв. с включено ДДС.
Поръчаните стоки били доставени чрез куриер на 19.08.2024 г. на посочен от ищцата адрес.
Сочи, че доставката закъсняла и ищцата решила да закупи заместващи стоки от друг
търговец. Навежда доводи, че надлежно упражнила правото си на отказ от сключения
договор, за което право не била уведомена от ответника, като на 21.08.2023 г. подала
заявление за реализираното право на отказ чрез платформата „.............“. На същия ден
ищцата опаковала и изпратила с куриер двете прахосмукачки на ответника, получени от
последния на 23.08.2023 г. На 30.08.2023 г. ищцата получила отказ от ответника за
възстановяване на заплатената сума. Излага твърдения, че и до предявяване на иска
претендираната от ищцата сума не й била върната от ответника. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...............“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции
като неоснователни. Оспорва упражняване на правото на отказ от ищцата по реда на чл. 50,
ал. 1 от ЗЗП, като твърди, че ищцата подала молба за връщане на стоките през електронния
магазин ............., като основание за връщане на стоката бил посочен дефект, което от своя
страна означавало упражнено право на рекламация. Не оспорва изложените от ищцата
твърдения за запознаване с общите условия, но оспорва твърдението за липса на
уведомяване на правото на купувача на отказ. Сочи, че ищцата не попълнила и не върнала в
срока по чл. 50, ал. 2 от общите условия „Стандартен формуляр за упражняване право на
отказ“. Твърди, че дори и да се приеме, че ищцата е упражнила право на отказ, то към
11.09.2023 г. срокът за упражняването му бил изтекъл. Излага подробни съображения
относно упражнено право на рекламация от ищцата. Също така твърди, че е нарушила
изискването на връщане на стоките в търговски вид, като е повредила една от
прахосмукачките, което е довело до извършване на ремонт, за което бил изготвен сервизен
протокол. След привеждане на стоките в търговски вид, същите са били изпратени обратно
на потребителя. За случая ищцата сезирала КЗП, която е отказала да образува
административнонаказателна преписка. Прави възражение по реда на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП,
като при продажба на употребяване вещ ответникът ще претърпи загуби в размер на около
800 лв. Прави възражение за намаляване на размера на претърпяната от ответника загуба от
прекомерно използване на стоките. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
2
неоснователни и недоказани, а при условие на евентуалност моли съда да отхвърли исковата
претенция за сумата над 400 лв., поради намаляване стойността на стоките по вина на
потребителя. Претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от С.Д.Ч. против „...............“ ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 176 лв., представляваща дължима главница по
договор за продажба от разстояние от 02.08.2023 г. поради отказ от договора, сумата от
200,67 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.09.2023 г. до 29.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗП и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 55, ал. 4 от ЗЗП, както и искане по реда на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на сключен между страните договор, качеството на потребител, упражняване на
правото на отказ в законоустановения срок, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: сключване на договора при общи условия, уведомяване
на потребителя за правото му на отказ, съответствие на клаузите на договора със закона,
както и направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на
останалите направени от ответника доказателствени искания, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
3
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 63547/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 23.10.2025 г., от 10,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от С.Д.Ч. против „...............“ ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 176 лв., представляваща дължима главница по
договор за продажба от разстояние от 02.08.2023 г. поради отказ от договора, сумата от
200,67 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.09.2023 г. до 29.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...............“ ЕООД ЕООД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗП и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 55, ал. 4 от ЗЗП, както и искане по реда на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен между страните договор за продажба от разстояние от 02.08.2023 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
сключен между страните договор, качеството на потребител, упражняване на правото на
отказ в законоустановения срок, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава
възраженията си, а именно: сключване на договора при общи условия, уведомяване на
потребителя за правото му на отказ, съответствие на клаузите на договора със закона, както
и направените възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
4
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5