Решение по в. гр. дело №12002/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6031
Дата: 7 октомври 2025 г. (в сила от 7 октомври 2025 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20241100512002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6031
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100512002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
224315/08.08.2023 г. на ответниците Г. П. Я. и И. Т. Я. срещу решение № 12150/10.07.2023 г.
(поправено с решение за отстраняване на ОФГ № 16867/16.09.2024 г.), постановено по гр.
дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, с което са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца парични задължения при
квоти от по 1/2 част от сумите, както следва: 522,43 лв., представляваща главница за цена на
доставена без договор топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „********, магазин № 1, с аб. № 382394, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.07.2021 г. до окончателното им заплащане; 77,52 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на доставена без договор топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г.; 35,70 лв., представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
08.07.2021 г. до окончателното плащане, както и 6,87 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
28.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 40280/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, е
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г.
От страна на въззивниците са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради липсата на ангажирани доказателства, установяващи качеството им на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди, чиято продажба се осъществява на
основание сключен договор, какъвто оспорват да е бил сключен, поради което считат
правилата на неоснователното обогатяване за неприложими. Поддържат, че именно поради
липсата на сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди не е
възникнало правоотношение за доставка на такава между тях и ищеца. Считат, че само въз
основа на притежанието на право на собственост върху топлоснабдения имот не следва да се
презюмира възникването на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, тъй като в общите условия се предвижда сключването на изричен писмен
договор, какъвто в настоящия случай не е налице. Твърдят, че необсъдени са останали част
от възраженията им, свързани с липсата на отправяни покани и уведомления от ищеца,
които да са получени от тях. Позовават се на представени от тях допълнителни отчети,
потвърждаващи липсата на консумация на топлинна енергия през отчетния период.
Оспорват да са уведомявани за извършване на отчети, позовавайки се на липсата на
съставени протоколи за липсата на осигурен достъп в т. ч. и на повторно заявените дати за
отчет, на които служители на ФДР не са се явявали. Оспорват претенцията за дялово
разпределение, тъй като нейното основание произтича от общите условия на ищеца, които
са неприложими, а освен това не е доказано тези суми да са заплатени в полза на ФДР,
поради което оспорват да са се обогатили за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Излагат
и доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна
енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., позовавайки се на решение № 7276/03.07.2023 г.
по адм. дело № 746/2021 на ВАС, II отд., потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.
дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав. По изложените съображения отправят искане за
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират
и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като отправя искане съдът
да отхвърли въззивната жалба и да го потвърди. Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че в о. с. з. на 24.09.2025 г.
процесуалният представител на ответниците – адв. Б. изрично е заявил, че не оспорва
2
постановеното в рамките на производството по чл. 247 ГПК решение № 16867/16.09.2024 г.,
постановено по гр. дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12150/10.07.2023 г., постановено по
същото дело, поради което следва да се приеме, че то не е предмет на въззивна проверка и
въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса относно неговата правилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни
материалноправни норми. Ето защо, следва да се изложат съображения относно неговата
правилност във връзка с доводите във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на
суми, с чиято стойност ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, равняваща се на
доставената без договор топлинна енергия за стопански нужди и цената на извършената
услуга за дялово разпределение до процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„********, магазин № 1, с аб. № 382394, както и законна лихва за забава върху всяка от
главниците.
В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание е
да докаже наличието на обедняването си – количеството и цената на доставената през
исковия период топлинна енергия за стопански нужди, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно
основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за твърдяното имуществено разместване, както и, че е погасил задължението си
към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
3
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач. В случая, по делото не се спори, а и от представените в заверен препис писмени
доказателства се установява, че с договор за доброволна делба на недвижим имот от
21.08.2006 г. И. Т. Я., Г. П. Я., Д.Б. С.а и Б.И. С. са получили общ дял и са станали
изключителни собственици на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 1, на
първи етаж на кота – 0, находящ се в гр. София, ул. „********, ведно с 4,24 % идеални части
от общите части на сградата, а впоследствие по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 149, том I, нот. дело № 138/16.03.2017 г. по описа на
нотариус Й.Л. с рег. № 263 на НК третите за спора лица Д.Б. С.а и Б.И. С. са продали на Г. П.
Я. и И. Т. Я. притежаваната от тях 1/2 идеална част от процесния магазин № 1 с
предназначение – за търговка дейност. Изложеното обосновава извод, че след осъществяване
на придобивната сделка от 16.03.2017 г. ответниците се легитимират като негови
изключителни собственици, като по делото не се твърди и не се доказва той да е бил
предмет на последващи прехвърлителни сделки и/или да са се осъществили други
юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът приема, че
включително в рамките на исковия период – от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. те се
легитимират като негови собственици при равни квоти – по 1/2 всеки. При това положение и
при липсата на ангажирани доказателства за противното следва и правният изводът, че през
процесния по делото период имотът е бил ползван именно от неговите собственици –
ответниците по делото, тъй като при липсата на доказателства за предоставяне на
ползването на трето лице по силата на правна сделка, то се упражнява от собственика,
доколкото е включено в притежаваните от него вещни права. Нещо повече, в хода на процеса
ответниците не твърдят други, различни от тях лица да са ползвали обекта, още повече, че
основавайки защитната си теза въз основа на твърдението, че по време на ограниченията във
връзка с разпространението на Covid-19 не са допускали представителите на ФДР за
извършване на отчет, очевидно е, че те са потвърдили този факт. В случая, заявената с
исковата молба искова претенция касае стойността на топлинната енергия, потребена в
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., претендирана от ищеца при твърдения за липсата
на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански (небитови)
нужди между него и ответниците И. Т. Я. и Г. П. Я., като по делото действително не са
ангажирани доказателства, установяващи сключването на такъв, още повече, че до тях са
отправяни покани в тази насока с изх. № П-1475/13.02.2018 г. и с изх. № П-6812/14.06.2019
4
г., които обаче не се установява да са им били връчени, тъй като са останали непотърсени,
като липсват данни за насрещно изявление на ответниците за приемане на предложението за
встъпване в облигационна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД.
Ето защо, доколкото исковите претенции се основават на извъндоговорно основание,
релевантно в случая е дали за процесния имот фактически е била потребявана топлинна
енергия в рамките на исковия период, предвид заявеното с отговора на исковата молба и
поддържано с въззивната жалба оспорване относно липсата на консумация на такава. В
случая, от представените писмени доказателства – договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение от 29.07.2015 г., справки за извършен отчет, изравнителни
сметки, както и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което
по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено от
специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, се установява, че
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. София, ул. „********, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката
средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление и сградна
инсталация, като вещото лице се е запознало с изравнителните сметки и протокола за отчет.
Детайлно експертът е посочил как се формират сумите, като е достигнал до извод, че
ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.
Така в рамките на целия исков период в имота на ответниците не са начислявани суми за
потребление на битово гореща вода поради липсата на монтирани водомери в него, като
през първия отчетен период (м.05.2018 г. – м.04.2019 г.) абонатът е осигурил достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение, без да е установено потребление на топлинна
енергия при отчета на монтирания в него апартаментен топломер № 29616647, поради което
са начислени единствено суми за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота
- 123 куб. м. През втория отчетен период (м.05.2019 г. – м.04.2020 г.) абонатът не е осигурил
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, за което е съставен протокол, подписан
от абоната, поради което освен суми за сградна инсталация на база пълен отопляем обем -
123 куб. м., такива са били начислени и за отопление (отдадена от отоплителните тела)
съгласно т. 7.3.2 на приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334 за топлоснабяването.
Според вещото лице „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвало дяловото разпределение в
имота за процесния период в съответствие с нормативната уредба, като общо дължимата
сума за процесния период с включени изравнителни сметки е в размер на 558,73 лв., от
която: 137,01 лв. – за сградна инсталация и 421,72 лв. – за отопление на имот, в която сума
не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди.
Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на топлинна
енергия, действащи по време на процесния период, а при анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертизата е
достигнала до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
5
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. При така установените
правнорелевантни факти, въззивният съд намира, че ответниците дължат единствено
стойността на начислената топлинна енергия за сградна инсталация за целия процесен
период м.08.2018 г. - м.04.2020 г., чиято стойност съгласно таблица № 4 от заключението по
съдебно-техническата експертиза възлиза на 137,01 лв., от която: 72,97 лв. – за отчетен
период м.05.2018 г. - м.04.2019 г. и 64.04 лв. – за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. В
случая, няма основание да се приеме, че те дължат сума за начислена топлинна енергия за
отопление в рамките на втория отчетен период, през който разходът е начислен „служебно“
съгласно т. 7.3.2 от приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334 за топлоснабяването, при
условията на неосигурен достъп. Действително по делото не се спори, че абонатът не е
осигурил достъп в рамките на втория отчетен период, за което е съставен и документ за
главен отчет, изследван от експертизата, но този ред за служебно начисляване на
количеството топлинна енергия е приложим само при наличие на облигационно
правоотношение, въз основа на което за клиента на топлинна енергия възниква задължение
да осигури достъп за реален отчет на индивидуалните уреди за измерване, но не и при
претенция, основана на твърдения за неоснователно обогатяване поради липса на договор
между страните. Както се посочи по-горе, не така стоят нещата по отношение на
начислената топлинна енергия за компонент сградна инсталация, доколкото начинът на
определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от нея, при въведена система за
дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и
той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили, т. е. и тези, които не са
потребявали топлинна енергия в имота си. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Както
вече се посочи по-горе, от своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части, като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Инсталацията за
отопление в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите топлинната енергия да
6
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава
топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава
температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и
заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикационното
дружество, чиято граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена
сградата. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на
тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен
проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост,
предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с
централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен
проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Пълен
отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че отоплението на цялата сграда е преустановено от абонатната станция или
от нейното самостоятелно отклонение при пълен отказ от ползване на топлинна енергия.
Точно обратното, от изводите в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза се установява, че процесният имот е част от отопляемия обем на
сграда – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Р********, която е
топлофицирана, като по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС.
7
На следващо място, дори да се приеме, че в хода на въззивното производство с
въззивната си жалба въззивниците се позовават на новонастъпил факт, то в тази част тези
техни доводи са неоснователни. Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело
№ 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.
дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и
3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от
датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на
административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се
явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се
приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да
бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно
решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по
дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде
определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, достигнало до извод за доставяне
до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент
сградна инсталация, равняващо се на посочената по-горе сума.
По изложените съображения въззивният съд приема, че за ответниците е възникнало
валидно задължение към ищеца за заплащане на сумата за доставена топлинна енергия за
компонент сградна инсталация за периода от 01.08.2018 г. го 30.04.2020 г. в общ размер на
137,01 лв., при което всеки един от тях се явява задължен за сумата от 68,50 лв. съобразно
квотата си в съсобствеността – по 1/2, с която сума те са се обогатили за сметка на
обедняването на ищеца.
На следващо място основателно се явява и оплакването във въззивната жалба, че по
делото не е доказано обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД със стойността на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 35,70 лв. По този
въпрос от страна на първоинстанционния съд не са изложени мотиви защо счита тази сума
за дължима въпреки, че тя е своевременно оспорена от ответниците още с отговора на
исковата молба, в който изрично се посочва, че не са ангажирани доказателства относно
наличието на сключен договор от ищеца с фирмата за дялово разпределение, както и за
заплащане от страна на „Топлофикация София“ ЕАД на възнаграждението за извършената
услуга в полза на третото лице – помагач, с което ответниците да са се обогатили за сметка
на ищеца. В хипотезата на съществуващо облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, задължението на потребителя да заплаща цената на тази
услуга на топлопреносното предприятие (а не на фирмата за дялово разпределение, която
реално я извършва) произтича от чл. 36, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София“
8
ЕАД. При облигационни вземания с извъндоговорен източник, какъвто е неоснователното
обогатяване, общите условия на топлопреносното предприятие по договори за доставка на
топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират приложение. В тази хипотеза
обедняването на топлопреносното предприятие със стойността на услугата би могло да
възникне само ако топлопреносното предприятие е платило на фирмата за дялово
разпределение установената в договора по чл. 139, ал. 2 ЗЕ цена на извършената в полза на
ищеца услуга. В конкретната хипотеза, въпреки представения по делото договор по чл. 139,
ал. 2 ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач, топлопреносното
предприятие не е представило доказателства да е платило на третото лице – помагач
претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази
стойност по какъвто и да било друг начин. Доколкото в производството не е установено
обедняване на ищеца със стойността на така предоставената услуга за дялово разпределение
на потребената в сградата – етажна собственост топлоенергия от „Техем Сървисис“ ЕООД,
то в съответствие с изложеното във въззивната жалба, въззивният съд намира, че
предявеният иск за сумата от 35,70 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Доколкото в конкретната хипотеза не намират приложение общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, то за
установяване на падеж на задълженията и за изискуемост на същите е необходимо
представянето на покана до длъжника – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, с отговора на
исковата молба ответниците изрично са оспорили да са изпаднали в забава, като видно е от
представената по делото такава с изх. № П-6812/14.06.2019 г., адресирана до тях, че от
страна на „Топлофикация София“ ЕАД е предоставен 7-дневен срок за заплащане на суми за
цена на топлинна енергия, които обаче се отнасят не само за процесния магазин № 1, но и за
друг находящ се в същата сграда – етажна собственост обект – магазин № 2, поради което не
може да се направи извод, че изпратената покана касае именно процесния имот. Нещо
повече, от представеното известие за доставяне се установява, че пратката се е върнала с
отбелязване, че е останала „непотърсена“, поради което не може да се приеме, че тя
надлежно е достигнала, респ. е получена от своя адресат, каквото изрично оспорване
ответниците са направили още с отговора на исковата молба.
Ето защо, предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 77,52 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г. е неоснователен и
следва да се отхвърли, като с оглед извода на въззивния съд за недължимост на главницата
за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 35,70 лв., неосновател се явява и
искът за мораторна лихва върху нея в размер на 6,87 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
28.06.2021 г.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца при квоти по 1/2 разликата над сумата от
137,01 лв. до присъдения размер от 522,43 лв., или за размера от 385,42 лв., представляваща
9
главница за цена на доставена без договор топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата от 77,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г., сумата от 35,70 лв.,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 6,87 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
28.06.2021 г., а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора следващите се в полза на въззиваемия – ищец разноски
съразмерно с уважената част от исковете са, както следва: 15,99 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 40280/2021 г. по
описа на СРС, 124 състав, както и 138,60 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ и
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, т. е.
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени
да заплатят на ищеца разликата над тези суми до присъдените такива съответно от 75,00 лв.,
или за размера от 59,01 лв. (по отношение на разноските в заповедното производство), както
и от 650,00 лв., или за размера от 511,40 лв. (по отношение на разноските в
първоинстанционното производство, както и 21,32 лв. – юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство. В полза на въззивниците – ответници се следва сторените
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които съответно възлизат на 275,36
лв. – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и 393,38 лв. –
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, като реалното заплащане на
същите съдът счете за доказано с оглед представените 2 броя договори за правна защита и
съдействие от 09.05.2023 г. и от 16.09.2025 г., в които е отбелязано, че същите са заплатени в
брой, поради което имат характер на разписки.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12150/10.07.2023 г. (поправено с решение № 16867/16.09.2024
г.), постановено по гр. дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта, с която по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. П. Я., ЕГН
********** и И. Т. Я., ЕГН ********** е признато за установено, че ответниците дължат на
ищеца при квоти по 1/2 разликата над сумата от 137,01 лв. до присъдения размер от 522,43
лв., или за размера от 385,42 лв., представляваща главница за цена на доставена без договор
топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2021 г. до
окончателното им заплащане; сумата от 77,52 лв., представляваща мораторна лихва върху
10
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г.; сумата от
35,70 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2021 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 6,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., както и в частта,
с която Г. П. Я., ЕГН ********** и И. Т. Я., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над
сумата от 15,99 лв. до пълния присъден размер от 75,00 лв., или за размера от 59,01 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 40280/2021 г. по описа на СРС,
124 състав, както разликата над сумата от 138,60 лв. до пълния присъден размер от 650,00
лв., или за размера от 511,40 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Г. П. Я., ЕГН
********** и И. Т. Я., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж. к. „********
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при квоти по 1/2
част от сумите, както следва: разликата над сумата от 137,01 лв. до присъдения размер от
522,43 лв., или за размера от 385,42 лв., представляваща главница за цена на доставена без
договор топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 77,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г.; сумата от 35,70 лв., представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от
6,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12150/10.07.2023 г. (поправено с решение №
16867/16.09.2024 г.), постановено по гр. дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Г. П. Я., ЕГН ********** и И. Т.
Я., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж. к. „******** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 275,36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 393,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12